ФИЛОСОФИЯ
|
|
ФИЛОСОФИЯ |
|
Елена Блаватска
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО
ОТЛОМЪК ІІ
ДВА ПЪТЯ
А сега, о, Учителю на Състраданието, показвай пътя на другите. Наглеждай тези, които хлопат и очакват в тъма и незнание да се разтворят пред тях вратите, водещи към Благия Закон!
Гласът на търсещите:
- Милостиви, няма ли да ни откриеш Учението на Сърцето68? Ще отхвърлиш ли молбата на твоите слуги - да ги въведеш в Пътя на Освобождението?
Отговаря Учителят:
- Пътищата са два; великите съвършенства - три; добродетелите - шест; те преобразяват смъртния в "Дърво на познанието"69.
Кой ще се приближи към тях?
Кой пръв ще се удостои да ги следва?
Кой пръв ще чуе учението за двата Пътя, които се сливат в един Път - разбулената истина за Съкровеното Сърце70?
Законът, който наред с учението внушава Мъдрост, който разказва повестта за скръби и печали.
О, горко на мене, киойто знам, че източникът на Живота е достъпен за всички, че всички могат да бъдат в единение с Великата - Душа и въпреки това, притежавайки такъв дар, хората не се ползват от него!
Погледни: подобно на луната, сияеща в тихите води, Мировата Душа (алая) се отразява и във великото, и в малкото, и в най-дребния атом и все пак не достига сърцата на всички. Ах, защо толкова малко хора се ползват от безценния дар да познават истината, вярно да разбират съществуващото и да проникват в Небитието!
Ученикът казва:
- О, Учителю, какво да сторя, зада стигна до мъдростта? О, Мъдри, какво да правя, за да се приближа до съвършенството?
- Търси Пътя. Но бъди чист в сърцето си, преди да се впуснеш в пътя. Преди да направиш първата стъпка, научи се да различаваш истинното от неистинното, преходното от вечна пребиваващото. И най-много от всичко се стреми да различаваш знанието на ума от душевната Мъдрост - "Учението на Окото" от "Учението на Сърцето".
Наистина незнанието прилича на затворен съсъд, лишен от въздух, а душата - на птица, заключена в този съд. Не издава звук и не трепва с криле сладкогласната певица, мълчи вцепенена, докато, изтощена, не изпусне дух.
Но дори самото незнание е по-добро, отколкото познанието на ума без душевна Мъдрост, която едничка може да го осветли и насочи.
Семената на Мъдростта не могат да покълнат и да се развият в пространство, лишено от въздух. За да живее и да жъне опит, душата се нуждае от простор и дълбина, от упътвания, които да я възвисят нагоре - към Диамантената Душа71. Не търси такива упътвания в царството на Мая, а се издигни над илюзиите, търси Вечното и Неизменното72, като не се доверяваш на моментните влечения на своя ум.
Понеже умът прилича на огледалото: отразявайки, той се покрива с прах73. И само душевната Мъдрост - със своя нежен полъх - може да смете от него праха на своите илюзии. Стреми се, о, начеващи, да съчетаеш своя ум и своята душа в едно.
Избягвай незнанието, но избягвай също и илюзиите. Отвърни лицето си от измамите на този свят; не се доверявай на своите чувства, защото те са лъжливи Но вътре в себ си - вътре в ковчега на своите усещания - търси в Безличното своя истински Аз74 и като го намериш, взирай се в своята собствена дълбина; и ще станеш "Просветлен"75.
Избягвай похвалите, о, благоговейни: похвалите водят към самоласкаене. Твоето тяло не си ти самият, твоето истинско Аз е безтелесно и не ще го затрогнат нито похвали, нито осъждания.
Самодоволството прилича на висока кула, на чийто връх се е покачил надменен глупец. Там се е затворил той в гордо уединение, ненаблюдаван от никого освен от самия себе си.
Лъжовното учуние се отхвърля от Мъдрия и се разсейва по вятъра на Благия Закон. Неговото колело се върти еднакво и за смирените, и за горделивите. "Учениетона окото" е за тълпата; Учението на Сърцето" - за избраници. Първите в гордостта се гръмогласно заявяват: "Вижте, аз зная"; последните, които смирено са събирали зърното в житницата си, се изповядват в тишината: "Тъй съм слушал аз"76.
