Страница, посветена на живота и творчеството на писателя Алфред Хейдок (1892-1990)

Алфред Хейдок (1892-1990)

От и за А.П.Хейдок на български език:

Неоценената добродетел (разказ), сп. "Палитра", бр.2/декември 2003

На руски език:

Разкази на А.П.Хейдок на сайта "Библиотека VIV"

Статия за А.П.Хейдок в "Екстелопедия на фентъзито и научната фантастика"

Свързани страници:

Елена Блаватска

Списание  "Палитра" - интернет издание за изкуство, наука, философия и публицистика

Портрет на Алфред Хейдок от З.М.Ибрагимов в Алтайския краеведчедски музей

За коментари по съдържанието на страницата пишете на адрес palitra2003@abv.bg

Алфред Хейдок

       Алфред Петрович Хейдок е роден през 1892 г. в един от най-живописните кътове на Латвия, в чифлика Долес, недалеч от река Амата. Когато бил на три години, семейството се преселило в друга област, в чифлика Адлер, където преминало детството на бъдещия писател. Когато станал на осем години, майка му започнала да го учи да чете. Не се минало много време и всички книги от домашната библиотека и от съседните чифлици били вече прочетени от малкия Алфред. На дванайсет години той намерил старинната Библия на баба си в кожена подвързия и я прочел от начало до край.

       Когато навършил 16 години, чичо му Карл го взел със себе си в Тверска губерния да работи в дъскорезен завод. Скоро след това там се преселило и цялото семейство. Юношата обикнал този край около горното течение на Волга. Годините летяли една след друга. Започнала Първата световна война. Хейдок бил призован на военна служба и работил на фронта като санитар. През пролетта на 1917 година в гр. Благовещенск се запознава с онази, която половин годино по-късно става негова съпруга. Вълната на революцията отнася Хейдок и жена му в далечен Харбин. Потокът от бежанци е огромен. В града цари бедност и безработица.

       Тук, в Харбин, в края на април 1934 г., Хейдок се среща с Николай Рьорих, когото приема за свой Учител. От самия Рьорих Хейдок научава за Учението Жива Етика, двамата беседват за Новата Ера на планетата, за новото човечество, за сътрудничеството и братството между народите. През същата тази 1934 година Хейдок издава и първата си книга с разкази - "Звездите на Манджурия", с предговор от Н.Рьорих. Няколоко десетилетия по-късно, в статия, посветена на стогодишнината от рождението на своя Учител, Хейдок ще си спомни, как в своите беди и нещастия хората са идвали при великия Мислител и Художник, за да получат от него не материална, а именно духовна помощ. Докосването до необятния духовен свят на Рьорих оставя в съзнанието на писателя незабравима следа. Той става един от основателите и най-активни участници на Харбинското Рьорихово дружество.

       През 1947 година Хейдок се завръща в родината си, почти веднага след това е репресиран и прекарва 10 години по лагери и затвори. Тежките изпитания силно влошават здравето му, но не сломяват неговия дух. Веднага след излизането си на свобода, макар и с увредено зрение, той се заема с превода на третия том на "Тайната Доктрина" на Елена Блаватска на руски език (първите два тома са преведени от Елена Рьорих). Следвайки съветите на своя Учител, Хейдок се заселва в планината Алтай, в гр. Змеиногорск, където не престава да твори до смъртта си, дори и след като напълно ослепява, като диктува текстовете си на своята вярна помощница Людмила Вертоградская. Превежда теософския речник на Елена Блаватска и други произведения, пише книгата "Дъга на чудесата" - цикъл от разкази по истински случаи, някои от тях от собсвената му биография, в които прави опит да даде обяснение на редица необяснени и непризнати от официалната наука феномени.  Сътрудничи и помага на всички, чиито усилия са насочени към продължаването и популяризирането в Русия на великото дело на семейство Рьорих.

       Едва през 90-те години книгите на Хейдок започват да достигат до своите читатели. Със своя безупречен стил и най-вече с идейното си богатство, породено от ярката индивидуалност и неповторимия жизнен път на техния автор, те спечелват заслужено приднание. И без преувеличение бихме могли да кажем, че творчеството на Хейдок е неоспорима и непреходна ценност не само за Русия, но и за цялото човечество.  

Литература:

А.Макаров Предисловие к книге А.П.Хейдока "Радуга чудес", Рига, Виеда, 1994.

Альманах "Утренняя Звезда", №1, Москва, МЦР, 1993г.