Дияна Златева

МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА КУЛТУРАТА

Лекция в рамките на тържествата по случай Международния ден на Културата в гр. Едмънтън, Канада

     Добре дошли на днешния ден, на който  ние отбелязваме Международния ден на Културата. Това е датата, на която се осъществяват културни чествания под Знамето на Мира в много страни по света: Мексико, Аржентина, Испания, Италия, Финландия, Русия - в десетки нейни градове, Украйна, България, Прибалтика и др. Именно на тази дата мирната културна инициатива на Николай Рьорих се въплъщава в живота с приемането на предлагания он него Пакт за защита на културните ценности, подписан на 15 април 1935г. от всички американски държави.

Една от нашите цели е да утвърдим отбелязването на 15 април като Международен ден на културата . Ден, който  училища, библиотеки, университети и всички културни организации ще отбелязват тържествено, издигайки Знамето на Мира. На този ден е особена важно да се напомни значимостта на културните ценности, като двигател на човешкото общество, необходимостта от тяхното съхраняване и предаване на следващите поколения. Но това може да стане само чрез запознаване с достиженията на човешката култура, уважението към различните култури и съхраняването на материалните носители на тези ценности – историческите паметници и произведения на изкуството. Културните ценности не са отвлеченост, те са необходима част от живота – те са неговата основа. Наш дълг е да внасяме културата в живота и да запознаваме с нея младите поколения.

Днес ще говорим и за Знамето на Мира, което вече десетилетия на ред вдъхновява културната общественост от множество страни по света за осъществяването на защита на Културата на всички народи, на съкровищата на човешкия гений – произведенията на науката , изкуството и философията.

Знамето на Мира бе издигнато над планетата от Николай Константинович Рьорих , който е изтъкнат деец на руската и световната култура. Гениален художник,  учен, пътешественик, изтъкнат обществен деец, забележителен писател, мислител – „неговите разностранни дарби са сравними по своето величие само с тези на титаните от Възраждането“.   Творческото наследство на Н. К. Рьорих е огромно – повече от 7 000 картини, които сега са разпръснати по целия свят, много голям брой литературни произведения – книги, очерци, статии, дневници, стихове. Приживе участва в създаването на значими обществени културни и научни организации на три континента – в  Америка (Института на обединените изкуства , Международния художествен център „Корона Мунди“ и Музей, носещ неговото име), Европа (Европейски културен център в Париж) и Индия (научния институт Урусвати), бил е избран за председател или почетен председател на над 80 културни организации по света. А изброяването на списъка с неговите научни степени и звания би заело цяла страница.

Николай Рьорих издига Знамето на Мира и Културата  и го превръща в символ на  защитата на Изкуството и науката, на творчеството на човечеството, увековечено в различни и разнообразни носители– архитектурни обекти (храмове, библиотеки, книгохранилища,  старинни дворци и др.), книги, ръкописи, скрижали, картини, стенописи, мозайки, икони, скулптури, статуи и др. - представляващи паметници на културата. Той обръща внимание  на народите върху необходимостта от действена защита на всички паметници на културата, с оглед тяхната изключителна значимост за човешкото общество и неговата еволюция.  Според него гибелта на паметниците на културата, нанася непоправима вреда върху сърцето на човешкото общество - човешката куртура, върху нейната енергетическа структура, което влияе крайно негативно върху неговата еволюция като я затруднява и забавя. Според него в цялостното двукрило явление  култура-цивилизация приоритета трябва да принадлежи на културата, което би избавило човешката цивилизация от нежелателни изкривявания в нейното развитие. Николай Рьорих е един от малцината, който през ХХ век осмисля философски  явлението Култура. Той посвещава на този проблем значима част от своето художествено творчество. Забележителното при него е това, че осмисляйки  философски дълбоко понятието култура  именно това го подтиква да се   заеме със защитата на културните паметници   - материалните носители на тази култура. За него културата е крайъгълния камък върху, който се основава човешката еволюция, а също и „най-здравия фундамент на всичко истинско в човешките общества – морала, законите, държавните структури, икономиката и дори финансовата система“. [Ким Смирнов]. Същевременно той обръща внимание на факта, че именно осъзнаването на културните ценности ще способства за разширяването на полето на Културата и физическото стесняване на полето на Войната и представлява спасителната крачка към постигането на траен Мир на Земята. Именно той издига девиза „Мир чрез Култура“ под който се събират множество обществени и култури организации от цял свят през 30-тте години на ХХ век.

„Николай Рьорих казва: Много сериозни въпроси, но сред тях въпроса за културата ще бъде крайъгълен. Какво може да замени духовната култура? Продоволствието, промишлеността – тялото и търбуха. Но дори нека само временно да се устремим към въпросите на тялото и търбуха, тогава духовното равнище на народа пада. И пред застрашаващото ни, несъмнено завръщане към диващината, по нататъшното падане на равнището ще бъде съдбоносно.  През цялата история на човечеството нито продоволствието, нито промишлеността, нито интелекта,  неосенен от светлината на духа, не са създавали истинска култура. И е необходимо особено внимателно да се отнесем със всичко, което още може да повдигне степента на развитие на духа.  Не мечтая, но утвърждавам.“

Според него „... древните паметници в цялото им очарование ще бъдат най-добрите устои на държавите. Заради тяхната красота ще се усили движението по пътищата, заради тях министърът на финансите ще намери особено убедителни определения в своите заключения.  Та нали без преувеличение, съкровищата на културата се явяват опората на народа. Цялото строителство, цялото просвещение, цялото духовно вдъхновение, цялата радост и спасение се зараждат върху основите на културните ценности“.

