Константин Златев: Предстои ни все повече да опознаваме и осмисляме делото и мисията на Учителя Петър Дънов. И броят на пробудените за Истината хора да нараства. Изреченото от него ще придобие плът, когато умът осмисли стойността на Словото, сърцето възприеме импулса на себеотдаването, а волята го превърне в действителност.

Оставеното от Петър Дънов духовно-културно наследство е толкова огромно и дълбоко, че не може да се обхване и осмисли за един човешки живот. И това дали се приема или отрича, не може да промени все по-нарастващата му популярност. Това подсказа и класацията „Великите българи“, която направи БНТ през 2007 г. Учителя Дънов бе поставен от българите на второ място след Васил Левски. Пред него са прекланяли личности като Алберт Айнщайн, йога Йогананда, Толстой,  а сега Бил Гейтс, Мадона, Пако Рабан, Масару Емото и др. Един от неговите най-интересни и предани последователи и изследователи е д-р Константин Златев. Той е роден на 11 май 1958 г. в София. През 1983 г. завършва Висшия Икономически институт, специалност "Международни икономически отношения", а през 1993 г. завършва с отличен успех Богословския факултет към СУ "Климент Охридски". От 2009 г. е доктор на богословските науки. От дълги години изследва словото и делото на Учителя. Има издадени 12 книги и стотици публикации с християнско-просветителски, богословски, публицистичен и научнопопулярен характер. На 7 юни той изнесе в Кърджали лекция на тема "Делото на Учителя Петър Дънов".

– Г-н Златев, за повече от един век не успяхме да оценим напълно делото и мисията на Учителя Петър Дънов. Заради това ли закъснява и нашето благословение ?

– 70 години след напускането на този свят от създателя на духовно общество „Бяло братство” ние, неговите последователи, все още сме в дълг към заветите му. Макар че се стараем да даваме най-доброто от себе си, имаме да извървим още дълъг път в тази насока... Но няма място за скептицизъм, та нали Учителя ни остави метода на малките стъпки, който осигурява успеха на всяко начинание. Но вече е настъпил историческият момент духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов да бъде възприето от всички българи и оценено като изключителен принос към световната съкровищница. А благословението идва, след като си изпълнил достойно поставената от невидимия свят задача. В нашия случай тя е разпространение на неговото Слово, музикалните му композиции и Паневритмията навред в България и по цялата планета.

– Петър Дънов  е говорил за тази идваща хармонизация в съответствие с вселенските закони, с Божия План. Като негов изследовател, можете ли да кажете в какъв период на тези преобразувания се намираме сега?

– Процесът на хармонизация е в ход и ние всички сме свидетели на неговите признаци. Периодът може да бъде обозначен като преходен към изграждането на Новата култура на шестата подраса от Петата коренна (окултна) раса – културата на Божествената Любов. В съответствие с космическите закони и съответствия тази Нова култура ще се превърне в доминанта на цялата бъдеща Шеста раса. От решаващо значение в нея ще бъде израстването на общочовешкото съзнание, пробуждането за Истината. Наближава времето, за което Учителя Петър Дънов пророкува, че злото ще бъде окончателно надмогнато и ще започне да служи на Доброто. Но и това, че всяка подобна трансформация ще бъде свързана с глобални сътресения, които преживяваме под формата на климатични, социални, политически и икономически кризи и катаклизми. Тяхната цел, обаче, не е да заличи човечеството от лицето на Земята, а да насочи вниманието ни към най-главното – повишаването на духовно-нравственото равнище на нашия живот, към по-мъдрото общуване помежду ни и с Природата. Колкото по-бързо достигнем до такава степен на осъзнаване, толкова по-безболезнен ще бъде преходът и ще си спестим значителна част от изпитанията и страданията, през които преминаваме понастоящем.                                                                                                                                                  

– Днешният хаос навсякъде около нас не е ли предвестник на това време? Готови ли сме за него, можем ли да си помогнем сами?

