Лев Гиндилис. Космическият разум: наука и метанаука (4-11). Сп. "Палитра", Брой I-II/2014 (53-54).

Продължителността на стадия, на който се намира нашата цивилизация, е кратка, по космическите мащаби тя преминава много бързо. Затова вероятността да бъде срещната във Вселената цивилизация от нашето равнище е много по-малка, отколкото вероятността да се срещне високоразвита цивилизация. Но последните, както вече беше отбелязано, могат да се намират отвъд пределите на нашия познавателен хоризонт. Какво да се прави? Ако се обърнем към Живата Етика с нейната доктрина за Космическата Йерархия, то е ясно, че трябва да бъде търсено най-близкото йерархически звено. Понятието за най-близкото звено позволява да бъдат снети два сложни проблема, които се явяват препъни камък за SETI: проблемът за взаимното разбиране и проблема за Мълчанието на Вселената.

Проблемът за взаимното разбиране или за разбиране на смисъла на съобщението възниква при приемането на информация от извънземните цивилизации. Строго погледнато, той възниква още на стадия на откриването на сигнала, защото, както показва анализа, единственият надежден критерий за изкуствеността на сигнала се явава наличието в него на смислова съдържателна информация⁴⁵. Възможността за разбирането на смисъла на съобщението се свежда до проблема за общността на понятията и общността на логиката. При наличието на такава общност е възможен обменът на информация с помощта на език, построен на принципите на математическата логика. Такъв език под названието Линкос е бил разработен в средата на миналия век от холандския математик Г. Фройдентал, а още по-рано в края на XIX век неговите принципи са били формулирани от С. Неовиус, нещо за което сме споменавали по-горе.

Доста разпространен оптимистичен възглед по отношение на проблема за взаимното разбиране произтича от представата, че доколкото цивилизациите в своите понятия отразяват обективно съществуващия свят и неговите закономерности, то понятията на всички цивилизации трябва да бъдат съпоставими. Критиците на тази гледна точка посочват, че Обективният свят се пречупва по различен начин, преминавайки през призмата на колективното съзнание на различните цивилизации. Тук трябва трябва да бъде отчитан и строежа на възприемащите апарати (рецептори) у субектите на познанието и особеностите на целия филогенетически път на развитие, в процеса на който става формирането на понятия. Например, съвременното човечество благодарение на особеностите на възприемащия апарат на хората «отцепва» от целия многомерен Космос триизмерния физически свят, който се явява поле за дейността на човешката цивилизация и предмет на познание на науката. Вътре в това поле действат допълнителни «филтри». Крайната позиция при такива представи се състои в това, че при различните Извънземни Цивилизации напълно отсъства каквато и да било общност но понятията, откъдето произтича невъзможността за контакт между тях по каналите за връзка. Тази гледна точка активно отстоява Борис Николаевич Пановкин⁴⁶. По-умерена позиция, признавайки наличието на сложна система от «филтри», чрез които се осъществява възприемането и познанието на Обективния свят, въпреки това допуска възможността за «пресичане» на системите от понятия – наличието на общ компонент, на основата на който може да се изгражда процеса на обучение и разбиране.

Интересни съображения в този план изказва А. Д. Панов⁴⁷. Той счита, че на определен етап от развитието на цивилизацията контактът с други мислещи същества от Вселената става жизнено необходим. В този случай всяка цивилизация ще се стреми не само да търси сигнали, но и сама да предава съобщения в Космоса. При това, предавайки своето съобщение, всяка цивилизация включва в него (ретранслира) информация, получена от нея от други цивилизации. В резултат много скоро цялото пространство на Галактиката се оказва наситено с информация. Панов нарича тази среда галактическо културно поле. Галактическото културно поле представлява своеобразна база данни (Панов я нарича екзобаза от знания), съдържаща сведения за историята, културата, философията и науката на различни цивилизации. С други думи, екзобазата ще съдържа основно знания от хуманитарен характер; информацията, която се отнася до естественонаучните дисциплини, ще играе спомагателна роля. Подобни мисли касаещи обмена на информация между извънземните цивилизации по-рано са изказвали Ф. Морисон⁴⁸ и В. Ф. Шварцман⁴⁹, но техният подход е бил малко по-различен. По свойствата си това поле напомня Хрониката на Акаша от източната философия. Разликата е в това, че галактичното културно поле според Панов се образува от електромагнитни лъчения, а Хрониката на Акаша се съдържа във фино-материалните структури на Космоса.

Контактът между цивилизациите е по същество контакт на всяка цивилизация с галактичното културно поле. То включва в себе си системи от понятия (тезауруси) на различни цивилизации. На началния етап от изучаването на материалите от екзобанката, съдържаща се в галактичното културно поле, съответствието между понятията на различни цивилизации може изобщо да липсва. Но това не прави проблема за взаимното разбиране безнадежден. Съответствието в системата от понятия може да се установява постепенно, в процеса на изучаване на банката от данни. В този смисъл, подчертава Панов, изучаването на галактичното културно поле напомня процеса на познание на природата (концептуален модел - проверка - нов модел). Когато човекът пристъпил към изучаване на природата, той в ни най-малка степен не притежавал необходимите понятия. Понятията на квантовото поле и Римановата геометрия не са били известни нито на пещерния човек, нито на древногръцкия философ. Те са се появили в процеса на изучаване на природата. По същия начин, пристъпвайки към изучаването на галактичното културно поле, ние може да не притежаваме необходимата система от понятия за неговото разбиране. Но постепенно, в процеса на изучаване, такива понятия ще бъдат изработвани. Пораждането на нови модели, отбелязва Панов, не може да бъде напълно алгоритмизирано. Тук не може да се мине без догадката, озарението и т.н. Процеса на изучаване (разбиране) на екзобанката той нарича екзонаука. Към нея, по негово мнение, може да премине лидерството в методите на познание след информационната криза, предсказана от Станислав Лем⁵⁰, в която вече сме навлезли. Екзонауката не е просто разновидност на науката. Тук ново значение придобиват критериите на истинност и възпроизводимост, неизбежен става елементът на вярата. (Впрочем, елементът на вярата, въпреки разпространените представи, има своето място и в класическия научен метод.)

Като отдаваме дължимото на идеите на Панов, следва да отбележим, че в Живата Етика трудностите с проблема за взаимното разбираме между културите напълно се снемат благодарение на йерархичния принцип на взаимодействие на космическите култури. Взаимодействието се предава по веригата на Йерархията от едно звено към друго. Непосредственият контакт се осъществява с най-близкото звено. При това висшестоящото звено не само добре познава системата от понятия на подопечната цивилизация, но в правото си на Наставник участва в нейното формиране. Контактът се реализира по схемата ученик-Учител.

Мълчанието на Вселената. Още един проблем, с който се сблъскват науката и философията при осмислянето на възможностите за съществуване на космически цивилизации и контакта с тях, е свързана с така наречения астросоциологичен парадокс или парадокса на «мълчанието на Вселената». Понякога дори го наричат «Великото Мълчание». Трудно е да се намери статия, дори в популярната литература, в която да не се обсъжда въпросът «защо мълчи Вселената?». Много често в опита да отговорят на този въпрос хората са склонни да приемат, че нашата цивилизация е единствената във Вселената или най-развитата от всички. Всъщност никакъв парадокс по същество няма. Има многжество причини, поради които не регистрираме сигнали от ИЦ и не наблюдаваме плодовете от тяхната дейност - така нареченото «космическо чудо» по И. С. Шкловски. Подробно обсъждане на този въпрос се съдържа в нашата монография⁵¹. Ще назовеч някои от причините, обсъждани в научната литература.

1) Ограничена мощност на предавателя (или недостатъчна чувствителност на приемащата апаратура).

2) Използване на неелектромагнитни (включително неизвестни за нас) канали за връзка.

3) Ние не можем да разпознаем сигнала, тъй като не разполагаме с надеждни критерии за изкуственост.

4) ИЦ не изпращат сигнали поради нашата недостатъчна зрелост (или по други причини).

5) Астроинженерната дейност на ИЦ (ако тя съществува!) не достига откриваеми със съвременните средства нива.

6) Ние Ги наблюдаваме, но не осъзнаваме това, защото:

а) самите ние не владеем остроинженерната технология;

б) нямаме строги критерии за изкуственост;

в) астрофизиците стихийно стоят на позициите на презумпцията за естественост;

г) не сме наясно какво да търсим, тъй като космическият разум се държи не по начина, по който очакваме;

д) ние отдавна сме включили проявленията на дейността на ИЦ в нашата естественонаучна картина на света;

е) «космическото чудо» се намира извън границите на нашия познавателен хоризонт.

По-горе ставаше дума за отсъствие на сигнали или следи от дейността на цивилизации в космическото пространство. За по-силна форма на парадокса се смята отсъствието на следи от експанзия на извънземни цивилизации на Земята (парадокс на Ферми). Строго казано, не можем да смятаме този факт за установен. Но, ако го приемем, могат да бъдат посочени няколко причини, без да се прибягва към одиозни предположения за уникалността на нашата цивилизация или нейния напредничав характер. В научната литература са обсъждани следните възможности.

1) Междузвездни полети с цел колонизиране на Галактиката не се провеждат, тъй като:

а) няма никакви подбуждащи основания за това;

б) тъй като те са много скъпи и са свързани с голям риск.

2) Междузвездните полети се реализират, но «колонизационната вълна» не е достигнала Земята, тъй като скоростта на «дифузия» на цивилизациите е малка, или пънеже процесът е започнал неотдавна.

3) Цялата Галактика е отдавна колонизирана от високоразвити ИЦ и е разделена на «зони на влияние», между които са оставени неколонизирани области, Слънчевата система е в една от тези области.

4) Цялата Галактика, включвително Слънчевата система, е отдавна колонизирана от ИЦ, но ТЕ не проявяват присъствието си, тъй като галактическата етика изисква да се предостави на развиващите се цивилизации сами да решават проблемите си. Последната гледна точка е близка до метанаучните представи, ако и да е изразена на несвойствен за тях език.

Въпреки привидно достатъчното количество причини, обясняващи «Великото Мълчание на Вселената», тази тема, както отбелязахме по-горе, не слиза от страниците не само на популярната литература и медиите, но и на научните статии. Хората, замислили се за пръв път над въпроса за Касмическия Разум, веднага обръщат внимание върху «Мълчанието на Вселената» и обикновено, без да са изучили историята и литературата по въпроса, започват да генерират собствени съображения, които като правило попадат в областта на вече разгледаните възможности. Изглежда, че тук подсъзнателно (а може би понякога и съзнателно) се проявява неудовлетвореност от предложените решения.