"Великият Пресейвач" - името му е "Учение на Сърцето". Колелото на Благия Закон е в непрекъснато бързо движение; то мели ден и нощ. То отделя непотребните остатъци от златното зърно, триците - от чистото брашно. Ръката на Карма върти колелото; неговите обороти отбелязват биенето на сърцето й.
Истинското знание е брашно, лъжезнанието - трици. Ако искаш да се храниш с хляба на Мъдростта, замеси го в чистите води на безсмъртието (амрита). Ако замесиш триците в росата на илюзиите (мая), ти ще приготвиш храна само за черните птици на смъртта, за птиците на раждането, разрухата и скръбта.
Ако ти кажат, че можеш да станеш Архат само като престанеш да обичаш всичко съществуващо, отвърни им, че това е лъжа.
Ако ти кажат, че можеш да постигнеш освобождение само като възненавидиш майка си, като пренебрегнеш сина си и се отречеш от баща си; като се откажеш от всяко състрадание към хората и зверовете - отвърни им, че е лъжлив техният език.
Така твърдят неправоверните77.
Ако вземат да те учат, че грехът произлиза от дейността, а блаженството - от бездействието, отвърни им, че се заблуждават. Съзнанието за мимолетността на всяка човешка дейност, освобождението на на душата от оковите на робството по пътя на прекратяването на греховете и грешките - не е за превъплъщаващите се души78. Така казва "Учението на Сърцето".
Дхарма79 на "Окото" е въплъщение на външното и преходното.
Дхарма на "Сърцето" е въплъщение на Божествената Мъдрост80, на Постоянното и Пребиваващото.
Светилникът гори ярко, когато елеят и фитилът са чисти. За да ги запазим такива, необходимо е очистване Но пломъкът не чувства това. "Клоните на дървото се поклащат от вятъра, стволът си остава неподвижен".
Двете начала - и дейното, и бездейното - могат да се съвместят в тебе: твоето тяло нека бъде в движение, умът ти в покой, а душата - прозрачна и светла като планинско езеро.
Ще възжелаеш ли да станеш йогин в кръговрата на времената? В случай, че възжелаеш:
Не вярвай, че пребиваването в тъмните лесове, в гордо уединение и далеч от хората; не вярвай, че храненето с листа и корени и утоляванетон а жаждата със сняг от планински върхове - не вярвай, о, благоговейни, че това ще те доведе до Окончателното Освобождение.
Не мисли, че като трошиш своите кости и терзаеш плъттта си, ще достигнеш до сливане със своето "безмълвно Аз"81. Не мисли, о, жертво на своята собствена сянка82, че твоят дълг към природата и човека ще бъде изпълнен, ако бъдат победени греховете на твоята груба обвивка.
Благословените не са придавали стойност на тази придобивка. Когато Владетелят на Милосърдието, Лъвът на Закона83, прозрял истинската причина за човешкото страдание, веднага напуснал сладостния, но себелюбив покой на тихите пустини и от отшелник84 станал Учител на човечеството. Достогнал нирвана, Багословеният започнал да проповядва по планини и долини и да поучава из градовете хората и боговете85. Сей добри дела и ще пожънеш техните плодове. Бездействието в делото на милосърдието се превръща в действие на смъртоносен грях.
Така говори Мъдрият.
Ще започнеш ли да се въздържаш от дейност? Не, потози начин твоята душа няма да достигне Освобождение. За да достигнеш нирвана86 е небходимо да добиеш самопознание, което е рожба на дейна любов.
Уподоби се на търпеливия, кой то не се бои от несполуки и не се домогвай до успех. Устреми взора на своята душа към Звездата, от която се излъчва твоят духовен Аз87, към пламенеещата Звезда, сияеща всред невзречните дълбини на Вечното Битие, в безпределните полета на Неведомото.
Облечи се в постоянство, подобно на този, който търпи докрай. Твоите сенки живеят и изчезват, но "познаващият в тебе"88 пребивава навеки: той е този, който е бил, е и ще бъде, за когото часът не ще удари никога.
Ако искаш да пожънеш сладък мир и покой, засявай полето на бъдещия живот с достойни семена. Приеми скръбта на рожедението.
Отстъпи от слънчевата светлина в сянка, за да сториш място на другите. От сълзите, които оросяват знойната почва на скърбите и страданията, израстват цветя и плодове: това е справедливото въздаяние на Карма. От нажеженото горнило на човешкия живот, откъдето бълват облаци дим, се въздигат крилати пламъци ... те се възнасят към небето и под зоркото око на Карма се сплитат в чудна тъкан - в трите светли телесни Одеяния на върховния път.
