ТЕОСОФИЯ

Бр.20/октомври-ноември 2005

Преди тридесет и седем години двама смели мисионери – лазарити, принадлежащи към римо-католичестата мисия в Пекин, направиха отчаян опит да проникнат в Лхаса за да проповядват християнството сред невежине будисти. Имената им бяха Хук и Габи; разказът за техните пътешествия показва тяхната смелост и изключителен ентусиазъм. Най-интересната книга за тяхното пътешествие се появи в Париж след повече от тридесет и седем години и оттогава е била преведена два пъти на английски, а ние сме убедени, че и на други езици. Ние сега няма да се спираме върху общите заслуги на тази книга и ще се спрем само на тази нейна част (том 2, стр. 84 на американското издание от 1852 г.), където авторът, м. Хук, описва удивителното “дърво на десетте хиляди образи” в ламаисткия манастир Кумбум, или Кунбум, както те произнасят това наименование. Тибетската легенда гласи, че когато майката на Цзонкапа, знаменития будистки реформатор, го посветила в религиозния живот и според обичая “отрязала косите му и ги хвърлила настрани, от тях израснало дърво, всеки лист на което носи върху себе си изображението на тибетска буква”. Преводът на Хезлит (Лондон, 1856 г.) най-буквално (макар, все пак не толкова точно) представя оригинала, и от него (стр. 324 – 326) ние ще цитираме следния интересен откъс:

“На всяко от листата бяха добре оформени изображенията на тибетски букви, всичките със зелен цвят, някои по-тъмни, някои по-светли, отколкото самите листа. Нашето първо впечатление беше подозрението, че това е измама от страна на някои от ламите, но след минутно изучаване на детайлите, ние не открихме и най-малка лъжа. Всичките букви ни изглеждаха като части от самите листа, точно както техните собствени канали и жилки, тяхното разположение върху листа не бе еднакво навсякъде; на един лист те можеша да бъдат на върха на листа, на друг – по средата, на трети – в основата, или открая, а младите листа представляваха букви - частично, в състояние на тяхното образуване. Кората на ствола на дървото и неговите клони, приличаща на кората на платан, също бе покрита с такива букви. Когато ние откъснахме късче от кората, младата кора под тях откриваше линии на букви в незавършено състояние, и което е особено изумително, тези нови букви нерядко се отличаваха от тези, на които заменяха мястото.

Дървото на десетте хиляди образа ни се стори много старо. Неговият ствол, който едва ли биха могли да обхванат трима мъже, е висок не повече от осем фута; неговите клони вместо това да растат на височина, се разполагат под формата на птиче перо и се отличават с изключителна гъстота; някои от тях са изсъхнали; дървесината има черевеникав оттенък и притежава изискан аромат, подобен на мириса на канела. Ламите ни разказаха, че  през лятото,  към осмата луна, на дървото израстват огромни червени цветя с удивително прекрасен вид."

Самият абат Хук свидетелства за това с още по-голям ентусиазъм. “Тези букви”, - казва той, - “на външен вид са толкова съвършени, че словослагателницата на Дидо с нищо не ги превъзхожда”. Нека читателят да отбележи този момент, тъй като ние още ще се върнем към него. Той видял на листата, и по-точно – вътре в тях, не просто букви, но “фрази с религиозно съдържание”, запечатани от природата на хлорофила, в сокрбялата на клетките и в жилките на дървесината! Всички листа, клончета, клони и стволът носели удивителни надписи на своите повърхности, външни и вътрешни, слой след слой, и нямаше еднакви букви в отделните слоеве, лежащи един върху друг. “Защото не си мислете, че такива съседни един на друг слоеве повтарят надписите. Съвсем обратното, доколкото всяка пластинка, която вие приповдигате, ще представи пред вашия взор своето собствено изображение. Как тогава вие можете за подозирате, че има измама? Аз направих всичко зависещо от мен за това, да открия и най-малките следи от човешка хитрост, и моят объркан разум не  би могъл да потвърди и най-малкото подозрение”. Кой казва това? Убеден християнски мисионер, който се е отправил в Тибет специално за това, да докаже лъжовността на будизма и истинността на своята собствена вяра, и който страстно би искал да се хване и за най-малкото доказателство, което той би могъл да представи пред местните жители в своя полза. Той видял и описал и други чудеса в Тибет – които са били щателно извадени от американското издание, но въпреки това някои от неговите ортодоксални критици са приписали тяхното съществуване на дявола. Читателите на “Разбулената Изида” ще открият описанието и обсъждането на някои от тези чудеса, особено в първия том на тази книга; там ние се опитахме да покажем тяхното съответствие със законите на природата.

