ФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО	Бр.8 /юни-август 2004

Елена Блаватска

 МАНТРИТЕ

(продължение от брой 7)

Ученикът: Един материалист ми каза, че всичко, което се говори за мантрите, е чисто сантиментално теоретизиране и че дори ако някои думи наистина въздействат на хората, това става, защото те носят приятни или неприятни за слушателите идеи. Но сами по себе си звуците не оказват никакво влияние, а що се отнася до въздействието на звуците или думите върху животните, това той отрече напълно. Естествено той не взе под внимание елементалите, понеже тяхното съществуване от негова гледна точка е напълно невъзможно.

 Мъдрецът: Една такава позиция в наши дни е напълно естествена. Материализацията на мисленето е твърде силна и истинският научен подход на водещите умове в различни области на науката е бил толкова погрешно разбран от онези, които мислят че следват примера на учените, че мнозина на Запад се страхуват да признаят съществуването на каквото и да било, ако то не може да бъде възприето от петте сетива. Човекът, за когото говориш, е представител на многобройния клас от хора, които приемат основополагащите закони, установявани отвреме навреме от известни учени, за неизменни, като забравят, че те непрекъснато се променят и усъвършенстват.

Ученик: Мислите ли, че научният свят някога ще признае нещо от известното на окултистите?

Мъдрецът: Да, ще признае. Истинският учен винаги се придържа към позиция, която му позволява да признае доказаните неща. Той може често да изглежда упорит и сляп, но всъщност той бавно напредва по пътя към истината, твърде бавно от твоя гледна точка, макар че за по-опитните от теб това не изглежда така. Само повърхностният учен безгранично вярва на публикуваните научни трудове на лидерите в науката като на нейна последна дума, но в същото време, докато той ги чете, неговите кумири вече записват или подготвят нови теории, които са способни сериозно да разширят и задълбочат предшестващите ги твърдения. Можем да се опасяваме само от догматизма на свещениците, подкрепяни от закона, които провъзгласяват, че откритието противоречи на Божественото откровение на светото писание. Но всичко това отдавна е отминало и не би следвало да очакваме да се повтори онова, което се е случило с Галилей. Сред материалистите, за които говориш, в значителна степен цари този стар дух, само че "Божествено откровение" за тях са изказванията на нашите научни лидери.

Ученикът: Аз наблюдавам това в продължение вече на последните 25 години от нашето столетие. Още преди десет години мнозина известни хора осмиваха онези, които приемаха фактите от опита на месмеристите, а сега почти всички тези явления са широко признати под общото име "хипнотизъм". И докато светилата на нашето време отричаха подобни явления френските лекари съпоставяха резултати от дълга поредица експерименти. Изглежда, езобретяването на нов термин вместо презирания стар служи за оправдаване и признаване на всичко отричано по-рано. Но можете ли да кажете нещо за тези изследователи-материалисти? Ни ги ли ръководи някакъв всесилен закон?

Мъдрецът: Да, това е така. Те се намират в центъра на менталния (но не и на духовния) прогрес на нашето време и са движени от сили, които не познават. Помагат им често самите Учители, които, без да пренебрегват нищо, постоянно следят успехите на тези хора в онези направления, които най-много им подхождат, приблизително по същия начин, както ти получаваш помощ не само в своя духовен живот, но също и в умствения. И затова тези хора ще продължават да признават факти и да откриват нови закони или нови имена на старите закони, за да обяснят тези факти. Те не могат да направят нищо друго.

Ученикът: В какво тогава се състои нашият дълг като ученици на истината? Трябва ли да станем реформатори на науката или да направим нещо друго?

Мъдрецът: Вие не трябва да се нагърбвате с реформирането на школите и техните учители, тъй като успехът няма да съответства на положените усилия. Науката е в състояние сама да се погрижи за себе си и вие само ще хвърляте бисери пред свинете. Удовлетворете се с това, че всичко, което те са в състояние да признаят, те отвреме навреме ще откриват и признават. Опитът да бъдат накарани да признаят онова, което според вас е напълно очевидно, може да се обясни единствено с вашето тщеславие и любов към похвали. Те, както и аз теб, е невъзможно да бъсат принудени да признаят някои необясними закони. И ти също би сметнал, че от моя страна е неразумно и нечестно отначало да ти разкривам неща, за разбирането на които твоето развитие е недостатъчно, а после да те карам да признаваш тяхната истинност. Или, ако от уважение ти би казал: "Това е истина", докато в същото време нищо не си разбрал и не си се придвижил напред в своето развитие, ти би отстъпил пред превъзхождаща те сила.

Ученикът: Но нали не искате да кажете, че ние трябва да пренебрегнем науката и да се посветим само на етиката?

Мъдрецът: Съвсем не. Научавайте всичко, което можете. Изучавайте и щателно анализирайте онова, което провъзгласяват тези школи и в същото време учете, проповядвайте и живейте на основата на истинското разбиране за братството. Това е истинният път. Простите хора, които не са запознати с науката, са мнозинство. Те трябва да бъдат наставлявани по такъв начин, че научните открития, неозарени от духовността, да не бъдат превърнати в Черна магия.

