130 години от основаването на Теософското Общество	Бр.19/ септември 2005

Елена Блаватска

ТЕОСОФИЯТА И ТЕОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

(Из книгата "Ключ към теософията")

                                            СМИСЪЛЪТ НА НАЗВАНИЕТО   

Интересуващият се. Към теософията и нейните доктрини често се отнасят като към нова модна религия. Религия ли е това?

Теософът. Не. Теософията - това е Божествено Знание или Наука.

Интересуващият се. Какво е истинското значение на този термин?

Теософът. "Божествена мъдрост", Θεοσοфια (Теософия) или Мъдрост на боговете също така, както Θεογυια (Теогония) - генеология на боговете. Думата Θεοσ на гръцки означава "бог", едно от бежествените същества, но разбира се , не "Бог" в съвременния смисъл на тази дума. Следователно, това не е "Мъдрост на Бога", както превеждат някои, но "Божествена Мъдрост", подобно на тази, която притежават боговете. Този термин е на много хиляди години.

Интересуващият се. Какъв е неговият произход?

Теософ. Тя е дошла при нас от александрийските теософи, наречени любители на истината, филалети, от "фил" - "обичащ", и "алетейя" - "истина". Думата "теософия" произхожда през трети век от нашата ера, когато са започнали да я употребяват Амоний Какс и неговите последователи, положили началото на еклектичната теософска система.

Интересуващият се. Каква е била целта на тази система?

Теософът. Преди всичко да внушат някои велики  нравствени истини на нейните привърженици и на всички любители на истината, откъдето е и възникнал девиза на Теософското Общество: "Няма религия по-висока от истината". Главният движещ мотив на основателите на Еклектичната Теософска Школа е съдържал в себе си една от трите цели на техния съвременен последовател - Теософското Общество, а именно: да се помирят всички религии, секти и нации в обща етична система, основана на вечните истини.

Интересуващият се. Как ще докажете, че това  не са безпочвени мечтии че всички световни религии действително се основават на една и съща истина?

Теософът. По пътя на тяхното сравнително изучаване и анализ. "Религията на Мъдростта" в древността е била единствената; и тъждеството на основните принципи на първоначалните религии се потвърждава от сходството на доктрините, които са били разкривани от  Посветените  в хода на Мистериите  - обреди, които са имали навремето широко разпространение. "Всички древни култове сочат съществуването на  предшествалата ги единна Теософия. Ключът, който открива едно нещо, трябва да може да открива всичко, в противен случай, това не е верен ключ. (Еклектична философия").

    Също така, наричани аналогети. Както обясни професор Алекс. Уайлдър ( член на Теософското Общество) в своята "Еклектична философия", повод за това е послужило тяхния навик да изтълкуват всички всички свещени писания и легенди, митове и мистерии по правилото или принципа на аналогията и съответствието: тоест повествованията за събитията на външния свят са се разглеждали като израз на движенията и преживяванията на човешката душа.Тях, също така, са ги наричали  и неоплатоници. Макар възникването на теософията, или на еклектичната теософска система да отнасят обикновено към трети век, източникът на нейния произход, ако може да се доверява на Диоген Лаертски, е още по-древен, защото той е наричал за неин основател египетския жрец Пот - Амон, който е живял през първите години от царстването на династията на Птолемеите. Същият автор ни съобщава, че това име е коптско и обозначава човек, който се е посветил на Амон, бота на Мъдростта. Теософията се явява еквивалент на Брама - Видия, Божественото Знание.

    Еклектическата философия се е състояла от три части:

    1. Вярата в някакво самовластно, непостижимо и висше Божество, или  Безкрайна Същност, която представлява източник на  цялата Природа, всичко живо, видимо и невидимо.

    2. Вярата във вечното безсмъртие на човешката Душа, защото представлявайки излъчване на Мировата Душа, човекът има същата същност, каквата и тя [Мировата Душа - бел. ред.].