 Според Николай Рьорих на човечеството предстои най-голямото изпитание, изразяващо се в приемането на духовната култура, без което човечеството е обречено на полет в бездната, на загубата на ориентирите за своето развитие и погибел поради вражди, ненавист и взаимно изтребление. „На целия свят му предстои трудно изпитание. Изпитание за възприемането на Истината. След средновековните изпитания с огън, вода и желязо предстои изпитанието за възприемане на културата, но ако силата на духа е издигала хората против огъня и желязото, то същата тази сила ще ги издигне на стъпалото на знанието и красотата. Но това изпитание е по-трудно от древните. Гответе се за подвига, сътворяван ежедневно в живота“.

Той става свидетел на безсмисленото разрушение на паметници на културата в Русия, Европа, Азия (където осъществява най-голямата експедиция на ХХ век за периода от 1923г. до 1928г.) както в мирно време вследствие на  вандализъм, безхаберие,   невежество, така и по време на  граждански, етнически, религиозни и междудържавни въоръжени конфликти. Това го подтиква да търси предприемането на глобални действия за тяхната защита.

 Идеята за необходимостта от специална закрила  на паметниците на културата и просветните учреждения, се оформя у Рьорих  за първи път през 1904 г. след дългогодишно  странстване   с цел изучаване на историческите паметници на културата по старинните руски градове, където посещава старинни крепости, параклиси, храмове, манастири, гробища. Той е потресен и дълбоко засегнат от нерадостната съдба и окаяния вид на редица паметници на културата, от некомпетентните реставрации. Художникът посвещава на този проблем доклади и статии, където поставя въпроса за необходимостта от защита и целенасочена държавна и обществена грижа по отношение на руските архитектурни паметници, на руската икона, които представляват неоценимо богатство. Вдъхновен от тази красота той я пресъздава в около 90 архитектурни етюда, които впечатляват не само руската публика. За Рьорих специфичното, е че той винаги въплъщава значимите си идеи в товорчеството си, не само литературно, но и художествено, а също така в значими културни проекти. Съзерцавайки красотата на неговите етюди човек неизбежно стига до извода за необходимостта от нейната защита.

По време на започналата руско-японската война той стига до идеята за необходимостта на специално правно съглашение за защита на културните паметници.

През 1914 г., по време на Първата световна война художникът се обръща къв върховното командване на руската армия и към правителствата на Франция и САЩ с идеята да бъде сключено международно съглашение за опазване на културните ценности. Но напредването на военните действия не позволява да се осъществи тази идея.

Също така през 1914 година Н. К. Рьорих рисува плаката „Врагът на човешкия род“, с който той осъжда разрушаването на прекрасната библиотека в белгийския град Лувен, и световно известния храм в град Реймс, Франция. Плакатът се разпраща по воинските части, окачва се на монументални сгради. Бройките на плаката са впечатляващи – 600 000 екземпляра. На плаката  се вижда изобразен вандалът разрушител, а наоколо са представени изгледи от разрушените градове.

След завръщането си от Транс-Хималайската експедиция, през 1929 година Рьорих се насочва към създаването на универсален международен мирен договор за защита на паметниците на културата, както по време на война, така и в мирно време, който да бъде приет от всички народи. Проектът на договор заедно с обръщение на художника е разпратен от Музея на Николай Рьорих в Ню Йорк до всички чуждестранни правителства, както и на Държавния департамент на САЩ и Комитета по Външните Работи. Проектът на Пакта е представен и на Комитета по музейните въпроси към Обществото на народите, където по-късно е одобрен и е разпратен до културните учреждения на много страни. Николай Константинович организира прочитането на неговото обръщение за спасяването на културното наследство във всички храмове на Ню Йорк, а след това и в други храмове в Европа, Америка и Азия.

След обнародването на проекта на Пакта за защита на паметниците на културата в редица градове на Европа, а така също и в САЩ, Латинска Америка, и Япония се създават организации в подкрепа на Пакта Рьорих. Създават се и Комитети за придвижване на Пакта в Белгия, Франция, Ню Йорк, Харбин (който е заселен с руски емигранти),  България. В печата в Америка, Европа и Индия започват да се появяват статии даващи положителни отзиви на това мирно културно начинание за защита на културното наследство на човечеството.  

Рьорих предлага като отличителен знак на предлагания от него проектодоговор – Знамето на Мира. Бяло платнище с три червени кръга, вписани в червена окръжност. „ Този план предвижда специално знаме, което да бъде почитано, като международна неутрална територия; това Знаме трябва да бъде издигнато над музеите, катедралите, библиотеките, университетите и други културни центрове“.“ Знамето този - Страж на Културата и Мира е тържествено осветено в Брюж в катедралата „Светата Кръв“ през 1931 година.

Рьорих подема дело, което има за цел защитата на  световното културно наследство, принадлежащо на всички народи, с оглед неговата непреходна стойност и значимост за цялото човечество.  Предлага обединяващия символ за всички културни ценности да бъде  Знамето на Мира. Рьорих предлага Знамето на Мира и Културата да се развява над обектите, подлежащи на защита, както в мирно време, така и по време на въоръжен конфликт. Той казва :«…За нас Знамето на Мира се явява  напълно необходимо не само по време на война, но, може би, е още по нужно  във всекидневието, когато без гърма на пушките често биват извършвани такива непоправими грешки против Културата.“

Той сравнява Знамето на Мира със Знамето на Червения Кръст и пише:«Ако Знамето на Червения Кръст не винаги е осигурявало пълна безопасност, то все пак то е внесло в човешкото съзнание огромния стимул на човеколюбието. По същия начин и Знамето, предложено от нас за защита на културните съкровища, ако то и не винаги да може да спаси безценните паметници, то все пак то постоянно ще ни напомня за нашата отговорност и за необходимостта от грижи за съкровищата на човешкия гений. Това Знаме ще внесе в съзнанието ни още един стимул, стимула на Красотата, стимула за уважението към всичко, което създава еволюцията на човечеството“. И още:

„Този Международен Флаг на Културата за защита на Изкуството и Науката никого не умалява и не нарушава ничии мирни интереси. Напротив, той издига световното разбиране на еволюционните съкровища. Той помага на ценностите на бъдещото творчество и по своето същество води до великото осъзнаване на Прогреса и Мира. При това разбиране, при творческия стремеж, понятието Мир става по–реално“.