Случаят с дървото кумбум бе възкресен в паметта ни с рецензията на м-р А.Г.Кен в “Nature”(том 27, с. 171) на неотдавна публикувания от господин Крейтнър отчет за пътешествие в Тибет през 1877-1880 г. под ръководството на унгарския дворянин, граф Жични. Компанията направила екскурзия от Синиг-фу до манастира Кумбум, с “цел да провери удивителното съобщение на Хук за знаменитото дърво на Буда”. Те не са открили “нито изображения [на Буда на листата – бел.ред.], нито букви, само видяли комичната усмивка, играеща по ъглите на устата на най-стария от ламите, който ги съпровождал. Той отговорил на техните въпроси, че много отдавна дървото действително е създавало листа с изображения на Буда, но в днешно време това е много рядко срещано явление. Само малцина угодни на Бог хора са били удостоявани с това, да открият такива листа”. Цитираното е напълно достатъчно за това свидетелство: будистки свещеник, религията на когото учи, че няма хора, които да са угодни на някакъв Бог, че няма такова същество, като Бог, който да дарява своята благосклонност, и че всеки човек жъне, това, което е посял, нито повече, нито по-малко - да изкаже такъв нонсенс; това показва, че свидетелството на този изследовател е достойно за обожаваната от него скептична наука! Но видно е, че дори комично усмихващият се свещеник им е казал, че добрият човек може да види и вижда удивителни букви на листата, и по този начин, въпреки твръденията си г-н Крейтнър по-скоро е усилил, отколоко да е отслабил разказа на абат Хук. Ако ние никога не сме имали възможността да проверим правдивостта на тази история, то ние би следвало да признаем, че нейното правдоподобие благоприятства за нейното приемане, тъй като листа от дървото кумбум са били донасяни от поклонниците във всички ъгълчета на Китайската Империя ( дори г-н Крейтнър признава това), и ако те представляваха измама, то това би било без всякакво милосърдие открито от китайските противници на будизма, името на които е легион. Освен това, самата природа педоставя редица подтвърждаващи аналогии. Казват, че някои раковини от бреговете на Червено море имат върху себе си “отпечатани” букви от еврейската азбука; на някои  насекоми могат да бъдат видяни някои букви от английската азбука; и в “Теософист” (том 2, стр. 91) английски кореспондент привежда съобщението на Щефър от “Licht Mehr Licht”  за странните особености, с които се отличават някои немски пеперуди (Vnissa Atalanta), носещи върху себе си цифрите на 1881 година. И освен това, кабинетите на нашите съвременни естествоизпитатели изобилстват с екземпляри, които показват, че природата постоянно създава сред животните примери на най-удивителни имитации  на растенията – както, например гъсеници, които приличат на дървесна кора, обрасли с мъх и засъхнали клечки, насекоми, които не могат да бъдат различени от зелените листа, и т.н. Дори райетата на тигъра имитират стъблата на растенията в джунглата, в които той прави своето леговище. Всичките тези отделно взети примери придават на историята на Хук за дървото кумбум вид на напъло възможен факт, тъй като те показват, че за самата природа е напълно възможно да създаде растения, които да израснат под формата на ясни букви. Такова е и мнението на  друг кореспондент от “Nature”, м-р У.Т. Чисълтън Дайер, който в броя на това солидно издание от четвръти януари, правейки изводи относно това свидетелство, стига до заключението, че “във времената на Хук действително е съществувало дърво с отпечатъци върху листата, които са били уподобявани от набожните хора на букви от тибетската азбука”. Какви набожни хора? Той би трябвало да помни, че ние имаме свидетелство не от някакви набожни и убедени будисти, а от открит враг на тази вяра, м-р Хук, който е заминал за Кумбум за да открие измамата, и който е направил “всичко зависещо от него, за да открие и най-малките следи от човешка хитрост”, но чийто “объркан разум не е могъл да подтвърди нито едно най-малко подозрение”. Следователно, дотогава, докато г-н Крейтнър и м-р Дайер не успеят да докажат искреността на намеренията на  абата да излъже заради нанасянето на ущърб на неговата собствена религия, ние трябва да снемем от него това обвинение като от безспорен и важен свидетел. Да, тибетското дърво с буквите – това е факт; и освен това, надписите на клетките на неговите листа и неговите жилки са написани на СЕНЗАР, или свещения език, който използват  Адептите, и в своята цялост обхваща всичката будистка Дхарма и историята на света. Що се касае до какквото и да било причудливо сходство с действителните букви от азбуката, то уверението на Хук, че те са толкова съвършени, че “че  словослагателницата на Дидо [знаменита пичатница в Париж – бел. ред.] с нищо не ги превъзхожда”, най-пълно пояснява този въпрос. Направеното от Хук описание на цвета и приличащия на мириса на канела аромат на дървото, и също така формата на неговите листа, показва лишеното от всякаква вероятност твръдение на Крейтнър за това, че дървото се отнася към люляковите. Вероятно, този комичен стар монах е познавал обикновения месмеризъм и е “хипнотизирал” компанията на граф Жични, за да виждат или да не виждат това, което той пожелае, както покойният професор Бушел е карал своите индийски пациенти да си въобразяват всичко онова, което той е искал те да видят. Отново и отново човек се среща с ето такива “шеги”.

Theosophist, Maрт 1883

© Д.Златева, превод. Публикувано в  на: 01.11.2005.

Бр.20/октомври-ноември 2005