БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ	Бр.5 /март 2004

Бойко Златев

ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА НА КЛЕВЕТАТА

        В брой 3 на "Палитра" беше поместена статията "В мрежите на безпросветното невежество". Тя беше посветена на едно печално по своята същност и тревожно по мащабите си явление у нас - очернянето и клеветенето на личности с безспорен и значим принос за българската и световната култура.

        На пръв поглед изглежда, че изминалите оттогава два месеца са твърде малко време, за да настъпи коренна промяна в ситуацията. Такава обаче се случи и за съжаление - в отрицателна посока. Клеветите, за които стана въпрос в предишната статия, получиха ново превъплъщение - в усърдно разпространяваната по будки и вестникарски сергии книга на Константин Дилчев "Загадъчната смърт на Людмила Живкова. Индийска приказка с трагичен край". Книгата се продава като приложение към сп."Шок" (също издание на К.Дилчев) и това едва ли е случайно. Текстът й е предназначен да упражнява своего рода "шоково въздействие" върху читателя както със стила си, така и със съдържанието си.

        Първото, което се хвърля в очи при запознаването с текста й, е бездънната простотия, която се лее на талази буквално от всяка страница на дилчевия пасквил. Авторовият изказ е типичен за жълтата преса и по стиловите си интонации е подобен на най-долнопробната чалга. Това е и първата бариера пред читателите с по-високо културно ниво, първото препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да бъде анализирано съдържанието на книгата по същество.

        Авторът си е поставил целите да запознае читателите в рамките на 111 страници не само с философските възгледи на Людмила Живкова, но и с произхода и историята на философските учения, които са привличали нейния интерес. След което да ни убеди, че именно във философията се крие причината за смъртта на Людмила Живкова... "А какво общо има едното с другото?" - ще запита непредубеденият читател. Но за г-н Дилчев, разбира се, всичко е ясно отнапред и на читателя още от началото на книгата трябва да бъде втълпено: "Не може да се каже, че такава връзка няма" (стр.4). Защо? Защото в противен случай се оказва напълно безсмислено да се четат останалите 100 страници след встъплението, които К.Дилчев е написал. А в тях авторът е разкрил невежеството си по всички разгледани от него въпроси, че дори и по някои, които само е споменал мимоходом.

        Тъй като става дума за над 100 страници текст, в настоящата статия няма да бъде възможно опровергаването на всички невежествени и неистинни твърдения, съдържащи се в книгата на К.Дилчев и ще се спрем единствено на най-важните.

        От стр. 47 до стр. 58 авторът си е поставил задачата да запознае накратко читателите с философско-нравственото учение Жива Етика (известно още като Агни Йога), чийто последовател е била Людмила Живкова. Пасажи, претендиращи да разкриват определени положения на Жива Етика, се срещат и на други места в книгата. На стр. 47 К.Дилчев ни разкрива и причините, които са го накарали да се заеме с тази толкова амбициозна задача: "В интерес на истината и сега, повече от 20 години след събитията, които описваме, учението Агни Йога е толкова неизвестно за иначе интелигентния българин, колкото и по онова време." От вниманието на К.Дилчев явно е убягнал фактът, че през последното десетилетие книгите на Жива Етика излязоха от печат в по няколко издания от издателствата "Астрала", "Фохат" и други. И отдавна са достъпни за интелигентните българи. Онези, които биха искали да се запознаят с книгите в оригинал, също имат тази възможност - да си ги закупят от руските книжарници в страната или да си ги поръчат директно от Русия по интернет. Но... "Ако читателят е запознат с това Учение, би могъл да пропусне четенето по-нататък на този параграф" - пише К.Дилчев на същата страница 47, очевидно понеже не е заинтересован читатели, запознати с Агни Йога, да прочетат неговите "свободни съчинения". И той наистина има защо да се опасява от това.