Проектът на договор е разработен в съответствие на нормите на международното право от доктора по Международно право и политически науки на Парижкия университет Г. Г. Шклявер и професор Алберт Жофр дьо ла Прадел, член на Хагския мирен съд, вицепрезидент на Института по международно право  и член на Факултета на Сорбоната.  

Рьорих бърза, защото явно усеща надигащата се нова военна катастрофа и се стреми да предотврати новите загуби в полето на културата с приемането на предлагания от него проект на Пакт. Той особено разчита на приемането на  предлагания от него договор от европейските държави и от страна на Съветския Съюз, най-силно пострадали от разрушенията от Първата Световна Война. На своите пророчески предчувствия за надигащия се военен конфликт художникът посвещава цяла поредица от картини: “Цветовете на Тимур“ от 1931 г., „Армагедон“ от от 1936 г., „Святогор“ (1938 г.), Армагедон (1940 г.), „Вестоносецът от Хималаите“ (1940 г.), „Богатирите се събудиха“ (1940г.), „Вест до Тирон“ (1940 г.),  „Слепият“ (1941 г.) и „Хесер-хан“(1941 г.), Александър Невски (1942г.) и картината „Победа“.

Призивът на Рьорих, отправен през 30-те години на ХХ век за защита на културата  от унищожение е изключително своевременен, той звучи като повеля на времето. Всички помнят разрухата, която причинява Първата световна война в много страни -, разрушените храмове, библиотеки, музеи, безценни картини и други прозведения на изкуството.

 Замисълът на Рьорих успява да привлече световната общественост - водещи дейци на културата  и науката, духовници, военни, юристи, политици, държавни глави и крале. Различни представители на значими обществени организации, университети, библиотеки и музеи – откликват на неговия почин за защита на културата. Предложеният проект получава възторжени отзиви от всички краища на света. Към него са привлечени и някои многомилионни обществени организации. Ромен Ролан, Бърнард Шоу, Рабиндранат Тагор, Томас Ман, Алберт Айнщайн, Хърбърт Уелс и др.  са сред видните личности подкрепили Пакта. Така, в навечерието на Втората Световна война Рьорих успява да създаде голям почин – може дори да се каже Международно движение за защита на културните ценности, което работи на няколко континента. То обединява хора от различни страни с висока култура,  които искат да съхранят културните ценности за потомството и смятат, че защитата на културата е  грижа на обществеността и държавите.

 Идеите на Рьорих, предложени в Пакта, са само част от предлаганата от него комплесна програма, която се развива под Знамето на Мира - този важен общочовешки символ, за защита на мира и културата. Рьорих предлага също така и сформирането на Лига на Културата, която трябва да обедини водещите дейци на науката, изкуството и образованието под Знамето на Мира; повсеместното отбелязване на Деня на Културата в училишата, във всички научни и просветни учреждения, където се залагат основите на човешкото съзнание;  създаването на единен световен каталог на всички съкровища на човешкия гений; създаването на Международен Фонд „ Знаме на Мира“, който да подпомага самоотвержения труд на културните работници, като предвижда в това мащабно начинание да участва както обществеността, така и международни организации и отделните държави; подписване на международно съглашение за неприкосновеността на старинните градове на Европа, като Рим, Атина, Виена, Петербург и др. и обявяването им за градове-музеи.

Сега можем да прочетем мислите на някои от бележитите личности дали своя глас в подкрепа за Знамето на Мира и Пакта Рьорих.

Ето какво пише д-р Естебан Хил Борхес, (Генерален директор на Панамериканския Съюз, който обединява 21 републики от Северна  и Южна Америка): „Емблемата, която е избрана от Вас за Знамето на Мира, има дълбоко и прекрасно значение. Тя олицетворява мисълта, че културата се явява резултат от деянието на всички народи, че тя е създадена от натрупванията на миналото и настоящето и представлява общо наследство на човечеството, и затова и нейната защита се явява нашата обща грижа...Аз горещо се надявам, че Знамето на Мира  издигнато над учрежденията и паметниците на науката, изкуството и религията ще бъде знамето на кръстоносния поход, което ще напомни на хората, че  именно на тези места те могат по-дълбоко да усетят връзките на братство чрез любовта към красотата и да придобият мир, който идва чрез познаването на истината и вярата“.

Г.Г.Шклявер, един от най-дейните участници за приемането на Пакта Рьорих - юрист, професор към Института за Висши международни знания при Парижкия университет, Франция -„Необходима  е да бъдат съхранени свещените съкровища на човечеството, съкровищата на Красотата и  Знанието. Както вътре във всяка нация, така и в международните отношения не може да се допусне връщането назад към варварството – такъв е заветът на тази мощна личност, вожд, какъвто се явява Николай Рьорих.  Пактът Рьорих – това е проява на вярата, вярата в тази неугасима искра, която Създателят е вдъхнал в човека и която го е надарила със способността да се възкачва по пътя на духа“.