Същевременно в картината на света на Живата Етика проблемът за «Мълчанието на Вселената» изобщо не възниква. Според тази картина взаимодействието на космическите човечества се осъществява според йерархичния принцип: всяка общност от разумни същества взаимодейства с най-близкото йерархично звено и това взаимодействие се предава нагоре и надолу по веригата на Йерархията. По-развитите «опекунстват» по-слабо развитите и ръководят тяхната еволюция, без да нарушават закона за свободната воля. В историята на земното човечество при внимателно изучаване могат да се открият следи от подобно влияние. Ще се спрем на това по-долу.

5. Екзохуманистични цивилизации

Вече беше отбелязано, че цивилизациите от нашето ниво трябва да се срещат относително рядко. Повечето цивилизации са много по-развити от нашата. А.Д.Панов⁵² се опита да опише характера на високоразвитите цивилизации, опирайки се върху екстраполацията на развитието на нашата земна цивилизация.

След като разгледа закономерностите на планетарната еволюция, той заключи, че последователността от фазови преходи в еволюцията на планетарната система (в биологичния и социалния стадий) притежава свойството на мащабна инвариантност, тоест продължителността на последователните фази образува намаляваща геометрична прогресия. Съответно, скоростта на еволюция на различните етапи образува нарастваща прогресия: тя расте според хиперболичен закон и за крайно време трябва да достигне безкрайно голяма величина. А продължителността на фазите за същия промеждутък от време намалява до нула. Точката, в която скоростта на еволюцията достига безкрайно значение (или продължителността на фазата става нулева), Панов нарича точка на сингулярност на еволюцията. Получената закономерност е частен израз на процесите с хиперболичен ръст, които се разглеждат в синергетиката. Тъй като в точката на сингулярност скоростта на еволюцията формално става безкрайна, което в реалността е невъзможно, Панов с право заключава, че в близост до сингулярността характерът на еволюцията трябва да се промени. А тъй като точката на сингулярност според неговите пресмятания (и по други данни) се пада в съвременната епоха ± 15 години, той напълно справедливо заключава, че промяната трябва да се осъществи в най-близко бъдеще или вече се осъществява. Възможно е биосферата вече да е навлязла в новия постсингулярен етап от еволюцията и ние да се намираме в началото на този етап. Във всеки случай можем да заключим, че се намираме в близост до критичната точка, в областта на бифуркация, от която излизат различни пътища, включително и пътят на гибелта. Кой път ще избере човечеството, зависи от неговата свободна воля.

Ясно е, че преминаването през епохата на сингулярност на историята, отбелязва Панов, означава преодоляването на цяла поредица от най-дълбоки кризи от техногенен произход. Струва ни се, че тук можем да добавим и кризата на културата. Панов обръща внимание върху една интересна особеност на съвременния момент. Досега висшите еволюционни форми «безмилостно» са унищожавали нисшите. От тази гледна точка деградацията на биосферата под натиска на технологичната цивилизация изглежда напълно закономерен процес. Обаче за пръв път в продължение на милиарди години в днешно време възниква механизъм, препятстващ процеса на потискане на нисшите форми. Към него спадат формирането на екологично съзнание и разнообразните природозащитни мероприятия.

Ако човечеството не успее да се справи с кризите, то така или иначе ще завърши своя път със самоунищожение. Но ако кризите бъдат преодолени, то защитните реакции на човечеството, свързани с културните сдържащи фактори, трябва да извършат колосален скок. Панов нарича този специфичен мощен скок на културните сдържащи фактори в хода на преодоляването на кризите на епохата постсингулярна хуманизация. Той отбелязва някои от тези процеси (защитни реакции на цивилизацията), които могат да доведат до постингулярен хуманизъм: 1) трябва да се изработят много ефективни механизми за сдържане на меката агресия; 2) цивилизацията трабва да преодолее вътре в себе си явленията от типа на корпоративния или държавния егоизъм и да изработи планетарно мислене; 3) във връзка с изчерпването на невъзстановимите ресурси трябва да се реализират мощни културни механизми за сдържане на материалното потребление; 4) необходим е ръст на екологичното съзнание, може би - да превръщането му в екологичен социален инстинкт. Важна черта на постсингулярната еволюция трябва да бъде преходът от екстензивно развитие, характерно за предсингулярния етап, към интензивно. Важното е, че високохуманистичната вътре в себе си система не може да бъде примитивно-агресивна в своите външни прояви. Така, следва да очакваме, че цивилизацията, която е преодоляла сингулярността, трябва да бъде не просто хуманистична, но екзохуманистична, хуманистична в своите космически проявления. Следователно, ако човечеството оцелее, то ще бъде една съвсем различна цивилизация. Ако използваме терминологията на Живата Етика, можем да кажем, че това ще бъде Нов Свят. Така развитието на идеите в руслото на съвременната наука, независимо дори от желанието на авторите, води към изводи, характерни за космическото мислене.

6. Не са ли опасни контактите?

Неочакваното, внезапното откриване на факта на съществуване на извънземен разум може да предизвика определен шок в обществото и сътресение в такива обществени институции като науката, философията, религията. Това е описано по много ярък начин в романа «Контакт» на известния американски астрофизик Карл Сейгън⁵³. Следва да споменем, че К. Сейгън беше водещ специалист в областта на SETI в САЩ, той общуваше с учени, политици, философи, представители на различни вероизповедания. Така че той беше запознат с този проблем от първа ръка. Очевидно, Братята на човечеството са принудени да отчитат това обстоятелство. Може би в това сес съсстои отговорът на наивния въпрос, защо ТЕ не се появяват открито. Друго нещо е, ако осъзнаването на контакта се забави с много години. Според известния американски физик Ф. Морисон⁵⁴ разпознаването на сигнала представлява велико събитие и неговата интерпретация ще бъде много важна задача, сравнима с изучаването на цяла област от знанието. Близки мисли се съдържат в доклада на Дж. Билингъм и Р. Пешек, подготвен за конференцията Unispace-82. Те смятат, че изучаването на информацията, получена от ИЦ, може да отнеме десетилетия, дори живота на няколко поколения. Тогава новините в тази област ще се обсъждат по-скоро на страниците на научните книги и в университетските аудитории, околкото на страниците на всекидневния печат⁵⁵.

Понякога се посочват и негативните последици от контакта, свързани с възприемането на чуждо знание. Интересни съображения в тази област изказа Андрей Дмитриевич Сахаров. «Преждевременното, невъзприетото органично знание - пише той в отговор на анкетата SETI - по принцип може да бъде опасно, но приложено към такъв зрял организъм, какъвто е земната цивилизация, при условие на постепенно възприемане и постъпване на информацията тези опасности не ми изглеждат реални. <…> Разширяването на кръгозора при получаване на информация от извънчовешки интелект ще бъде важен, но помощен и според мен много положителен фактор в развитието на нашите научни знания, в преодоляването на наивния антропоморфизъм, в развитието на нашите етични и обществени институции. Но определящ фактор, както и по-рано ще бъдат вътрешните сили на човешкото общество - натрупаните знания и навици, традиции и институции, генетичният фонд на човечеството, материалните производителни сили, състоянието на земната природна среда. Донякъде грубо можем да кажем, че за умния и добрия всяко допълнително знание е само от полза, а на глупавия и злия, на обречения на самоунищожение, никой не може нито да помогне, нито да навреди»⁵⁶. Ако имаме предвид взаимодействието с галактичното културно поле, за което стана дума по-горе, то тук не се крие никаква опасност просто защото, както подчертава Панов, никакво занние «в готов вид» там няма да може да бъде открито. Получаването на знания ще представлява най-тежък труд, който малко се различава от обикновените научни изследвания».

В последно време въпросът за опасността на контактите с ИЦ придоби неочаквана «актуалност» във връзка с предприетите опити за предаване на сигнали на извънземни цивилизации. Първото радиопослание до извънземни цивилизации беше осъществено през 1974 година с помощта на най-големия радиотелескоп Аресибо с диаметър 305 м. То беше разработено под ръководството на Ф. Дрейк и К. Сейгън. Четвърт век по-късно още 4 послания бяха изпратени с помощта на най-големия в Европа планетарен радиолокатор с диаметър на антената 70 м, установен в Евпатория (Крим) – бившия Център за далечна космическа връзка на СССР, днес Национален център за управление и изпитания на космическите средства на Украйна. През 1999 година беше осъществено първото предаване на радиопослание на ИЦ, а две години по-късно – второ радиопослание по проекта «Cosmic Call-2», и, най-накрая, през есента на 2008 година се осъществи предаването на посланието «Cosmic Call-3». Всички експерименти бяха проведени от международни колективи под ръководството на А. Л. Зайцев (ИРЭ РАН).

Експериментите предизвикаха негативната реакция на Запада и опити да бъде забранено предаването на радиопослания под предлога на тяхната крайна опасност пред лицето на могъщите извънземни цивилизации, които, след като ни открият по тези радиопредавания, незабавно ще долетят и ще завоюват Земята. И всичко това се говори и пише напълно сериозно. И това не е учудващо – страниците на вестниците, списанията, научнофантастичните книги, киното и телевизията са изпълнени със сюжети за междузвездни войни. «Жестоките, кръвожадни извънземни» се опитват да завоюват нашата планета. Тези представи са присъщи не само на попкултурата. В по-умерен вид ги споделя част от научната общност. Доколко реални са подобни опасения?