    3. Теургия, тоест "божествена работа", или изпъленение на работите на Боговете; от "теои" - богове и "ергеин" - "работя". Този термин е възникнал много отдавна, но по силата на своята принадлежност към речника на Мистериите, той така и не е получил широка популярност. Съществувала е мистична вяра, която е практически доказана от посветените Адепти и жреци -  че, очиствайки себе си до състоянието безтелесните  същества - тоест, възвръщайки се към първородната чистота на човешката натура - човекът е можел  да накара боговете да му разкрият Божествените Тайни и понякога даже стават видими, субектино или обективно. Това е бил трансцедентния аспект на това, което днес наричат спиритуализъм; но поради злоупотребата и неправилното разбиране от страна на тълпата, някои започнаха да отнасят спиритуализма към областта на черната магия, което послужи като причина за неговата почти пълна забрана. Изопачената практика на теургията на Ямвлих все още присъства в церемониалната магия на  някои съвременни кабалисти. В теософията от днешно време са изключени и се отричат подобни видове магия и "некромантия", като криещи в себе си голяма опасност. Истинската Божествена теургия изисква почти свръхчовешка чистота и святост в живота. В противен случай тя се изражда в  "медиумизъм" или черна магия. Най-близките ученици на Амоний Сакс, които са били наричани теодидакти, "научени от бога" - тези като Плотин и неговия последовател Порфирий - отначало са отхвърляли теургията, но след това са се помирили с нея, благодарение на Ямвлих, който я избира за главна тема на своя труд "За тайнствата", обнародван от него от името на своя учител, знаменития египетски жрец Абамон. Родил се в семейството на истинни християни, Амоний Сакс, изпитвайки от детството неприязън към догматическото, основано на спиритуализма християнство, става привърженик на неоплатонизма, и на него, както и на Якоб Бьоме и на други велики пророци и мистици, в сънищата и виденията се е откривала Божествената Мъдрост. Ето защоса го наричали теодидакт. Той взел решение да помири всички религиозни системи и, доказвайки сходството в техния произход да установи някакво всеобщо вероучение, основано на етиката. Неговия живот е бил толкова безупречен и чист, а учението му толкова дълбоко и всеобемащо, че дори някои от отците на църквата са станали негови тайни ученици. Благосклонни отзиви за него изказва Климент Александрийски. Плотин - този"Свят Йоан" на Амоний, също така уважаван от всички и ценен е бил много образован човек с изключителна честност. На 39 годишна възраст, имайки своя философска школа в Рим, той се предложил да съпровожда римския император Гордиан и неговата армия в похода му на Изток, с цел да премине обучение при мъдреците на Бактрия и Индия. Порфирий - неговия ученик, чието истинско име било Малх (елинизиран юдей) е събрал всичките трудове на своя Учител, и бидейки сам талантлив писател е направил алегорична интерпретация на част от съчиненията на Гомер. Системата на медитация, към която са прибягвали филалетите е била екстатична, родствена на практиката на индийската йога. Това, което е известно за Еклектическата Школа, ние сме задължени на Ориген, Лонгин, и Плотин, непосредствени ученици на Амоний.( Виж." Еклектическа философия" А. Уайлдър).

 

 

                  НАПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ТЕОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО

Интересуващият се. По времето на Амоний са съществували няколко древни велики религии, и множество секти само в Египет и Палестина. Как е успял да ги помири?

Теософът. Извършвайки онова, което ние отново сега се страем да правим. Неоплатониците са образували голяма група от хора, които са изповядвали различни религиозни доктрини, както и нашите теософи. По същото време юдеят Аристобул е утвърждавал, че етиката на Аристотел представлява езотерични доктрини на Законите на Мойсей; Филон Юдей се е опитал да примири Петокнижието с питагорейската и платоновската философия; а Йосиф е доказал, че  есеите на Кармел са били просто преписвачи и последователи на египатските терапевти (целители). Същото става и в наши дни. Ние можем да проследим родословието на всяко християнско вероизповедание, на всяка дори най-малка секта. Последните са сравними с малките клонки или фиданки, израснали на по-големите клони, но фиданките и клонките произлизат от един и същи ствол - Религията на Мъдростта. Да докаже това, ето кое станало цел на Амоний, който се опитвал да убеди езичниците и християните, юдеите и идолопоклонниците да отхвърлят всички свои разногласия и да се откажат от съперничество, помнейки само, че всичките те са деца на една майка, и владеят една  и съща истина, само че облечена в различни одежди. Такава е и целта на теософията.

Интересуващият се. Кой според Вас, притежава достатъчна авторитет, за да изкаже подобен рад съждения за древните теософи от Александрия?