        Оказва се, че според К.Дилчев "В строго научен план философска основа на Агни Йога е преди всичко ортодоксалното брахманско учение "санкхя""(стр.48). Такова твърдение не се съдържа нито в някоя от книгите на Агни Йога, нито в научната литература по въпроса. Откъде тогава идват претенциите на Дилчев за "строго научен план" в изложението му? Отговор можем да намерим в следващия абзац, където се твърди, че Агни Йога е свързана с будизма поради това, че будизмът е оказал силно влияние върху всички индийски религиозни учения. Т.е. една от целите на К.Дилчев в случая е да изтъкне (не да докаже, защото доказателства в книгата му като правило липсват), че Агни Йога е тясно локализирано географски по своя обхват и произход учение, и то произхождащо от Индия - страна, за която често се смята, че е далеч от България не само в географско, но и в културно отношение. Втората цел е да се се внуши на читателите, че Агни Йога е религиозно учение. За тази цел навсякъде в книгата понятията философия и религия се размиват и между тях се поставя знак на равенство. На стр.11 за православието се говори като за спадащо към християнската философия (а не към християнската религия). На стр. 12 също се споменава "християнската философия" вече без изобщо да става ясно коя християнска философия има предвид авторът. Затова пък от стр. 48 с изненада научаваме, че гръцкият философ Хераклит бил създал... религиозно учение. За подобно твърдение в една писмена работа би получил двойка не само студент, но и всеки ученик от гимназията и е трудно да допуснем, че на г-н Дилчев не му е ясна разликата между понятията религия и философия. Но той се стреми съзнателно да замъгли (и ако може, да заличи) тази разлика в съзнанието на своите читатели.

        Защото иначе не би могъл да представи Жива Етика като синтез от религиозни учения (стр.52), при това за синтез, съдържащ идеи, "враждебни на християнството и на православието в частност" (стр. 53).

         От самото име Жива Етика можем да се досетим, че в нея не може да не се съдържат нравствените принципи, проповядвани в древността от Буда и Христос и представляващи основата на морала и в наши дни. Твърдението, че Жива Етика представлява религиозно учение или някакъв "синтез на религиите" обаче е напълно неправомерно и не отговаря на истината. Преди всичко защото Жива Етика утвърждава науката, изкуството и религията като равноправни пътища на човешкото познание. Тя не дава приоритет нито на конкретен вид изкуство, нито на някое тясно научно направление, нито на някоя конкретна религия (в противоположност на това, което пише К.Дилчев), а призовава към разширяване на съзнанието. Именно в тази насока са дадени и съдържащите се в нея сведения за явления, непознати и необяснени от съвременната наука, а не за задоволяване на празното любопитство и жаждата за сензации, към което очевидно се стреми г-н Дилчев.

        Но г-н Дилчев въвежда в заблуждение своите читатели не само по въпроса какво представлява философско-нравственото учение Жива Етика, но и по отношение на неговата предистория. Целите на Теософското Общество, създадено от Елена Блаватска и полковник Хенри Олкът през 1875 г., могат да бъдат намерени в повечето популярни изложения на теософията. Те са, както следва:

      1. Да сформира ядрото на всемирното Братство на човечеството без разлика на раса, национална принадлежност, пол, каста или цвят на кожата.

         2. Да поощрява изучаването на сравнителната религия, философията и науката.

        3. Да изследва неизвестните природни закони и скритите сили в човека. (тази цел не е задължителна за членовете на Т.О.)

        За "труд" като дилчевия обаче тези цели явно са твърде скучни и прозаични, за да ги спомене. В замяна на това решава да ни смае с нещо далеч по-интригуващо, с твърдението, че Блаватска била избрана да ръководи реализирането на тези цели единствено поради това, че "имала силни окултни способности" (стр.32). По-нататък, до стр. 40, К.Дилчев се опитва да създаде впечатление за Теософското Общество като за някаква окултна група, а за Блаватска - като за шарлатанка. Той не се осмелява да направи тези внушения директно, а като представи непълна и едностранчива информация. Така например като пише за изводите на Лондонското дружество за психически изследвания, което обвинява Блаватска в шарлатанство, К.Дилчев пропуска да спомене, че същото това дружество по-късно се отказва от тези свои изводи и поднася извиненията си на Теософското Общество.

        Според К.Дилчев Блаватска е защитавана от обвиненията в шарлатанство единствено от своите приятели и близки (стр.38) Т.е. целта е да се внуши, че всички останали са приемали обвиненията. Това също не отговаря на истината - сред защитниците на Блаватска има хора, които никога дотогава не са я познавали, каквито са и споменаните от К.Дилчев 70 индийски учени, написали писмо в нейна защита. А обвиненията са поддържани най-вече от йезуитските мисионери в Индия, както и от някои протестантски секти, които се дразнят от това, че Теософското Общество пробужда интереса и уважението на индийците към тяхната родна култура и традиции.

