|
|
|
|
Елена Блаватска
ГЛАСЪТ НА БЕЗМЪЛВИЕТО
ОТЛОМЪК ІІІ
Учителю112. Твоят служител е готов да те последва.
- Това е добре, шравака113. Приготви се , защото ти сам трябва да пътешестваш. Учителят ще ти покаже само пътя. А Пътят е един за всички, но средствата за постигане на целта са различни за всеки поклонник.
Какво ще избереш ти, о, сърце неустрашимо? Дали "Съвършеното Съзерцание" (Samtan)114 на "Учението на Окото", четворната дхяна, или ще насочиш своя път през шестте светли Добродетели (парамита)115, през благородните порти, водещи към Просветление (бодхи) и към Съвършеното Знание (праджна), седмото стъпало на Мъдростта?
Трудната пътека на четворната дхяна стръмно се извива нагоре към Бога. Трижди велик е този, който се въздигне до шеметностръмния връх.
Към висините на светлите Добродетели пътят е още по-стръмен. Ти трябва в бран да преминеш през седем врати, седем твърдини, пазени от жестоки и коварни Сили - въплъщения на страстите.
Бъди бодър, ученико, и помни златното правило. Щом преминеш вратите сротапатти116, т.е. на "встъпил в потока", щом кракът ти нагази във водите на нирвана, на теб ти предстоят само седем превъплъщения в бъдеще, о, ти, с елмазенотвърда воля.
Погледни! Какво виждаш пред очите си, о, търсачо на богоподобната Мъдрост?
- Покровът на мрака се разстила над дълбините на материята, в неговите дипли се боря аз. Пред моя взор по-дълбок става мракът, Господи; само с един мах на твоята десница той се разпръсва. Една сянка се движи, извива се като гърчеща се змия...
Тя расте, издува се - тъне в мрачината.
- Това е твоята сянка извън Пътя, откроена върху тъмнината на твоите грехове.
- Наистина, Господи, аз виждам Пътя: неговото подножие е в тиня, а неговият връх се губи в лъчезарното сияние на нирвана. И сега аз съзирам все повече и повече стесняващите се Порти по стръмната и трънлива пътека на Богопознанието117.
- Ти добре виждаш, ученико. През тези порти търсещият преминава и достига през водите до "другия бряг"118. Всяка порта има златен ключ; и тези ключове са:
1. Дана, ключ на милосърдието и на безсмъртната любов;
2. Шила, ключ на Хармонията в слово и дело, ключ, който уравновесява причината и следствието и премахва всеки повод за действието на Карма;
3. Кшанти, покой, кротко търпение, непоколебано от нищо.
4. Вирага, равнодушие към всяко удоволствие и страдание, надмогната илюзия - зрима е само едната истина;
5. Виря, непобедима енергия, която от тинята земната лъжа си пробива път към върховната Истина;
6. Дхяна, чиито златни порти, веднъж отворени, водят Безгрешния (Narjol) към царството на вечното съществуване (cam) и към неговото непрекъснато съзерцание;
7. Праджна, чийто ключ превръща човека в Бог, създава от него бодхисаттва, син на Светозарните (дхяни).
Това са златните ключове на Портите;
Преди да се приближиш до последната Порта, о, тъкачо на своето освобождение, ти - ти - следвайки суровия път - трябва да овладееш тези парамити на съвършенството - висшите Добродетели, които са шест и десет на брой.
Понеже, о, ученико, преди да се удостоиш с честта да видиш своя Наставник лице в лице, своя Учител - светлина срещу светлина, какво ти е било казано?
Преди да можеш да се доближиш до първата Порта, ти трябва да се приучиш да отделяш тялото от духа, да разпръскваш сянката и да живееш във Вечното. Затова ти трябва да живееш и да дишаш във всичко така, както всичко, което виждаш, диша в тебе; да чувстваш, че пребиваваш във всички неща, а всички неща - в Единия Аз.
Ти не бива да оставяш своите чувства да превръщат ума ти в игрище.
Ти не бива да отделяш своето битие от ВСЕ-БИТИЕТО, слей Океана с капката и капката с Океана.
Така ти ще достигнеш до пълно съзвучие с всичко, що живее и диша, и така ще възлюбиш хората, като че ли са твои братя, ученици на един Учител, синове на една нежна майка.
Наставници има много - Учителят е само Един: алая119. МИРОВАТА ДУША. Живей в този учител, както неговият лъч живее в теб. Живей в своите ближни, както те живеят в Него.
