ТЕОСОФИЯ
|
|
ТЕОСОФИЯ |
|
|
Елена Блаватска АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ И СИМОН МАГА
В “Историята на християнската религия до 200-та година” на Чарлз Б. Уайт, магистър по изкуствата, анонсирана и рецензирана в “Banner of Light” (Бостън), намираме, че част от книгата е посветена на великия чудотворец от втори век от нашата ера – Аполоний Тиански, който никога не е имал конкурент в Римската империя. "Периодът от време, на който е обърнато специално внимание в тази книга, е разделен на шест части, втората от които, от 80 до 120 година от н.е., включва в себе си Века на Чудесата, историята на който ще представлява интерес за спиритистите като средство за сравнение на проявите на невидими разумни същества в наше време с подобни събития във времената, които следват въвеждането на християнството. Аполоний Тиански е бил най-забележителната фигура през този период и свидетел на царуването на дузина римски императори. Непосредствено преди неговото раждане, Протей, египетски бог, се появил пред майка му и я предупредил, че се е въплътил в нейното бъдещо дете. Следвайки наставленията, които и били дадени насън, тя отишла на поляната да бере цветя. Докато правела това, ято от лебеди образувало кръг около нея и, пляскайки с криле, лебедите пеели в унисон. В същото време внезапно подухнал лек ветрец, и Аполоний се родил." Такава е легендата, която в древни времена е правела от всяка значителна личност – “син на Бога”, тайнствено роден от девица. А по-нататък следва историята. "През време на юношеството си той притежавал удивителни умствени способности и бил много красив, намирал най-голямо щастие в разговорите си с последователите на Платон, Хрисип и Аристотел. Той не ядял нищо, което е било живо, и се хранел само с плодове и произведения на земята; той бил енергичен поклонник и последовател на Питагор и като такъв пазел мълчание в продължение на пет години. Където и да заминавал, той навсякъде реформирал религиозните култове и извършвал чудеса. На празниците той удивявал гостите, след като карал хляба, плодове, зеленчуци и разнообразни лакомства да се появяват пред него по негова заповед. Статуите оживявали и бронзовите фигури слизали от своите пиедестали, променяйки своите пози и работейки в качеството на слуги. Прилагайки същата тази сили се извършавали дематериаризации; изчезвали златните и сребърни съдове заедно с тяхното съдържание; при един случай дори слугите изчезнали. В Рим Аполоний бил обвинен в измяна. Отивайки на разпит, неговият обвинител излязъл напред, разгърнал свитъка си, на който било записано обвинението, и бил изумен, откривайки бял лист. Когато срещнал веднъж погребална процесия, той казал на съпровождащите: ”Спуснете ковчега на земята и аз ще пресуша сълзите, които проливате над тази девойка.” Той докоснал младата жена, произнесъл няколко думи и мъртвата се върнала към живот. Когато бил в Смирна, в Ефес върлувала чума и го повикали да се отправи натам. “Пътешествието не може да бъде отложено”, казал той; и не успял още да завърши произнасянето на тези думи, когато вече бил в Ефес. Когато той бил на около сто години, го довели при императора на Рим по обвинение в чародейство. Той бил хвърлен в затвора. По това време го попитали, кога той би могъл да бъде на свобода? “Утре, ако това зависи от съдията; сега ако това зависи от мене”. Произнасяйки това, той извадил краката си от веригите и казал: “Вие виждате свободата, която притежавам”. След това той се върнал в оковите. На трибуната го попитали: “Защо хората те наричат бог?” “Защото”, - казал той, - “всеки човек, който е добър, има право да се нарича така”. “По какъв начин предсказа чумата в Ефес?” Той отговорил: “Благодарение на това, че се храня с по-лека храна, отколкото другите хора”. Неговите отговори на тези и други въпроси на неговите обвинители показали такава сила, че императорът бил много силно развълнуван и го обявил за невинен; но му казал, че ще го задържи за личен разговор. Той отговорил: “Вие можете да задържите моето тяло, но не и моята душа; и, аз ще добавя, не можете даже моето тяло.“ Произнасяйки тези думи, той изчезнал от трибунала, и в същия този ден срещнал своя приятел в Путеоли, на три дни път от Рим. Писанията на Аполоний го разкриват като учен човек, надарен със съвършено познаване на човешката природа и преизпълнен с благородни чувства и принципи на мъдрата философия. Той казва в своето послание до Валерий: “Не съществува смърт на каквото и да било, с изключение на външността; и също така не съществува раждане на каквото и да било, освен на външния облик. Онова, което преминава от субстанцията в природата, ни се струва родено, и онова, което преминава от природата в субстанцията, ни изглежда, по подобен начин, мъртво; макар в действителност нищо да не се ражда и нищо да не изчезва; а само сега да попада в полезрението и сега изчезва от него. Нещо се появява поради плътността на материята и изчезва поради разредеността на субстанцията; но това винаги е едно и също, отличаващо се само по движенията и