        За да дискредитира Блаватска, К.Дилчев обаче непременно трябва да дискредитира и нейните Учители. Затова на стр.39-40 той се стреми да ги представи като недалновидни, непрактични и безотговорни спрямо вестителите и учениците си. Оставяме тези твърдения изцяло на съвестта на техния автор. Ще споменем само, че сред привържениците на теософията са били великият изобретател Томас Алва Едисон, нобеловият лауреат за литература Уилям Йейтс, великият английски физик лорд Келвин. Теософията оказва голямо влияние върху формирането на мирогледа на махатма Ганди и Джевахарлал Неру. Идеите, съдържащи се в книгите на Блаватска, дават отражение върху изкуството на ХІХ и ХХ век, в творчеството на Скрябин, Метерлинк и много други. Съзвучни на теософските идеи са философските трудове на основоположника на ракетостроенето К.Циолковски. Ако повярваме на г-н Дилчев, ще се окаже, че всички тези хора са станали доверчиви жертви на недалновидни и безотговорни учители. А ако откажем да му повярваме? Тогава отново за пореден път ще се окаже, че К.Дилчев заблуждава доверчивите си читатели.

        За пореден, но не и за последен... На стр.56-62, като пише за Трансхималайската експедиция на семейство Рьорих, К.Дилчев отново пробутва на читателите си клевети. Този път те не са негово собствено производство. На стр. 60 Дилчев посочва и "вдъхновителите си". Това са отдавна дискредитиралите се руски автори дякон Андрей Кураев, Олег Шишкин и Александър Сенкевич, чиито книги за Рьорих, също както и дилчевата за Людмила Живкова, нямат нищо общо с науката и са пълни с измислици и клевети [вж. по този въпрос 1,2, както и литературата към статията "В мрежите на безпросветното невежество" от брой 3]. Именно от книгите на Шишкин К.Дилчев е заимствал клеветата, че експедицията на Рьорих е представлявала "въоръжен до зъби военен отряд, в който чекистите били повече от изследователите". Но за да хване дикиш тази клевета, тя трябва да се облече в по-конкретни форми. Затова ни се сервира и друга клеветническа измислица на Шишкин - че сред чекистите, които уж били участвали в експедицията на Рьорих, бил и известният авантюрист Яков Блюмкин...

        К.Дилчев явно не е смутен от факта, че за такива и подобни на тях неверни твърдения, публикувани от Шишкин в руския вестник "Сегодня", вестникът е осъден в Русия още през 1994 г. Не го смущава и това, че вече цяло едно десетилетие Шишкин и Сенкевич не са представили нито един документ в подкрепа на твърденията си. Нещо повече, той се чувства призван да допълни тези твърдения с измислени от самия него като например "писмото на Махатмите до Сталин"(стр.62). На историята е известно писмо на Махатмите до Съветското правителство, текстът му е публикуван в съветското списание "Международная жизнь", но "писмо на Махатмите до Сталин" явно е оригинално хрумване на г-н Дилчев.

        Наистина, редно е да се запитаме с думите на самия К.Дилчев: "Тук възниква логичният въпрос - истина ли е всичко това, не са ли някакви измислици?" Измислици са, разбира се, но както вече се убедихме, авторът най-малко се интересува от истината. "Всичко е абсолютно вярно" - кълне се той и отново очаква да му повярваме. И се стреми да измисли и някаква "пряка връзка" между смъртта на Людмила Живкова и съобщените от него "факти". Тук вече въображението му се развихря извън всякакви предели."Людмила се принесла в жертва на богинята на смъртта Кали", "Тайнственият махатма я бил зомбирал", "Неумелото използване на енергия от чакрите причинило смъртта" - това са само някои от версиите на К.Дилчев - коя от коя по-сензационни. И коя от коя по-лишени от смисъл и от доказателства. Людмила посетила индийски храм? Значи се е принесла в жертва... Людмила се срещнала с възрастен индиец? Значи я е зомбирал... Такава е "логиката" на дилчевите доказателства - логика, с която може да се "докаже" абсолютно всичко. Включително и невъзможното. "Не коментираме тази версия. На този етап тя е не толкова в областта на науката, колкото на вярата." - пише Дилчев на стр. 107 и с това цели да създаде впечатлението, че всичко останало, написано от него в книгата, има нещо общо с науката.