Преди да застанеш пред прага на Пътя, ти трябва да слееш двете в Едно и да пожертваш личното на безличния Аз, като разбиеш звеното, което ги свързва - антхакарана120.
Ти трябва да се приготвиш да отговаряш пред дълга ( дхарма), суровия Закон, чийто глас ще те запита още в началото, още при първата стъпка:
"Изпълнил ли си всички правила, о, ти, който храниш възвишени надежди?
Привел ли си своята душа в хармония с великата Душа на човечеството? Защото както в гръмоподобния шум на свещената река отекват звуците на цялата природа121, така и сърцето на този, който "иска да влезе в Потока", трябва трепти в съзвучие с вяка въздишка и мисъл на всичко, което живее и диша."
Учениците могат да се уподобят на екливите струни на вина; човечеството - на нейния резонатор; ръката, която свири на нея - на хармоничното дихание на ВЕЛИКАТА МИРОВА ДУША. Струната, която не може да звучи под пръстите на Учителя в хармония с другите струни, се откъсва и хвърля. Тка трябва да бъде и с душите на учениците. Те трябва съзвучно да трептят с мисълта на Учителя (упадхяя) - ведно с Върховната Душа- или да бъдат отхвърлени.
Така постъпват с "Братята на Сянката" - с убийците на собствените си души, с опасното обитарище на Dag-Dugra122.
Съгласувал ли си ти своето битие с великото бедствие на човечеството, о, ти, търсещ светлина?
... Тогава ти можеш да влезеш. Но преди да стъпиш върху Пътя, добре е да узнаеш всички негови опасности.
* * *
Въоръжен с ключа на Милосърдието, на любовта и на нежното състрадание, ти можеш да бъдеш спокоен пред портата на дана, портата, която се издига на входа на Пътя.
Погледни, о, щастливи пътнико! Портата, която се извисява високо-високо пред тебе, е просторна и изглежда леснодостъпна. Пътят, който води през нея, е прав, равен и осеян със зеленина. Сякаш е озарена от слънце морава в тъмните дълбини на гората, сякаш е земен кът, където се е отразил раят на Амитбха. Там славеите на надеждата и птици прорицатели с блестящи пера пеят из зеления листак и вещаят успех на безстрашния поклонник. Те възпяват петте добродетели на бодхисаттвите, петорния извор на силата (боддхи)123 и седемте стъпки на Познанието.
Минавай! - Понеже притежаваш ключа, ти си в безопасност.
И към втората Порта Пътят също зеленее. Но той е стръмен и се извива подобно змия нагоре към скалистия връх на планината. Сиви мъгли пълзят над суровите чукари и хребети, а отвъд е мрак ... Колкото по-нататък отива пътникът, толкова повече заглъхва в сърцето му гласът на надеждата. Трепет от съмнение го обзема сега, стъпките му стават неуверени.
Внимавай, о, тъсещи! Пази се от страха, който - като черни беззвучни криле на среднощен вампир - ще се изпречи между лунното сияние на твоята душа и твоята велика цел, която блести надалеч.
Страхът, о, ученико, убива волята и спъва всяко действие. Ако поклонникът не притежава добродетелта шила, втория ключ, той ще падне и остри кремъци ще изранят краката му по скалистия път124.
Укрепи стъпките си, о, търсещи! Измий своята душа във водите на "Кроткото търпение", защото сега ти се приближаваш към Портата Кшанти, към вратите на благородната твърдост и търпение.
Не закривай очи и не отклонявай поглед от талисмана дордже125; стрелите на Мара винаги улуват онзи, който не е достигнал вирага.
Не трепери! От диханието на страха ключът Кшанти ръждясва, а ръждясал ключ не отключва.
Колкото по-нататък отиваш, толкова повече примки те чакат. Пътеката, водеща нагоре, е озарена само от една светлина - от огъня на дръзновението, което гори в сърцето ти. Колкото повече дерзаеш, толкова повече ще получиш. и колкото повече се боиш, толкова повече ще помръква светлината - а само тя може да свети по Пътя. Защото както сетният лъч, бавно догарящ по върховете на високата планина, бива последван от тъмна нощ, така и щом угасне светлината на сърцето, тъмна, зловеща сянка ще падне от него върху Пътя и ужас ще те прикове на място.
Бой се, ученико, от тази смъртоносна сянка. Светлината, която се излъчва от Духа, няма да прогони мрака на низшата душа, докато не изчезнат от нея всички користни помисли и поклонникът не каже: "Аз се отричам от тади преходна форма; аз разруших причината, и сенките, хвърляни от нейните последствия, не ще възникнат вече"126. Защото вече е настанала последната велика битка, краят на борбата между Висшето и Низшето Аз. Виж, дори самото поле на битката е погълнато от великата борба и го няма вече.