Теософът. Съществува огромно множество добре известни автори. Мошем, един от тях, пише:

    "Амоний учеше, че религията на масите е вървяла ръка за ръка с философията и е споделила нейната съдба, подлагайки се на  постепенно изопъчаване и объркване от простото човешко тщеславие, предразсъдъци и лъжа; че затова тя би следвало да бъде върната към първоначалната чистота, отстранявайки от нея всичко привнесено и тълкувайки я на основата на философските принципи; и всичко онова, което е имал предвид Христос - това е да се възстановят правата и да бъде върната към своята първобитна цялост Мъдростта на Древните, да се отслаби в известна степен тържествуващата власт на  предразсъдъците и частично да бъдат поправени, а частично да се изкоренят различните грешки, проникнали във всички разпространени  религиозни учения".

    И пак всичко точно съвпада с това, за което говорят съвременните теософи. Но, докато  по онова време великият филалет е бил подкрепян и подпомаган в провежданата от него политика от двама отци на църквата, Климент и Афинагор, а също така от всички просветени равини от синагогата и от Академията при това,  той е излагал доктрината си на всички желаещи - а ние, неговите последователи по същия път, не само че не получаваме никакво призвание, но напротив, сме подлагани на оскърбления и нападки. По този начин, се оказва, че преди 1500 години хората са били по-търпими, отколкото сега, в днешния просветен век.

Интересуващият се. Но, възможно е, църквата да го е поощрявала и да го е подкрепяла, доколкото, въпреки своите ереси, защото Амоний е учил на християнство и сам е бил християнин?

Теософът. Съвсем не. Той е бил християнин по рожедние, но никога не е приемал църковното християнство. Както пише същият автор:

    "Той се стремеше само да изложи своите наставления съгласно древните принципи от трудовете на Херме, които Платон и Питагор са познавали от по-рано, и на които са основали своята философия. Намирайки същото в началото на Евангелието на Свети Йоан, той справедливо е предположил, че намерението на Исус е било да възроди Великото Учение на Мъдростта в неговата първоначална цялост. Библейските повествовяния и митове за боговете той е разглеждал като алегории, които отразяват Истината, било като измислици, които трябва да бъдат отхвърлени".

    Нещо повече, както е казано в "Единбургската енциклопедия": "Той е съзнавал, че Исус Христос е бил изключителен човек и "близък на Бог", но е утвърждавал, че той не си е постаял за единствена цел да разруши култа към демоните (боговете), а главното негово намерение е било да очисти Древната Религия".

    Именно при Филаделф юдаизма се е утвърдил в Александрия, и веднага елинските учители станаха опасни съперници на колегията на равините на Вавилон. Както уместно забелязва авторът на "Еклектическата философия", "будистките, ведантическите и магическите системи през този период са се развивали заедно с философсите системи на Гърция. И не е удивително, че мислещите хора са се склонили на това, че борбата на формулировките би следвало да се прекрати, и са считали за възможно да сформират от тези толкова различни учения единна хармонична система ... Памен, Афинагор и Климент в съвършенство са изучили платоновската философия и са разбирали нейното пълно единство с източните системи".

        Мошем казва  за Амоний:

        "Разбирайки, че философиите не само на Гърция, но и на различните варварски народи са били в пълно съгласие едни с други по отношение който и да е действително съществен въпрос, той счел за свой свещен дълг така да изтълкува хилядите догмати на различните секти, че да стане очевиден техният произход от един и същ източник и стремежът им към една и съща цел". Ако авторът на статията за Амоний в "Единбургската енциклопедия" разбира за какво разсъждава, значи той описва съвременните теософи, техните убеждения и тяхната работа, защото по отношение на Теодидакта той отбелязва: "Той е усвоил доктрините, приети в Египет (езотерическите са били от Индия), разкриващи същността на учението за Вселената и Божеството, където те се разглеждат като съставляващи едно велико цяло, точно както и Вечността на Света ... и е установил система  за морална дисциплина, която като цяло позволява на хората да живеят, съгласно законите на своята страна и повелите на естеството, но изисквал, мъдрите да възвисяват своето съзнание с размишления".

 

                                               РЕЛИГИЯТА НА МЪДРОСТТА,

                                   СЪКРОВЕНА ВЪВ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Интересуващият се. Доколкото Амоний никога нищо не е записвал, как можем да бъдем уверени, че неговото Учение е било именно такова?