Въпросът има две страни: техническа и етична. От техническа гледна точка е напълно ясно, че високоразвитите извънземни цивилизации могат да ни открият (и вероятно отдавна са ни открили) по радиоизлъчването на планетните локатори и телевизионните предаватели. Телевизионният сигнал е по-слаб от насочения SETI-сигнал, но и той може да бъде зафиксиран с помощта на нашата съвременна техника на разстояние десетки светлинни години. Освен това, тъй като телевизионият сигнал е насочен във всички посоки, е по-лесно той да бъде открит. Още по-показателно е в това отношение приложението на планетните радиолокатори за контрол на най-близкото космическо пространство с цел предотвратяване на астероидната опасност. Тези изследвания се развиват на широк фронт, и никой не предлага да бъдат ограничени или изобщо спрени. А между другото от гледна точка на това, че могат да ни открият, те са много по-опасни. Вероятността от откриване на земни радиосигнали е пропорционална на ъгловите размери на осветяваната област и продължителността на излъчване. Както показа анализът, осъществен от А. Л. Зайцев⁵⁷, прощта от небесната сфера, осветена при радиолокацията на астероиди е 2000 пъти по-голяма, отколкото при предаването на междузвездни радиопослания. А общата продължителност на излъчване е 500 пъти по-голяма. Така вероятността за откриване на нашата цивилизация по радиолокационни сигнали е милион пъти по-голяма (и това е само долната граница). Най-накрая, високоразвитата цивилизация може да открие признаци на живот на Земята и по наблюдения на кислородните спектрални линии в земната атмосфера. Та нали именно по този начин ние възнамеряваме да търсим обитаеми планети край други звезди. Несъмнено, извънземна цивилизация, достигнала такова ниво, при което за нея става възможна агресия в междузвезден мащаб, разполага със средства за откриване на интересуващите я по-слабо развити цивилизации независимо от тяхната SETI активност. Опитът да се скрием от такива цивилизации, като се откажем от предаване на сигнали, прилича на позицията на щрауса, криещ главата си в пясъка. Според нас хората, нагнетяващи страх по повод възможна агресия на извънземни цивилизации, съзнателно или несъзнателно изпълняват «социална поръчка» за обособяване на нашата цивилизация от целия останал Космос. Тази доста порочна тенденция има своите причини, които се коренят в метаисторическия процес. Показателно е, че руските учени не споделят всички тези опасения. Позицията на руските учени, поддържащи изследванията в областта на METI (Messaging to Extra-terrestrial Intelligence) не е лекомислие, тя е основана върху реална оценка на ситуацията и произтича от разбиране на принципите на изграждане на стратегията на SETI.

Според концепцията, развита от С. Е. Хайкин⁵⁸ в неговия доклад на Първата Всесъюзна конференция по извънземните цивилизации (Бюракан, 1964), стратегията на установяване на контакт с ИЦ трябва да се основава на взаимното търсене. При това по-слабо развитата цивилизация, достигайки определено ниво, изпраща сигнал на готовност, приемайки който, по-развитата цивилизация, вече създала съответната система за откриване, след като определи посоката към източника на сигнала и оцени разстоянието до него, незабавно започва презаване на информация на честотата на сигнала на готовност. Хайкин специално подчертава, че отказвайки се да изпрати сигнал на готовност, цивилизацията рискува да постави себе си извън системата на организирана галактична връзка. Сигналът на готовност – това е вноската, която цивилизацията трябва да направи, за да влезе в Галактическия клуб. В общността на галактичните цивилизации, смята Хайкин, всяка цивилизация трябва в съответствие със своето ниво на развитие да полага определени усилия. Без да реши своята част от задачите, цивилизацията може да остане извън общността.

Необходимостта от предаване на сигнали беше решително подкрепена от А. Д. Сахаров. През 1971 година в отговор на анкетата SETI той пише: «При това аз бих искал да отбележа важността на проектните работи по изпращане на сигнали, доведените до конкретно осъществяване някои проекти – само по този начин можем да разберем фините аспекти на контакта. Тук, както и в други дела, егоистите в крайна сметка се оказват губещи.»59 Развивайки подобни идеи, А. Л. Зайцев⁶⁰ отбелязва, че ако всички цивилизации започнат да се придържат към забрана за предаване на сигнали, то няма да има какво да търсим и проблемът SETI ще изгуби смисъл. Оттук следва, че SETI има смисъл само в такава Вселена, в която се осъзнава необходимостта и има потребност в предаването на междузвездни послания. Той също така отбелязва⁶¹, че предаването на информация навън следва да се разглежда като безкористна и месианска дейност, носеща на предполагаемите братя по разум благата вест «Вие не сте сами!» и подчертава, че осъзнаването на необходимостта от радиоизлъчване за ИЦ е признак за преход на качествено ново, по-високо ниво на интелектуално и технологично развитие. Целенасоченото предаване на информация към извънземни цивилизации според А. Л. Зайцев може да послужи като оправдание на нашето съществуване, бидейки една от гаранциите за бъдещо устойчиво развитие, доколкото сред причините за угасването на една или друга цивилизация се споменава и «загуба на интерес». Ние вече споменахме концепцията за галактичното културно поле (на А. Д. Панов), според която търсенето и предаването на сигнали на SETI може да се окаже жизненоважно дело за постсингулярните цивилизации. Неслучайно поради това много руски учени смятат, че предаването на сигнали е необходимо. В меморандума на конференцията SETI-2005 се съдържа точка за подкрепата на усилията в областта на предаване на сигнали. В меморандума директно се казва: «Да се подкрепи провеждането на работи по програмата METI <…> като неразделна част от програмата SETI»⁶².

Във връзка със засегнатия въпрос за опасността на контактите е доста важно, не толкова в практически, колкото в общопознавателен план, да се обсъди въпросът за етиката на високоразвитите цивилизации. Историческият опит ни учи, че досега на Земята (във всеки случай през последните хилядолетия) развитието е вървяло по такъв начин, че силните са се стремели (и са успявали) да подчинят на себе си по-слабите. Системата от социално-културни сдържащи фактори (технохуманитарен баланс, по А. П. Назаретян^63,64) е препятствала пълното унищожаване на враждуващите страни. Но сега човечеството за пръв път е стигнало до такъв момент, достигнало е такова ниво, когато по-нататъшното нарастване на агресивността и средствата за унищожение на противника неизбежно ще доведе до самоунищожение на земната цивилизация, а може би и до гибелта на цялата земна биосфера. Затова историческата корекция трябва да доведе до промяна на съзнанието: човечеството трябва да премине от връжда към сътрудничество⁶⁵. Ако не успее да направи тази крачка, то ще загине в огъня на самоунищожението или в резултат на пълното унищожение на околната среда. Изглежда, хората започват да осъзнават това, и идеите за сътрудничество, въпреки яростната съпротива на противостоящите им сили, все повече намират почва сред хората. Можем да смятаме, че същото се отнася и към онези извънземни цивилизации, в чието развитие е присъствал елементът на агресия. Или в тях ще победи духът на сътрудничеството, или те ще свършат със самоунищожение. Затова преминалите през огъня на кризите високоразвити цивилизации (екзохуманистични цивилизации по Панов) трябва да притежават висока етика и висока култура. Както се казва, високото знание не се дава в недобри ръце. Затова безусловно прав е бил К. Е. Циолковски, когато е писал, че Вселената е изпълнена с висш съзнателен, съвършен живот, че в нея господстват Висшият Разум и съвършените обществени отношения.

Връщайки се към идеята на Хайкин за сигнала за готовност, ще отбележим, че тази идея, възникнала във връзка с разработването на стратегията за радиотърсене, има по-широко философско звучене. Контактът между цивилизациите предполага желание и усилия, предприемани от двете страни. В този смисъл «сигналът за готовност» може да се интерпретира не само като техническа, но и като вътрешна психологическа, нравствена готовност на човечеството за контакт.

7. Неизвестни канали за връзка

Допускайки съществуването на цивилизации на различно ниво, в тома число такива, които значително са изпреварили нашата, ние се сблъскваме с проблема за физическата (енергийната) природа на канала за връзка. Когато са били открити радиовълните и радиовръзката станала достояние на човешката цивилизация, естествено се появила мисълта за използване на радиовълните за връзка с обитателите на други светове. По-късно възникнала идеята да се използват лазерни сигнали. Обсъждана е възможността да се използва рентгенов канал и дори гама лъчи. но всичко това спада към електромагнитното излъчване. Електромагнитните сигнали са единствения тип сигнали, които добре познаваме и които умеем да използваме. Но не бива да изключваме възможността развитите цивилизации да използват друг тип сигнали, които ние засега не владеем. Например, гравитационни вълни или неутрино. Някои учени предполагат, че високоразвитите цивилизации могат да записват информация в генетичната структура на микроорганизмите с помощта на генно инженерство. Всички тези канали за връзка се основават на известни носители на сигнала: електромагнитни вълни, гравитационни полета, неутрино, генетична структура, записана в молекулите на ДНК. Всичко това по принцип е известно. Но, разбира се, може да има и други, неизвестни за нас канали за връзка, основаващи се на още неоткрити от нас природни закони, на още неоткрити форми на материята. Възможно е извънземните цивилизации вече да знаят за тях и успешно да ги използват за своите цели. А ние засега нямаме никаква представа за тях. В това отношение, разбира се, особен интерес представляват каналите за връзка, основани на използването на фините енергии, ако и те да се намират извън рамките на съвременната научна парадигма.

В частност, не бива да изключваме екстрасензорния канал за комуникации. Екстрасензорните явления са свързани с неразкритите възможности на човешката психика. Понастоящем тяхното изследване бурно се развива (извън рамките на съвременната научна парадигма). Въпреки всички недостатъци на този противоречив процес, можем да очакваме съществен пробив в тази област. Спектърът на екстрасензорните явления е доста разнообразен. К. Е. Циолковски е смятал, че част от тях могат да бъдат свързани с въздействието на неизвестни разумни сили с космически произход. Един от първите, който обърна сериозно внимание върху екстрасензорния канал в приложение към въпроса за извънцемните цивилизации, беше московският литератор Юлиан Долгин⁶⁶.

Един от видовете екстрасензорно възприятие е менталният канал. Могат да бъдат направени няколко хипотетични предположения за неговите свойства. По аналогия с електромагнитния канал можем да предположим, че носител на менталния канал са менталните вълни, образуващи фината ментална материя (ментално поле). Скоростта на разпространение на менталните вълни е неизвестна. Ние знаем, че нито едно физическо взаимодействие не може да се разпространява по-бързо от светлината. Но менталните вълни не спадат към физичните взаимодействия. Затова скоростта на разпространението им може да надвишава скоростта на светлината. Неслучайно древната сентенция гласи, че най-бърза е мисълта, а Живата Етика директно говори за свръхестествената скорост на мисълта⁶⁷.