Но веднъж минал през портите на "Великото Търпение" (кшанти), знай, че е направена третата стъпка. Твоето тяло е твой роб. Сега приготви се да преминеш през четвъртата Порта, портата на съблазните, които изкушават вътрешния човек.
Но преди да се доближиш до тази цел и преди и преди да сложиш ръка върху ключалката на четвъртата Порта, ти трябва да овладееш изменчивата игра на своя ум, да убиеш пълчищата мисли и своите чувства, които - неканени - коварно и незабелязано се промъкват в светилището на твоята душа.
Ако не искаш бъдеш убит от тях, ти трябва да обезвредиш своите собствени творения, плодовете на своите мисли, невидими, неосезаеми, чиито вихри се роят около човешкия род - изчадия и наследници на човека и на неговите земни деяния. Научи се да разпознаваш пустотата на привидната пълнота и пълнотата на привидната пустота. О, безстрашни, взри се дълбоко в извора на своето сърце и отговори: познаваш ли ти силите на своя Аз, о, ти, който съзираш външните сенки?
Ако не ги познаваш - ти си изгубен. Защото по четвъртата пътека и най-лекият полъх на страстта или на желанието ще замъгли тихата светлина върху чистите бели стени на душата. Най-малката вълна на копнеж или на съжаление по измамните дарове на илюзията (мая), смущаваща твоя земен ум (антахкарана) - съединяващия мост между Духа и самоличността, проводника на грубите въжделениея, възпламеняваще егоизма (ахмкара)127, всяка мисъл, мимолетна като блясък на мълния, ще те лиши и от трите награди, които вече си спечелил.
Защото знай: Вечоното не познава промяна.
"Напусни завинаги осемте жестоки бедствия".
Сурова и непреклонна е добродетелта на четвъртта степен (вирага). Ако искаш да овладееш нейната пътека, ти трябва да запазиш своя ум и своите възприятия чисти от всяко убиващо дейтвие.
Ти целият трябва да се проникнеш от чистатта същност на Мировата Душа (алая), да станеш едно с Душата - Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея, ти ще станеш играчка в ръцете на относителната истина (самвритти)128, източника на всички заблуди в този свят.
Всичко в човека е преходно освен чистата същност на Мировата Душа (алая). Човекът е нейният кристален лъч; лъч на непорочна светлина - отвътре, тленна обвивка - отвън. Този лъч е твой пътеводител в живота и твое истинско Аз. Стражът и безмълвният Мислител е жертва на твоето низше Аз. Твоята душа може да бъде уязвена само чрез твоето заблудено тяло, управлявай и владей и двете - и невредим ще се приближиш към "Портите на Равновесието".
Дерзай, о, смели пътнико, мини на "отвъдния бряг"! Не слушай нашепванията на пълчищата на Мара; отпъди изкусителите, злите духове, ревнивите демони (Lhamayin)129, витаещи в безпределното пространство.
Бъди твърд! Ти сега приближаваш средната Порта, Портата на Скръбта, с нейните десет хиляди примки.
Бъди господар на своите мисли, о, търсачо на съвършенство, ако искаш да преминеш прага.
Бъди госродар на своята душа, о, търсещи нетленната истина, ако искаш да достигнеш целта.
Прикови своя душевен взор върху Едната Чиста Светлина, в която няма пристрастие, и - възползвай се от своя златен ключ.
* * *
Тежката задача е изпълнена, твоето дело е почти завършено. Широката бездна, зейнала да те погълне, е почти затворена...
* * *
Ти вече премина рова, който опасва вратите на човешките страсти. Ти победи вече властелина Мара и неговите яростни пълчища.
Ти изми сърцето си от всяка скверност, ти източи от него кръвта на всяко нечисто желание. Но, о, славни воине, твоето дело още не е увенчано с успех.
Високо дигни, ученико, стената, която да огради "Светия Остров"130, укрепи оградата, която да запази твоя ум от гордост и самодоволство при мисълта за извършения подвиг.
Чувството на гордост ще опорочи твоето дело. Да, съгради непробиваема стена - да не би бушуващите талази, надигнали се от великия Океан на Мировата Мая, блъскащи в яростен напор брега, да погълнат поклонника и "Острова", когато победата е вече удържана.