        Но и това не е всичко. За най-търпеливите читатели в книгата е поместено и заключение. То цели да отговори на въпроса "Защо Людмила претърпя провал в опита си да наложи в живота принципите на Агни Йога?". Преди да се спрем на версиите на Дилчев по този въпрос, ще отбележим, че оценката му се различава коренно от оценката на живота и дейността на Людмила Живкова от Светослав Рьорих и от академик Людмила Шапошникова [3]. Оценката му се разминава и с оценката, дадена от политици, културни дейци и общественици на отбелязването на 20-годишнината от смъртта на Людмила Живкова в НДК през 2001 г. Независимо от това, ще разгледаме и тези изтъкнати от К.Дилчев "версии". Още повече, че той има претенциите да отговори на поставения от самия него въпрос "от позициите на самото Учение".

        Отговор на измисления от самия него въпрос К.Дилчев дава, като изрежда три също измислени от самия него противоречия. "Агни Йога не може да се налага с натиск отгоре" - пише той и явно се опитва да внуши, че Людмила е правила точно това. Не посочва откъде има тези сведения. Не ни е известно да има дори и само едно лице, което в мемоарите си или на друго място да твърди, че Л.Живкова му е налагала или го е заставяла да се занимава с Агни Йога. Не посочва такива примери и К.Дилчев. Очевидно, Агни Йога не му е била налагана и лично на него и той самият се е запознал с книгите изцяло по своя инициатива. Запознаването с текста на едно философско учение обаче налага и известна отговорност - а именно да не се изопачават неговите положения, колкото и човек да не е съгласен с прочетеното. С това изискване, както вече видяхме по-горе, К.Дилчев е в конфликт.

        "Образованост и духовност - това са различни неща" - гласи второто "противоречие" на Дилчев, според което образоваността пречи на възприемането на Агни Йога. Но ако е така, не биха могли да я възприемат нито Елена Рьорих, притежавала обширни познания в много области на науката и изкуството, нито Николай Рьорих, който е имал две висши образования, нито по-големият им син Юрий Рьорих - световноизвестен ориенталист, владеещ 60 езика, нито по-малкият им син Светослав Рьорих - световноизвестен художник и автор на редица научни трудове. Що се отнася до онази т.нар."образованост", която се състои в механичното усвояване на информация, непридружено от осмисляне, тя наистина пречи на усвояването на Агни Йога. Самият К.Дилчев и книгата му ни дават нагледен пример за това.

        "Когато духът тероризира тялото" е заглавието на третото "противоречие" на К.Дилчев, с което той продължава да тероризира читателите си. "Людмила е третирала сурово физическото си тяло" - авторитетно заявява той и прибавя към заявленията си няколко абзаца мъгляви разсъждения за еволюцията на духа, както той я разбира. "...колкото повече духът се развива нагоре по еволюционната стълбица - толкова повече отслабват и се губят връзките му с материалното тяло." (стр.110) - пише авторът поредната си нелепост, без да осъзнава, че съчиненото от него се намира в диаметрално противоречие не само с Жива Етика, но и на практика с всички известни учения за духовен напредък, познати на човечеството, които виждат като важна част от еволюцията на духа не "скъсването на връзките му с материалното тяло", а именно по-пълното овладяване на материалното тяло и неговите възможности от страна на духа... Но това вече са теми, които изискват по-обширно разглеждане и излизат извън рамките на настоящата статия.

         Дадените от нас примери в никакъв случай не изчерпват съдържащите се в книгата неточности, неверни факти и клевети. Но дори и само споменатите по-горе са достатъчни да се направят изводи и заключения както от съдържанието на книгата на К.Дилчев, така и от самия факт на появата й.

            Направеното от К.Дилчев представлява грубо и невежествено очерняне на Людмила Живкова и нейното дело като за целта е направен опит да бъдат дискредитирани нейните философски възгледи. В тази връзка авторът се е опитал да опетни имената на семейсво Рьорих и на великия индийски мислител и обществен деец Ауробиндо Гхош. По този въпрос е необходимо да отбележим следното.