Особеността на менталния канал се състои в това, че приемник на информацията не е някакво устройство (уред), а самият човек (или друго разумно същество) – тяхното съзнание. При това мисълта действа непосредствено без помощта на думи. Това е голяма предимство, но менталното ниво има и своите трудности. Първата трудност се състои в това, че човекът е не само приемник, но и генератор на мисъл. Човекът непрекъснато мисли. За съжаление този процес е неуправляем: мислите възникват произволно, независимо от волята и желанието на човека. тези хаотични мисли, подобно на собствените шумове на радиоприемника, затрудняват възприятието, приемането на информация. Поради това за успешна работа на менталния канал е необходима дисциплина на мисленето. Втората трудност се състои в това, че пречат не само собствените, но и чуждите мисли. Та нали всяко мислещо същество във всички слоеве на земното пространство представлява генератор на ментални вълни. Следователно възниква задачата за избавяне от земни смущения. Вероятно, също както при приемането на радиовълни това може да се достигне чрез настройка по честота – чрез повишаване на честотата на вибрациите. Може би творческото вдъхновение, изпитвано от поета, композитора или художника, когато ги посещава тяхната Муза, дава някаква далечна представа за този процес. Оттук е ясно, че развитието на менталната връзка трябва да бъде търсено по пътищата на Красотата, повишаването на Културата, усъвършенстването на всеки човек и цялото общество. Неслучайно е Казано, че осъзнаването на Красотата ще спаси света. Важна особеност на менталния канал е това, че той става достъпен само на достатъчно високо етично ниво, което изключва злоупотреба с получената информация.

Отчитайки многомерното устройство на Мирозданието (а днес, в светлината на развитието на съвременната космология и теоретична физика е трудно да се съмняваме в това), не бива да ограничаваме нашия анализ с триизмерни канали на комуникация. В тази връзка голям интерес представляват така наречените топологични тунели (наричат ги още мостове на Айнщайн-Розен или «червейни дупки»). Теоретичните изследвания показват, че «червейните дупки» по принцип могат да съществуват – това не е забранено от никакви закони на физиката. Но за поддържането на стабилна «червейна дупка» са необходими изключително необичайни форми на материята. Естеството на материята, от която са «направени» гърлата на «червейните дупки» и самият тунел, е неизвестно, по нещо тя напомня физическия вакуум. А може би тя вече спада към финото ниво. Ако топологичните тунели наистина съществуват, чрез тях е възможен преход на вещество и лъчение от една отдалечена част ан Вселената в друга и дори от една мини-вселена в друга вселена, при това практически мигновено (нещо като «телепортацията», за която обичаха да говорят писателите фантасти). Възможно е също «пътуване» от един момент във времето в друг, при това както в миналото, така и в бъдещето⁶⁸. Ако материята на червейните дупки има фина природа, това означава, че практически мигновеното преместване от една точка на физическото пространство в друга отдалечена точка се осъществява с помощта на тунели, намиращи се във Финия Свят. Ясно е, че в този случай не действат ограниченията за скорост на преместване, валидни за триизмерния физически свят. Възможно е физиците да са се приближили тук плътно до метанаучната действителност, но за нейното описание те си служат със своя език, в който отсъстват понятия като светове на висшите измерения, фини енергии и т.н.

8. Етични аспекти на SETI

8.1. Астроинженерство и етика

Едно от направленията в търсенето на ИЦ, освен откриването на сигнали, се състои в търсенето на следи от тяхната астроинженерна дейност. Става дума за това, че, усвоявайки обкръжаващото ни космическо пространство, високоразвитите извънземни цивилизации ще осъществяват строителство на гигантски съоръжения, които могат да бъдат открити от други звезди. Широко известен е проектът на американския физик теоретик Ф. Дайсън за създаването на изкуствена биосфера около звезда с радиус, равен на радиуса на земната орбита (така наречената сфера на Дайсън). Съществуват и други проекти за астроинженерна дейност. Доколко те са реални? Няма съмнение в това, че една високоразвита извънземна цивилизация може да построи сфера на Дайсън. Но дали тя ще се занимава с това? Та нали осъществяването на сферата на Дайсън може да има много негативни екологични последствия за цялата планетна система. По времето, когато бяха предложени първите астроинженерни проекти, екологичното съзнание на човечеството беше още недостатъчно развито. През тези години човечеството натрупа достатъчно негативен опит, свързан с пренебрегването на екологичните проблеми на Земята, с намесата в средата на обитаване, с опитите си тя да бъде реорганизирана по свое усмотрение. Именно пренебрежението към екологичните проблеми (наред със заплахата от ядрена война) поставя живота на Земята на ръба на катастрофата. Същата грешка не следва да се допуска по отношение на космическата среда на обитаване.

Трябва също така да се има предвид, че всичките планове «за усвояване на космическото пространство» изхождат от представите, че във всяка планетна система има само една обитаема планета, жителите на която са свободни да се разпореждат с ресурсите на цялата планетна система, да я реорганизират по свое усмотрение. От метанаучни позиции това е напълно недопустимо, защото според метанаучната картина на света, във всяка планетна система (вкрючително в Слънчевата) всички планети са обитаеми, всички те са носители на една или друга форма на живот. Но такова едно преустройство на планетната система е екологически недопустимо и от обикновени научни позиции. Не може да се изключи, че определени форми на «материален» живот могат да съществуват и на Марс, и на Юпитер, и дори на Уран. Такива възможности се обсъждат в научната литература⁶⁹. Изграждането на сферата на Дайсън около Слънцето би екранирало тези планети от Слънцето и би довело до гибелта на живота на тях. Това не може да бъде допуснато. Много ярко е казано за това при Николай Уранов. «...Човечеството е ограничило своето възприятие на Космоса, – пише той. – Ако например хората говорят за живота на далечните светове, то те имат предвид съществуването там именно на човешки живот... Същевременно всяко космическо тяло си има своите форми на живот, и разнообразието на тези форми е безпределно...»⁷⁰ И по-нататък: «Вървящият по пътя на Безпределността не мечтае да размножи човечеството до такава степен, така че, изчерпвайки всичките ресурси на Земята, да бъде принудено да ги търси на далечните светове. Всичките далечни светове представляват домове, на които обитават техните човечества, да се ограбват тези домове заради своето безсмислено безпределно размножаване представлява пренасянето на завоевателни, грабителски тенденции от планетата в Космическото Пространство. Тази тенденция е антикосмична...»⁷¹.

Съвременните учени и философи също започват да осъзнават това. «Днес, – пише А. Д. Урсул, – ние все по-отчетливо разбираме, че в космоса съществуват определени екологични ограничения, при това пренебрежението към тях е пълно със значително по-сериозни последици, отколкото преобразуването на земната природа»⁷². И ако човечеството вече започва да осъзнава това, то можем да смятаме, че високоразвитите извънземни цивилизации отдавна са решили за себе си този проблем. Те организират своята творческа дейност по такъв начин и в такива форми, че да не влизат в противоречие с установените космически процеси, да не нарушават хармонията на Вселената.

Може да възникне въпросът – как това се съчетава с участието в космическото строителство, за което се говори в Живата Етика? Но едно нещо е участието в строителството на Космоса в съответствие с Плана на Конструктора, а друго – неговото преустройство по свое собствено усмотрение без познаването на основните на основните космически закони. Бедата на човечеството се състои в това, че ние неоправдано бързаме да вземем върху себе си ролята на Космическия Конструктор, докато ние трябва още да се учим на много неща, и преди всичко да се учим да не се противопоставяме на Космоса, а да живеем в съответствие с неговите Закони.

8.2. Етичният императив на Лефевр

Интересен пример за приложението на етическите норми от обществото на Космическите субекти е представен от В. А. Лефевр⁷³. Той разглежда модела на «Голямата корекция», осъществявана от Космическите субекти в случай на неблагоприятно развитие на еволюцията на Вселената. Оставяйки настрана конкретните детайли на неговия космически модел, ще отбележим, че еволюцията в този модел води до катастрофичен финал, когато цялото вещество на Вселената ще се слее в една гигантска черна дупка, нещо което изключва всякаква възможност за съществуването на живот. Космическите субекти се опитват да възпрепятстват такъв един неблагоприятен сценарий, въвеждайки «Голямата Корекция». При това те действат в условията на отсъствие на взаимна информация, независимо един от друг. Всеки един от тях разбира, че сравнително скоро (в космическата скала на времето) Вселената ще премине в състояние, когато животът в нея ще стане невъзможен. Всеки субект знае, че и другите субекти разбират това. Известно е също така, че за успеха на предприятието е необходимо, в «корекцията» да вземе участие достатъчен брой субекти – не по-малко от известна определена част. Но това ще изисква от тях неимоверни усилия, огромни жертви и дори може да доведе до гибел. Анализът на основата на теорията на игрите показва, че при подобни условия рационално мислещият субект ще се откаже от корекция. В нея ще вземат участие само субектите, които определят своето поведение не на основата на рационалността, а ръководейки се от определен морален принцип. И такъв принцип според Лефевр, е знаменитият «категоричен императив» на Кант: «постъпвай само съгласно тази максима, ръководейки се от която ти в същото време можеш да пожелаеш, тя да стане всеобщ закон». В модела на «Голямата корекция» следването на този етичен императив поражда не само морален закон, но и физически закон, защото води до изменение на физическите условия във Вселената. Ще отбележим в тази връзка, че според Живата Етика етичните норми не представляват измислени категории, в тяхната основа лежат дълбоки онтологични закони на Мирозданието.

9. Защо е нужно това?

Понякога хората – не само еснафите, но и онези, които считат себе си за доста образовани и културни – недоумяват: а защо е необходимо всичко това, защо са необходими тези усилия по търсенето на нашите Братя по разум? Поучителен образ се съдържа в романа на Чингиз Айтматов «Буранный полустанок». Той описва племето на манкуртите, на които слагат специален обръч на главата, за да могат те да забравят за своя произход. За съжаление, по-голямата част от човечеството в настоящия момент напомнят такива «манкурти». Ние сме забравили – откъде сме дошли, накъде вървим, забравили сме за своята тясна връзка с Космоса, частица от който сме ние. При Айтматов обръчът на манкуртите наподобява друг един обръч – ракетния обръч, създаден от двете свръхдържави около Земята, за да я изолират от Вселената, от нашите Братя по разум. Бедата се състои в това, че този обръч не е измислица на писателя. Той реално съществува. Това е мисловният обръч на човешката обособеност. Това е система от възгледи, оценки, ценности, идеологии, егоистични мисли и стремежи, които са ни отделили от Вселената. Според Живата Етика мислите и чувствата представляват особен вид фина материя. Низките мисли и чувства създават не отвлечен, а напълно реален екран, който препятства проникването в аурата на Земята на висши енергии, нарушавайки по този начин закономерния космически метаболизъм.