– Има една пословица с дълбок езотеричен контекст: „Най-мрачно е преди зазоряване.” Хаосът е факт, който никой не може да отрече, но от него ще се роди прекрасната зора на Новото време. Преди Бог да сътвори света, също е царял своеобразен хаос, ала от него Създателя е извлякъл есенцията и е поставил началото на Всемирното развитие. А хората понасят безпорядъка в съответствие с духовния си ръст. Ниско еволюиралите души, наричани от Дънов „старозаветни”, се озлобяват и ожесточават. Те неизменно търсят причините за несгодите извън себе си. Средно развитите („новозаветни”) или се усъмняват и разколебават, или се натъжават и наскърбяват. Първите са готови да забравят всичко добро, което са получили в живота, а вторите смятат, че достойнството им е погазено и че са длъжни да го защитят с всички средства. Но духовно напредналите („ученици”) приемат съвършено спокойно всички изпитания, учат се от тях и се радват на случващото се, понеже знаят, че рано или късно то ще се превърне в добро. А всички ние можем да си помогнем, ако осъзнаем, че сами предизвикваме събитията, чиято тежест понасяме в момента. Че вътрешният ни живот съгражда външния и всяка радикална промяна на обществения живот започва от промяната на личността.

– Дънов говори и за това, че идващата духовна промяна ще формира все повече златната среда на хармонията, на баланса, т.н. от него златни плодове. Но преди това май се изчистват негодните, червивите. Това ли става сега?

– Всеки процес и всяка епоха на преход предполагат приемственост и обновление в хармонично единство. От старото остава само онова, което има място в новите, изграждащи се сега условия – остава непреходното. Ненужното, излишното, вредното изгаря в огъня на пресътворението. Всичко това действително се случва пред очите ни, а и у самите нас. В новата култура трябва да влезем с нов облик, с нов морал, с нов мироглед.

– Дали пък Учители от ранга на Дънов не идват много рано, или ние, хората, закъсняваме в тяхното следване, след като не можем поне малко да се доближим до техния висок образец?

– Всеки духовен Учител – особено от ранга на Петър Дънов – създава образец за мислене и поведение, за начин на живот. Да го следваме, обаче, не означава сляпо подражателство, а мъдро заимстване на онова, което наистина ни приляга и бихме могли да реализираме със собствени сили. Никой от великите духовни Учители не идва по-рано или по-късно, а неизменно в хармония с Божия План за Земята и човечеството.

– Но, явно, е заложено и друго – тъкмо своите ти да не те разбират добре, както се е случило и с Христос. Защо се получава така?

– За да разбираш, трябва да имаш нужното равнище на съзнание. Не можем да очакваме един такъв Учител да бъде разбран от всички, и то на момента. Само най-напредналите в еволюционно отношение души, които са изминали дълъг път в своето духовно развитие, биха могли да осъзнаят значимостта на Учителя и неговото послание. И то отчасти... Пълното навлизане в дълбините на такава Личност и на Учението му, става само след продължителни усилия, изследване на неговото наследство, проникване в тайните на Космоса, предадени от него, и най-вече – след упорита духовна работа над самите себе си в името на еволюционните цели, които стоят пред нас.

– Може би трябва да приемем и това, че Учението на Дънов има общозначим, общочовешки духовен характер… Макар че у дома си да бъдеш непознат и отричан понякога, не говори добре за домакините…

– На Божията нива всичко е от значение. Няма малки и големи задачи, има само такива, които водят към търсеното израстване в Духа. А общочовешкият характер на духовно-културното наследство на Учителя Дънов ще се възприеме напълно когато достигне до всички кътчета на планетата, до всяко човешко сърце. И макар че домакините, българите, все още не познават достатъчно добре този велик Пратеник на Небето, все повече хора у нас разбират кой действително е той и защо е бил сред нас. Има мнозина наши сънародници, които – без да участват в организационния живот на духовно общество „Бяло братство” – четат беседите на Учителя и прилагат наученото. Не на последно място – самият той от невидимия свят продължава да работи с огромен размах и мащабност и резултатите от тази негова незрима инициативност са налице, поне за онези измежду нас, които внимателно следят събитията на родна почва и извън нея. Никой от кохортата на Учителите на човешкия род не зарязва делото си след напускането на този свят. И нашият Учител е тук, със своето свръхсъзнание обгръща всички процеси на развитие и ни насочва по пътеките на личното ни и колективно самоосъществяване.

