|
|
|
|
Елена Блаватска
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО
ПРЕДГОВОР
Следващите страници са извлечени от Книгата на Златните правила, едно от съчиненията, които на Изток се дават в ръцете на учениците от мистичните школи. Тяхното изучаване е задължително и за онази окултна школа, ученията на която са възприети от мнозина теософи. Много от тези изречения аз помнех наизуст, така че ми бе лесно да ги преведа на английски.
Известно е, че в Индия методите за психическо развитие са различни при всеки Гуру и не само защото учителите принадлежат към някоя от шестте [ортадоксални - астика] индийски философски школи, но още и поради това, че всеки Гуру има свой собствен метод, който той пази в дълбока тайна. Отвъд Хималаите обаче тези различия изчезват и методът в езотеричните школи е един, освен ако Гуру не е някой прост лама, който малко се отличава от своите ученици.
Съчинението, от което превеждам, представлява част от поредицата, откъдето са взети и школите на Книгата на съзерцанието (Тhe Book of Dzyan), които послужиха като основа за Тайното Учение1.
Книгата на Златните Правила има еднакъв произход с мистичното съчинение Парамартха, което според легендата за Нагарджуна било дадено на великия архат2 от нага, или "Змиите", както са се наричали древните Посветени. Но колкото и да са оригинални и благородни мислите и основните постановки в тази книга, те често се срещат под различна форма в много санскритски писания като например в Дхянешвари, великолепна мистична книга, кадето в огнени краски Кришна описва на Арджуна състоянието на един напълно просветлен йогин. Същите идеи намираме и внякои Упанишади. И това е напълно естествено, защото повечето - не всички - велики Архати, първи последователи на Гаутама Буда, са били арийци, а не монголи, особено тези от тях, които са се преселили в Тибет. Произведенията дори само на един Арясангха са твръде многобройни.
Оригиналите на тези Правила са изрязани върху продълговати плаки, а копия от тях са правени често върху дискове. Тези плаки или дискове се пазят обикновено върху олтарите на храмовете, близо до които се е развивала дейността на езотерично школи на Йогачара3. Оригинабите са написани по различен начин, понякога на тибетски, но най-често с идеографични знаци. Свещеният език Senzar, въпреки, че има своя собствена азбука, може да се предава чрез различни видове криптограми. Друг способ, наречен на тибетски lug, се състои в употлебата на цифри и цветове, при което всяка от тях отговаря на определена буква от тибетската азбука (тридесет прости и седемдесет и четири съставни букви). Така се съставя пълна криптографична азбука. Когато се употребяват идеографични знаци, има определени способи за разчитане на текста: един от тези способи се състои в това, че дванадесетте знака на зодиака и седемте основни цвята на дъгата, всеки от последните в три отсенки: светла, основна и тъмна - заменят тридесетте и три букви на обикновената азбука и от тях се съставят думи и изречения. При този способ дванадесетте знака на зодиака, повторени пет пъти и съединени с петте елемента и седемте цвята на дъгата, образуват пълна азбука, състояща се от щестдесет букви и дванадесет знака. Знакът, поставен в началото на текста, служи като указание дали четецът да го разчита на санскрит или по китайския идеографичен способ. Но най-лесен начин за изписване е този, който позволявана читателя да неси служи с никакъв определен език, а само със знаци и символи, - които също като арабските цифри - са били общо достояние на всички посветени мистици и на техните последователи в различни страни. С тази особеност се отличава китайското писмо, което може да бъде разчетено от всички, които владеят неговия ключ: японецът може да разчита това писмо толкова добре, колкото и китаецът.
Книгата на Златните Правила - някои от които са дадени още в предбудиската епоха, а някои по-късно - съдържа около деветдесет отделни кратки афоризма. Много години преди това аз знаех тридесет от тях наизуст. Зада възстановя и останалите, би трябвало да се ровя в моите записки, които съм правила в един период от двадесет години. Освен това някои от тях не могат да бъдат оповестени на света, твърде себелюбив и твърде привързан към чувствените удоволствия и съвършено неподготвен да възприеме такава възвишена етика: защото само човек, който упорито и сериозно се домогва до самопознание, може да изслушва напътствия от този род.
Въпреки това именно с подобни възвишени идеи са изпълнени многобройни томове от източната литература, особено Упанишадите. "Изкорени всяко желание за живот" - казва Кришна на Арджуна. Защото това желание се таи само в тялото, в обвивката на въплътеното Аз, а не в самия Аз, който е "вечен, нерушим, който не убива и не може да бъде убит"(Катхопанишада)."Изкорени усещанията - учи Сутта-нипата, - еднакво приемай и радост и скръб, и печалба и загуба, и победа и поражение" и "търси убежище само във Вечното". "Изкорени чувството на обособеност" - повтаря Кришна толкова пъти. Умът (манас - вътрешното сетиво), увлечен от блуждаенето на страстите, прави душата4, безпомощна като кораб, люшкан от вълните ( Бхагавад - гитаІІ.70).