Ако в някой орган на човешкия организъм престане да попада кръв – той заболява и може съвсем да отмре. Космическият организъм е един, и ако на някоя планета изведнъж се прекрати обмена с целия организъм – тя се разболява. Нашата Земя е болна, опасно болна. Всички социални, екологически, природни кризи представляват следствие от това, че са изгубени нормалните връзки с Космоса, в това число – с нашите По-Големи Братя. Тези връзки е необходимо да бъдат възстановени. Да направи това може само самото човечество. Мостът към общуването се изгражда и от двете страни. Следователно, човечеството трябва да прояви ГОТОВНОСТ ЗА КОНТАКТ. Забележително е казано за това в «Аспектите на Агни Йога».

«Днес трябва да търсим и да се стремим отвъд пределите на Земята. (...) Затова се указва Безпределността и стремежа към Далечните Светове. (...) Огромна е заслугата на онези, които могат да устремяват съзнанието на хората към Далечните Светове. Поредната спешна задача на еволюцията е да бъде изведена човешката мисъл отвъд пределите на Земята сред космическия простор. Нека тези малцина, които могат, послужат на великото дело по просвещение на човечеството. (...) Те могат да бъдат наречени освободители на човечеството от земното робство, показали на хората огнения сияещ път към звездите. Мостът към Безпределността има устои на Земята и на Далечните Светове, и мисълта, която е устремена към тях, и мисълта [летяща] от далечните звезди към Земята, докосвайки се в пространството, ще създадат верига на взаимовръзка с обитателите на далечните планети. Космическата изолираност на Земята, отделена от световното пространство поради невежеството и изостаналото мислене на множествата, ще бъде разрушена, и Земята ще влезе в семейството на своите земни събратя като пълноправен и съзнателен член на колектива на вселенското човечество. Вече отдавна беше Казано за това, че в дома на Отца ни има много обители. Но хората останаха глухи и слепи към тези слова. Нито астрономията, нито астрологията, нито философията, нито религията не преуспяха в това, да приобщят хората към действителността на живота на Далечните Светове и да влязат в контакт с тях. Нека днес тази задача изпълнят онези, които могат. (...) Изолираността на вашата планета от тези светове задържа нейната еволюция, изключвайки я от звездния колектив на човечеството на Нашата Слънчева Система. Трябва да бъде разбрано, доколко Земята и Земното човечество изостават в своето развитие от другите планети, нарушавайки по този начин стройното хармонично течение на еволюцията на цялата Слънчева Система. В Космоса всичките негови части са свързани в едно единно нерушимо цяло. (...) Човечеството от вашата планета трябва да вземе дейно и съзнателно участие в живота на целия колектив от човечества от Нашата Система от Светове. Това ще стане възможно, когато народите на Земята се покажат като единно дружно семейство на човечеството, и когато единението замени разединението, несъгласието, враждата, и мирът на Земята се утвърди навеки»⁷⁴.

Същата мисъл подчертава и Николай Уранов. «Дошло е време за човечеството, – пише той, – да издигне своята дейност извън пределите на своята планета. Настъпи епохата на сътрудничеството с Далечните Светове. (...) Ограничавайки своята съдба само в пределите на планетата, човечеството забравя, че неговата планета е само част от космическия механизъм, че човечеството като най-висш принцип на планетата трябва да изпълнява определени всекосмически функции. То трябва да възприема енергиите от висшите светове и да отдава своите енергии на нисшестоящите светове. «Кръвообръщението» на Слънчевата Система не е поетична метафора. Невежеството на човечеството е като тромб за кръвоносния съд, и наличието на този тромб заплашва заплашва с много бедствия планетата и нейното човечество. Тези катастрофични бедствия могат, струпвайки се, да създадат пълна катастрофа. Земята може да завърши своето съществуване с гигантски взрив, и къде тогава учените ще поставят своите стълбове, за да продължат опитите си?!»⁷⁵

Скептичното отношение към усилията, които се предприемат от научната общественост в посока търсенето на извънземни цивилизации, колкото и това да е странно, е свойствено и за последователите на Живата Етика. Основанието за скепсиса и високомерното отношение по отношение на опитите за търсенето на сигнали от ИЦ е убедеността в това, че високоразвитите същества от Вселената използват други канали за свръзка, за които науката няма никакво понятие. Представителите на Извънземния Разум се намират съвсем близо, в други пространствени измерения, а ние се опитваме да търсим на далечните звезди. Подобна гледна точка има основание, но това съвсем не означава, че търсенията трябва да бъдат прекратени. Преди всичко, не бива да се изключва това, че в Безпределния Космос може да има цивилизации на нашето равнище, за които радиовръзката представлява подходящо средство. В Слънчевата система такива цивилизации няма, но те могат да съществуват на други планетни системи. Главното е да се действа. Най-лошо е за тези, които стоят на място. Може да се греши и да се преодоляват грешките, но ако нищо не се прави, ние никога няма да достигнем целта. Много хубаво е казано за това в «Аспектите на Агни Йога»: «Следващото стъпало на еволюцията е осъществяването на контакти с Далечните Светове. И не е ли все едно, от коя страна и как се приближават до тях хората, само и само да се приближават, та само да се приближават, та само да приближават съзнанието си към тях, па макар и само с мислите си за тях да го изпълват»⁷⁶.

10. Палеоастронавтика и уфология

«Феноменалните елементи, за които по-рано никой не е помислял и мечтал, скоро ще започнат да се появяват ден след ден с постоянно нарастваща сила».

«Писма на Махатмите».

Едно от традиционните направления на SETI е свързано с изучаването на възможностите за пряк непосредствен контакт между цивилизациите. Осъществяването на такива контакти е свързано с междузвездни прелитания с помощта на безпилотни автоматични сонди или пилотирани космически кораби. Колкото по-често стане дума за такива пътешествия, това неизбежно води до въпроса за възможността за посещение на Земята в миналото и настоящето от представители на високоразвити извънземни цивилизации. По отношение на миналото – това е проблемът за «палеовизита»; по отношение на настоящето той се свързва в масовото съзнание с феномена за НЛО. Обикновено тези два проблема не се разглеждат в рамките на SETI, тъй като си счита, че техният научен престиж не е достатъчно висок.

10.1. Палеостронавтика

Привържениците на палеовизита обръщат внимание върху примерите за извънредно големите знания, които са притежавали древните цивилизации на Земята, нещо което намира отражение в паметниците на духовната и материална култура от древността. Достиженията на древните цивилизации са действително впечатляващи. Източникът на тези знания е често пъти напълно непонятен. Класически пример е знаменитият Стоунхендж в Англия. След изследванията на Дж. Хокинс научната общност беше принудена да признае, че той представлява изключително съвършена астрономическа обсерватория. Следователно жреците, които са ръководили неговото създаване преди около 5000 години, би трябвало да притежават обширни астрономически знания. Техният източник остава загадка за науката. Още по-голяма загадка крият египетските пирамиди. Това е специален проблем, за който съществува обширна литература. Ярък пример представляват поразителните астрономически познания на неголямото африкански племе догони⁷⁷. Обширни данни за високите, неправомерно високи (от наша гледна точка) знания в областта на математиката, астрономията, медицината и др. области на науката и технологиите са приведени от А. А. Горбовски в неговата интересна книга «Загадки на най-старата история»⁷⁸. Многобройни примери могат да бъдат намерени при Е. П. Блаватска и в нейната книга «Разбулената Изида»⁷⁹.

Скептиците обикновено отхвърлят всичките тези данни, като се позовават на мистификации или по-късни заимствания. Разбира се, такава една позиция е неконструктивна. Да бъде свеждано всяко едно трудно обяснимо явление до подправка и мистификация – значи да се бяга от решаването на проблема. Но и привържениците на палеовизита често пъти твърде прибързано и некритично се опитват да обяснят всички подобни исторически факти с долитането на извънземни, които са предали на хората тези големи знания. Същевременно сериозният непредубеден подход свидетелствува за това, че голям брой от древните цивилизации пазят следите от въздействието на много голяма и много древна култура. При това въздействието не носи характер на еднократен акт (нещо като долитането на извънземни), а повече прилича на продължително въздействие в продължение на векове върху най-различни цивилизации. Това дава основание на алтернативната хипотеза – за извънредно развита Працивилизация, откъдето и произлизат поразяващите ни знания на древните. Такава една гледна точка в най-голяма степен съответства на метанаучните (метаисторическите) представи. Трябва само да се има предвид, че працивилизациите на Земята, тяхната култура, съгласно тези представи, имат в основата си космически корени.

«Между вулгарния окултизъм и Висшето Окултно Знание, – пише Николай Уранов, – разликата е като между Земята и Небето. Доказуемите от науката знания са крайно ограничени. Хората не приемат за знание всичко онова, което излиза извън пределите на науката. Окултните знания се отхвърлят, първо, като недоказуеми с научни методи; второ, като измислица на отишлите си поколения от онези времена, когато съвременната наука още не е съществувала и хората са пребивавали в дълбоко невежество. Същевременно същите учени казват: човешкият разум е продукт на еволюцията на материята, в частност, продукт на еволюцията на човечеството. Оттук се прави заключението, че силата на разума зависи от времето: колкото повече съществува човечеството, толкова повече знания то събира, толкова по-мощен става разумът. Предположението за съществуването на разумни същества на други светове ражда възможността да се допусне, че, доколкото те са по-стари от Земята, там може да има същества с по-развито знание и разум. От тук възниква другата хипотеза: представители на тези, по-знаещи извънземни култури са могли някога да посетят Земята и да споделят своите знания с хората от земята. По този начин, възниква напълно логичната възможност за съществуването на Земята на знания, които да превъзхождат знанието на съвременната наука. По този начин научната база може да бъде подведена под възможността за съществуването на свръхнаучно знание.