Тези одеяния се наричат: нирманакая, самбхогакая и дхармакая89 - покрови на Праведността.
Одеждите на "Посвещението"90 наистина дават на човека вечна светлина. Те му носят Мъдрост, която унищожава жилото на личността; те спират за него колелото на преражданията, но - ученико - те убиват и състраданието. Защото съвършените буди, облечени в славата на дхармакая, не могат вече да съдействат за спасението на човека. Уви! Ще бъдат ли пожертвани всички за един, цялото човечество за благото на едного?
Знай, о, начеващи, че това е Откритият път, пътят на себелюбивото блаженство, от който се отвръщат бодхисаттвите на тайното Сърце, будите на Състраданието.
Да живееш за благото на човечеството е първата стъпка. Да осъществиш шестте светли добродетели91 - втората.
Този, който се облича в смирените одежди на нирманакая, той се отрича от своето вечно лично блаженство, за да съдейства за спасението на човека. Да достигнеш блаженството на нирвана и да се отречеш от него - това е последната стъпка, най-възвишената по Пътя на Себеотричането.
Знай, о, ученико, това е "Съкровената Пътека", избрана от будите на Съвършенството - тези, които се жертват от състрадание към по-слабите души.
Но ако "Учението на Сърцето" е за тебе шеметен полет; ако ти сам се нуждаеш от помощ и се боиш да се пожертваш за другите - нека навреме бъде предупредено твоето боязливо сърце: задоволи се с "Учението на Окото"92. И все пак - надявай се. Защото ако "Съкровенната Пътека" е недостижима за тебе "днес", тя може да стане достъпна "утре"93. Знай, че нито едно усилие, дори и най-малкото, насочено към добро или зло, не може да изчезне от света на причините. Дори и леко издигналият се дим не остава без следа. "Жестоката дума, казана някога в миналите съществувания, не се губи, а се връща отново и отново"94. На пиперено дърво не цъфтят рози и сребристият цвят на благоуханния жасмин не може да стане трън. "Днес" ти можеш да създадеш условията за твоя "бъден ден". По време на "Великото Странстване"95 всички причини, посявани всекичасно, дават урожай - последици, защото строга справедливост управлява света. С мощен замах непогрешимо действащата правда донася на смъртните радостни дни или нещастен живот - неизбежна карма за техните предишни месли и дела.
Приеми това, което твоите заслуги са допринесли за тебе във вечната съкровищница, с търпеливо сърце. Имай смел дух и бъди доволен от съдбата. Такава е твоята Карма, кармата в кръговрата на твоите прераждания, ориста на тези, които - в своята мъка и скръб - са родени заедно с тебе и се радват и плачат от живот в живот, свързани с твоите минали дела.
* * *
Работи за тях "днес" и те ще работят за тебе "утре".
Само от цвета на Себеотричането израства сладкият плод на окончателното Освобождение.
Осъден на гибел е този, който от страх пред Съблазнителя (Мара) се отказва да помага на хората - да не би да извърши своекористно дело.
Пътникът, който би желал да освежи морното си тяло във вълните на потока, а не смее да се хвърли в бързея, изнемогва от жега. Бездействието - поради себелюбив страх - донася само лоши плодове.
Благочестие, което е себелюбиво, е безцелно. Човек, който не е изпълнил своята определена мисия в живота, напразно е живял.
Върви подир колелото на живота; следвай колелото на дълга в расата и рода, по отношение на приятеля и врага и закрий душата си както за радост, така и за скръб. Изчерпи закона за кармичното възмездие и придобий душевни сили (сиддхи) за своето бъдещо превъплъщение.
И ако не можеш да бъдеш слънце, бъди смирена планета. Наистина, ако не ти е дадено да блестиш като дневно светило високо над белоснежните върхове на вечната чистота, избери си, о, начеващи, по-скромна участ.
Показвай - макар и със слабо блещукане - "Пътя", загубен сред звездните купове, както Вечерницата осветява пътя на онези, които бродят из мрака.
Погледни как през румени покрови "Окото" на Марс гали заспалата земя. Виж пламенното излъчване от "Десницата" на Меркурий, която той с любов простира над своите аскети. Сега те и двамата служат на Слънцето96 - в негово отсъствие безмълвни стражи на нощта. Но в миналите периоди97 те са били блестящи слънца и в бъдните "Дни" те отново могат да станат пак две слънца. Такива са в природата подемите и спадовете на Кармичния Закон.