Ето защо бе необходимо да се направи грижлив подбор на онези правила, които най-добре биха подхождали на малцината истински мистици от Теософското общество и които отговарят на техните духовни нужди. Само тези малцина могат да оценят словата на Кришна - Висшия Аз (параматма): "Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите. Никога нито аз, нито ти сме преставали да съществуваме, нито пък тези вледици на людете; така и в бъдеще никой от нас не ще престане да съществува"( Бхагавад -гитаІІ.12).
В този мой превод аз се опитах да запазя поетичната красота на изика и на образите, с каквото се отличава оригиналът. Доколко това мое старание се е увенчало с успех, нека читателят отсъди сам.
1889 Елена Блаватска
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО
Тези поучения са за ония,
които не познават опасностите иддхи5.
Който пожелае да чуе Гласа на Безмълвието, "Беззвучния Звук"6, и да го проумее, той трябва да достигне пълно съсредоточаване7.
Като стане равнодушен към външния свят, ученикът трябва да намери Повелителя8 на своите чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзииите.
Умът е великият убиец на Реалното.
Ученикът трябва да надвие убиеца.
Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи Единния, вътрешния звук, който убива външния.
Тогава само - не по-рано - ще напусне той областта на лъжовното9 и ще встъпи в царството на истинното10.
Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.
Преди душата да чуе, човекът трябва да стане еднакво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната светулка.
Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.
Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.
И тогава ще се обърне към вътрешния слух
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО
и ще рече:
Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своята обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своята крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свързва с Учителя11 - знай, ученико, твоята душа е прах.
Ако разцъфтяващата твоя душа12 се вслушва в тревогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия13; ако уплашена от горещите сълзи на страданието или оглушена от воплите на скръбта, тя отстъпи - подобно плашлива костенурка - пад щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен бог недостоен ковчег.
Когато, израснала, твоята душа излезе от сигурното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отражение върху вълните на пространството, тя прошепне:"Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата14.
Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени примки, за да заловят твоя Аз с измами, името на които е "Велика Ерес"15. Тази земя, о, ученико несведущ, е само печално преддверие, което води в сумрак, зад който се разстила долината на светлината - Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей.
Великият Закон казва: "З да познаеш мировия Все-Аз16, ти трябва да познаеш своето собствено Аз, ти трябвва да отдадеш своето Аз на Не-Аза, своето Битие на Небитието и само тогава ще можеш да почиваш под крилете на Великата Птица17. Наистина сладък е покоят под крилете на Това (тат), което не подлежи на раждане и смърт, което е АУМ18 в продължение на безконечните векове19.
Възнеси се върху Птицата на Живота, ако искаш да го познаеш20.
Пожертвай живота си ако искаш да живееш21.
Предстои ти, о, мирни страннико, да преминеш три чертога до края на моного трудния Път. Три черога, о, победителю на Мара22, водещи през трите състояния23 в четвъртото24, а от там в седемте свята25, в Световете на Вечния Покой.
Ако желаеш да узнаеш техните имена, слушай и запомняй.
Името на първия чертог е Неведение26.
Това е чертогът, в който ти най-напред си видял светлината, в който живееш и в който ще умреш27.
Името на втория е Чертог на Познанието.
В него твоята душа ще намери разцъфтяването на живота, но под всеки цвят се е свила змия28.
Името на третия чертог е Мъдрост; зад него се простират безграничните води на акшара29, непресекващият извор на Всезнанието30.
Ако искаш да преминеш безопасно първия чертог, недей позволява на своята душа да взема огньовете на въжделението за слънчева светлина, които пламтят в него. Ако искаш безопасно да преминеш през втория, недей забавя стъпките си, за да вдъхваш благоуханието на опияняващите цветове. Ако искаш да се освободиш от веригите на Карма31 в тази призрачна страна.
Мъдрият не се задържа в опасната обител на чувствените удоволствия.
Мъдрият не се вслушва в сладкозвучните гласове на илюзията.
Търси Онзи32, който ще ти даде живот, в Чертога на Мъдростта - той се намира отвъд пределите, зад които изчезват сенките и където светлината на Истината сияе в неугасима слава.
Несътвореното живее в тебе, ученико, както живее то и в Чертога на Мъдростта. Ако пожелаеш да го достигнеш и да съчетаеш двете светлини в едно, ти трябва да свалиш от себе си тъмните покрови на илюзията. Заглуши гласа на плътта, не позволявай на чувствения образ да застава между твоята светлина и светлината на Мъдростта, защото иначе те не ще могат да се слеят в една светлина. Когато видиш своето своето собствено незнание33, бягай от Чертога на Познанието. Опасна е неговата коварна красота и ти трябва да преминеш през него само за изпитание. Пази се - да не би душата ти, ослепена от примамливото му сияние, да забави своя ход и да попадне във властта на неговата призрачна светлина.
