ТЕОСОФИЯ

Бр. IV - 2010 (41)


 

 

Елена Блаватска

ЧИСЛОТО СЕДЕМ

 

В дълбоката древност на числата е било придавано огромно значение. Всеки народ е имал нещо като философия, но всички те са почитали числата в тяхното приложение към религиозните обреди, в учредяването на празнични дати, в символите, в догмите и дори в географското разположение на империите. Мистичната числова система на Питагор, не е била нещо ново, когато се е появила 600 години преди Христа. Окултното значение на числата и техните комбинации е било предмет на размишление на мъдреците на всички народи и не е далеч денят, когато, принуден от вечното циклично повторение на събитията, нашият и до днес скептичен и невярващ Запад ще трябва да признае, че в регулярната периодичност на вечно повтарящите се събития присъства нещо повече от обикновена сляпа случайност. Днес нашите западни savants вече започват да забелязват това. Напоследък те наостриха уши и започнаха да разсъждават за циклите, числата и всичко онова, което само допреди няколко години беше предадено на забвение в старите хранилища на паметта, които не се отварят никога, освен с намерението да се посмеем над грубите и глупави предразсъдъци на нашите ненаучни предци.

 Като една такава новост старото и авторитетно немско списание Die Gegenwart публикува сериозна научна статия за значението на числото седем”, представена на читателите като “културно-историческо есе”. След като цитираме някои пасажи от него, може би ще трябва да направим някои допълнения. Авторът казва:

 “Числото седем е признато за свещено не само от цивилизованите народи на античността и Изтока, но е обект на дълбоко почитание дори от живелите по-късно народи на Запада. Астрономическият произход на това число не предизвиква съмнение. Човекът, който от незапомнени времена усещал своята зависимост от небесните сили, винаги и във всичко подчинявал земята на небето. Така, най-големите и ярки светила в неговите очи се превърнали в най-важните и високи сили; такива били планетите, от които целият античен свят наброявал седем. С течение на времето те се трансформирали в седем божества. При египтяните имало седем изначални и най-висши богове, при финикийците – седем кабири, при персите – седем свещени коне на Митра, при парсите – седем ангели, противостоящи на седемте демона, а също така седем небесни обители, съответстващи на седемте нисши сфери. За да бъде представена тази идея в по-конкретна форма, седемте богове често били изобразявани като едно седмоглаво божество. Цялото небе се подчинявало на седем планети, затова в почти всички религиозни системи намираме седем небеса.

"Печатът на Божията Истина" със седемлъчева звезда, вписана в окръжност. Изработен от английския математик, астроном и окултист Джон Дий (1527 - ок. 1609)

 Вярата в sapta loka на Брахманическата религия е останала вярна на древната философия и – кой знае? – може би самата идея се е зародила в Аряварта, тази люлка на философиите и майка на всички последващи религии! Ако египетската догма за метемпсихозата или трансмиграцията на душата учела за седемте стадии на очистване и прогресивно усъвършенстване, то е вярно също и че будистите са заимствали от арийците на Индия, не от египтяните, тяхната идея за седемте степени на прогресивно развитие на развъплътената душа, представена алегорично от седемте етажа и стрехи на пагодата, постепенно смаляващи се с височината.

 В мистичното почитане на Митра е имало “седем порти”, седем олтара, седем мистерии. Свещенослужителите на много източни народи били разделени на седем степени; седем стъпала водели към олтарите и в храмовете свещите горели върху седмораменни свещници. Някои масонски ложи и до днес имат седем или четиринадесет степени.  

 Седемте планетни сфери служели за модел на държавно деление и организация. Китай се делял на седем провинции, древна Персия – на седем сатрапии. Според арабската легенда седем ангела охлаждат Слънцето с лед и сняг, за да не изпепели земята, и седем хиляди ангели всяка сутрин привеждат Слънцето в движение. Двете най-древни реки на Изтока – Ганг и Нил, имат по седем устия. В античността Изтокът имал седем главни реки (Нил, Тигър, Ефрат, Окс, Яксарт, Аракс и Инд), седем знаменити съкровища, седем града, пълни със злато, седем чудеса на света и така нататък. Числото седем играело също толкова забележителна роля и в архитектурата на храмовете и дворците. Прочутата пагода Чурингам е заобиколена от седем квадратни стени, оцветени в седем различни цвята, а в средата на всяка стена е издигната седеметажна пирамида; по същия начин в допотопни времена храмът на Борсипа – днес Бирс-Нимрод имал седем етажа, символизиращи седемте концентрични кръга на седемте сфери, всеки построен от тухли и метал, съответстващи на цвета на планетата, управлявана от сферата, изобразявана от дадения етаж.