 Тошихико Такетоми, политически деец на Япония, съветник на императорското посолство (30-тте години на XX век), делегат на Третата конференция за Пакта Рьорих и Знамето на Мира, която се състои на 17-18 ноември 1933 година във Вашингтон:

"Мирът представлява естествено условие за съществуването, а войната представлява само преходен феномен. Днес ние се опитваме да построим здравото здание на международния мир.  Нещо повече, сериозността на положението на икономическия свят ни кара да осъзнаем, доколко са взаимозависими народите, и аз вярвам, че дружествените Културни сношения, съществуващи между Запада и Изтока, ще послужат като най-голям залог за разрешаването на световните проблеми. И така, има действено свидетелство за нашата искреност и сътрудничество: именно днес, 17 ноември Знамето на Мира на Рьорих може да бъде видяно развяващо се над Музея на департамента на просвещението в Токио. По този начин, този символ в името на Красотата и Знанието отново събира заедно Изтока и Запада.“  

Камил Тюлпинк, президент  на Международния съюз в Брюж, пише: "С дълбоко почитание ние пазим в архивите на съюза благосклонното пожелание на Папата и Негово Величество Краля на Белгия. Съща така ние винаги си спомняме за високия интерес, проявен от Обществото на народите, Конференцията по разоръжаване, Френската Академия, Научни учреждения и безчетен брой дейци, които ни изразиха своето съчувствие.“

Известният белгийски драматург, прозаик, философ, лауреат на Нобелова премия  Морис Метерлинк пише:“ От цялото си сърце се присъединявам към подписването на Пакта Рьорих. Нека се обединим около този благороден идеал със всички наши морални сили“. 

     Рабиндранат Тагор

А Рабиндранат Тагор, известният писател, философ и обществен деец от Индия пише: „Аз зорко следих вашите забележителни достижения в областта на изкуството и вашата велика хуманитарна работа за благото на всички народи, за които вашия Пакт на Мира, с неговото Знаме за защитата на всички културни съкровища, ще бъде изключително действен символ... Аз чувствам дълбоко, че той ще има огромни последствия върху културната хармония на народите“. 

Именно благодарение на усилията на Рьорих и създалото се международно движение за защита на тази високоблагородна и хуманна кауза  се организират и  провеждат три  международни конференции, които довеждат до осъществяването на идеята на Рьорих – официално приемане на договора като част от международното право. Както вече споменахме за тази благородна идея работят и представители на науката и културата и обществени и културни  организации и Комитетите за придвижване на Пакта в Париж, Ню Йорк, Белгия, България, Харбин(Китай) както и Постоянния Международен съюз за Пакта, основан през 1931г. със седалище в Брюж. Николай Константинович е поддържал грамадна кореспонденция със всички тях и ги е водел в нелекия път на признаването на необходимостта от защита на Културата. През 1931г. в Ню Йорк е издадена книгата на Н. К. Рьорих „Държава на Светлината“, в която се съдържат статии и обръщения на художника до организации от различни краища на света, посветени на Пакта и Знамето на Мира .

 На третата конференция, която се състои във Вашингтон през 1933г. Участват официалните представители на 36 държави и представители на обществени и културни организации. Конференцияна излиза с  препоръка за приемането на Пакта от правителствата на всички страни. Николай Рьорих не присъства на конференцията, но изпраща следното обръщение до нея:

„Приятели! Приветствам ви, тези които сте се събрали в името на свещеното дело на Мира. Не случайно светът мисли за мир, защото, действително, враждата и взаимната ненавист стигнаха до предела. Нарушаването на творческия живот увлича поколенията в бездната на подивяването. Никакви повърхностни признаци на цивилизация не могат до  скрият подивяването на духа.  Сред тази вражда, сред земните смутове, биват разрушавани истинските ценности, творенията на човешкия дух. <...>  Светът всякак мисли за мир. Във всяко мирно предложение се съдържа стремеж към същия този световен прогрес и благосъстояние. Всеки на своя език повтаря благата формула на доброжелателството. Ето и ние знаем, че, опазвайки, подобно на Червения Кръст, всички творчески ценности на човечеството със специално Знаме, ние  изтласкваме по този начин и самото понятие - война. Ако целият свят се покрие със Знамето  за опазване на съкровищата на истинската Култура, то  няма да има къде и да се воюва и да се враждува <...> сега сред смута на човечеството  вече звучи SOS. Най-добрите умове стигат до извода за необходимостта от широки мерки за умиротворяване и разоръжаване. Но само телесно разоръжаване няма да помогне. Необходимо е да се разоръжаваме в сърцето и в духа. И ето световното Знаме – пазител на истинските съкровища на човечеството ще помогне широко да се напомни за това, което трябва да бъде пазено свято, като ориентир и залог за светлото бъдеще. От най-ранна възраст учениците трябва твърдо да помнят, че, там, където е знамето – пазителя на човешките съкровища, там трябва да бъде проявена особена защита, особена грижа за достойнството и приятелското сътрудничество в името на благото!... Ако човечеството е признало Червения Кръст за ранените телесно и болните, то също така то ще признае и Знамето на Мира, като символ на преуспяването на здравето на духа.“  

В част от Европа по това време обаче започва да  витае друга атмосфера, тя трескаво се готви за война, и не гледа твърде одобрително на  нарастващата мирна по своя характер инициатива:„ Въпреки видимата „аполитичност“ на Пакта Рьорих, той е бил разглеждан от много политици като далеч не безобиден за тях документ. Придобивайки привърженици сред видните учени, писатели, художници, обществени дейци, Пактът се е превръщал в мощно средство за антимилитаристическа пропаганда. Ето защо някои военни  авторитети от западните страни излизат с критика срещу Пакта, посочвайки, в частност, че спазването на неговите условия би представлявало пречка за военните действия. Отговаряйки на тази критика, Рьорих неизменно е посочвал, че препятстването на военните действия се явява една от основните цели на Пакта, и е странно, че някой не може или не иска да разбере това“. (П. Ф. Беликов „Пактът на Н. К. Рьорих за опазване на културните ценности)

 Въпреки препятствията на 15 април 1935 година се стига до подписването на Международния договор "За защита на художествените и научни учреждения и исторически паметници", който остава в историята като Пакта Рьорих, увековечавайки името на неговия автор. Договорът  е подписан тържествено в Белия Дом в присъствието на президента Рузвелт, президент на САЩ и представителите на  още 20 американски държави. Това историческо събитие е широко отразено от много централни Американски вестници, както и от чуждестранната преса по целия свят. 