Тази светлина блика от драгоценния камък в короната на великия съблазнител Мара. Чувствата, омагьосани от него, ослепяват душата и довеждат неразумния до крушение.
Молецът, привлечен от блясъка на твоята нощна лампа, е обречен да погине в нейните пламъци. Безгрижната душа, която губи сили в борбата демона на илюзията, издевателстващ над нея, се връща на земята като робиня на Мара.
Погледни сонмовете крилати души. Наблюдавай как те прелитат на бурното море на живота, как - обезсилени, с изтичаща кръв, с разбити криле, падат една след друга в надигащите се вълни. Тласкани от свирепите пориви на вятъра, преследвани от бурята, тепотъват във водовъртежите и изчезват в първата разкрила се бездна.
Ако преминеш Чертога на Мъдростта и пожелаеш да достигнеш Долината на Блаженството, здраво залости чувствата си, да не би да проникне в тях губителната ерес на разединението, която ще те откъсне от цялото.
Не позволявай на "Родения н Небесата"34, потопен във вълните на Мая35 да се отделя от единия Отец36, но домогвай се така, че огнената сила37 да се отдръпне в най-съкровените покои на твоето сърце38, в своята истинска обител.
И тогава тази сила ще се въздигне от твоето сърце в шесттата област, средната - в средата твоето междуочие, където тя ще стане дихание на Единната Душа, глас на Учителя, който изпълнява всичко.
Само тогава можеш ти да станеш "Небесен Странник"39, който побеждава ветровете, що се носят над водите, и който със своите стъпки не докосва вълните.
Преди да застанеш на горното стъпало върху стълбата на мистичните звуци, ти трябва да чуеш гласа на Бога, който е в тебе, по седем различни начина.
Първият - подобен на сладостния глас на славей, пеещ прощална песен на своята любима.
Вторият - звучащ като сребърния кимвал на неземния Дух40, който пробужда блещукането на звездите.
Следващият - подобен на мелодичната жалба на духа на Океаните, пленен в своята раковина.
Подир него следва мелодия от струните на саз41.
Петият ще прозвучи в ухото ти като звук от бамбукова флейта.
И ще премине в тръбен зов.
Последният ще прозвучи като глух тътен на гръмовите облаци.
Седмият ще погълне всички останали звуци. Те ще умрат и няма да се чуват вече.
Когато твоя личност42 е победена и повалена в нозете на Учителя, тогана ученикът се слива с Единия и пребивава в Него43.
Преди да встъпиш в Пътя, ти трябва да унищожиш своето "тяло на желанията"44, да очистиш своето "мисловно тяло"45 и да направиш сърцето си непорочно.
Чистите води на вечния живот, ясни и кристални, не могат да се смесят с калните потоци, блъскани от вихъра на бурята. Капките небесна роса, искрящи в първите утринни зари на слънцето върху свещения лотос, щом капната на земята, се смесват прахта... Виж - чистият бисер се превръща в кално петно.
Бори се с нечистите си мисли отрано, преди те да те овладеят. Не ги щади, така както те не те щадят. Защото ако им отстъпиш и те пусната корен и започнат да растат, тогава знай: твоите мисли наистина ще те надмогнат и убият. Пази се, ученико, и не допускай дори и сянката им да те доближи. Защото тази сянка ще започне да расте, да се увеличава по обем и сила и пораждащият се мрак ще погълне твоето същество, преди да успееш да забележиш присъствието на тъмната сила.
Преди твоята съкровена сила46 да те направи божествен, волята ти трябва да излезе победител от битката с тялото на желанията (кама-рупа).
Твоят прах и твоят дух никога не могат да се срещнат47. Един от тях трябва да изчезне, защото те не могат да пребивават заедно.
Преди да прозре разумът на твоята душа, зародишът на личността трябва да бъде разрушен, червеят на чувствеността - унищожен, без възможност да възвръщане към живот.
Ти не можеш да вървиш по Пътя, ако сам не станеш този Път48.
Нека твоята душа се вслушва въ всеки страдалчески вик така, както свещеният латас открива сърцето си, за да се опие от лъчите на утринното слънце.
Не допускай палещото слънце да изсуши макар и едничка сълза, преди ти сам да я изтриеш от очите на скърбящия.
Дори всяка гореща сълза човешка да се отрони в дълбините на твоето сърце и да пребивава там; недей я изтрива, докато не отстраниш породилата я скръб.
О, ти, чието сърце е пълно с милосърдие - знай, че тези сълзи са живителни струи, оросяващи полето на нескончаемото състрадание. Само върху оросената почва разцъфва полунащният цвят на Буда49, най-редкият измежду всички цветове. Това зърно на освобождението от раждане и смърт.
То отделя Архата и от духа на разприте, и от въжделениеята и го води през долината на битието към мир и блаженство, което е достъпно само в долината на Безмълвието и на Небитието50.