Уподоби се на тях. Давай светлина и утеха на отрудения пътник и търси онзи, който знае по-малко от теб; онзи, който се намира в безизходна скръб, без Учител, без надежда и утеха, жадуващ за хляба на Мъдростта и за хляба, от който се храни сянката; кажи му да чуе Благия Закон.
Кажи му, о, устремени, че този , който е победил гордостта и самолюбието и ги е подчинил на своето благоговейно чувство; който, все още привързан към живота, се е решил да положи своето търпение и покорство пред Закона като благоуханен венец в нозете на Буда, той още в този живот става сротанатти98. Духовните сили (сиддхи) на съвършенството могат да блещукат още далеч, твърде далеч за него; но направи ли първата стъпка, той влиза вече в потока и може да придобие зрение на планински орел, усет на плаха сърна.
Кажи му, о, жадуващи, че истинското благочестие може да му върне зрението - това знание, което е притежавал в предишните въплъщения. Зрението и слухът на ангелите не се придобиват само за един кратък живот.
Бъди смирен, ако искаш да постигнеш Мъдрост.
Бъди още по-смирен, когато си придобил Мъдрост.
Бъди като океана, който приема в недрата си всички потоци и реки. Могъщият покой на Океана си остава неизменен: той не ги чувства.
Укротявай чрез божественото своето низше Аз.
Сдържай Божественото чрез Вечното.
Наистина, велик е този, който е убил в себе си желанието.
Още по-велик е онзи, в когото Божественото Аз е умъртвило дори самото знание за желанието.
Пази низшето да не оскверни Висшето.
Пътят към окончателното освобожедение е в Тебе.
И все пак този път започва и свършва вън от твоето Аз99.
Невъзвеличена от хората и незначителна в очите на гордите тиртхика100 е майката на всички реки; пуст е човешкият облик в очите на безумците, макар и изпълнен със сладките води на безсмъртието (амрита). При все това мястото, където извират свещените реки, е страна свещена и този, който притежва мъдрост, е почитан от всички хора.
Архати и мъдреци, надарени с безгранично прозрение101, са толкова редки, колкото и цветът на дървото удамбара. Архатите се раждат в потайна доба, когато покълва свещеното растение с девет и седем стъбла102, свещеното цвете, което разпуква и цъфти в мрака, окъпано от чиста роса върху леденото ложе на заснежените върхове, където кракът на грешник не е стъпвал.
Никой Архат, о, ученико, не е станал такъв през този живот, когато душата за пръв път е започнала да копнее за окончателно освобождение. И въпреки това, о, загрижени, нито на един воин, който доброволно се хвърля в свирепата битка между живия и мъртвия103, нито на един новобранец не ще бъде отказано някога правото да тръгне по Пътя, който води към бойното поле.
Защото той трябва или да победи, или да падне.
Наистина, ако победи, той ще достигне нирвана. Но преди да отхвърли своята сянка, своята тленна обвивка, преизпълнена със страдания и безпределна скръб, хората ще почетат в него един велик и свят Буда.
Ако и тогава дори падне, той не ще загине напразно; враговете, които той е убил в последната битка, не ще се върнат вече към живот в собственото му бъдещо превъплъщение. Но ако ти желаеш да постигнеш нирвана или да отхвърлиш наградата104, нека плодът от дейността или от бездействието не ти служи за стимул, о, ти, който имаш безбоязнено сърце.
Знай, че бодхисаттвата, който се отрича от освобождение, за да се облече в страданието "Съкровения живот"105, е наречен "трижди Почитан", о , ти който прегръщаш скръбта през Вековете106.
Пътят е един, о, ученико, но в края той се раздвоява. Неговите изходи са отбелязани с четири и седем Порти. В края на единия е незабавното блаженство; в края на другия - блаженство, отсрочено за след дълги времена. И двата са награда за определени заслуги: изборът е твой.
Единият Път се разпада на два - "явен" и "съкровен"107. Първият води към целта, вторият - към самозакаляване.
Когато пожертваш преходното заради Вечоното, наградата е твоя: капката се връща там, откъдето е дошла. Явният Път води към нирвана, към пресветлото състояние на Свръхбитието, към блаженство, което е над всяко човешко разбиране.