Макар подобни размисли частично да са в разрез с окултните представи, но в тях има зрънце истина. Ние твърдим, че действително окултното знание представлява дар от разумни същества, които са изпреварили в своето развитие човечеството с много милиони години, че те действително преди няколко милиона години са дошли на земята от по-развити планети, че това тяхно идване не е било случайно, но е имало за цел ускоряване на развитието на човечеството, че прогреса на цивилизацията, културата и науката е задължен на тази висока помощ. Но въпреки научните хипотези ние твърдим, че, идвайки на Земята, тези висши Извънземни така и са останали на нея и до ден днешен продължават да помагат на човечеството, използвайки методите на своята превъзходна Наука. Те имат своето място на Земята. Имат си сътрудници сред хората и съхраняват връзката с другите членове на Слънчевата Система. Те не веднъж са се въплъщавали сред хората и са изпращали своите сътрудници да изпълняват различни поръчения»⁸⁰.

Привържениците на палеовизитологията (термин, въведен от В. В. Рубцов) правилно обръщат внимание на удивителните и имащите голямо значение исторически факти, но, оставайки в рамките на приетата научна парадигма, те не могат да им дадат правилна интерпретация. В този смисъл има нещо общо между палеовизитологията и проблема с НЛО.

10.2. Уфология и SETI

Макар в масовото съзнание проблема за НЛО да се асоциира с извънземните цивилизации (долитане на извънземни), строго погледнато, той не бива да се отъждествява (или по-точно, да се отнася) към проблема за SETI. Последният от самото начало, изходно, е поставян (и се поставя) като проблем, касаещ търсенето на Извънземен Разум, проблем, свързан с осъществяването на контакт с извънземни цивилизации. В уфологията става дума за изучаването на явления и обекти, които не можем да обясним от позицията на съвременното научно познание. Представите за това, че те непременно са свързани с летателните апарати на извънземни, нямат никакви сериозни основания. Нещо повече, има сериозни аргументи, че това не е така. Достатъчно е да се позовем на известния труд на Жак Вале⁸¹. По всичко изглежда, че уфологията вече е преодоляла наивните заблуждения за летателни апарати на извънземни, и сега сериозните уфолози не разглеждат вече тази хипотеза като единственото обяснение на феномена НЛО.

Сред уфолозите става популярна хипотезата за някаква контролно-коригираща система, въздействаща върху нашата планета и земната цивилизация⁸². Някои от тях свързват тази система с Друг Разум, при това не се изключва, че такава една Суперсистема не представлява една цивилизация, а колектив от високоразвити цивилизации; други оставят въпроса открит. Отправна точка за появата на представите за контролно-коригиращата система служат данните за наблюденията на обектите, подобни на НЛО, на протежение на цялата известна история на човечеството. В това отношение проблемът за НЛО се доближава плътно до проблема за палеовизита. Авторите на подобни концепции понякога много плътно се доближават до метанаучните представи и дори понякога използват метанаучна терминология. Същевременно, без да бъдат в достатъчна степен запознати с метанаучната доктрина или без да я признават, те се спират на прага на решаването на проблема.

Специално следва да се спрем на станалите многобройни съобщения за контакти с извънземни. В онези случаи, когато можем да се доверим на тези съобщения, става дума за астрални контакти (често от невисок план), и негови субекти се явяват астрални същности от финия свят на нашата планета. Те могат да бъдат наречени «другосветци», но не и извънземни. Тяхното поведение не винаги може да задоволи нравствените критерии, но не следва да се приписва на извънземния разум етиката и поведението на обитателите от низшите слоеве на земния астрал. Ахилесовата пета на всичките хипотези за контролно-коригиращата система се състои в това, че те не правят разлика между проявите на Космическите Йерарси и астралните прояви. Тук е необходимо да се отдели зърното от плевела. Вече отбелязахме, че митологията на всички народи е съхранила предания за културните герои, надарили хората със знания. От позицията на метанауката, в дадения случай от позицията на метаисторията, това е въпросът за учителството. «Великият космически закон за учителството, – пише Л. В. Шапошникова, – свидетелствува за това, че придвижването на човечеството по еволюционния път и неговото участие в историческия процес е невъзможно без небесния или земния учител, свързан с този последния. Затова представителите на одушевения Космос, или Космическите Йерарси, се появяват на земята, за да донесат на човечеството знания, да разширят неговото съзнание и да му обяснят онова, което то към дадения момент още не е постигнало»⁸³. Този процес не е характерен само за далечното минало. Той протича непрекъснато, включвайки и нашето време. Разбира се, той даже отдалечено не може да бъде съпоставян с медиумистичните прояви на НЛО-контактьорите.

От метанаучна гледна точка НЛО по своя характер са свързани със световете от други измерения и други състояния на материята, част от тях представляват уплътнени астрални тела. Тези обекти изпълняват различни функции. Някои от тях се явяват своего рода манифестации от висшите сфери на пространството; тяхната цел е да превлекат вниманието на хората и да ги приближат до разбирането на Финия Свят. Други представляват очистители на замърсената атмосфера на Земята. Но има и такива, които, напротив, я отравят. Указания за това се съдържат в писмата на Елена Ивановна Рьорих⁸⁴. За повече подробности вж. нашия материал⁸⁵.

11. Космическият разум в структурата на Мирозданието

«Как може да бъде обяснен онзи разум, който живее в целия необятен размер и във всички проявления на Космоса?»

Жива Етика, Безпределност

11.1. Творецът на Вселената

От метанаучни позиции Космическият Разум представлява Творческата (творящата) Сила в Космоса. Той се появява с началото на новия цикъл във Вселената. «Махат или Вселенският Разум, – се казва в Тайната Доктрина, – се ражда или се проявява пръв...»⁸⁶. Според метанаучната космогония източникът на Проявения Свят, на Космоса, откъдето всичко произлиза и където всичко се връща, е Абсолютът, или Единният Незнаен. Ще напомним, че, според «Тайната Доктрина», в космогонията, присъстват двама Единни – Единният Незнаен и Единният, който е Проявен – «Единият на недосегаемия план на Абсолюта и Безпределността, за когото никакви умозаключения не са възможни; и втори Единствен на плана на Емоноциите. Първият не може нито да изхожда, нито да бъде делим, защото той е вечен, абсолютен и нерушим. Но вторият, бидейки, така да се каже, отражение на Единия (защото той представлява Логос или Ишвара в илюзорната Вселена), може»⁸⁷. Космическият Разум представлява Единият, който е Проявен. «Необходимо е да се поясни разликата, – пише Н. Уранов, – между ЕДИНИЯ НЕЗНАЕН И ЕДИНИЯ ПРОЯВЕН – Периодично Манвантарно Божество, произлизащо от Единия Незнаен. Това е Космическият Разум, който, отделяйки се от своя Източник, се превръща в Демиург, или Творящ Логос според западните кабалисти. При индусите това е Четириликият Брама. Това е армия от изключително високи Творци; това са Владиците на Метагалактиките, Галактиките, звездните системи в Галактиките, Владиците на Слънчевите Системи в системите на звездите, Владиците на планетните системи. Всеки един от Тях представлява Единственият за тези същности, които той е породил, диференцирайки себе си, и които трябва постепенно да се обединят и слеят отново в едно със своя Баща. Всеки един такъв Владика трябва, на свой ред, да се слее със своите Братя и Баща (по-точно – с Майка си) и така до Единния на Цялата Проявена Вселена»⁸⁸.

И така, Космическият Разум представлява колективният разум на цялата Проявена Вселена. Венецът на Космическия Разум е Йерархията на Светлината. «Космическият Разум, – пише Е. И. Рьорих, – е Йерархията на Светлината, или Стълбата на Яков. При това Венецът на тази Йерархия се състои от Духове или Разуми, които са завършили своята човешка еволюция на една или друга планета, в една или друга Слънчева система, или така наречените Планетни Духове, Създатели на Светове. Именно тези Създатели на Светове или Планети са Строители на нашата настояща и бъдеща Вселена. В дните на Пралайя Те осъществяват Великата Стража на Брама и набелязват последващата еволюция на Космоса. Затова Венецът на Космическия Разум не зависи от Манвантарите, наистина, Те пребивават в продължение на Безпределността»⁸⁹.

Известно, е че Махатмите отричат съществуването на Бог като Извънприродна Същност, която стои над Вселената⁹⁰. Същевременно с това всяка Йерархия си има своя Фокус, своя Център, който представлява Съществото, което възглавява дадената Йерархия. «Йерархичното Начало, – пише Е. И. Рьорих, – представлява Космически Закон, представлява водещ принцип, затова винаги съществува и Висше Духовно Същество, или Йерарх, който взема върху себе си отговорността за целия Цикъл, или Манвантара. В човешките представи такъв един Най-Висш Дух се слива с Образа на личния Бог и дори Вселенския Бог»⁹¹. Важното е това, че един такъв Бог не е Богът на теософите. По-разгърната аргументация се съдържа в споменатото писмо на Махатмите. Ще отбележим, че Конструкторът, или Дизайнерът на Вселената, към представата за който достига съвременната наука (виж по-горе), е именно колективният Разум, който е вписан в контекста на Природата. Този Демиург представлява Творец на текущия цикъл на Вселената и в същото време е продукт на еволюцията от предшестващи цикли. В края на всеки цикъл, като резултат от еволюцията, възниква нов Демиург, който е способен да твори нова Вселена. Няма основания да се смята, че този процес трябва някога да приключи. Следователно Йерархията на Космическия Разум е безпределна. Може да се мисли, че творческият потенциал на Демиурзите се слива, безпределно нараствайки и стремейки се към Абсолюта.

Интересното е тези представи да бъдат съпоставени с индуската митология. Според Е. П. Блаватска Върховното Божество в индуската митология Брама представлява творящ Бог, Демиург, Архитект на света. Произлизайки от Мировата Душа, отделяйки се от Първопричината, той еманира от себе си природата. При това той не стои над нея, той е смесен с нея. И Брама и вселената образуват едно Същество, всяка частица на което по своята същност представлява самия Брама, произлязъл от себе си. С други думи, самата вселена представлява Брама, и той е вселената. Елена Петровна Блаватска посочва, че това именно е и философията на Спиноза, която той извежда от учението на Питагор; и това е същата тази философия, заради която Бруно приема мъченическа смърт⁹².