 Казват ни, че всичко това са “остатъци от езичеството”, следи от “Древни суеверия, които, подобно на совите и прилепите от мрачните подземия, са се разпръснали пред ослепителната светлина на християнството, за да не се завърнат повече” – твърдение, което твърде лесно може да бъде опровергано. Ако авторът на въпросната статия е събрал стотици примери, за да покаже, че не само древните християни, но и християните в наше време, са запазили числото седем също толкова свещено, колкото и преди, то в действителност такива примери могат да бъдат намерени с хиляди. Като започнем с астрономическите и религиозните изчисления на древните римляни-езичници, които разделили седмицата на седем дена и почитали седмия ден като най-свещен – Sol, или Sunday на Юпитер, и на когото всички съвременни християни и най-вече протестантите, правят пуджа и до ден днешен. Ако случайно ни отговорят, че това не е дошло от римляните-езичници, а от евреите-монотеисти, тогава защо за седми ден се смята не съботата или истинският “Сабат” , а неделята – денят на Слънцето?

 Ако в "Рамаяна" се споменават седемте градини в резиденциите на индийските царе, а към прочутите храмове и градове на древността обикновено водели седем порти, тогава защо през десети век от християнската ера жителите на провинцията Фрисландия строго следвали числото седем в делението на своята провинция и изисквали пожертвования в размер седем пфенига? Свещената римска империя имала седем курфюрсти, тоест електори. Маджарите емигрирали, предвождани от седем вождове и основали седем града, известни като Седмоградие (днешна Трансилвания). Ако Рим на езичниците бил построен върху седем хълма, то Константинопол имал седем имена – Византион, Антония, Нов Рим, Константинов град, Разделящ Частите на Света, Съкровище на Исляма, Истанбул – а също, като допълнение към всичко останало, е бил наричан града върху седем хълма и града на седемте кули. Според мюсюлманите, “той бил обсаждан седем пъти и е бил превзет за седем седмици от седмия султан на Османската империя”. Според представите на източните народи, тези планетни сфери съответстват на седемте пръстена, които жените носят на седем части на тялото – главата, шията, ръцете, нозете, в ушите, в носа, около талията, и тези седем пръстена (или кръга) младоженците от Изтока и до днес подаряват на своите булки; персийските песни възпяват женската красота, таяща се в седем прелести.

 Седемте планети са винаги на едно и също разстояние една от друга и се въртят по едни и същи орбити – оттук и вдъхновената от това движение идея за вечната хармония във Вселената. В тази връзка числото седем е станало особено свещено и завинаги е съхранило важно значение за астролозите. Питагорейците разглеждали числото седем като образ и модел на божествения ред и хармония в природата. Това било числото, което съдържало два пъти свещеното три от “триадата”, към които била прибавена "единицата" от божествената монада: 3+1+3. Както хармонията на природата звучи в клавиатурата на космоса сред седемте планети, така и хармонията на достъпните за ухото звуци се проявява на по-ниско ниво в седемте повтарящи се тона от музикалната гама. Оттук и седемте флейти в гърлото на бог Пан (природата), с техните постепенно намаляващи размери, които символизират разстоянията между планетите и и между тях и Земята, и седемструнната лира на Аполон. Числото седем, образувано чрез събиране на числото три (символ на божествената триада у всички народи – както християни, така и езичници) и числото четири (символ на космическите сили или елементи), числото седем символично сочи единството на Бог и Вселената; тази питагорейска идея била използвана от християните – особено през средновековието – които широко прилагали числото седем в символиката на култовата архитектура. Така наприер, прочутата Кьолнска катедрала и доминиканската църква в Регенсбург демонстрират това число дори и в най-дребните архитектурни детайли.