Твоят "Остров" е елен, а твоите мисли са кучета, които го преследват и го изнуряват в неговия яг към потока на живота. Горко на елена, догонен от виещите бесове, преди да е достигнал Долината на Спасението, наречена дхяна-марга - "пътека на чистото съзерцание".
Преди да спреш в дхяна-марга и да я наречеш своя, душата ти трябва да стане като зрелия плод на манго: така мека и нежна към чуждите страдания, както неговото прозрачно златисто месо, и така твърда към твоите собствени мъки и скърби, както неговата костелива сърцевина.
Закали своята душа душа срещу коварната измама на твоята самоличност, заслужи за нея името "Душа-Диамант"131.
Защото както диамантът, дълбоко погребан туптящото сърце на земята, не може никога да отрази земните огньове, така и твоят ум и душата ти - потопени в дхяна-марга - няма да отразят призрачното царство на Мая.
Когато достигнеш това състояние, пред тебе широко ще се отворят портите, за да те пропуснат, и най-мощните сили на природата не ще могат да те спрат. И ти ще стнаеш господар на седморния път; но не по-рано, о, домогващи се до неизказани изпитания.
А дотогава ти предстои още по-тежка задача: ти трябва да се почувстваш като Все-Мисъл и въпреки това да изгониш всички мисли от душата си.
Ти трябва да достигнеш такава съсредоточеност на ума, че никакъв вихър, дори и най-силният, да не може да му навее земна помисъл. В очистеното светилище не трябва да има нито действие, нито звук, нито земна светлина: както пеперудата, застигната от лют мраз, пада бездиханна на прага, така и всички земни мисли трябва да паднат мъртви в преддверието на Храма.
Понеже е писано: "За да може златният пламък да гори с равна светлина, светилникът трябва да стои на защитено място, запазен от вихри"132. Изложен на променливите подухвания на ветровете, огнения му език ще затрепти и разлюленият пламък ще хвърли измамни сенки - тъмни и вечнопременливи - върху бялото светелище на Душата.
И тогава, о, търсачо на истината, твоята Мисъл-Душа ще заприлича на обезумял слон в джунглите. Мислейки дърветата в гората за живи врагове, той загива в напразни усилия да унищожи блуждаещите сенки, които играят върху осветените от слънцето скали.
Пази се дан е би - от грижа за се бе си - твоята душа да изгуби своите здрави основи върху почвата на Божественото Знание.
Пази се от промяна! - Промяната е твоят най-голям враг: тя може да те срази, да те отхвърли от Пътя и да те потопи в лепкавата тиня на съмненията.
Приготви се, бъди винаги нащрек. Ако си опитал и не си надвил, о, смели воине, не губи мъжество: продължавай борбата и отново нападай и нападай!
Безстрашният воин не се предава и макар че заедно с кръвта от неговите зейнали рани изтича и животът му, той пак се хвърля върху врага, прогонва го от крепостта му и го сразява, преди да издъхне. Всички вие, които падате и страдате, действайте като него,, гонете от крепостта на своята душа всички свои врагове - честолюбието, гнева, омразата и последната сянка на желанието - дори когато сте сразени...
Помни, ти, който се бориш за освобождението на човека133, всяка несполука е успех и всеки искрен опит ще донесе плодове в бъдеще. Свещените зародиши набъбват и неусетно пускат кълнове в душата на ученика; стъблата им крепнат при всяко ново изпитание; те се прегъват като тръстика, но никога не ще се сломят или погинат! Когато дойде часът обече, те ще разцъфнат134...
* * *
Но ако си дъшъл готов, тогава отхвърли всеки страх ...
* * *
Сега твоят път през вратата на Духовната Сила (виря), петата от Седемте Порти, е открит. Ти си вече в пътя, който води към пристанището на Непрекъснатото Съзерцание (дхяна), към Портата на Духовното Прозрение (бодхи).
Портата дхяна прилича на алабастрова ваза, бяла и прозрачна, в нея пламти тих златен огън, пламъкът на праджна135, който се излъчва от Атма.
Ти си тази ваза.
Ти си се отрекъл от сетивния свят, ти си шествал по "пътеката на зрението" и по "пътя на слуха" - и си застанал в светлината на Познанието.
Сега си достигнал състоянието титикша136.
О, Безгрешни, ти си спасен ...
* * *
Знай, Победителю на греха: щом един "встъпил в потока"137 премине седмата пътека, цялата природа трепва в радостна болка и се смирява покорена. Сребристта звезда с блясъка си възвестява това на нощните цветя; ручеят с ромон повтаря благата вест на белите камъни, по които струи; тъмните талази на океана с грохот я възвестяват на крайбрежните скали; благоуханните зефири я възпяват в долините, а величествените борове тайнствено шепнат: "Един владетел се въздига, един Владетел на Деня"138.