 С това Пактът Рьорих, макар да има само регионален характер, става първият международен правен акт, който специално е посветен на защитата на културните ценности, единственото съглашение в тази сфера прието до Втората Световна Война. Той полага, също така основите на съвременното международноправно регулиране на въпросите, свързани с защита на културните ценности по света.“Историческото значение на идеите свързани с  Пакта се състоят в това, че те се превръщат в основа за последващото сформиране на културата на мира  и международното културно сътрудничество“. Пактът Рьорих е също така значима стъпка в развитието на световната култура, самият той има еволюционно значение за развитието на човешкото общество, доколкото го устремява към опознаване на достиженията на човешкия гений и към самоусъвършенстване чрез културата.

„Пактът Рьорих е реален знак на космическата еволюция. Това е нашия ориентир в трудния и сложен еволюционен път на човечеството. Пактът Рьорих изцяло е насочен към тази еволюция, утвърждаваща Светлината, Красотата и Мира.“ – казва Л. В. Шапошникова, генерален директор на Музея на Н. К. Рьорих, философ и историк.  

За съжаление Европейските държави и Съветския съюз не се присъединяват към Пакта, което през Втората Световна Война  довежда до повтарянето на катастрофалните последици  от предишната война, за не малка част от културните обекти в Европа, които биват безвъзвратно загубени и повече не могат да бъдат възстановени, както и до загубата на милиони животи. Варшава е разрушена в началото на войната, град Дрезден е сринат до основи от Съюзническата армия. В Русия старинната част на град Новгород силно пострадва от атаката на немците, но това са само малка част от примерите.

След завършването на Втората Световна Война Комитета за Пакта Рьорих в Ню Йорк активизира своята работа. През 1950 година Ню Йоркския Комитет за Пакта Рьорих предава цялата документация относно Пакта на ЮНЕСКО. На 14 май 1954 година на конференция на ООН в Хага е приета „Международната конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт“, която възприема значима част от идеите, заложени в Пакта Рьорих. Днес тя е ратифицирана от значителен брой държави. Характерното за нея е че тя не предоставя безусловна защита на културните ценности по време на война, а поставя военния интерес и воената необходимост като определящ фактор, който решава тяхната съдба.

Днес в областта на Международното право се приемат редица конвенции, касаещи културните ценности и тяхната защита в мирно време, като: Конвенцията за съхраняване на Световното културно и природно наследство, Международната конвенция на ЮНЕСКО  за защита на нематериалното културно наследство и Конвенцията на ЮНЕСКО за защитата и поощряването на разнообразните форми на културното самоизразяване.

 Николай Рьорих създава множество картини, на които присъства Знака на Знамето на Мира, с което подчертава дълбоките корени на този символ, които проникват в най-дълбоките пластове на човешката история, неговата дълбока философска значимост, която ни кара да се замислим за Светлината:

„Отблясъци“, „София-премъдрост“, „Мадона Орифлама“, „Чинтамани“, „Св. Сергий Радонежски“, „Ярослав Премъдри“, „Мадона-Защитница“, „Трудът на Мадоната“, „Белият камък“, „Монголия“, „Жана д'Арк“ и др.

ЗНАКЪТ НА ЗНАМЕТО НА МИРА - ИСТОРИЯ И СИМВОЛИКА    

Интересно е да се отбележи че знакът на Знамето на Мира е разпространен повсеместно, в различни части на света, познат е на различни култури, среща се в различни епохи от човешкото развитие, често твърде отдалечени една от друга, познат е и разпространен сред различни фолклори и религии. Използван е както върху предмети имащи сакрално значение (храмове, скрижали, книги със свешени текстове, стенописи, икони,  скални изображения и др, които устремяват човешкото съзнание към най-висшето, така и в бита като орнамент в най-различните изделия произвеждани от човека,: архитектурен детайл,   украшения, грънчарски изделия, оръжия, монети, печати, дрехи, килими, в това число и различни произведения на изкуството. Но последното не го лишава от неговата специфична значимост и дълбока символика. Той се среща върху предмети от каменната епоха, върху керамични съдове от неолита. В потвърждение на изключително древния произход на този знак  е откритата  от учен „каменна плоча, която е на около 34- 32 хиляди години. Върху плочата старателно са пробити три  кръгли дупки, които имат триъгълна композиция. Според учените, в началния период на горния палеолит са се правели точни астрономически наблюдения, и подобна пластина е можело да бъде използвана за тази цел ...“.(Ю.К Тиникова. Характерные особенности символики круга в украшении «Паго» и знака Знамени Мира).