 Не по-малка е важността на това мистично число в света на интелекта и философията. Гърция имала седем мъдреци, християнското средновековие – седем свободни изкуства (граматика, реторика, диалектика, аритметика, геометрия, музика, астрономия). Мюсюлманският шейх-юл-ислям събира за всяко важно съвещание седем улеми. В средните векове клетвата се е давала в присъствието на седмина свидетели, а самият кълнящ се е бил поръсван с кръв седмократно. Религиозните процесии обикаляли храмовете седем пъти, и преди да дадат обет, вярващите трябвало да коленичат седем пъти. Поклонниците-мюсюлмани, при пристигането си в Мека, правят седем обиколки около Кааба. Свещените съдове са били изработвани от злато и сребро, пречистени седем пъти. За древните германски трибунали са избирали място при седем дървета, под които сядали седем “Schoffers” (съдии), изискващи седем свидетели. Престъпникът бил заплашен от седемкратно наказание; и така, както се предписвало седемкратно очистване, така и на добродетелните била обещавана седемкратна награда. Всеки знае за огромното знамение, което на Запад са отдавали на седмия син на седми син. Всички митични  персонажи като правило имали седем сина. В Германия кралят, а днес императорът, не може да откаже на молбата да стане кръстник на седми син, та бил той дори и просяк. На Изток при примиряване или подписване на мирен договор владетелите поднасят един на друг или седем, или четирийсет и девет (7х7) дара.

 Представянето на всичко, обхванато от това мистично число, би изисквало цяла библиотека. Ще завършим с няколко примера от областта на демоничното. Според авторитетите в тази материя – старото християнско духовенство – договорът с дявола съдържал седем параграфа, бил сключван за седем години и се подписвал от сключилия го седем пъти; всички магьоснически отвари, приготвяни с помощта на врага на човешкия род, се състояли от седем билки; печеливш е лотарийният билет, изтеглен от седемгодишно дете. Легендарните войни продължавали седем години, седем месеца и седем дена, а броят на сражаващите се герои бил седем, седемдесет, седемстотин, седем хиляди и седемдесет хиляди. Принцесите в приказките оставали омагьосани седем години, а чизмите на знаменития маркиз дьо Карабас били седеммилни. Древните разделяли човешкото тяло на седем части: глава, гърди, корем, две ръце и два крака; а човешкият живот се подразделял на седем периода. Зъбките на бебето пробиват на седмия месец; детето започва да сяда след четиринадесет (2х7) месеца; прохожда след двадесет и един месец (3х7); почва да говори след двадесет и осем (4х7) месеца; спира да суче от майчината гръд след тридесет и пет месеца (5х7); на четиринадесет години (2х7) започва окончателното му формиране, след двадесет и първата година (3х7) спира да расте. Средният ръст на човек, преди човечеството да се изроди, е бил седем фута – затова древните закони на Запад предписвали градинските огради да бъдат високи седем фута. При спартанците и древните перси обучението на момчетата започвало на седемгодишна възраст. А според християнските религии – римокатолическата и гръцката – детето не носи отговорност за нито едно престъпление, преди да навърши седем години, и това е също подобаващата възраст за започване на изповедта.

 Ако индусите се обърнат към своите Ману и си спомнят какво се съдържа в древните Шастри, те без съмнение ще открият източника на цялата тази символика. Никъде другаде числото седем не играло толкова забележителна роля, колкото при древните арийци на Индия. Нека си спомним само за седемте мъдреци – Sapta-Rishi, седемте свята – Sapta-Loka, седемте свещени града – Sapta-Pura, седемте свещени острова – Sapta-Dvipa, седемте свещени морета – Sapta-Samudra, седемте пустини – Sapta-Aranya, седемте свещени дървета – Sapta-Vrikshas и така нататък, за да се убедим в правдоподобността на тази хипотеза. Арийците никога нищо не са заимствали, също както брахманите, които са били твърде горди за това. Ето откъде идват тайната и светостта на числото седем.

 

Theosophist, June, 1880. 

 
 

 

 

  

 


© Бойко Златев, превод. Публикувано в  на: 26.12.2010.

Бр. IV - 2010 (41)