Отсега нататък той се извисява като белоснежната планина Удая, изгряващото Слънце на предвечната Мисъл излива върху неговия лик първите си светозарни вълни, неговият Разум се разстила като могъщ усмирен океан в безбрежния простор. Той държи живота и смъртта в своята мощна десница.
Да, той е всемогъщ. Живата сила, освободена в него, тази сила, която е самият Той, може да издигне скинията на илюзиите високо над Боговете, над великите Брахма и Индра. Сега той навярно ще получи великото въздаяние.
Но... ще поиска ли той да се възползва от даровете на това въздаяние, от заслужените съкровища и от славата за свой собствен покой и блаженство - той, Победителят на великата Илюзия?
Дано не става това - о, ти, който се стремиш да проникнеш в тайните на природата! Ако искаш да вървиш по стъпките на светия Татхагата, знай, че тези дарове и сили не са за личното Аз.
Ще пожелаеш ли да задържиш устрема на водите, родени в свещената планина Меру139? Ще поискаш ли да насочиш тяхното течение за своя лична облага, или ще ги върнеш към техния Първоизвор за еони напред?
Ако искаш потокът на придобитото знание, на родената в небесата Мъдрос да се запази като целебна и жива вода, не допускай той да се затлачи и превърне в застояла вода.
И ако желаеш да станеш сътрудник на Безначални (Амитабха), тогава трябва да излъчваш своята светлина така, както двамата бодхисаттви - върху трите свята140.
Знай, че потокът на свръхчовешкото познание и на Мъдростта на Девите141, които си овладял, трябва чрез тебе, о, проводник на Мировата Душа (алая), да се излее в друго корито.
Знай, о, Праведнико на тайната пътека, че с неговите чисти и освежителни струи трябва да се подсладят горчивите вълни на океана - това могъщо море от страдания, изпълнено с човешки сълзи.
Уви! Ти ще станеш като неподвижна звезда на превисоки небеса: от дълбините на пространствата това небесно светило трябва да свети на всички освен на себе си; да дава светлина на всички и от никого да не приема.
Уви! Ти ще станеш като чистия сняг в планинските долини, студен и безчувствено корав на допир, но предпазващ и сгряващ семената, които спят дълбоко под негова закрила; този сняг трябва сега да поеме върху себе си и лютите мразове, и бесния напор на северните ветрове, като защитава от техния остроскрежен и жесток зъб земята, която е бременна с обещаната жътва, същата тази жътва, която ще нахрани гладните.
Обречен доброволно да живееш през бъдещите калпи, невъзнаграден и незабелязан от хората; непоколебим - като камък сред безброй други камъни, които образуват "Оградителната стена"142, - такава е твоята бъдеща участ, ако преминеш седмата Порта. Съградена от ръцете на много Учители на Състраданието, въздигната чрез тяхната мъка, споена чрез тяхната кръв, тази стена пази човешкия род откакто човекът е станал човек, като го огражда от по-нататъшни и още по-тежки бедствия и скърби.
И все пак човекът не я вижда, той няма да признае това, нито пък ще чуе словото на Мъдростта... защото той не знае.
Но тиси чул това, ти знаеш всичко, о, ти с гореща и искрена душа... и ти трябва да избереш. Тогава чуй още веднъж.
На Пътя на "Съзерцанието" (Sowan), о, сротапатти, ти си в безопасност. Наистина, по тази пътека (марга), където морният поклонник не среща друго освен мрак; където от ръцете - изподраскани от тръни - изтича кръв и краката се израняват от остри кремъци; където съблазнителят Мара насочва най-острите си стрели, там великото въздаяние се получава веднага.
Спокойно и безстрастно ще премине поклонникът през потока, който води към нирвана. Той знае, че колкото повече кръв изтече от неговите крака, толкова повече той сам ще бъде умит. Той добре знае, че след седем кратки и бързотечни превъплъщения нирвана ще стане негова участ...
Такъв е пътят дхяна, пристанището на Йогина, благословената цел, която учиниците сротапатти възжелават.
Но не е така, когато той овладее пътя аряхата ( на Архата).