           Рьорихознанието е научна дисциплина, която съществува от десетилетия, за този период са реализирани стотици публикации в научната литература - монографии, статии в научни списания, доклади на научни конференции, в които са изследвани по-задълбочено различни аспекти на живота и дейността на семейство Рьорих и са представяни и неизвестни дотогава факти.
            Големите специалисти по Рьорих /П.Ф.Беликов, акад. Л.В.Шапошникова, акад.Окладников и др./ не са отстъпвали от научните методи в изследванията си и са ги провеждали дори и тогава, когато големият интерес към Рьорих меко казано не се е поощрявал от властите и от идеологическия отдел на ЦК на КПСС. Във всички тези изследвания учените-рьориховеди са се ръководили от своята съвест на изследователи, трудовете им се основават на документи, в тях са спазени правилата за боравене с архивни материали. Тази дейност продължава и днес - основен център, в който тя се провежда, е МЦР. Понастоящем там работят специалисти като акад. Л.В.Шапошникова, Татяна Ротгерт, Татяна Книжник, проф. В.Фролов, А.В.Стеценко и много други.

            На този фон представянето на съмнителни експромти от типа на тези на Шишкин и Сенкевич, пълни с клеветнически твърдения и измислици, които двамата господа вече 10(!) години отказват да потвърдят документално, пълни с фалшифицирани препратки към архивни материали, както и препечатването на тези клевети в пресата, предназначена за широка аудитория, незапозната с разглежданите проблеми, не може да се приеме по друг начин освен като опит за очерняне и дискредитиране на името Рьорих, за дискредитиране на културните, научните и обществените начинания на семейство Рьорих, за поставяне на преграда между общественото съзнание и техните идеи. По-рано такава преграда се поставяше по пътя на идеологическите забрани, а днес, когато това е невъзможно - чрез масирана клеветническа кампания.

            В Русия тази кампания набира обороти, когато има юбилеи - кръгли годишнини на членовете на семейство
Рьорих и интересът към тях в обществото е особено висок - 1994 г./120 г. от рождението на Н.Рьорих, 90 г. от рождението на С.Рьорих/, 1999 г./125 г.от рождението на Н.Рьорих и 120 г. от рождението на Е.Рьорих/, 2002 г./100 г. Ю.Рьорих/. Настоящата 2004 година е юбилейна - навършват се 100 години от раждението на Светослав Рьорих, в сътрудничество с когото Людмила Живкова осъществява значими културни инициативи в България. И клеветите отново не закъсняха.

            Използваните от противниците на Рьорих методи говорят преди всичко за тяхното безсилие, за тяхната пълна неспособност да водят диалог или полемика с аргументи по същество, за тяхната незаинтересованост от такъв диалог и от установяване и утвърждаване на истината. Публикации като тези на Шишкин, Сенкевич, Кураев, Дилчев и др. нямат нищо общо нито с науката, нито с художествената проза. Книги като тази на К.Дилчев, представляват преди всичко срам за страната, в която се появяват и срам за авторите им.

            Читателите, които биха искали да научат повече за семейство Рьорих, биха могли да се запознаят с автентичените трудове на Николай и Елена Рьорих, много от които вече са издадени и на български, с книгите за Николай Рьорих от Богомил Райнов и Антон Дончев, както и с трудовете на изтъкнатите руски рьориховеди П.Беликов, акад. Л.В.Шапошникова, проф. В.В.Фролов, О.А.Лавренова и др., със сборниците от доклади на конференциите на Международния център-музей "Рьорих" в Москва (неправителствена организация към ООН). С високата оценка на делото на Рьорих, която му дават Айнщайн, Метерлинк и Тагор, а в България - Николай Райнов, Васил Стоилов и Владимир-Димитров Майстора и много други...

                Но може би именно от това знание К.Дилчев се опитва да ни лиши, като ни поднесе клеветите си?...
 

Литература:

1. Л.В.Шапошникова.  Подвижничество диакона Кураева.  Сборник "Защитим имя и наследие Рерихов", Москва, МЦР, 2001. 

2. А.В.Стеценко. Клевещите, клевещите, что-нибудь да останется.  Сборник "Защитим имя и наследие Рерихов", Москва, МЦР, 2001. 

3. Л.В.Шапошникова. Людмила Живкова - государственный деятель и подвижник, сп. "Культура и время", 2002 г.