Убий желанието, но като го убиваш, пази се то да не възкръсне отново.
Убий любовта към живота, но ако убиваш любовта към живота51, прави това не от жажда за вечен живот, а от желание да замениш временното с вечното.
Не желай нещо. Не разпалвай сърцето си против Карма52 и не роптай срещу неизменните закони на природата.
Бори се само с личното, преходното, непостоянното, което е обречено на унищожение.
Помагай на природата и работи заедно с нея и тогава природата ще признае в тебе един от своите твоите творци и ще ти се покори. И широко ще открие пред тебе входа към своите съкровени недра, и ще простре пред твоя поглед съкровищата, заключени в дълбините на нейната непорочна, девствена гръд. Неопетнена от плътски допир, тя разкрива своите съкровища само пред духовните очи, които никога не се склапят и за които няма покрови във всички природни царства.
Тогава тя ще ти покаже средства и насока, първия вход53 и втория, та чак до седмия. Иотвъд тях целта, зад пределите на която, къпеща се в лъчите на духовна светлина, се намира неизказана Слава, която не може да види освен зрящата душа.
Само една пътека извежда на Пътя и само в края на този Път може да бъде чут Гласът на Безмълвието. Стълбата, по която се изкачва устременият, е изградена от стъплата на страданието и скръбта; само гласът на светостта може да ги утеши. Горко ти, ученико, ако донесеш мокар един порок със себе си, ако не си го оставил долу. Стълбата ще се разруши и ти ще бъдеш низвергнат. Нейното подножие се крепи в дълбоката тиня на твоите заблуждениея и грехове и преди да дръзнеш да преминеш през широката пропаст на телесността, ти трябва да си умиеш нозете във Водите на Отречението. Горко на този, който се осмели с нечисти нозе да оскверни макар и едно стъпало. Черната леплива кал ще се втвърди, ще обхване стъпалата и ще прикове дръзкия на място. И също като птица, уловена уловена в коварните примки на птицеловеца, той не ще може да се придвижи вече напред. Неговите пороци ще се облекат в образи и ще го повлекат надолу. Неговите глехове ще издигнат глас, подобен на хохот и виене на чакали при залез-слънце. Неговите мисли ще станат неприятелска войска, която ще го хване и отведе като пленен роб.
Убий своите желания, ученико, обезсили своите пороци, преди да тръгнеш по върховния Път.
Унищожи своите грехове, направи ги навеки безгласни, преди да започнеш своя възход.
Смири своите мисли и устреми цялото си внимание мърху своя Учител, Който ти още не виждаш, но Когото вече предчувстваш.
Съедини всичките си чувства в едно чувство, ако искаш да бъдеш в безопасност от врага. Иначе нямада се открие за твоите очи стръмната пътека, която води към Учителя.
Дълъг и изморителен е пътят, който се разстила пред тебе.
Единствено съжалението за миналото, което си оставил зад гърба си, може да те повлече надолу и ти отново ще трябва да започнеш своето тежко въздигане нагоре.
Не се оглеждай назад, или си погубен. Не вярвай, че въжделението може да се унищожи, като го кърмиш и удовлетворяваш: това е лъжа, внушена от Мара. Чрез такова кърмене порокът се разраства и става все по-силен, така както червеят в сърцето на цветеца става по-голям и тлъст.
Розата трябва отново да стане пъпка, изникнала от родното стебло преди този червей да подяде сърцето на цвета и изпие жизнениея му сок.
Златното дърво54 ражда драгоценни пъпки, преди неговият ствол да повехне от бурите.
Ученикът трябва да стане като дете преди още първият звук да стигне до слуха му.
Светлината от Единия Учител - неугасимата златна Светлина на Духа - хвърля върху ученика своите светозарни лъчи още от самото начало на Пътя: те пронизват гъстите, тъмни облаци на телесността. Ту тук, ту там тези лъчи я озаряват подобно слънчевата светлина, която пронизва гъстия листак на вековните лесове и пада на земята като светли петна. Но помни, ученико: докато плътта не престане да желае, главата не охладнее и душата не стане твърда и чиста като блестящ елмаз. Сиянието няма да проникне в съкровения покой на твоята душа; То не ще съгрее сърцето и мистичните звуци55 от духовните висоти56 няма да достигнат до твоя слух, колкото и ревностно да слушаш на първото стъпало.
Докато не чуеш, ти не можеш да видиш.
Докато не започнеш да виждаш, ти не можеш да чуеш.
Да виждаш и да чуваш - ето второто стъпало.
Когато ученикът, като си закрие очите и ушите и спре дишането си, недостъпен за външния мир, вижда и чува, възприема с обонянието и вкуса си, когато неговите четири чувства се слеят и са готови да преминат в петото - вътрешното осезание57, тогава ученикът стъпва на четвъртото стъпало.