Това е първият път - Пътя на Освобождението.
Но вторият път води към Себеотричане, затова той се нарича още "Път на Скръбта".
Този съкровен Път води Архата към неизказана душевна мъка - "мъка по живия мъртвец"108 и безсилна жалост към страдащото човечество, изложено на всички кармични бедствия, плод на Карма, която Мъдрите не смеят да облекчат.
Защото е писано: "Научи се да не пораждаш нови причини; не ще възпреш набега на вълната - последица, подобна на мощните талази на прилива".
Щом достигнеш целта, "явният Път" ще те принуди да напуснеш тялото на бодхисаттва и да встъпиш в трижди блаженото състояние на дхармакая109, което е забрава на света и на хората завинаги.
"Съкровеният път" води също към блаженството на паранирвана, но в края на безчислените еони (калпа)110, след много спечелени и изгубени нирвани - от безгранична жалост към света на заблудените смъртни.
Но казано е: "Последният да бъде най-велик". Самяк - самбуддха , Учителят на Съвършенството, е отдал Себе Си за спасението на света, застанал пред прага на нирвана - в състояние на лишеност от порок.
* * *
Ти притежаваш сега знание и за двата Пътя. Часът на твоя избор ще удари, о, ревностна душа, когато ти стигнеш края и минеш през седемте Порти. Твоят ум е чист. Измамни мисли не ще те смутят, защото ти всичко си опознал. Рзбулена пред тебе е застанала Истината и сурово те гледа лицето. Тя казва: "Сладки са плодовете на Почивката и на Освобождението - от любов към Аз-а; но още по-сладки са плодовете на непрекъснатия горчив дълг, плодовете на себеотричането - от любов към другите, от любов към страдащите наши братя".
Този, който става пратйека-буддха111, той се прекланя пред Себе Си. Бодхисаттвата, който е победил в битката и който държи в ръцете си наградата, но в своето божествено състрадание казва: "От любов към другите аз се отказвам от тази голяма награда" - този бодхисаттва демонстрира най-голямо Себеотричане.
СПАСИТЕЛ НА СВЕТА
ще се нарече той.
* * *
Виж! Постигане на блаженство или дълъг път на Страдание в далечни краища ...
Можеш да избереш едно от двете, о, ти, жадуващ за скръб през грядущите цикли!
ОМ, ВАДЖРАПАНИ ХУМ!
Бележки:
68. Двете школи на учението на Буда: езотерична (тайна) и екзотерична (явна), наречени "Доктрината на сърцето" и "Доктрина на окото" (Tsung-men и Kiau - men в Тибет).Първата учение носи това название, тъй акто е произлязло от сърцето на Буда, а Доктрината на Окото е била плод на неговия ум. "Доктрината на Сърцето" се нарича още "Печат на Истината", или "Истински печат" - символ, който се среща в заглавията на почти всички езотерични будистки съчинения. <към текста>
69."Дървото на Познанието" - име, което се дава на всички, които са достигнали висотите на мистичното Познание, на адептите. Нагарджуна, основателят на школата на Мадхямика, се е наричал "Драконово Дърво", тъй като драконът е символ на Мъдростта и Познанието. Дървоот се почита поради това, че Буда е достигнал второто си рождение и духовно просветление под дървото Бодхи (Мъдрост), под него е започнал своята проповед и под него е умрял. <към текста>
70. "Съкровеното Сърце" обозначава тайното учение. <към текста>
71. Диамантена Душа, ваджра-саттва - название, което се дава на върховния Буда, "Царя на всички мистерии", наричан също така и Адибуддха. <към текста>
72. Сат - Единната Вечна Абсолютна Реалност, всичко друго е само илюзия. Мая е свят на феномените и привидностите, свят на преходните форми. <към текста>
73.Shin-Sien, шестият Патриарх на Северен Китай, който е изучавал тайното учение на бодхидхарма ( Религията на Мъдростта), твърдял, че умът на човека прилича на огледало, което привлича и отразява всяка частица прах, и че той трябва да се пази - както и огледалото, като всекидневно се почиства. <към текста>
74. Северните будисти наричат безсмъртната душа "Истински Човек", това е Божественото Аз. Когато човешката душа се съедини с Божественото (висшето) Аз, човек става Буда. <към текста>
75. "Просветлен" (озарен), т.е. Буда. <към текста>
76. Обичайната формула в началото на будистките свещени писания. <към текста>
77. Тиртхика - брахманска секта "отвъд" Хималаите, странстващи по светите храмове и преди всичко по местата, където се извършват свещени обмивания. <към текста>