Относно разпространеността на знака Рьорих пише: “Ако се съберат заедно всички следи на същия този знак, то, може би, той ще се окаже най-разпространения и най-древния сред човешките символи.“

Рьорих пише в очерка си Навсякъде: “Скалата на манастира Шар Мурен цялата е осеяна със сини знаци на Знамето на Мира. Върху остриетата на черкезките саби има същия знак. От манастирите, от свещените предмети чак до бойното острие навсякъде същия знак. Той може да бъде видян на щитовете на кръстоносците и на тамгата на Тамерлан. Върху старинните английски монети и на монголските печати – навсякъде все същия знак.“ ( Навсякъде  )

В статията си Знамето на Мира, той добавя: „Чинтамани – най-древната представа на Индия за щастието на света – съдържа в себе си този знак. В Храма на Небето в Китай вие ще намерите същото изображение. Тибетските “Три Съкровища” говорят за същото. На знаменитата картина на Мемлинг на гърдите на Христос ясно се вижда този знак. Той е виден на изображението на Страсбургската Мадона. Същият знак е на щитовете на кръстоносците и на гербовете на тамплиерите. Гурда, знаменитите кавказки остриета, носят на себе си същия знак. Нима не го разпознаваме във философските символи. Той е на изображенията на Хесер-хан и Ригден-Джапо. Той е и на Тамгата на Тамерлан. Той е бил и на Папския герб. Той може да бъде намерен и на старинните испански картини и на картините на Тициан. Той е на старинната икона на св. Николай в Баре. Същият знак е на старинното изображение на Преподобния Сергий. Той е на изображенията на Св. Троица. Той е на герба на Самарканд. Знакът се среща и в Етиопия, и сред Коптските древни паметници. Той е и на скалите на Монголия. Той  е на Тибетските пръстени. Конят на щастието от Хималайските планински проходи носи същия знак, сияещ в пламък. Той е на нагръдните фибули от Лахул, Ладак и всички Хималайски плата. Той е и на Будистките знамена. Потапяйки се в дълбините на неолита, ние намираме в грънчарските орнаменти същия този знак.“  

По надолу ще покажем фотографии показващи малка част от използването на на символа на Знамето на Мира в човешкия бит и  изкуство:

      ← Археологически паметници

                                                                                                                                                 Археологически паметник

     ← Археологически паметници

Вази:

Древна Гърция (460-480 г. пр. н.е.)  Древна Гърция (ок. 350 г. пр. н.е.). Древен Китай. Културата Яншао. V- III х. пр. н.е.

Стреме и висулки за сбруя от времената на хуните. VI-VII век. От колекцията на Минусинския краеведчески музей „Н. М. Мартянов“.

Цонкапа с учениците си →    

Самурайски герб върху кимоно

Японски пояс – оби

    ←  Будистки храм в Корея

Трите скъпоценности на Даоизма. Илюстрация от ръкопис от XVI век.

     ← Старинна гравюра. Япония

Джамия в Кайро

Средновековни катедрали

    Фасада на сграда в Сиена, Италия

Баптистериум на централния площад в Пиза, Италия. XII век

Ж. Фуке. Мадоната с младенеца – около 1450 г.

Христос Пантократор

Гербът на град Самарканд

Трудно е да се проследи и интерпретира символиката на Знака на триединството, използвана  в отдалечените от нас епохи. Сред по-късните интерпретации на  значението на символиката на знака на триединството, съдържащ се в Знамето на Мира, е представянето на идеята за единството на времената, на миналото, настоящето и бъдещето в кръга на вечността, както и синтезът на изкуството, науката, религията в единният кръг на културата на цялото човечество. Ето какво пише Рьорих по този въпрос до своя кореспондент Асеев от Югославия: “... Пактът и Знамето на Мира, сега станаха толкова известни, че повсеместно предизвикаха редица понякога много знаменателни обсъждания. Самият знак на Трите Сфери се обяснява толкова различно в различните страни, че не мога да не Ви приведа няколко от тези обяснения: а) трипръстния  Знак на православното Прекръстване; б) католическия знак на Троицата; в) тамгата на Тамерлан; г) знакът на трите съкровища на Изтока; д) знакът на трите Върха; е) миналото, настоящето и бъдещето; ж) религия, изкуство и наука; з) истина, красота и справедливост; и) световното единение; к) истината, красотата и доброто. Даже от тези предложения Вие виждате, че Знакът сам по себе си устремява различни хора към своеобразно добри мисли. А това вече е благо“.

ЗНАМЕТО НА МИРА В НАШИ ДНИ

Идеите на Рьорих, въплътени в издигнатото от него Знаме на Мира, не се ограничават само до приемането на международния договор, предложен от него, те имат предназначението, да наситят цяла Нова Епоха. Знамето на Мира  е символ на Новото Време,  в което  духовния човек ще има определяша роля, в противовес на днешния човек, в голямата си част подчинен на материята, на техногенната цивилизация, която отхвърля културните ценности и ги пренебрегва. Именно на това обръща внимание в свое писмо Елана Рьорих, която е забележителен руски философ:

„Хората са заети с ежедневната рутина и често пъти не могат веднага да обхванат значението на великата идея, излизаща извън рамките на рутинната дейност. Незначителен е броят на хората, големият ум, на които може да осъзнае   в издигането на Знамето полагането на ново стъпало в съзнанието на човечеството; съзнание, което ще се възпитава върху основата на великото значение и на свещената неприкосновеност на произведенията на човешкия гений за еволюцията на целия Свят. Оттук недалеч е и  признаването на духовната Йерархия. Та нали и до сега сред еснафите и дори сред много членове на Правителството ние сме чували такива изречения, като „всичко, свързано с чистото изкуство и с висшата отвлечена наука, е разкош!“ Именно, необходимо е да се борим с такива нелепи и пагубни деления.  Хората се удивяват, защо нравите падат и  цялото процъфтяване на страните се оказва мираж, но е време да се разбере, че ако човек не може да живее без земния хляб, то също така той не може да живее и без хляба духовен, изразяващ се преди всичко в рафиниране на чувствата и мисленето, което се достига само чрез осъзнаване на красотата и великите закони и тайни на Природата. Но нима те могат да бъдат открити на умове, които са заети със снижаване и равняване на съзнанието по това на масите!“