Теософът. Но нали Буда, Питагор, Конфуций, Орфей, Сократ и дори Исус също не са оставили след себе си никакви записи. При все това, болшинството от тях са исторически лица, и всичките техни Учения са уцелели. Учениците на Амоний ( а сред тях и Ориген и Ириней) са писали трактати и са тълкували неговото учение за морала. Разбира се, последните са толкова, ако не и в по-голяма степен исторически достоверни, както и писанията на Апостолите. Освен това, всичките негови ученици - Ориген, Плотин и Лонгин (съветник на знаменитата царица Зенобия) са оставили обширни писмени свидетелства за филалетианската система, доколкото, във всеки случай, е било известно тяхното открито заявление за своето кредо, понеже школата се е разпаднала на екзотерическо и езотерическо учения.

Интересуващият се. По какъв начин последните са достигнали до наши дни, ако Вие твърдите, че истинската Религия на Мъдростта е била езотерическа?

Теософът. Религията на Мъдростта винаги е била единна и бидейки квинтесенция на всеобщото човешко знание, тщателно е била пазена. Тя е възникнала много години преди александрийските теософи, дочакала е съвременните и ще надживее която и да е друга религия и философия.

Интересуващият се. Къде и от кого тя е била пазена така?

Теософът. Посветените от всяка страна, истински търсещите Истината - техните ученици, и в тези части на света, където винаги са я  следвали и ценили най-много от всичко: в Индия, Централна Азия и Персия.

Интересуващият се. Имате ли някакви доказателства за нейния езотеризъм?

Теософът. Най-доброто доказателство за това  е, че всеки древен религиозен или, по-скоро философски култ се е състоял от езотерическо, или тайно учение и екзотерическо (за широката публика) богослужение. Нещо повече, добре е извество, че Мистериите на древните, във всяка нация,  са включвали в себе си "велики" (тайни) и "малки" (публични) Мистерии - например, в знаменитите древногръцки празненства, наречени Елевзийски. От Йерофантите на Самотракия, Египет, и Посветените брамини на древна Индия чак до последните еврейски равини, всичките те, плашейки се от осквернение, са съхранявали своите истински, искрени вярвания в тайна. Еврейските равини са наричали своите общодостъпни религиозни учения меркава (външно тяло) - "форма за въплъщение" или обвивка, под коята пребивава скритата душа, тоест висшето тайно знание.

    Нито една от древните култури не е съобщавала чрез своте жреци на масите истинно философските тайни, а е представяла  пред техния поглед само външната форма. Северният будизъм е имал своите  "голяма" и "малка" форми на вероучение, известни като школи: махаяна, езотерическа, и хинаяна, екзотерическа. И Вие не може да ги упреквате за тази потайност - та нали не бихте хранили стадо овце с мъдри дисертации по ботаника вместо с трева? Питагор е наричал своя гнозис "знание на нещата, такива каквито са" или ŋγνστώυουτώυ, и е съхранявал това знание за своите най-добри ученици, които са могли да усвоят подобна умствена храна и да изпитат удовлетворение; и той ги е призовавал към мълчание и пазене на тайната. Окултните азбуки и тайните шифри са произлезли от древните египетски йерантически писмена, чиято тайна  в древните времена е била притежание само на йерограматиците, или посветените египетски жреци. Амоний Сакс, както твърдят неговите биографи, е свързвал своите ученици с клетва да не разгласяват на никого неговите Висши Доктрини, с изключение само на тези, които вече са запознати с първоначалното знание и също така са свързани с обет. Най-накрая, нима ние не намираме същото  в ранното християнство, сред гностиците и даже в самото учение на Христа? Нима той не се е обяснявал на масите с притчи, които имат двояко значение, и не е излагал истинските сведения само на учениците си? "На Вас, - казва Той, - е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на тези външните всичко бива в притчи" (Марк, 4, 11). "Есеите, Юдеите и Кармелите са провеждали подобни разлики, разделяйки своите привърженици на неофити, събратя и достигнали съвършенство, или Посветени". ("Еклектическа философия") Примери подобни на този съществуват във всяка страна.

Интересуващият се. Можете ли вие да постигнете "Тайната Мъдрост" с просто изучаване? Енциклопедиите определят теософията почти също така, както и речника на Вебстер, тоест, като "предполагаемо общуване с Бога и висшите духове и последващо придобиване на свърх човешко знание с помощта на физически средства и химически процеси". Това така ли е?