78. Деватма - човешката душа, която се стреми към въплъщение дотогава, докато в нея е силно желанието, а това желание оплита безсмъртния Дух на човека чрез заблуждението и греха и го държи в подчинение на неговата низша, смъртна природа. <към текста>
79. Дхарма - една от основните идеи на индийския религиозен мироглед; превежда се като "дълг" и "закон"; понякога дхарма означава "праведност", а понякога "религия" - нещо, което обвързва човека и което е неотменен закон на неговия живот, строга необходимост и върховна справедливост. Като философска категория дхарма означава преди всичко свойство. С нейна помощ бихме могли да изразим основния за четирите главни типа философстване въпрос, а именно въпроса за отношението между свойство и субстанция - дхарма - дхарми - бхеда. 1. Философите, които смятат, че както свойството, така и субстанцията са реално съществуващи метафизически същности, се наричта реалисти (бахяртхава-дини) - това са представителите на Няя и Вайшешика. 2. Философите, за които е реално единствено свойството, а субстанцията, или субектът на свойствата (дхармин), е само преходно единство от свойства, се наричат нихилисти (шунявадини). Към тях се отнасят повечето от будистките мислители. 3. Философите, които разглеждат свойството като реална еволюционна модификация (виварта, или паринама) на първичната субстанция, се наричат еволюционисти (паринамавадини). 4. Тези, които признават за реална само субстанцията под формата на единен Брахман и отхвърлят реалното съществуване на свойствата, обявявайки ги за илюзия, се наричат фундаменталисти, или илюзионисти (маявадини). Оттук и различните тълкувания, които се дават на понятието дхарма. Безусловно това е най- сложното и смислово натоварено понятие в индийската философия, религия и култура. <към текста>
80. Бодхи - истинската Божествена Мъдрост. <към текста>
81. Седмият, върховният принцип в човека. Очевидно става дума за пурушоттама - Висшия Дух. <към текста>
82. Физическото тяло в мистическите школи се нарича "сянка". <към текста>
83. Буда. <към текста>
84. Араняка - букв. горски жител, отшелник, който се усамотява в горите, за да се самоусъвършенства. <към текста>
85. И северната, и южната традиция разказват, че Буда, когато разрешил загадката на живота и достигнал вътрешно просветление, веднага напуснал уединението си и започнал да проповядва в света. <към текста>
86. Нирвана е блажено състояние, което настъпва тогава, когато ограничеността и несъвършенството на индивидуалното битие бъдат унищожени, когато съзнанието се слее с Мировото Съзнание, а личните чувства - със свръхчувството на Мировата Душа. Достигнал нирвана, човек, без да губи индивидуалността си, започва да живее във всичко, да чувства в себе си всичко. В противоположност на разпространеното мнение, че нирвана е отрицание на всеки живот, както мислят хората на Запад, нирвана по-точно може да се определи като пълнота на свръх личния живот, който се слива с Живота на Вселената. Това съвършено състояние на всезнание и всебитие е изразено от християнския мистик Ангелус Силезиус по следния начин: "Аз съм толкова велик, колкото е Бог; Той е толкова малък, колкото и аз ... Аз сам съм Вечността: освободен от действието на времето, аз се сливам с Бога и Бог се слива с мене." <към текста>
87. Според езотеричното учение всяко духовно Egо е лъч от Мировия Дух. <към текста>
88. "Сенки" - временните личности, т.е. отделните физически въплъщения, които възникват и изчезват. "Знаещият" е безсмъртната душа, която трупа опит, - една и съща във всички превъплъщения. <към текста>