 През 70-те години на ХХ век държавният деец и политик, който възражда идеите на Николай Рьорих, въплътени в Знамето на Мира, е българката Людмила Живкова-държавен деец и подвижник -  Председател на комитета за културата на България в периода от 1975г. – 1981г . Людмила Живкова издига в планетарен мащаб предложеното от Николай Рьорих Знаме на Мира в условията на студената война, когато светът е разделен на два враждуващи лагера. Събира под него децата от цял свят с девиза “Единство, Творчество, Красота”. Людмила Живкова успява да превърне децата, участници в организираната под нейно ръководство детска асамблея “Знаме на Мира” във вестоносци на мира. София – столицата на България - става център на международна инициатива за мир и творчество сред децата по света, предоставяйки им трибуна, на която да изразят своите достижения в сферата на културата. Това дело на Людмила Живкова получава голямо международно признание - първите две детски асамблеи „Знаме на Мира“ в София са под патронажа на Генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу, а през 1982 г., е приета специална резолюция в подкрепа на идеите и принципите на асамблеята и движението “Знаме на мира” на втората световна конференция по въпросите на културната политика, проведена в Мексико. В инициативата на Людмила Живкова се включват деца от над 100 страни.

 Наред с Франклин Рузвелт, Джавахарлал Неру, редица държавни глави от Европа и Латинска Америка от първата половина на ХХ век, Людмила Живкова бе сред политиците  и държавниците, които разбраха  апела на Николай Рьорих за Мир чрез Култура. Делото на Людмила Живкова бе успешно, защото призивът и за мир в света, за творчество сред децата бе чут и получи отклик сред десетки страни по света, от признати международни организации като ООН и ЮНЕСКО.

Днес множество организации се опитват да възродят делото на Людмила Живкова, организирайки форуми за деца, на които да представят своето творчество. За популяризирането им сред децата по света, обаче е необходима не само подкрепа от държавите, но и подкрепата на международната културна общественост.

   Днес множество просветни и културни организации от различни краиша на света – Русия, Украйна, Мексико, Аржентина, Италия, Испания, Германия  и др. издигат Знамето на Мира и Културата – този международен знак на еволюцията в организираните от тях културни инцианитиви и по този начин тъкат тъканта на духовното единение на човечеството в лоното на културата.

Особеният принос в издигането на Знамето на Мира и на културните и миротворчески идеи свързани с него, в днешно време принадлежи на Международния Център-Музей „Рьорих“,  международна, обществена организация, основана през 1989г. от Святослав Рьорих. Именно на тази организация Святослав Рьорих предава цялото огромно наследство на своите родители – Елена и Николай Рьорих- художествено, философско, литературно, документално, както и огромен брой етнографски и други колекции. За кратко време след своето основаване Музеят успява да се превърне във значима културна институция с международно признание, в стените на която се представя художественото наследство на цялото семейство Рьорих, осъществява се голяма издателска дейност представяща философско-художественото творчество на всички членове на това велико семейство, организират се обществено-научни конференции, посветени на въпроси, свързани с развитието на новото научно мислене и съзнание и на свързаното с този процес философско наследство  на семейство Рьорих, организират се изложби на художници-космисти, както на тези от кръга „Амаравела“, основан през 20-тте години на миналия век, така и на съвременни художници-космисти, провеждат се лекции с участието на водещи представители на науката и културата, провеждат се фестивали на етническата култура, изложби на народните занаяти и творчески вечери. Една от залите на музея е посветена на Знамето на Мира. По инициатива на МЦР се провеждат  международни обществено-научни конференци, посветени на  Пакта „Рьорих“ и Знамето на Мира, които привличат представители на науката, творци, космонавти, представители на  организации, свързани с защита на културните ценности  от Европа и културната общественост от много страни. МЦР е инициатор  и на други международни инициативи, свързани с Пакта Рьорих,  той организира изложби свързани с Пакта Рьорих и Знамето на Мира, които редовно се провеждат в редица градове на Европа, като:  Брюксел,  Виена, Берлин, а също и в централата на ЮНЕСКО в Париж. През 2013 г. такава изложба бе показана в Представителството на ООН в Женева, в Берлин и в  градовете на редица Латиноамерикански държави –Аржентина, Уругвай, Чили. Тези изложби привличат политици от цял свят, журналисти и дейци на културата и изкуството и обществеността от много страни като ги запознават с хуманистичния и културен светоглед на семейство Рьорих. МЦР, също така осъществява издаването на редица книги, които отразяват историята свързана с подписването на Пакта „Рьорих“, литературното творчество на Николай и Елена Рьорих посветено на проблемите на Знамето на Мира.

 През 1996г. МЦР инициира създаването на Международната Лига за защита на Културата. Това обществено обединение е създадено с цел провеждане в живота на културните и миротворческите идеи на Знамето на Мира. По настоящем то има над 30 клона в различни градове на Русия.

 През 2007г. по инициатива на обществеността в  Литва е узаконено на държавно равнище, честването на Световния Ден на Културата – 15 април, датата на която е подписан Пакт Рьорих,  и на този ден в Литва Знамено на Мира – предложено от Николай Рьорих се издига заедно с държавния флаг на страната.