Теософът. Мисля, че не. И никакъв  лексикограф не може да обясни нито на самия себе си, нито на другите, как свръхчовешкото знание може да бъде достигнато посредством физически или химически процеси. Ако Вебстер би написал - "посредством метафизически и алхимически процеси" определението би било приблизително вярно; но в този вид в който е, то е абсурдно. Древните теософи са утвърждавали, а съвременните ги поддържат в това, че безкрайното не може да бъде разбрано като крайно - тоест осъзнато от ограниченото Его - но че божествената същност може да общува с висшето Духовно Его в състояние на екстаз. Това състояние както и хопнозата едва ли може да бъде достигнато чрез "физически и химически средства".

Интересуващият се. Как обяснявате това?

Теософът. Настоящият екстаз се определя от Плотин като "освобождение на разума от неговото ограничено съзнание, единение и отъждествяване с безпределността". Това е висше състояние, казва професор Уайдър, но то е непродължително и се достига от малцина. То действително е идентично на това състояние, което е известно в Индия като Самадхи. Последното се практикува от йогите, физически облегчаващи неговото постигане чрез строго въздържане от хранене и пиене, а духовно чрез непрекъснат стремеж да се очисти и възвиси разума. Медитацията това е безмълвна, неизразима с думи молитва, или, по демите на Платон, "Страстно обръщане на душата към божественото, но не с молба за някакво конкретно благодеяние ( в общоприетото значение на молитватвата), а за благото като такова - Всеобщото Висше Благо", част от което се явяваме ние на Земята, и от Същността на което всички ние някога сме произлезли. Затова, добавя Платон, "оставайте безмълвни в присъствието на божествата, докато те не снемат пелената от вашите очи и, озарявайки ви със своята светлина" не ви дадат възможност да видите това, което се явява благо по своята същност, а не ви изглежда такова".

Интересуващият се. В такъв случай  теософията не представлява, както утвърждават някои, неотдавна изобретена система?

Теософът. Само несведущите хора могат да се отнасят така към нея. Тя е стара като светът в совето учение и етика ( макар и не в названието), доколкото представлява също така най-свободната и всеобемаща система.

Интересуващият се. Защо тогава теософията практически е неизвестна на народите от западното полукълбо? Защо тя трябва да бъде книга със седем печата за расите, признати за най-културни и напреднали?

Теософът.  Ние мислим, че в древността са съществували нации толкова културни и разбира се духовно "по-развити", отколкото ние. Но има няколко причини за това доброволно незнание. Една от тях е открил Св. Павел на просветените атиняни: загубатана дълги векове истинно духовно озарение и до ри интерес е следствие от  от тяхната твърде силна привързаност към разумните вещи и дългото робско подчинение на мъртвата буква на догмата и обредността. Но най-голямата причина се състои в това, че истинната теософия винаги се е пазила в тайна.

Интересуващият се. Вие  приведохте доказателства за съществуването на такава секретност, но каква е била истинската причина за нея.

Теософът. За това са били следните причини: първо, порочността на натурата на обикновения човек и неговия егизъм, с постоянния стремеж към удовлетворяване на личните желяния в ущърб на съседите и близките родственици. На такива хора по никакъв начин не бива да се поверяват божествените тайни. Второ, тяхната несигурност от гледна точка на опазване на свещеното и божественото знание от профанация. Именно последната доведе до извращение на най-възвишените истини и символи и до постепенното превръщане на духовните ценности в антропоморфни, конкретни и вулгарни образи - с други думи, до спиране развитието на божествените идеи и до идолопоклонничество.

    Това е което ученият автор на "Еклектическата философия" професор А.Уайлдър, член на Теософското Общество, описва като "духовна фотография": "Душата представлява фотоапарат, с който фактите и събитията, бъдещето, миналото и настоящето се фиксират еднакво, а след това разумът ги осъзнава. Извън пределите на нашия всекидневен ограничен свят всичко представлява един ден или състояние - миналото и бъдещето се съдържат в настоящето..." Смъртта е последния екстаз на Земята. Тогава душата се освобождава от телесните окови, и нейната по-благородна част се съединява с висшата природа и се приобщава към мъдростта и предвижданията на висшите същества". Истинската теософия представлява за мистиците това състояние, което Аполоний Тианский е бил принуден да опише по следния начин: "Аз мога да виждам настоящето и бъдещето, като в огледало. На мъдрецът не му трябва да чака изпаренията на земята и въздушен дим, за да предвиди събитията... Боговете виждат бъдещето, обикновените хора - настоящето, мъдреците - онова, което трябва да стане" "Теософията на мъдростта", за която той е говорил, е изразена добре в твърдението, че "Царството Божие е вътре в нас".