А на петото, о, победителю на своите мисли, ти трябва отново да убиеш всичките си чувства без възможност за възвръшавето им към живот58.
Ограничи ума си от всички външни предмети, от всички привидности. Въздържай се от вътрешни образи, да не би да хвърлят тъмни сенки върху Светлината на твоята душа.
Отсега нататък ти си достигнал пълно Съсредоточаване - шестото стъпало. А когато преминеш на седмото, о, ти, който си познал щастието, тогава няма да виждаш вече свещеното Три59, защото сам ще станеш Триединен. Ти и твоят ум - пребиваващи редом като близнаци, а над тях ще се разгори звезда60 - целта на твоите стремежи."Три", които пребивават в слава и в неизказано блаженство, отсега в света на мая нямат вече име. Те са се слели в една Звезда, в огън плямтящ, но неизгарящ, в този огън, който облича61 Пламъка.
Ти си достигнал, о, победоносни ученико, това, което людете наричат дхяна62 - предпоследното стъпало, след което следва последното стъпало - самадхи63.
Отсега нататък твоят "Аз" се е потопил в Единия Аз, слял се с този Аз, от който се е излъчило твоето битие.
Къде е прочее твоята индивидуалност, ученико, къде е самият ученик? - Искра, изчезнала в Пламъка, капка в недрата на океана, непреходен лъч, станал "Всичко" - и вечно сияние.
Отсега нататък ти си и работник, и свидетел, и светъл център, и излияние на лъчи, Светлина в Звука и Звук в Светлината.
Всичките пет прегради са ти познати, о, благословени. Ти си ги преодолял, ти - пазител на четирите Истини64.
Светлината, която пада върху тях, произлиза от самия теб, о, ти който си бил досега ученик, а отсега ставаш Учител.
Из четирите вида Истини:
Не си ли минал ти през познванието на страданието? - истина първа.
Не си ли победил ти властителя Мара65 в предверието, което води в царството на съблазните? - истина втора.
Не сили завладял ти третата истина, като синавидл греха пред третатат врата?
Не си ли стъпил ти на Пътя66, що води към познание? - истина четвърта.
Пребивавай прочее отсега нататък под дървото бодхи, което е съвършенство на всяко познание, защото знай: ти си завладял самадхи - твоето зрение е безпогрешно и съвършено.
Виж! Ти сам си вече Светлина, ти сам си вече Звук, отсега ти си сам за себе си и Бог, и Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не подлежи на промяна, недостъпен за греха, Седем звука н един
Глас на Безмълвието.
ОМ ТАТ САТ67
Бележки:
1. Blavatsky, E. The Secret Doctrine. The Synthesis of Science, Religion and Philosofy. London& The Theosophical Publishing House, 1893. <към текста>
2. Букв. достоен, първоосновател, висша степен в йерархията на будистките философско-религиозни общини. <към текста>
3. Второто основно направление на Махаяна, известно още и като Шуня-вада, нихилизъм. <към текста>
4. Буддхи - има се предвид материализираната в интелекта душа. <към текста>
5. Иддхи - низшите психични сили. <към текста>
6. Нада - силен вик, крясък, рев, звук въобще. <към текста>
7. Дхарана - дълбоко и пълно съсредоточение върху вътрешен обект, съпроводено отдръпване от външния свят и от света на усещанията. <към текста>
8. Раджах - цар, раджа. <към текста>
9. Асат - букв. несъществуващо, небитие. <към текста>
10. Сат - букв. съществуващо, битие. <към текста>
11. Висшият Аз съответства на Адибуддха (първия Буда) в мистиката на будистите, атма ( и по-точно параматман, висшия Атман) при последователите на брахманиската теософия и Kristos при древните гностици. <към текста>
12. Развиващата се човешка душа, манас (схващан като вътрешно сетиво, подлежащо на космологическа еволюция и търсещ своята идентичност всвета на постоянно изплъзващата му се илюзорна материя, мая). <към текста>
13. Махамая, или обективният свят. <към текста>
14. Саткаядиттхи - илюзорността на личното съществуване. <към текста>
15. Атмавада - лъжлива вяра в отделността на всяко човешка душа от единната Мирова Душа ( букв. учение за душата и по-точно за субстанциалната независимост на душата; будистите се противопоставят на идеята за независимата субстанциалност на душата в учението си, съзнанието като поток от постоянно изменящи се дхарми, мигновени онтологични минимуми. Очевидно Блаватска визира именно това учение, известно още като пудгала - пратишеддха, отхвърляне на личната субстанция, тъй като терминът атмавада е даден в палийския си вариант - аттавада, характерен именно за будистите). <към текста>
16. Universal All-Self - Мировият Все - Аз. <към текста>
17. Кала - хамса, "Лебедът в Пространството и Времето", символ на Брахма, птица, която снася златно яйце в хаоса, от което възниква вселената.(Традиционно се смята, че именно Брахма е роден от хиранягарбха, златното яйце). <към текста>
18. Свещена сричка, която има няколко значения и се произнася благоговейно от йогите по време на молитва и при медитация; звукът А е дясното крило на лебеда на времето, У неговото ляво крило, М - опашката му, а ардхаматра (половината сричка в съкратен вид, има се предвид резултативния дифтонг О) наричат неговата глава". Тка се казва в Нада-биндупанишада (вж. Ригведа). <към текста>