условията”. От император Тит му била оказана най-високата похвала. Философът му написал много скоро след неговото възкачване на престола, съветвайки го да бъде умерен в своето управление, и Тит му отговорил: “От свое име и от името на моята страна аз ви благодаря и ще помня за това. Наистина, аз завладях Йерусалим, но вие пленихте мен ”. В удивителните деяния, извършени от Аполоний (считани за чудеса), източникът и пораждащите причини на които ясно е открил съвременният спиритуализъм, повсеместно са вярвали във втори век и в последващите векове; и християните са правили това в същата степен, както и останалите. Симон Мага е бил друг знаменит чудотворец от втори век и никой не отрича неговата сила. Дори християните са били принудени да признаят, че той е извършвал чудеса. Той е упоменат в Деянията на апостолите, VIII, 9-10. Славата му е била световна, негови последователи е имало във всеки народ, и в Рим била издигната статуя в негова чест. Той често е влизал в спорове с Петър, които ние в наши дни бяхме могли да наречем “съревнование с чудеса” с цел да се установи, чия сила е била по-голяма. В “Деянията на Петър и Павел” се утвърждава, че Симон е накарал да се движи бронзова змия, статуя да се смее, и сам се издигнал във въздуха; към това е добавено: “в противовес на това, Петър излекувал болест с думи, направил слепия да прогледне, и т.н.” Симон, оказвайки се пред Нерон, променил своята външност: внезапно станал дете, след това – старец; по друго време – млад човек. “И Нерон, след като видял това, предположил, че той е Син на Бога.“ В “Признанията”, труда на Петрин за древните векове, е приведено описание на публичната дискусия между Петър и Симон Мага, което се и възпроизвежда в тази статия. "Привежданите съобщения за много други чудотворци във висша степен убедително показват, че тази сила, с чиято помощ те са работели, не се е ограничавала от който и да било човек или някакво количество хора, както на това учат християните, но че медиумична дарба тогава, както и сега, са притежавали мнозина. Заявленията, цитирани от трудовете на писателите от първите два века за това, какво е ставало в онези времена, подлагат на строго изпитание доверчивостта дори на най-доверчивите, и дори относно самата вяра в тази ера на чудесата. Много от тези съобщения могат да са силно преувеличени, но би било неразумно да се предполага, че всички те представляват чиста фалшификация, без каквото и да било зърно истина в основата си; И още по-малко това би било възможно да бъде направено след откритията, направени след възникването на съвременния спиритизъм. Известна представа за щателността, с която трябва да се отнасяме към който и да било предмет, който се съдържа в тези книги, може да бъде получена, когато съобщим, че в индекса се съдържат двеста и тридесет препратки към изрази, свързани с “Исус Христос”; от които може да бъде направен справедливият извод, че дадените съобщения имат огромна ценност за получаването на търсената информация, за да имаме възможността да различим, бил ли е Исус – “Човек, Мит или Бог”. “Възникването и историята на християнските учения”, а също така “Възникването и установяването на авторитета на римската църква над всички други църкви” в пълна степен показва и в много отношения прояснява много препятствия и спорни въпроси. Казано накратко, за нас е невъзможно, без сериозно разширение на границите, които са отредени за дадената статия, да отдадем цялата дан на справедливостта на тази много поучителна книга; но ние мислим, че вече сме казали достатъчно, за да убедим нашите читатели в това, че това е една от най-интересните и дългоочаквани придобивки в литературата на този прогресивен век."1 Някои автори се опитват да придадат на появата на Аполоний легендарен характер, докато в същото време набожните християни ще продължават да го наричат мошеник. Ако съществуването на Исус от Назарет беше също толкова добре удостоверено от историята, и той самият беше поне наполовина толкова известен на класическите автори, колкото Аполоний, - то нито един скептик не би се съмнявал в действителното съществувание на такъв човек, като Сина на Мария и Йосиф. Аполоний от Тиана е бил приятел и кореспондент на римските императрици и на някои императори, докато в същото време Исус е оставил на страниците на историята не повече, отколкото ако неговият живот би бил записан върху пясък в пустинята. Неговото писмо до Агбар, владетеля на Едеса, автентичността на което се потвърждава само от Евсевий, - този барон Мюнхаузен на патристичната йерархия, - е наречено в “Основи на Християнството” “опит за подправка” дори от самия Палей, чиято силна вяра признава дори много по-неправдоподобни истории. По този начин, Аполоний е исторически персонаж; същевременно, дори мнозина от апостолските отци, поставени пред скрупульозния взор на историческия критицизъм, започват да треперят, а много от тях – угасват и изчезват, подобно на “блуждаещи светлинки”, или или ignis fatus.
"Theosophist", юни 1881 г.
|
||
|
|
|
|
|
©
Дияна Златева, превод. Публикувано в
|
|