Брой I-II/2014 (53-54)



 

Николай Рьорих

ПРАВИЛНИЯТ ПЪТ

Обръщение към Южноафриканската организация „Рьорих“

 

 

Колко отдавна  колониите на Южна Африка са били твърде далеч от изкуството? Организирането на живота е заемало цялото време, и творчеството, постоянния спътник на прогреса и разцвета, още не е могло властно да заяви за себе си. Нима ние не сме знаели съвсем малко дълго време и за местното африкански изкуство, което сега е заело значително място не само в етнографските отдели на музеите, но и в оценките на ценителите на изкуството?

Последните десетилетия необичайно ускориха всички земни пътища. Шатрите на богинята на Културата   се преместиха значително, и възникнаха нови огнища, в които творчеството вече е желан гост.  Кой би живял без този светоносен гост? Какво съзидание е възможно без крепостните стени на Красотата, Знанието – без всичките съкровища на  благото, което ние наричаме  култура? Ние вече отдавна сме разбрали, че самата цивилизация , едната бяла екичка, голфа и телефона съвсем не представляват  устоите на културата. Без творчеството, без пътищата на еволюцията ние няма за какво да летим, защото ще си поставяме само задачи свързани със скоростта, но не и с качеството на донасяните вести. Признаците на прогреса ни задължават да мислим за културата, защото без това ние отново ще попадаме в хаоса на неразрешимите механически проблеми. Затова е толкова изключително важно да се отбележи просветената инициатива на г-н Лагранж, бидейки вдъхновен от идеята за изкуството на южноафриканското население. Всички съзидателни елементи се стремят към взаимно разбиране. Именно езикът на творчеството е този общочовешки език, който е разбиран от сърцето. А какво може да бъде по-светоносно, по-взаимно разбираемо, от езика на сърцето, пред който всички звукови наречия изглеждат оскъдни и примитивни? Само творчеството с цялото негово многообразие внася мирната обединителна струя в цялостното изграждане на живота. И този, който, въпреки заобикалящите го трудности, се стреми по този път  на светлината, той изпълнява насъщна задача на еволюцията.

Не можем да стоим неподвижно. Или се движим напред, или срамно отстъпваме. А да се върви напред  - значи да се твори във всички материали и възможности, и с дело и с мисъл, и да се внася творящата светлина във всички кътчета на живота. Всеки работник на културата може да има само един враг, а именно – тъмният хомункулус на невежеството. И заслужено, дори в древността, невежеството се е считало за най-лошото сред престъпленията. Затова е напълно естествено желанието на всеки мислещ човек да живее в страната на културата. Но за постигането на това всеки мислещ човек трябва неуморно да внася основите на културата както в обществения, така и в личния живот. Богатството само по себе си още не създава култура. Но разширяването на съзнанието  и извисяването на мисленето и на чувството за красота дават онази изтънченост, онова благородство на духа, именно с които се отличава културният човек. Именно той може да строи светлото бъдеще на своята страна. Той разбира свещената отговорност и осъзнава прекрасната необходимост на неуморното строителство. И онези, които ще донесат факлите на красотата, ще осмислят живота на своите близки. Та нали културата, в самата си същност, представлява служене на Светлината. А светлината е една.

 Приемам избирането ми от южноафриканската организация за почетен президент и изпращам моите искрени поздрави и увереност за предстоящата успешна работа.

  

 

 

 

  


© Дияна Златева, превод. Публикувано в  на: 12.02.2014.

Брой I-II/2014 (53-54)


В брой 53-54: Николай Райнов. Кандило Светлана Стойчева. Модернизъм и окултизъм в творчеството на Николай Райнов Изказвания на известни учени, мислители и хора на изкуството за Елена Рьорих Константин Златев. Делото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) "Предстои ни все повече да опознаваме и осмисляме делото и мисията на Учителя Петър Дънов. И броят на пробудените за Истината хора да нараства..." (интервю с Константин Златев) Бойко Златев. Проявления на златното сечение в историята на Русия. "Дългата бифуркация" на Смутното време Лев Гиндилис. Космическият разум: наука и метанаука (4-11) Живко Войников. Бърсяците (берзити / бурджани) – барсилите, или другите българи и единството на двете Българии в Мизия и  Македония през VІІ – ІХ век Николай Рьорих. Корените на Културата Аndysan. Обратно към дома Иглика Дионисиева. Сивият анцуг Лияна Фероли. Дуендето възвестява непрекъснатото кръщение на новосъздадените неща Андрей Зелински. Жалони на научния път. 7. Защита на творението Дияна Златева. Межународният ден на Културата Международният изложбен проект "Пактът Рьорих. История и съвременност" Николай Рьорих. Правилният път Георги Н. Николов. "Не зная кой съдбата ми предрече..." Лияна Фероли. Великото в изкуството - да умреш за себе си в името на Себе си "Изгаряне на тъмнината" - нова книга на Людмила Шапошникова


Николай Рьорих: Богатата бедност  Боговете на Кулута  Борба с невежеството  Вечният живот  Даровете на Изтока  Духовните съкровища  Жалони  Знаме на Мира (1930)  Знаме на Мира (1931)  Знаме на Мира (1939)  Изгаряне на тъмнината  Истината е нерушима  Конференция "Знаме на Мира"  Корените на Културата  Красотата, която носи победа  Критерият за красота  Културата Културност  Към Българската асоциация  Лада  Легендите  Майтрейя  Мечът на Хесар Хан  На последните порти  Напредък  Наследството на маите  Обител на Светлината  Оттам  Постоянна грижа  Правилният път  Светослав ● Свръхестественото  Синтезът  Трудът  Урусвати  Червеният кръст на Културата  Credo