Ученикът: В последната ни беседа Вие споменахте, че елементалите пазят скрити съкровища. Аз много бих искал да науча нещо повече за това. Не как да ги управлявам или как да се сдобия с тези съкровища, а по въпроса като цяло.

Мъдрецът: Законите, които управляват запазването на скритите съкровища, приличат на онези, които важат за изгубените предмети. Всеки човек е обкръжен от флуид, ниво, сфера или енергия, можеш да го наречеш както желаеш, в която постоянно се намират елементали, съответстващи на неговата природа. Тоест те са оцветени в неговите цветове и носят отпечатъка на неговия характер. Съществуват множество техни разновидности. Човек може да притежава много елементали от една група или от всички групи, или много елементали от едни групи и малко - от други. И всичко, в което е облечен човек, е свързано с неговите елементали. Например ти носиш облекло от вълна или лен и украшения от дърво, кост, мед, злато, сребро и други материали. Всеки от тези предмети притежава определени магнетични връзки, присъщи само на него, но всички те в по-голяма или в по-малка степен са просмукани от твоя магнетизъм и твоите флуиди. Някои от тях поради своята субстанция не са в състояние продължително време да противостоят на тези флуиди, други - напротив. Елементалите са свързани с тези предмети с помощта на магнетични флуиди, всяка група в съсответствие със свояна субстанция. Мислите и желанията влияят върху тях в по-голяма степен, отколкото предполагаш и по начин, който не може да бъде обяснен с английски думи. Твоите желания, тъй да се каже, се привързват към някои неща по-силно, а към други - по-слабо. Когато някой от тези предмети случайно падне, той непременно бива последван от елементали. Те биват привлечени от този предмет и може да се каже, че го следват благодарение на притеглянето, а не на зрението. В много случаи те напълно обвиват предмета така, че до ри когато ти е под ръка, не можеш да го видиш. Но след известно време магнетизмът се изчерпва и силата на обвиването отслабва; тогава той става видим. Това не се случва всеки път. Но това се случва всекидневно и е достатъчно явно за много хора, за да бъде изключено напълно това явление от областта на приказките. Един от вашите литератори написа есе въз основа на собствения си опит, в което несъзнателно сподели много истини, макар и в хумористична форма. Заглавието на това произведение е, ако не греша, "За природната упоритост на неодушевените предмети". Равновесието на тези сили е толкова фино, че трябва да сме предпазливи в обобщенията. Ти си в правото си да запиташ например защо когато пада палто, рядко го изгубваме от погледа си. Има случаи, когато дори такива едри предмети се скриват, но те не са типични. палтото е пронизано от твоя магнетизъм и елементалът може да се чувства в него по същия начин, както ако то би останало на раменете ти. За елементала може да не протече никакво нарушаване на магнетични или други връзки. Ако не изчезва неголям предмет, това често се случва, защото поради множество причини, свързани с твоето състояние в този момент, балансът на силите възпрепятства неговото скриване. Във всеки конкретен случай ти трябва да проникнеш в сферата, в която е скрито действието на тези закони и да пресметниш съотношението на всички сили, за да кажеш защо се е случило така, а не иначе.

Ученикът: Но да вземем случая с човек, който, притежавайки съкровища, ги скрива в земята, заминава и умира, а съкровищата остават ненамерени. Какво става тогава?

Мъдрецът: Във всички случаи, когато човек скрива злато, скъпоценности, пари или ценни вещи, неговите желания са като приковани към онова, което той скрива. Към тези съкровища са привлечени много от неговите елементали, а и други групи елементали, които нямат никакво отношение към това, се събират около съкровището и го скриват. В случая с капитан на кораб, превозващ съкровища, влиянията са много силни, тъй като там се концентрират елементалите на всички хора, свързани със съкровището, а самият капитан е загрижен за съдбата на товара си. Трябва да помниш, че златото, среброто и другите метали имат особени, силни връзки с елементалите. Те не работят по човешките закони и законите на природата не дават на човека власт над металите и не му признават никакво специално и пълно право да притежава онова, което е изкопал от земята и си е присвоил. Затова няма да срещнем елементали, които се стремят да върнат на човек златото и среброто, което е изгубил. Ако бихме предположили, че елементалите угаждат на желанията на хората или се занимават с установяване на онова, което наричаме наше право на собственост, с това ние бихме допуснали възможността да съществува едно капризно и безотговорно Провидение. Те действат само в съответствие със законите на своето съществуване и доколкото не притежават способността за собствено съждение, те не правят грешки и не могат да бъдат управлявани с помощта на съображения, основаващи се на нашите измислени права или неудовлетворени желания. Душите, принадлежащи на металите, неизменно действат, така, както е предписано от законите на тяхната собствена природа и една от формите на проявление на тези закони е това, че металите биват скривани от нашите очи.