19. На изток вечността има съвсем друго значение. Тя означава обикновено сто години, или един век от живота на Брахма, с други думи, една махакалпа, чиято продължителност е равна на 311 040 000 000 000 години. <към текста>
20. В Нада - биндупанишада се казва следното:"Йогинът, който се е издигнал с птицата хамса (който размишлява върху АУМ), вече не е под влияние Карма, нито под влияние на греховете". <към текста>
21. Отречи се от живота на своята личност, на своето лично Аз, ако искаш да живееш в Духа. <към текста>
22. В езотеричен смисъл Мара, князът на смъртта, олицетворява изкушението, което действа посредством човешките пороци. В буквален смисъл мара означава "умъртвител[ на душата]". Той се изобразява като цар, увенчан с корона, на която блести скъпоценен камък с такъв нетърпим блясък, че всеки, който го погледне ослепява. <към текста>
23. Трите състояния са бодърстване (джаграт), сън със съновидения (свапта) и дълбок сън без съновидения (сушухти). Тези три състояния водят до четвъртото, турия. <към текста>
24. Турия - състояние на извисено духовно съзнание. <към текста>
25. Някои източни мистици признават седем духовни сфери в тялото на кала - хамса. Интересно е да се отбележи, че пространствено-времевият Лебед е проявление на Лебеда извън пространството и времето, когато непроявеният Брахман се превръща в проявен. <към текста>
26. Авидя - незнание, неведение. <към текста>
27. Обективният, веществен свят, който познаваме чрез сетивата и който е достъпен за нашето земно съзнание. <към текста>
28. Чертогът на Изпитателното Обучение е астралната област( Огненото езеро при древните египтяни, Чистилището при католиците), психическият свят на свръхсетивните възприятия и на измамните явлениея, светът на медиумите, астралната змия на Елифас Леви. Нито един цвят, откъснат от тази област на великата Илюзия, не е бил пренесен на земята без змията, стаена в шубрака. <към текста>
29. Нерушим, постоянен, епитет на Шива и Вишну, сричка, с която се обозначава великият Брахма, небесни води. <към текста>
30. Областта на пълното духовно съзнание - човекът, издигнал се до нея, пребивава в пълна безопасност от всички илюзии. <към текста>
31. Веригата от причини и следствия, която привързва човека към земното съществуване и предизвиква неговите последователни превъплъщения на земята. Карма може да се нарече цялата съвкупност от постъпките и действията на човека поа отношение на себеподобните и на целия свят: неговият сегашен живот е плод на миналите му съществувания и в същото време зародиш - семе (биджа), за бъдещите му превъплъщения. За да се освободи човек от оковите на Карма, привързан към колелото на преражданията, той трябва да унищоже своя егоизъм (асмита - букв. съмност; думата е отглаголно съществително от първо лице ед.ч. на глагола аз, съществувам, Аз съм = Ахам асми; във философията на Самкхя - Йога се разглежда като една от главните причини за онтологическата неразличимост на личното и свръхличното духовно начало), своята отделност и да стане свръх личен свръхличен - да преодолее личното начало в себе си, не търси своя Гуру. <към текста>
32."Посветеният", който води ученика чрез познанието към духовното, или второ раждане - Учител или Гуру. <към текста>
33. Аджнана. <към текста>
34.Параматма - свръх -Азът. Традиционната индийска метафизика приема съществуването на две основни модификации на субстанциалната категория атман. Първата, емпирична форма на съществуване на атман се нарича джива (душа) и притежава качества (гуни), ограничени от пространството, времето и материалните субстнации: акаша (етер), въздух, огън, вода и земя, плюс манас (ум, вътрешно сетиво), който има формата на атом и подрежда усещанията на Аз- а, като изпълнява ролята на вътрешен аперцептивен регулатор. Главното, по което джива се различава от параматман, е ограниченото познание в първия случай и неограниченото познание във втория. Задачата на джива е да се слее отново с параматман с помощта на различителното познание (вивекакхяти) на Аз-а и не - Аза. <към текста>
35.Илюзията, привидността, светът на видимите форми, преходни и разрушими, в противоположност на Вечното и Неизменното. <към текста>
36. Световната Душа, параматман. <към текста>
37. Кундалини - проводник на върховния Дух (параматма, пуруша) като пасивен проницип. Когато действа, тя е наелектризирана духовна сила, способна еднакво да твори да разрушава. Кундалини е една от мистичните сили на йогина (човека, достигнал единение с Мировата Душа). <към текста>
38. Брахма-пура - букв. град на Брахма. <към текста>