Там влечението към света (клеша) се разрушава завинаги и жаждата за живот (тришна) присъхва из основи143. Но чакай, ученико... нека ти кажа още едно дума. Но чакай, ученико ... нека ти кажа още една дума. Можеш ли да изтръгнеш от сърцето си божественото Състрадание? Състраданието не е качество. То е закон на Законите - вечната Хармония, Самата Мирова Душа (алая); безпределна вселенска Същност, Светлина на вечнопребиваващата Правда, естество на всички неща, закон на вечната Любов.
Колкото повече се отждествяваш с Мировата Душа, сливайки своето битие с нейното Битие, колкото повече твоята душа се съединява с онова, което Е, толкова повече ти ще се првръщаш в Съвършеното състрадание144.
Такъв е пътят аряхата, по който вървят Будите на Съвършенството.
Прочее, знаеш ли ти тайния смисъл на свещените свитъци, по които произнасяш:
"Ом! Вярвам, че не всички Архати получават сладостното въздаяние на нирвана.
Ом! Вярвам, че не всички буди влизат в нирвана-дхарма"145.
Да, на пътя аряхата ти не си вече сротапатти, ти си бодхисаттва146. Потокът е преминат. Наистина, ти имаш право на одеянието дхармакая; но самбхогакая е по-велик от онзи, който е достигнал нирвана, и още по-велик от нирманакая - Буда на Състраданието147.
Преклони глава и внимавай добре, о, Бодхисатва. Състраданието говори казва: "Може ли да има блаженство, когато всичко, което живее, е обречено на страдание? Ще се съгласиш ли ти сам да се спасиш и да слушаш как стене целият свят?
Сега ти чу това, което е казано.
Ти ще достигнеш седмото стъпало, ще преминеш през вратите на преходното познание само зада се съчетаеш със скръбта, ако искаш да бъдеш татхагата - "да вървиш по стъпките на своите предшественици", да останеш безкористен докрай.
Ти си просветлен - избери своя път.
* * *
Виж нежното сияние, което на изток облива небето. Земя и небе се сливат в един хвалебствен химн. От четворно проявените стихии се възнасят песнопенията на любовта: и от пламтящия Огън, и от струящата Вода, и от благовоннта Земя, и от стремителния Вятър.
Чуй!... От неизповедните дълбочини на вихъра от златна светлина, в който Победителят се къпе, гласът на Цялата Природа в безбройни звуци се надига, зада възвести:
Възрадвайте се, синове на скръбната земя!148
Върна се пътник от "другия бряг".
Роди се нов Архат149.
МИР НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА!
Бележки:
112. Упадхяя - духовен наставник, учител, Гуру. Северните будисти избират такъв наставник измежду Narjol, светите мъже, вещи в готрабхуджнана и джнана-даршана-шуддхи (ритуалните церемонии и чистото познание), учители на тайната мъдрост. <към текста>
113. Шравака (букв. послушник) - първа степен от ученичеството в езотеричната школа. В тази степен ученикът слуша духовните учения (от корена шру). На втората степен, когато учението преминава от теория към практика, ученикът става шрамана - труженик (от шрама - дело, тежък труд). Тези две степени отговарят на първите два класа в Питагорейската школа, а именно akonstinoi и asketai. <към текста>
114. Дхяна - на санскрит, или Samtan на тибетски. Особено състояние по време на медитация, когато душата се потапя в духовния мир и вижда и чува неща, каквито човешко око не е виждало и човешко ухо не е чувало, както казва ап. Павел. <към текста>
115. Вж. бел. 91. <към текста>
116. Сротапатти - или "встъпилият в потока", който води към океана на нирвана - първата степен по Пътя. Втората степен се нарича сакридагамин - "този, който ще се роди само още веднъж". Третата степен - анагамин, "който не се превъплъщава повече", освен ако сам не пожелае това, за да помага на хората. Четвъртият етап от пътя, най-висшият, е състоянието на архатство. Архатът пребивава още тук на земята в нирвана. За него това не е едно следващо смъртта състояние, а непрекъсната самадхи (духовен екстаз, медитация), по време на която той изпитва цялото блаженство на нирвана. <към текста>
117. Джнана. <към текста>
118. За северните будисти "да стигнеш на другия бряг" означава да достигнеш брега на спасителната нирвана чрез практикуване на шестте и десетте добродетели (парамита). <към текста>
119. Алая - Мировата душа, или Атма. У всеки човек живее един лъч от Атма, чрез който той може да се отъждестви с Мировата Душа и да се слее с нея. <към текста>