Ученикът: Може ли всичко това да намери някакво приложение в областта на етиката?

Мъдрецът: Ти не трябва да изпускаш нещо много важно. Всеки път, когато рязко и безпощадно критикуваш грешките на друг човек, ти привличаш към себе си някои видове елементали от този човек. Те се привързват към теб и се стремят да намерят у теб състояние, област или грешка, аналогични на онези, които има у напуснатия от тях човек. Те като че го оставят, ако може да се каже така, за да ти служат срещу по-голямо заплащане.

Освен това, съществува още - за което споменах в предишна беседа - влиянието на нашите действия и мисли не само върху част от Астралната Светлина и нейните елементали, принадлежащи на всеки от нас, но и върху целия астрален свят като цяло. Ако хората можеха да видят ужасните картини, запечатани в него и постоянно натрапващи ни предложения да повторим подобни действия или мисли, Златният век би настъпил по-бързо. Астралната Светлина в този смисъл прилича на фотонегатив, а ние на поставена под него светлочувствителна хартия, върху която се отпечатва фотографското изображение. Всяко едно действие може да бъде видяно в два варианта. Единият отразява самото действие, а другият представлява картина на мислите и чувствата на онези, които участват в него. Сега ти виждаш, че носиш отговорност за много по-страшни картини, отколкото би могъл да предположиш. Защото зад простият външен вид на действията много по-често са скрити много по-лоши мисли и желания.

 Ученикът: Влияят ли по някакъв начин тези картини в Астралната Светлина върху нашите следващи земни въплъщения?

 Мъдрецът: Да, и то мнго силно. Ние сме подложени на тяхното влияние в продължение на дълги периоди от време и в това ти може би ще намериш ключовете, които търсиш, към разгадаването на много процеси на действащия закон на Кармата.

Ученикът: Не се ли оказва същото влияние и върху животните и чрез тях върху нас, или обратното?

Мъдрецът: Ние влияем върху царството на животните чрез Астралната Светлина. Ние сме им внушили картини на жестокост, потисничество, господство и кръвопролитие. Целият християнски свят признава, че човекът може безнаказано да убива животни, според теорията, ловко разпространена от проповедниците в отдавнашни времена, че животните нямат душа. На това учат дори малките деца, които много отрано започват да убиват насекоми, птици и животни не за защита, а просто без причина. С порасването им този навик се укрепва и в Англия убиването на птици в количества по-големи, отколкото необходимостта от храна го налага, става национална традиция, би следвало да се каже порок. Това е в някакъв смисъл илюстрация: ако тези хора биха могли да ловят елементали със същата лекота, с която ловят животни, те биха ги убивали за удоволствие, ако не биха могли да ги използват, а за непослушание елементалите би ги очаквала смърт. Всичко това се усеща (разбира се, несъзнателно) в света на елементалите и според законите на действието и противадействието ние получаваме от тях същото, което им даваме.

Ученикът: Преди да изоставим този въпрос, бих искал да се върна към въпроса за металите и взаимоотношенията на човека с елементалите, свързани с минералния свят. Ние срещаме хора, които, както изглежда, с лекота могат да намират метали; както те казват, на тях им върви в това. Как се съгласува това с естествената тенденция на елементалите да крият? Става ли това поради война или някакво несъгласие ежду различини групи елементали, принадлежащи на един и същ човек?

Мъдрецът: Това е едно от обясненията. както вече казах, някои хора привличат повче елементали от един клас, отколкото от друг. Човек, на който му върви с металите, например, със златото или среброто, има в своето обкръжение повече елементали, свързани с царството на тези метали или принадлежащи му, в сравнение с другите хора, и затова сред неговите елементали има по-малко борба. Преобладаването на метало-духовете прави човека по-съвместим с техните царства и естественото взаимно притегляне между изгубеното или скритото злато или сребро и този човек е по-голямо, отколкото у другите хора.

Ученикът: От какво се определя това: от желанието за злато и сребро или от вродени свойства?

Мъдрецът: То е вродено. Съчетанията във всеки индивид са толкова объркани и зависят от толкова много причини, че ти не би могъл да ги преброиш. Те се проследяват в течение на много поколения и зависят от особеностите на почвата, климата, националността, семейството, расата. А те, както можеш да видиш, са необичайно разнообразни и с онази информация, с която разполагаш, не са ти достъпни. Просто стремежът към злато или сребро тук не стига.

Ученикът: Аз предполагам също, че опитът да се доберем до елементалите чрез силно мислено съсредоточаване също няма да донесе резултат.

Мъдрецът: Няма да донесе, тъй като твоите мисли няма да достигнат до тях. Те не те чуват и не те виждат и въпреки че благодарение на случайна концентрация на сили необразованите хора понякога успяват да им повлияят, тези случаи са възможни само защото притежаваме естествени връзки с конкретно царство, на елементалите от което оказваме въздействие.

Ученикът: Благодаря Ви за наставленията.

Мъдрецът: Нека да стъпиш на пътя, водещ към Светлината!