По-горе говорихме за парадокса на Мълчанието на Вселената. Единият от неговите аспекти е свързан с така наречения проблем за «космическото чудо», тоест за отсъствието на следи от астроинженерна дейност от високоразвити извънземни цивилизации. От позицията на метанауката, от позицията на Живата Етика, постановката на този въпрос е неправомерна. Космосът, който се нарича в Живата Етика Проявен Свят, който включва и нашата триизмерна физическа Вселена, и световете от други измерения, се създава по предначертанията (първообраза) на Божествената Мисъл (без да се предполага Божествен Мислител) от Йерархии от Строители на Космоса под ръководството на Йерархията на Светлината, която представлява Венецът на Космическият Разум. Всичките светове на Вселената – планетите, звездите, галактиките представляват създания на творческите йерархии (високоразвити цивилизации, според терминологията на науката). Ние наблюдаваме тези плодове на творението на Космическия Разум, но не ги възприемаме като чудо, защото те влизат в нашата естественонаучна картина на света.

11.2. Другосветци или другопланетяни? Вертикално и хоризонтално търсене

Според метанаучните представи, Мирозданието не се ограничава с триизмерната физическа Вселена, която образува физическото ниво на Битието. Наред с него, в другите пространствени измерения съществуват други нива на Битието, състоящи се от други, по-фини форми на материята и енергията с други времеви закономерности. Всички тези светове са населени с различни видове живи и разумни същества. По отношение на нас те могат да бъдат наречени извънземни, също както и съществата, обитаващи на други планети в нашата триизмерна Вселена. Но тук възникват някои проблеми. Особено във връзка с търсенето на друг разум. Защото възниква въпросът – кого търсим ние? И вторият въпрос – къде трябва да се търси?

А. А. Сазанов използва два различни термина «неземен разум» и «извънземен разум». Той предлага за обител на неземния разум да бъде считан «невъзприеманият от нашите сетива друг свят» (според терминологията на Живата Етика – Финият Свят или Надземният. А за извънземен разум в качеството на област на съществуването се приема само «този веществен чувствено възприеман свят, към който принадлежим ние самите», с други думи физическото ниво на Битието – планетите и др. обекти от физическото ниво⁹³. Такъв един подход води до определени трудности. По-естествено е да бъдат отнесени към извънземния разум обитателите на планетите от Слънчевата система (без да споменаваме екзопланетите) – независимо от това, какво ниво на своята планета те обитават. А обитателите на финия свят на Земята принадлежат на нашата планета, макар и да са във фини тела. Ще напомним, че според метанаучните представи всички планети, включително нашата Земя, се състоят от 7 глобуса. Обитателите на всички глобуси от земната верига би било естествено да се наричат земляни. Но обикновено с този термин обозначават само жителите на физическия глобус на Земята. Тогава обитателите на другите планове на Земята с известна условност могат да бъдат отнесени към категорията на неземните жители, както предлага Сазанов, или по-добре ще е да кажем – към другосветците, за разлика от извънземните (обитаващи на други планети). Ще отбележим, че на високите нива разликата между другосветците и извънземните се заличава, защото тези нива принадлежат на всички планети от Слънчевата система.

На рисунката са показани схематично три планети от Слънчевата система. Черните точки са физическите глобуси на планетите. Окръжностите около тях са сечение на четиримерните сфери в равнината на рисунката. Тук следва да се подразбира, че непоказаната на рисунката вертикална ос принадлежи на четвъртото измерение. Най-близките до физическия глобус сфери, или слоеве на финия свят, принадлежат на всяка една от планетите. Те съответстват на астралния план на планетите. Доколкото астралните сфери на различните планети не се пресичат, в астрално тяло е невъзможно да се лети на други планети. По-високите ментални сфери на планетите се докосват едни други и могат даже да се пресичат. Затова полетите в ментал са възможни на други планети.

Най-високите (огнените, духовни) сфери обхващат всички планети (на рисунката са показани само две). Обитателите на тези сфери принадлежат на цялата Слънчева система.

По този начин, когато ние говорим за търсенето на извънземен разум, може да се върви по два пътя. Единият се ограничава до физическия план на Битието: други планети, други звезди, други галактики. Той може да бъде определен като хоризонтално търсене. Науката следва този път. Другото направление, което е свързано с духовните търсения, може да се определи като вертикално търсене. Както често се случва, между тези на пръв поглед различни подходи няма принципна разлика, и в определена перспектива те се уеднаквяват. Действително, достигайки на Земята менталните сфери и движейки се по тях, ние можем да попаднем на други планети от Слънчевата система. В Безпределния Космос, както сме отбелязвали, съществуват цивилизации на различно равнище, в това число и такива, които се намират на близък до нашия стадий на развитие и обитаващи на физическите глобуси на своите планети. За подобни цивилизации хоризонталното търсене може да се окаже единствено възможно. Затова не следва твърде категорично да се отрича онова хоризонтално търсене, което се осъществява от науката. Що се касае до високоразвитите разумни същества, то те следва да бъдат търсени не в хоризонталната, а във вертикалната плоскост. При това трябва да се има предвид, че в многомерния космос такива обекти, като звездите, планетите, и т.н. имат своите «проекции» в триизмерния физически свят на нашата Вселена. Затова «Далечните Светове», за които се говори в Живата Етика имат и вертикални и хоризонтални съставляващи.

11.3. Учителите на човечеството

Нека се върнем към най-близкото йерархично звено, за което се говори в раздел 4. Както бе отбелязано, взаимодействието между космическите култури се предава по йерархичната верига от едно звено на друго. Непосредственият контакт се осъществява с най-близкото звено. Контактът се реализира по схемата Учител-ученик. За земната цивилизация предаването на знания се осъществява от представители на Йерархията на земята, които са наричани по различен начин: Учители, Махатми и с други наименования. Те осъществяват опека върху земното човечество и ръководят неговата еволюция, без да се намесват в кармата и без да нарушават закона за свободната воля. Вече бе отбелязвано, че митологията на всички народи пази предания за културните герои, които са дарили хората със знания и са ги научили на различни занаяти. Но този процес не е характерен само за далечното минало. Той протича непрекъснато, включително и в наше време, и се проявява в различни форми.

В статията «Н. К. Рьорих като мислител и историк на културата» Л. В. Шапошникова достатъчно подробно се спира на срещите и връзките на Николай Константинович и Елена Ивановна Рьорих с Учителите. «Безусловно, – пише тя, – за Рьорих общуването с Ришите, Учителите и Мъдреците е било най-важното в индийския период на неговото творчество, както научно, така и художествено. Това общуване е определило културно-историческата позиция на Рьорих, направило я ясна и действена»⁹⁴. «Рьорих става техния най-бележит ученик, – продължава тя, – което налага значителен отпечатък върху него като историк, и не бива да се пренебрегват подобни обстоятелства». По-нататък Шапошникова пише: «Премълчаването на този момент, нещо, което, за съжаление става и до сега, не само че изкривява възгледите на Рьорих като един от най-изтъкнатите историци на нашата планета, но и извънредно забавя по-нататъшното развитие на историята като наука, където външният и вътрешният потоци трябва да се слеят в синтез, който и ще сформира нови, още неизвестни подходи при осмислянето на историческия процес». В сътрудничество с Учителите е създадено Учението Жива Етика. Под тяхното покровителство протича и Централно-Азиатската експедиция на Рьорих.

Трябва да се каже, че Н. К. Рьорих никога не e криел връзката с Махатмите. В упоменатата статия на Л. В. Шапошникова се привежда интересен цитат от дневниците на Рьорих, които се пазят в архива на Павел Фьодорович Беликов, биографа на семейство Рьорих: «Учените често наричат разговорите за Махатмите предразсъдък... Но Крукс или Оливър Лодж няма да говорят така. Вивекананда, който винаги е бил за рационалността на наблюденията, знае Махатмите. Те говорят за научните основи на съществуванието. Те насочват към овладяването на енергиите. Те говорят за онези победи на труда, които ще превърнат живота в празник. Всичко предлагано от тях не е призрачно, не е ефимерно, а е реално и касае най-всестранното изучаване на възможностите, които ни предлага живота. Без суеверия и предразсъдъци.» А в книгата на Н. К. Рьорих «Сърцето на Азия» има такива забележителни думи: «Прекосявайки тези необикновени плата на Тибет с техните магнитни вълни и светлинни чудеса, изслушвайки свидетелите, и бидейки свидетел (подчертано от мен – Л.Г.). – вие знаете за Махатмите»⁹⁵.

Едно от убедителните свидетелства за участието на Учителите в живота на човечеството е кореспонденцията на Е. И. Рьорих с президента на САЩ Ф. Д. Рузвелт. На 10 октомври 1934 година Елена Ивановна изпраща до президента Рузвелт послание от името на Учителите. «Пиша Ви от Хималайските Висини в страшен час, когато целият Свят стои в предверието на Преустройства и съдбините на много страни се претеглят на Космическите Везни. Пиша Ви и Ви предлагам Висока Помощ. Помощ от този Източник, който от незапомнени времена стои на безсменна Стража, наблюдавайки и насочвайки в спасително русло течението на световните събития.

Историята на всички времена и народи пази свидетелства за такава помощ, скрита от широка гласност и обикновено пристигаща в повратни моменти в историята на страната. Нейното приемане или отхвърляне неизбежно са се съпровождали от съответен разцвет или падение на страната. Тази помощ под формата на предупреждения или съвети се е проявявала в най-неочаквани и разнообразни аспекти.

(...) Вие можете да станете не само Управник, но и Вожд. Затова от същия Единен източник Мощна Ръка Ви предлага своята Подкрепа, и Огнени Вести отново⁹⁶ могат да достигат до Белия Дом. Картата на Света е вече определена, и на Вас Ви се предлага да заемете най-достойно място в изграждащата се Велика Епоха. И само от Вас зависи дали ще го приемете или отхвърлите. Съдбата на страната е във Вашите ръце»⁹⁷.

Трябва да се каже, че президентът Рузвелт – трезв политик, ръководител на една от водещите страни в света, върху когото е лежала огромна отговорност – се е отнесъл към предложението с пълна сериозност. Той приема предложението и кореспонденцията с Е. И. Рьорих продължава в течение на няколко години. На него му се дават съвети и предупреждения, които касаят вътрешните и външните събития. В това число и съвет за необходимостта за сътрудничество с Русия.