89. Езотеричното учение за тези висши степени на духовното развитие е следното: когато Адептът измине целия Път и пред него се открие блаженството на нирвана, от състрадание към хората той може да се откаже от това блаженство и да остане в света, невидим за обикновените хора, да съдейства за духовното развитие и спасение на човечеството. Адептът, или Архатът, който се жертва от състрадание към страдащите в света, се нарича бодхисаттва (букв. просветлена същност, мъдра просветленост). След телесната си смърт, като се отказва от блаженството на нирвана, бодхисаттва продължава да живее в етерното тяло, наречено нирманакая (букв. сътворено тяло), невидим за непосветените, за да пази хората и да им помага. Самбхогакая е същото тяло, към което се прибавя и славата на "трите съвършенства", едно от които е пълно потушаване на всички земни грижи. В дхармакая се облича съвършеният Буда и това всъщност не е тяло, а идеално дихание - съзнание, слято с Мировото Съзнание. Състоянието дхармакая унищожава всяка връзка на Буда със земята. Но Адептът, който си е извоювал правото да влезе в нирвана, се отказва, казано на мистичен език, от одеянието дхармакая, за да може да помага на човечеството. От самбхогакая той запазва само съвършеното знание и остава в състоянието нирманакая. Езотеричната школа учи, че Гаутама Буда и някои от неговите Архати са останали в света като притежаващи нирманакая, принасяйки по този начин най-голямата жертва за благото на човечеството. <към текста>
90. Одеянието шангна е получило наименованието си от Шангнавещу от Раджагрха, третия велик Архат, или патриарх, в йерархията от тридесет и трима Архати, които са разпространявали будизма. "Одеянието шангна" символично означава "притежание на мъдрост", което довежда до унищожение на личностното начало. Буквално шангна означава Одеяние на Посветения, встъпил в Пътя. Едкинс твърди, че това е растителна тъкан, пренесена в Китай още в епохата на династията Тан. Китайската легенда, както и тибетската, гласи: "Когато се ражда Архат, същевременно пониква и това растение на чисто място." <към текста>
91. Парамита: Милосърдие, Чистота, Търпение, Енергия, Съзерцание и Мъдрост. Освен тези шест добродетели свещенослужителите трябва да съблюдават още: служене с праведни средства, наука, благочестиви обети, силана приетото решение ( Eitel, Chinese Buddhism). <към текста>
92. Външното учение на Закона. <към текста>
93. "Утре" значи следващото въплъщение. <към текста>
94. Из поученията на школата на Прасанга. <към текста>
95. "Великото Странстване" - всички съществувания на човека в рамките на едно завъртане на планетата. <към текста>
96. В тибетската астрология Слънцето се нарича Nyima , Марс - Migmar, Меркурий - Lhagpa. Символът на Марс е Око, на Меркурий - ръка. Излъчването - aura. <към текста>
97. Калпи - периоди, с които в езотеричните учения се измерва Мировото битие. Маха - калпа, Великата Калпа, равна на сто години от живота на Брахма, или на 311 040 000 000 000 години. <към текста>
98. Сротапатти, или "навлезлият в потока" на нирвана - така се именува всеки чела, който преминава първо Посвещение. Само в изключителни случаи чела може да достигне нирвана само за един живот, твърди се, че той може да достигне целта едва в седмото въплъщение, след като е "навлязъл в потока". <към текста>
99. Тук става дума за личното (низше) Аз. <към текста>
100. Вж. бел. 25. <към текста>
101. Безгранично прозрение - свръхчовешко зрение, за което нищо не е скрито. Архатите всичко виждат и знаят. <към текста>
102. Вж. бел. 90. <към текста>
103. "Живият" - безсмъртната същност на човека, Висшето Аз; "мъртвият" - низшето лично Аз. <към текста>
104. Вж. бел. 89. <към текста>
105. Животът в нирманакая. <към текста>
106. Векове - цикли, еони, големи световни периоди. <към текста>
107. "Явният път" е за миряните, а "Съкровеният Път" - за учениците, които влизат в тайните школи и се готвят за посвещение. При посвещението се обяснява смисълът на "Съкровения път". За да бъде приет някой за ученик в тайна школа, от него се изисква строга нравствена дисциплина, отричане от всички лични интереси и земни облаги, вътрешно очистване и обет да служи чисто и безкористно на страдащото човечество. <към текста>
108. Човек, още непробуден за духовен живот, който не познава зуховните истини и истинската Мъдрост. <към текста>
109. Вж. бел. 89. <към текста>
110. Вж. бел. 97. <към текста>
111. Будите пратиека се домогват до дхармическото тяло (дхармакая) и го добиват след множество прераждания. Без да се грижат за окаяния човешки род, стремящи се към лично блаженство, те влизат в ниравна и изчезват от погледа и сърцата на хората. В северния будизъм пратиека- буддха е синоним на духовен егоизъм. <към текста>
|
|
|
©
Иван Грозев, превод. Публикувано в
|
|