39. Кшара (излъчващ, стопяващ се, изчезващ) - "ходещ по небесата". В мистичната свещена книга Дхянешвари се казва, че тялото на йогина става като "облак, от който се подават крайниците му като лъчи", след което йогинът "вижда отвъд звездите; той слуша езика на боговете и го разбира, и чете мислите на мравката". <към текста>
40. Дхяни - има се предвид този, който е потънал в дълбока космотворческа медитация (дхяна). <към текста>
41. Вина - индийски инструмент, подобен на лютнята. <към текста>
42. В оригиналния текст - "всичките шест", т.е. шестте принципа на човека. Това става, когато четирите низши принципа, които съставляват преходната личност на човека, са унищожени, а вътрешната индивидуалност (двата висши принципа) се слее с върховния седми принцип - Духа.(Очевидно тук става става дума отново за еволюционната космология на Самкхя - Йога, според която принципите, таттви, върху които се гради битието на човешката личност, са общо двадесет и пет. Това са пракрити (праматерията), махат (великото начало, или буддхи, интелектът), ахамкара (букв. егофициенти), от които еволюират манас, петте сетивни органа (джнанедрия), петте моторни органа (кармендрия), петте рудиментарни елемента (танматри) и петте груби елементни субстанции (махабхута). За да установи истинската си идентичност като духовна същност, човек трябва да се абстрахира от четирите последни групи принципи, т.е. да осъзнае напълно, че собственото му Аз е различно от материалните субстанции, тънките материални елементи, моторните и сетивните органи, и да насочи манас и съвкупността от егофициентите - междувременно също потиснати до равнището на чистия буддхи - към сливане с трансцедентния пуруша като принцип на чистата и пасивна субективност. <към текста>
43. Ученикът става едно с Божествения Дух, Атма. Езотеричното учение на брахманизма твърди, че висшият приницип и последната основа на проявената Троица в човека (атма - будхи - манас - душа-интелект -ум) е неделим. Той е общ, единосъщ и неразделен за цялото човечество.(Тук трябва да отбележим, че ранната Самкхя, която отговаря до голяма степен на представите за "брахманичен езотеризъм", се придърж по-скоро към противоположното мнение, а именно че съществува безкрайно множество от трансцедентални пуруши, които са в състояние на транскосмическа координация. От този възглед може лесно да се стигне до идеята за множествената структура на еволюиращата вселена и за необходимия в тази връзка космоплурализъм на антропния принцип, наречен Пуруша. Този космоеволюционен плурализъм се преодолява по един радикален начин в класическата Самкхя - Йога, представена от Вяса, Виджняна Бхикшу и Вачаспати Мишра. <към текста>
44. Тази част от астралното тяло (кама-рупа, букв. "любовна форма", т.е. материя на страстните влечения), която служи за проводник на всички страсти, на всички лични желания. <към текста>
45. Кама-рупа - се отнася към астралното или лично Аз, а манаса-рупа е проводник на индивидуалността или на превъплъщаващото се Его; "да се очисти" то, означава да се парализира неговата низша дейност, работата на разсъдъка (низшия манас), за да може да се прояви свръхсъзнанието, или висшият манас. Източната окултна психология рязко разграничава дейността на земното огроничено съзнание от свръхсъзнанието, което прониква в незнайните трансфизически светове. (В дадения случай трябва да се има предвид, че нито астралното, нито менталното тяло са истинският субект съзнателността (чайтаня). Те са еволюционни продукти от развитието на пракрити и в качеството си на такива представляват само илюзорни отражения на същинското трансцедентално Аз, на Пуруша. Затова типовете съзнание, за които става дума по-горе, не са метафизически изчистени образци на съзнателността и едва когато загубят всякаква връзка с еволюционните феномени на праматерията, те засияват в блясъка на асампраджната - йога, т.е на висшата свръхпознавателна Йога. Отъждествяването на манас единствено с функциите на ума (mind) и определянето му като център на трансцеденталната субективност - което следва от логиката на европейския рационализъм, но по никакъв начин не и от логиката на източния тип философстване - е типична грешка както на теософската, така и на историко-философската литература от края на ХІХ - началото на ХХ век. За съжаление този предразсъдък е все още жив у нас в края на ХХ и началото на ХХІ век. <към текста>
46. Кундалини - тя се нарича змиевидна или пръстеноподобна сила заради спираловидното си движение в тялото на йогина, когато в него се развива вътрешна сила. Тя е окултна сила (Fohat), прасила, която лежи в основата на всяка органична или неорганична материя. <към текста>
47. В оригинала: "Твоето тленно Аз и твоят духовен Аз никога не могат да се срещнат". <към текста>
48. "Пътят" се споменава във всички мистични книги. Кришна казва в Дхянешвари: "На този Път, където и да стъпиш, това място става твое собствено Аз." "Ти си Пътят" - се казва на Адепта, а след посвещаването той казва същото на ученика. "Аз съм Пътят" - говори друг Учител. <към текста>