– Мнозина съзират в учението на Учителя магическо разковниче за постигане на баланса в обществените, социалните, духовните отношения, но не и как неговото слово да се материализира…

– От гледна точка на духовното познание, магически разковничета няма. Има само индивидуални и колективни усилия на пробудени за Истината хора, които не щадят сили и време за сбъдване на Божиите намерения за един човек, за една страна, за един континент, за планетата като цяло. Индийската духовна традиция нарича това „предано служение”. Великите Учители ни дават принципите, методите и средствата, а нашата въплътена свободна воля е тази, която следва да ги превърне в реално духовно израстване. Вълшебни пръчици, чудеса, извършени с тях, и прочие има само в приказките. Истинското чудо е да осъзнаеш действителната стойност на едно Учение, да го прегърнеш и да го направиш свой меч и щит в битката за съвършенство. А изреченото приема плът, когато умът осмисли стойността на Словото, сърцето възприеме импулса на себеотдаването, а волята го превърне в действителност.

– Много се спекулира с казаното и предреченото от Учителя Петър Дънов. Разпространяват се доста небивалици и ужасни прогнози…

– Спекулациите са нещо обичайно в смутни времена, като нашето. За да сме напълно сигурни, че информацията, която достига до нас, е достоверна, трябва да черпим от извора. А той е представен с живото Слово на Учителя – неговите хиляди лекции и беседи, с автентичните записки на негови последователи-съвременници, като Боян Боев, Борис Николов, Савка Керемедчиева и други. Към думи, предадени от първа на втора или трета ръка, преразкази и неясни спомени следва да се отнасяме доста резервирано. Духовните Учители от ранга на Петър Дънов винаги са били извънредно внимателни, когато прогнозират съдбоносни събития от бъдещето. Те като правило не се обвързват с точна датировка, понеже отлично знаят, че Божият План е съобразен с въплътената свободна воля на хората и може да претърпи промени. Аз лично съм скептичен към гръмките прогнози и лесните тълкувания от този род. По духовния път нищо не се дава наготово. Нужни са нашите осмислени усилия към промяна на самите себе си и на света, в който живеем, за да станем достойни за Божието предначертание. А когато Той реши да ни разкрие волята Си, това става недвусмислено и ясно за всички. Пък и трябва да имаме вярата, че рано или късно Бог превръща всичко в добро. Дори и това, което възприемаме като невъзвратимо, като катастрофа, в някакъв момент от бъдещето се трансформира в своята противоположност. Такива са законите и на диалектиката, и на космическото развитие.

– Можем ли да завършим с надеждата, че посятото семе в учението на  Петър Дънов ще даде своите плодове в предвиденото за тях време?

– Това не е просто надежда, а обективен ход на събитията, който пресъздава съществуващата действителност в нещо по-красиво, по-стойностно, по-справедливо. В един нов свят, за какъвто са мечтали множество поколения хилядолетия наред. Самият Учител ни уверява, че Словото му е обгърнало цялата планета в своята искряща в Истината дреха и никой не би могъл да възпрепятства победоносния му ход към човешките сърца и души. И не е далеч денят, когато посятото ще поникне и ще даде плод. Нашата задача е да направим всичко по силите си този процес да протича последователно, успешно и повсеместно. А кое е предвиденото за това време – това знаят само Всевишния и самият Учител. Важното е, че неговото Учение на Любовта и обновлението променя нашето битие към по-добро, към един свят, в който ще царуват Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Венецът на това еволюционно сбъдване ще бъде поставен именно в периода на Шестата коренна раса. А дотогава ни очаква още много, много работа на Божията нива. Всеки за собственото си повдигане и за общото благо.

Интервюто взе: Лияна Фероли