120. Антахкарана (букв. вътрешното сетиво, този термин се отнася не само за манас, но и за ахамкара и буддхи, които заедно изпълняват ролята на трамплин към абсолюта), е низшият ум, който е мост между земния човек, или личността, и висшия Пуруша - същинската душа на човека. При смъртта тази връзка между низшия и висшия Аз се разрушава. В астаралния свят остава така наречената камарупа, черупка на въжделенията, която продължава да се носи там до пълното си разрушаване. по време на спиритични сеанси тези камарупи овладяват безволните, податливи медиуми, като по такъв начин влизат в контакт със земния свят. Трябва да се отбележи, че опасността от такъв контакт е огромна. <към текста>
121. Северните будисти и китайците различават в дълбокия шум на големите реки основния тон на природата. Както във физиката, така и в окултната наука се признава фактът, че в общото звучене на природата, което се долавя в шума на големите реки, на дърветата, разлюлявани от ураганен вятър, както и в далечния шум на големите градове, може да се различи определен основен тон. Това се твърди и от физици, и от музиканти. Така професор Rice в съчинението си Chinese Music съобщава, че на китайците този факт е бил известен хиляди години преди новата ера. Според тях "водите на реката Хуан Хъ звучат в тона Kung", наричан "велик тон" в китайската музика. Професорът твърди, че този тон отговаря на фа - според съвременните физици основният тон на природата. Професор B.Silliman в своята книга Principles of Physics също споменава за това и казва, че "този тон отговаря на следното фа на пианото и може да се смята за основен тон в природата". <към текста>
122. Бонзите, или Dugpa, сектата на "червенокапците", които се славят със своята изкусност в черната магия. Те обитават Западен и Централен Тибет, а също и Бутан. Владеят до съвършенство тантра. <към текста>
123. Духовна Мъдрост - дървото Бодхи. <към текста>
124. "Остри кремъци по скалистия път" - това са действията на Карма, които с десетократна сила се проявяват в "Пътя", тъй като "Пътят" не е нищо друго освен силно ускорената еволюция на човека и следователно много по-бързото изживяване на натрупаната в миналите съществувания карма, която при нормалните условия на душевното развитие би се изразходила в течение на много и много бъдещи прераждания. Дълбока искреност и съблюдаване на съвършена правдивост в мисли, чувства и постъпки са необходими, за да може човек да върви по "Тесния Път", тъй като всяко нарушение на този основен закон на Духа се отразява върху живота на ученика поклонник. <към текста>
125. Дордже (пали) или ваджра (санскрит) - оръдие в ръцете на божествените същества (тибетските Dragshed, Деви или ангели хранители на хората), на което приписват такава окултна сила при отразяването на злите влияния, каквато притежава озонът за пречистването на въздуха. Това са също жест и поза, прилагани при медитеция. Ваджра е символ на власт над невидимите лоши влияния, изразен с външен жест или по друг начин. Бонзите и Dugpa, както и другите секти на "червенокапците", са си присвоили този символ и си служат с него при практикуването на черна магия. У "жълтокапците" или Gelugpa, този знак е символ на могъщество, както кръстът на християните (и в това няма нищо суеверно), докато при Dugpa той е знак на чародейство, както и обърнатият двоен триъгълник. <към текста>
126. "Причината" - желание, което обуславя кармата на човека; "сенките, хвърлени от нейните последствия" - действието на Карма. <към текста>
127. Ахамкара - това, което обособява Аз-а, или себичното чувство на отделната личност, егоизмът. <към текста>
128. Самвритти - една от двете истини, която демонстрира измамния характер на всички неща. Тя е относителна истина в този случай. Традицията на Махаяна прокарва идеята за различието между тези две истини - парамартха-сатя и самвритти-сатя (сатя - истина). Това е ябълката на раздора между представителите на двете философски школи на Мадхямика и Йогачара: първите отричат, а вторите утвърждават, че всеки предмет съществува благодарение на една предшествуваща причина. Последователи на Мадхямика са нихилистите на Изтока, за тях всичко е паракалпита, измама, заблуждение - както в света на субективната мисъл, така и в обективната вселена, докато йогачарите са представители на чистата духовност. Самвритти като относителна истина е символ на всяка илюзия. <към текста>
129. Лхамайин - елементалии, зли, враждебни на човека духове. <към текста>
130. Безсмъртният Дух, Висшият Аз на човека. <към текста>
131. Ваджрасаттва - вж. бел. 71. <към текста>
132. Бхагавад-гита. <към текста>