ЗНАМЕТО НА МИРА В КОСМОСА 

 На 11 февруари 1990г.  Знамето на Мира за първи  път  бе издигнато над планетата в открития Космос от космонавтите А. Баландин и А. Я. Соловьов с космическия кораб „Съюз ТМ-9“. То се е  намирало на борда на орбиталната станция „Мир“ от февруари до август 1990г. и е  било изнесено в открития космос, където се е  намирало 9 денонощия и е осъществило 144 обиколки около земята. Издигането на Знамето на Мира в открития космос е част от осъществяваната от космонавтите културна космическа програма „Космос-човек-култура“. В рамките на тази програма се предвиждала възможността за запознаване на космонавтите с трудовете на най-големите философи космисти, като Циолковски, Чижевски, Вернадски, така и с части от философията на космическата реалност, донесена на света чрез Елена и Николай Рьорих. До 2000г. 38 представители на планетата работят под Знамето на Мира в Космоса.

Космонавтите А. Баландин и Г. Стрекалов със Знамето на Мира на борда на орбиталната  станция „Мир“, 1990 г.

През 1997 година е реализиран Международният научно-просветен космически  Проект „Знаме на Мира“ по инициатива на обществени организации сред които и МЦР, в програмата на който се предвижда  и издигането на Знамето на Мира над планетата на орбиталната станция Мир.

“В Космоса на борда на руската орбитална станция с международен екипаж Знамето на Мира се превръща в символ на глобалната отговорност на човечеството за съдбата на планетата, в символ на партньорството между народите в делото, свързано с защита на културата и умножаването на нейните достижения“.

„Главните цели на проекта са – призивът към единение под Знамето на Мира на народите с различни политически, религиозни и философски възгледи, обичаи и нрави в името на мира, съхраняването на красотата на планетата за благото на развитието на културата.“ С доставеното на орбиталната станция „Мир“ Знаме на Мира работят много международни екипажи. След завършването на проекта Знамето е предадено и се съхранява в МЦР.  

Много от космонавтите изказват своето проникновено отношение към идеите свързани със Знамето на Мира .Ето мисли на самите космонавти: 

Международният екипаж: Командирът В. М. Афанасиев, бордовия инженер С. В. Авдеев, астронавтът от Франция Ж. П. Енере  на орбиталната станция „Мир“, 1999 г.

„Ние издигнахме над планетата Знамето на Мира, за да може пространството на Културата завинаги да измести от нашата планета пространството на войната и враждата. Ние призоваваме към строителството на ново духовно, научно и художествено сътрудничество на всички народи на Земята“ – споделя Павел Виноградов, борден инженер на орбиталния комплекс „Мир“, участник в проекта. 

„Ние издигнахме Знамето на Мира в Космоса, за да напомним още веднъж на всички хора за нашата глобална отговорност за съдбата на човечеството и планетата..... Космическите технологии – това е основата на новата космическа цивилизация. Полетите на човека в космоса вече в продължение на 36 години – това са най-първите крачки на новата единна космическа култура, чийто символ е „Знамето на Мира“.

Майкъл Фоел, астронавт от НАСА, борден инженер на  орбиталния комплекс „Мир“.

А. Н. Баландин  със Знамето на Мира на борда на орбиталната станция «Мир».

„Ние сме убедени, че само на основата на партньорството и сътрудничеството може да бъде построено прекрасното бъдеше на човечеството през XXI век.... Културата – това е изграждането на общия земен дом на човечеството. Поради тази цел руските и международните обществени организации започнаха културния космически проект „Знаме на Мира“-  

Анатолий Соловьов, командир на екипажа на  орбиталния комплекс „Мир“, участник в Международния обществен научно-просветен космически проект

„Знаме на Мира“.

Знамето на Мира на Северния и Южния полюс

През 1988г. Знамето на Мира е издигнато над Северния полюс от великия руски пътешественик Фьодор Конюхов. На южния полюс Знамето на Мира е издигнато през 1999 г. от участниците на международна неправителствена експедиция „Да посрещнем ХХI век“ с участници от 18 държави. „Участниците на експедицията на Южния полюс се обръщат към жителите на планетата Земя с Меморандум – обръщение към човечеството, призоваващо към мир и хармония. В точката на Южния полюс е запален символичен Огън на Мира и е даден старта на Международния Марш на Мира“.  Понастоящем Знамената, които са  били издигнати на Северния и на Южния полюс се намират в  експозицията на Международния Център Музей „Рьорих“.

От края на 80-тте години  до днес експедиции от руски алпинисти започват да издигат Знамето на Мира над най-високите точки на Планетата.  Руските алпинисти се превръщат в едни от най-дейните разпространители на идеята за защита на мира и културните ценности под Знамето на Мира и за превръщането му в обединяващ символ на цялото човечество.  Знамето на Мира многократно вече е издигано на Еверест, и други високи върхове в Хималаите, Тян Шан – върха хан Тенгри и върхът на Победата, Кавказ – върхът Елбрус, Алтай – на върховете: Белуха, Рьорих, Урусвати, Святослав Рьорих, в Западна Европа на Монблан, в Африка, на най-високата точка на Кордилерите и Андите. Навсякъде издигнатото Знаме символизира  призива за мир на планетата Земя и за защита на културата на многострадалното човечество.

По инициатива на Международния Център „Рьорих“ и други обществени организации екземпляри на Знамето на Мира, които са били издигнати в Космоса се връчват на видни политици от цял свят.

През 1999г. на официална церемония в Президентския дворец в Алма-Ата Знамето на Мира, което е било на борда на космическата станция „Мир“ е връчено на Президента на Република Казахстан Н.А.Назарбаев.

 През октомври 2004г. в Индия Знамето на Мира, издигнато в Космоса е подарено на Индийския Парламент по време на тържествените мероприятия, посветени на 100-годишнината от рождението на С.Н.Рьорих, който чрез творчеството си е направил много за сближаването на руската и индийската култура.

През 2000г. Знамето на Мира, което се е намирало на Южния Полюс е връчено на Кофи Анан – Генерален Секретар на ООН.