49. Адепт, който живее не за себе си, а от любов и състрадание към хората. <към текста>
50. Нирвана е небитие от гледна точка на нашето ограничено съзнание. Всъщност нирвана е равносилна на абсолютното битие, тъй като от гледна точка на ограниченото съзнание абсолютното мирово съзнание е равносилно на всебитието, то обединява в себе си познаващия, познаваемото и познанието. <към текста>
51. Тришна - жаждата за живот и страхът от смъртта са тези сили и енергии, които влекат човека към ново въплъщение. <към текста>
52. Тук Карма се употребява в смисъл на създадената от самия човек собствена съдба. <към текста>
53. Двара - вход, водещ към Посвещение. Само онзи, който е убил своя егоизъм и е стъпкал личността, може да мине през него. <към текста>
54. Дървото на живота. <към текста>
55. Анахата - шабда - мистични звуци или мелодия, които йогинът чува в началото на своето потапяне във вътрешно съзерцание. <към текста>
56. От висините на акаша - където са мировите запаси. (Според тайното учение на Йога съществуват два типа акаша: каранакаша, която играе ролята на първичен космически континуум и в този смисъл е последна причина, карана, на всички проявени и непроявени обекти; и карякаша, акаша, която има формата на следствие, на продукт - каря, и представлява първият етап от космическата еволюция на грубата материя. Изразът "хрониките на акаша "или "мирови запаси" следователно визира първият тип акаша, която съхранява в себе си следите от делата на всички същества и от всички събития, случили се в историята на разгърнатия свят. Подобни функции изпълняват и две будистки категории - дхармата и алая. Първата се отнася за изначалния континуум от дхарми и се използва преди всичко в рамките на ранния будизъм от традицията на Тхеравада, а също и от реалистичните школи на Хинаяна. Втората категория има за конотат абсолютния континуум на трансцеденталното съзнание в пределите на философските школи от махаяниската традиция. Така че идеята за "мировите скрижали" е просто популярно, т.е. теософско, изложение на философските категории каранакаша, дхармата и алая. <към текста>
57. Езотеричното учение учи, че в човека има зачатъци на нови сетивни органи, непознати за нас, които по естествен път ще се развият в едно далечно бъдеще у всички хора. Йогите са в състояние да ускорят своята еволюция и да развият в себе си тези органи, като прилагат известните вече методи на строга вътрешна дисциплина. <към текста>
58. Това означава, че на шестото стъпало, дхарана, всички личностни свойства трябва да бъдат парализирани като такива и да преминат в седмото чувство, израз на най-духовното съзерцание. <към текста>
59. Всяка степен на развитието в Раджа - Йога ( една от двете основни школи в окултното развитие на Изтока; втората школа - Хатха - Йога - развива скритите сили предимно по механичен път, докато Раджа - Йога ги усъвършенства чрез духовна дисциплина) има за свой символ определена геометрична фигура. Символът на първите степени е равностранен триъгълник, той е знак на високия чела (окултен ученик, минал през посвещение). При висшите степени този знак се заменя с друг. <към текста>
60. Звездата на "Посвещението", която започва да пламти над Посветения. <към текста>
61. Упадхи - основа на непостижимия Пламйк; той е непостижим, докато стремящият се живее още на земята. <към текста>
62. Дхяна - последната степен на земята преди достигането всички качества на висш Адепт. На тази степен йогинът (който работи по духовния метод на Раджа - Йога) запазва духовно самосъзнание в дейността на висшите принципи, но още една стъпка напред - и неговото съзнание преминава във висшето поле на духовното битие. Трите състоя ния на Йога: дхарана (пълното овладяване на проявите на низшия земен разум), дхяна (съзерцание и потапяне във висши духовни обекти, достъпни за човешката душа след споменатото овладяване) и самадхи (висшата медитация) - носят общото име самяма. <към текста>
63. Самадхи - състояние на душата, когато йогинът губи съзнанието за всяка индивидуалност, в това число и за собствената. Той се слива с Мировото Битие, той става Всичко (сарватман). <към текста>
64. Четирите вида истини в северния будизъм: Ку - страдание, Ту - съвкупност на изкушенията, Му - разрушение на греха, и Дао - път. "Петте препятствия" са изпитване на страданието, осъзнаване на човешката тленнност, принудителната тегоба на човешката съдба и крайната необходимост човек да се освободи от оковите на страсттта и желанията. <към текста>
65. При входа в царството на изкушенията властелинът Мара се опитва с блясъка на драгоценната си корона да заслепи търсещия. <към текста>
66. Дао. <към текста>
67. Свещената сричка Ом, изразяваща метафизическата непосредственост (тат) на висшето същество (сат). <към текста>
|
|
|
©
Иван Грозев, превод. Публикувано в
|
|