133. С тези думи се загатва за разпространеното на Изток вярване, че всеки нов Буда, или светец, е нов войн в свещената войска, която се бори за освобождението и спасението на човечеството. Северният будизъм учи, че всеки нов бодхисаттва се отказва от нирвана и от одеянието дхармакая, т.е. от висшето духовно състояние, което завинаги откъсва посветения ото този свят, за да може невидимо да помага на страдащото човечество и да го води към пълно освобождение. Твърдението на Schlagintweit в книгата му Buddhism in Thibet, че нирманакая означава тялото, в което будите и бодхисаттвите се явяват на земята, за да учат хората", изобщо не е вярно и не обяснява нищо. <към текста>
134. Тези думи сочат, че когато посредством йогическа практика човешките страсти и грехове са умъртвени, те представляват благодатна почва, в която могат да се развият "свещените зародиши" на най-високи добродетели. Вродените добри качества и дарби са придобити в предишните прераждания. Геният е плод на предишно съществуване. <към текста>
135. Праджна - съвършеното знание. <към текста>
136. титикша е петата степен на Раджа-Йога, състояние на пълно равнодушие към всичко преходно; неосъждане на всичко, което хората наричат "радост и скръб"; с една дума състояние, в което човек е физически, умствено и нравствено уравновесен, надмогнал всяко чувство на радост и страдание. <към текста>
137. Сротапатти, или още Sowanee - който практикува Sowan, първата пътека на дхяна. <към текста>
138. "Ден" тук означава пълна манвантара (период, обхващащ живота на Ману. Според Манусмрити І.79 този период е равен на 4 320 000 човешки години и съставлява 1/14 от деня на Брахма, следователно 14 манвантари се равняват на един цял ден он живота на Брахма. Всеки един от тези четиринадесет периода се направлява от свой собствен Ману. Смята се, че шест манвантари са вече изминали и ние живеем в седмата). <към текста>
139. Свещената планина, където обитават боговете (космическата ос на Вселената). <към текста>
140. Безначалният - Амитабха, или "Безграничното пространство" - Парабрахма. В Неговата небесна обител двама бодхисаттви, Kwanshi-yin и Tashishi, непрестанно изливат светлина върху трите свята: духовния, астралния и физическия, за да помогнат чрез тази светлина (знание) за просветлението на йогите, които на свой ред ще служат на спасението на хората. Своето високо положение в царството на Амитабха Те дължат на делата, които са извършили от милосърдие, когато са били йоги на земята. <към текста>
141. Деви - Devas, в буквален превод - сияещи. <към текста>
142. "Стената на Пазителите". Учението казва, че обединените усилия на много поколения йоги, светци и Адепти са създали нещо като оградителна стена около човечеството, която невидимо го предпазва от бедствия и от домогванията на злите сили, които искат да погубят човешкия род. <към текста>
143. Клеша - влечение, привързаност към света, към неговите радости и удоволствия; тришна - жажда за живот, която е една от причините за прераждането. <към текста>
144. Това "състрадание" не трябва да се смесва с "Бога на любовта" при теистите. Състраданието тук е духовен закон, чиято същност е абсолютната хармония и който може да се наруши от раздори, страдание и грях. <към текста>
145. При северните будисти всички Архати, Адепти и Светци се наричат Буди. Приведените две строфи са взети от Thegpa Chenpoido, Mahayana sutra І.6. <към текста>
146. Отреклият се - бодхисаттва според духовната йерархия - стои по-долу от съвършения буда, но тези две названия често се смесват. Народната представа, която често проявява добра интуиция, поставя бодхисаттвата - предвид неговата жертва - по-високо от Буда. <към текста>
147. "Буди на състраданието" се наричат тези бодхисаттви, които, достигнали състоянието на Архат, т.е. преминали целия таен път на отричането, се отказват от блаженството на нирвана, с други думи - "отказват се от одеянието дхармакая и от преминаването на отвъдния бряг", за да не се лишат от възможността да помагат на човечеството, доколкото това позволява Карма. Те предпочитат невидимо (духовно) да останат в света и да помагат на хората, като ги насочват по пътя на праведността. Екзотеричният северен будизъм ги признава за светци, на които вярващите се молят - както правят и християните. <към текста>
148. Myalba - земята, наречена в езотеричните учения понякога "ад" или място за наказание. Авиччхи е състояние, а не местност. Става дума за състояние на безпросветност и незнание, доколкото коренът на термина авиччхи е виччх - сияя, движа се, просветявам. В дадения случай авиччхи трябва да се разбира като синоним на самсарическото ни съществувание. <към текста>
149. Родил се е нов Спасител, който ще поведе човечеството към окончателно освобождение. <към текста>
|
|
|
©
Иван Грозев, превод. Публикувано в
|
|