Опитът на Рьорихови позволява да бъде разбран механизма, с помощта на който става предаването на метанаучното знание. Използват се различни способи – от обикновеното общуване, кореспонденция и издаване на книги до духовни канали. Мета научната система на познание, пише Л. В. Шапошникова «се е ползвала от свидетелството или информацията, която е преминавала през духовния свят на човека от пространството на инобитието или, с други думи, от пространството на материите от други състояния и измерения. Тази информация е притежавала едно важно качество – тя изключително много е изпреварвала сведенията, получени в резултат на експеримент, и в много случаи е имала пророчески характер»⁹⁸.

Висшите Духовни Същности, чрез които се осъществява връзка с Йерархията на Светлината, живеят в една Висша Реалност, тяхното съзнание обхваща наведнъж множество Светове (множество планове на Битието). Техните знания за Света, за Универсума образуват съдържанието на Тяхната превъзходна (изключително много изпреварваща човешката) Наука. Тези знания се предават по различни пътища на човечеството. Те се съдържат в митологията и в екзотеричната съставна част на религията, където зад митологичните персонажи се крият известни и неизвестни Сили на Природата, а също така изключително дълбоки Космогонични и Теогонични категории. Тяхното изтълкуване (доколкото това е възможно) се дава в езотеричната част на религиозните и философските Учения. «Всичките Велики Учения на света са носили зърна от огнената действителност на хората и все още ги пазят под тежките наслоения на последващите натрупвания и изопачавания»⁹⁹. Задачата по извличането на тези зърна е доста сложна, защото е свързана с очистването на многовековни наслоения. През XIX и XX век на човечеството са дадени основите на Великата Наука на Учителите, очистени от многовековните наслоения и съответстващи на съвременното равнище на съзнание на човечеството – Теософията и Живата Етика.

Опитвайки се да осмислим мястото на Космическия Разум в системата на Мирозданието и опитите за установяването на контакт с разумни същества от други светове, ние не можем да игнорираме Знанията, давани от Учителите на Човечеството.

45. Гиндилис Л.М. Некоторые философские и методологические аспекты проблемы СETI // Астрономия,
методология, мировоззрение. М.: Наука, 1979. С. 282–304.

46. Пановкин. Б.Н. Объективность знания и проблема обмена смысловой информацией с внеземными
цивилизациями // Философские проблемы астрофизики ХХ века. М.: Наука, 1976. С. 240–265.

47. Панов А.Д. Универсальная эволюция и проблема поиска внеземного разума (SETI). М.: URSS, Изд-во ЛКИ, 2007. 208 с.

48. Ф.Моррисон в книге Проблемы CETI (связь с внеземными цивилизациями). М.: Мир, 1975. С. 307–312.

49. Шварцман В.Ф. Поиск внеземных цивилизаций – проблема астрофизики или культуры в целом? // Проблема
поиска жизни во Вселенной. М.: Наука, 1986. С. 230–236.

50. Лем С. Сумма технологии. М., 1968.

51. Гиндилис Л.М. SETI: Поиск Внеземного Разума, М.: Физматлит, 2004.

52. Панов А.Д. Универсальная эволюция и проблема поиска внеземного разума (SETI). М.: URSS, Изд-во ЛКИ, 2007. 208 с.

53. Саган К. Контакт. М.: Мир, 1994

54. Ф.Моррисон в книгата Проблемы CETI (связь с внеземными цивилизациями). М.: Мир, 1975. С. 307–312.

55. Биллингем Дж., Пешек Р. SETI: состояние и перспективы // Земля и Вселенная, 1984. № 2. С. 90–93.

56. Сахаров А.Д. Ответ на анкету CETI. (См. Гиндилис Л.М. Андрей Дмитриевич Сахаров о поисках внеземных
цивилизаций // Земля и Вселенная, 1990. № 6. С. 63–67.)

57. А.Л.Зайцев. Астероиды и инопланетяне: угроза реальная и мнимая // Земля и Вселенная, 2009, № 1, с. 68–72

58. Хайкин С.Э. О проблеме связи с внеземными цивилизациями // Внеземные цивилизации. Труды совещания.
Бюракан, 20–23 мая 1964 г. Ереван: Изд. АН Арм. ССР, 1965.

59. Сахаров А.Д. Отговор на анкетата CETI. (Вж. Гиндилис Л.М. Андрей Дмитриевич Сахаров о поисках внеземных
цивилизаций // Земля и Вселенная, 1990. № 6. С. 63–67.)

60. Зайцев А.Л. Парадокс SETI // Горизонты астрономии и SETI. Материалы всероссийской конференции,
посвященной памяти известного советского астрофизика В.Ф.Шварцмана и сорокалетию Первого всесоюзного
совещания по внеземным цивилизациям / Бюллетень специальной астрофизической обсерватории РАН. Том 60–61.
Нижний Архыз, 2007. С. 226–229.

61. Зайцев А.Л. Радиовещание для внеземных цивилизаций // Информационный Бюллетень SETI, 1999. № 15. С. 31–47.

62. Итоговый меморандум // Горизонты астрономии и SETI. Материалы всероссийской конференции, посвященной
памяти известного советского астрофизика В.Ф.Шварцмана и сорокалетию Первого всесоюзного совещания по
внеземным цивилизациям / Бюллетень специальной астрофизической обсерватории РАН. Том 60–61. Нижний
Архыз, 2007. С. 6.

63. Назаретян А.П. Векторы исторической эволюции // Общественные науки и современность, 1999. № 2. С. 112–
126.

64. Назаретян А.П. Цивилизационные кризисы в контексте Универсальной истории. М., 2001. 239 с.

65. Ще отбележим, че според Живата Етика преходът от вражда към сътрудничество трябва да стане характерна черта на настъпващата Нова Епоха.

66. Долгин Ю.И. Разум Вселенной // Сб. «На суше и на море». М.: Мысль, 1968. С. 542–547.

67. В Огнения Свят всичко се определя от мисълта, а скоростта на «движение на мисълта в пространството вече е вън от измерванията»
(Грани Агни Йоги. II. Новосибирск, 1994. 199).

68. Кардашев Н.С. Космология и проблемы SETI // Земля и Вселенная, 2002. № 4. С. 9–17.

69. Голдсмит Д. Оуэн Т. Поиски жизни во Вселенной. М., 1983. Бочкарев Н.Г. Уран – наиболее перспективная
планета для поиска внеземной жизни? // Астрон. циркуляр, 1987. № 1496. C. 6–8.

70. Уранов Н. Размышляя над Беспредельностью. Вып. 2. М., 2000. С. 309–310.

71. Пак там. С. 52.

72. Урсул А.Д., Урсул Т.А. На пути к «устойчивому» освоению Вселенной // Земля и Вселенная, 1996. № 1. С. 39–43.

73. Лефевр В. Космический субъект. М.: Инкварто, 1996.

74. Грани Агни Йоги. III. Новосибирск, 1994. 96.

75. Уранов Николай. Размышляя над Беспредельностью. Выпуск 3. М.: МЦР. 2001. С. 275–276.

76. Грани Агни Йоги. III. Новосибирск, 1994. 386.

77. Рубцов В.В., Урсул А.Д. Проблема внеземных цивилизаций. Кишенев: Штиинца, 1987. Гл. VII, § 3. Астрономия
догонов и гипотеза о палеовизите. С. 243–252.

78. Горбовский А.А. Загадки древнейшей истории. М.: Знание, 1971.

79. Блаватская Е.П. Разоблаченная Изида. М.: РТО, 1992.

80. Уранов Николай. Размышляя над Беспредельностью. Выпуск 3. М.: МЦР. 2001. С. 273–274.

81. Vallee J.F. Five Arguments Against the Extraterrestrial Origin of Unidentified Flying Objects // Journal of Scientific
Exploration, Vol. 4, No 1, pp. 105–117, 1990. На руски език: Валле Жак. Пять аргументов против внеземного
происхождения неопознанных летающих объектов // НЛО. Изд. Всесоюзной уфологической ассоциации (год не
указан). С. 4–9.

82. Vallee Jacque. The Invisible College. New York: E.P.Dutton, 1975. Валле Жак. Параллельный мир. М.: «ПАНГЕЯ»,
1995. Буренин А.И. Суперпозиция обитаемых миров. М.: «Энергия», 2008.

83. Шапошникова Л.В. Исторический процесс как космическое явление // В сб. Л.В.Шапошникова «Философия
космической реальности». Тверь: 2008. С. 132–155.

84. Рерих Е.И. Письма. Том VIII (1948–1950гг.). М.: МЦР, 2008. Том IX (1951–1955гг.). М.: МЦР, 2009.

85. Гиндилис Л.М. Уфология с позиций метанаучного знания. Доклад на семинаре МЦР 23 апреля 2009 г. Статья
находится в печати.

86. Блаватская Е.П. Тайная Доктрина. М.: Прогресс-Культура, 1992. Т. 2. С. 802.

87. Пак там. Т.1. С. 108.

88. Уранов Н. Жемчуг исканий. М., 2003, § 359.

89. Рерих Е.И. Письма. Том II (1934 г.). М.: МЦР. С. 492.

90. Вж. Чаша Востока. Письма Махатм. Избранные письма 1880–1885. Рига-Москва: Угунс, 1992. Письмо XXIII. С.
158–165.

91. Рерих Е.И. Письма. Том V (1937 г.). М.: МЦР. С. 174.

92. Блаватская Е.П. Разоблаченная Изида. Том I. М.: РТО, 1992. С. 76–79.

93. Сазанов А.А. Поиск внеземного разума как средство подъема культуры человечества // Космический Разум:
проблемы и суждения. М.: МЦР, 2008. С. 57–94.

94. Шапошникова Л.В. Н.К. Рерих как мыслитель и историк культуры // Новая и новейшая история, 2006. № 4. С.
128–165. (Цитируется по изданию: Л.В.Шапошникова, Философия космической реальности. Тверь, 2008.)

95. Рерих Н.К. Сердце Азии. Минск, 1991. С. 86.

96. От времената на Уошингтън и Линкълн. – Л.Г.

97. Елена Ивановна Рерих. Письма. Том II. М.: МЦР, 2000. С. 419–421.

98. Шапошникова Л.В. Исторические и культурные особенности нового космического мышления // Объединенный
Научный Центр проблем Космического мышления. М.: МЦР 2005. С. 5–41.

99. Грани Агни Йоги. Новосибирск, 1998. IX. 224.


© Лев Гиндилис. © Дияна Златева, превод. Публикувано в на: 12.07.2014.	Брой I-II/2014 (53-54)