 

                                                    ТЕОСОФИЯТА  - ТОВА НЕ Е БУДИЗЪМ

  Интересуващият се. За вас често говорят като за "езотерични будисти". Всички ли вие в такъв случай се явявате последователи на Гаутама Буда?

 

Теософът.  Не повече от всички музиканти, които представляват последователи на Вагнер. Някои от нас са будисти по вероизповедание, и все пак между нас има много повече индуисти, както има повече европейци и американци, родени като християни, отколкото приели будизъм. Грешката възникна поради невярното разбиране на истинския смисъл на названието на забележителния труд на г-н Синет "Езотеричния будизъм". Последната дума в него следва да се пише с "дх",  а не с двойно "д", доколкото се подразбира бодхизъм или просто "учение на мъдростт" ( бодха, бодхи - разум, мъдрост), а не будизъм, религиозната философия на Гаутама. Теософията, както вече беше казано, това е Религия на Мъдростта.

 Интересуващият се. В какво се състои разликата между будизма   - религия, основана от  принца на Капилаваст, и бодхизма - "учение на мъдростта", по вашите думи, тъждествен на теософията?

Теософът.  В това, в което е разликата между тайните доктрини на Христа, наричани "Тайни на Царството Божие", и по-късната обредност и догмагичната теология на църквите и сектите. "Будда" означава "Просветлен" посредством Бодхи, или иначе, Мъдрост. Това основателно е влязло в езотеричното учение, което Гаутама е предал само на своите избрани Архати.

 Интересуващият се. Но някои изтоковеди отричат, че Буда въобще някога е преподавал някакво езотерично учение.

Теософът. Те могат със същия успех да отричат, че природата има свои тайни от хората на науката. По нататък аз ще докажа това чрез беседите на Буда с неговия ученик Ананда. Неговите Езотерични Учения са били просто Гупта Видия ( Тайно Знание)  на древните брамини, ключът към които техните съвременни приемници, с някои изключения, напълно са изгубили. А тази Видия се е превърнала в това, което днес е известно като вътрешно учение на една от школите на  северния будизъм - махаяна. Отричащите това само невежо претендират за осведоменост във изтокознанието. Аз ви съветвам да прочетете "Китайския будизъм" на преподобния Едкинс - особено главата за екзотеричните и езотеричните школи  и учения  - и след това да се сравни със свидетелставата на целия древен свят по този въпрос.

 Интересуващият се. Но нима етиката на теософията не е идентична с етиката, на която е учил Буда?

Теософът. Разбира се, че е идентична, защото тя представлява душата на Религията на Мъдростта, и някога е била достояние на посветените на всички народи. Но Буда първи е включил тази възвишена етика в своите открити доктрини и я е направил основа и същност на своята общодостъпна система. Именно в това се състои огромната разлика между екзотеричния будизъм и която и да е друга религия. Понеже в същото време докато при другите религии обредността и догмата заемат първо и най-важно място, в будизма именно етиката се е утвърждавала по-настойчиво от всичко. С това се обяснява сходството, достигащо почти до идентичност, между етиката на теософията и етиката на религията на Буда.

Интересуващият се. Има ли някакви значителни разлики?

Теософът. Съществената разлика между теософията и екзотеричния будизъм се състои в това, че последния, представен от южната църква, напълно отрича:

а) съществуването на каквото и да било Божество;

б) какъвто и да е съзнателен живот след смъртта или дори някаква самосъзнаваща продължаваща индивидуалност в човека.

    Такова е в крайна сметка учението на сиамската секта, което днес се приема за най-чистата форма на екзотеричния будизъм. И това е така, ако ние говорим само за общодостъпните учения на Буда. Причината за сдържаността от негова страна ще обясня по-късно. Но школата на северната будиска църква, учредена в тези страни, където са се оттеглили посветените Архати след смъртта на Учителя, проповядват всичко онова, което днес се нарича теософски доктрини, тъй като предствляват част от знанията на Посветените, показвайки по този начин, как твърде ревностната ортодоксия на южния будизъм е пожертвала истината заради мъртвата буква. Но колко по-възвишено и благородно, мъдро и научно е това учение (дори със свята мъртва буква), отколкото учението на която и да е друга църква или религия! И все пак, теософията - това не е будизъм.