БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ	Бр.3 /януари 2004

Бойко Златев

В мрежите на безпросветното невежество

     Причина за написването на тези кратки бележки е едно явление, което през последните години взе у нас доста забележими размери и продължава да се развива и разширява. Става въпрос за клеветенето и очернянето на хора, които имат безспорен принос в българската и световната културна съкровищница. Тази дейност е придобила широк размах не само в България - в някои страни за нея е влязъл в употреба специфичният термин "бузинизъм" (по името на известния с клеветническите си статии украински журналист Бузина). Макар че в бузинистките текстове често могат да бъдат открити признаци на маниакална обсебеност от идеята на всяка цена да се "разобличи" и "развенчае" обектът на лютата ненавист на бузиниста, мащабите на явлението дават основание да се предположи, че истинските причини за него са далеч по-дълбоки от жаждата за изява и облаги на психически неуравновесени и/или нереализирали се в живота личности.  

    Специфична особеност на българския бузинизъм (или на българското клеветене, очерняне и т.н.) е, че освен "родно производство" той бива и вносен, т.е. в България интензивно се публикуват преводни текстове с бузинистко съдържание. И ако клеветата безспорно е плод и на дълбоко невежество, в този случай се получава своего рода "невежество на квадрат" - умножават се едно по друго невежеството на чуждия автор и това на българския издател. При това често става дума за уважавани издания и издателства. А понякога се случва българският и вносният бузинизъм да си помагат един на друг и взаимно да се допълват.

    Пример за горното са публикуваните у нас клеветнически очернящи материали за великия руски художник, поет, учен и общественик Николай Рьорих и съпругата му Елена (създатели съвместно с анонимна група учители от Изтока на философско-нравственото учение "Жива Етика", известно и под името "Агни Йога") и синовете им Юрий Рьорих (световноизвестен ориенталист) и Светослав Рьорих (известен художник) - и двамата продължители на обществените културни инициативи на своите родители.

    Първа се появи статията на някой си г-н Н.Кроткий (sic!) "В мрежите на Агни Йога" [1]- в издадения от издателство "Тавор" сборник "Пътища към ада" редом с материали, осъждащи наркоманията, страстта към хазарта и други пороци.. Текстът започва с думите:

     "Както и мнозина от съотечествениците ми, изпитвайки духовен глад след многото години на войнстващ атеизъм, аз се хвърлих в бездната на духовните търсения, които ме доведоха при учението на "Живата Етика" (Агни-Йога). С какво ме завладя тя? С новите, напълно потресаващи за атеиста дилетант знания за устройството на света, и преди всичко на духовния свят. "Живата Етика" се представя като някакъв синтез от наука, религия и философия, "синтез" между културите на Изтока и Запада. Тя призовава към "духовна еволюция", към онова, което жадуваше моята душа, и бързо обръща светогледа на 180 градуса... ".

Останалата му част е посветена на обяснения от страна на автора защо е изоставил предишното си увлечение и го е заменил с Православието. Обясненията му се свеждат до стремежа да представи Агни Йога като сатанинско и антихиристиянско учение. Тъй като нито една от 14-те книги на Агни Йога не съдържа нито сатанински, нито антихристиянски текстове, единственият изход за г-н Кроткий е да си ги измисли сам, като разчита, че читателят едва ли ще потърси самите книги. Тук наистина е редно да попитаме - съответстват ли фалшификацията на цитати и откритата клевета на християнския морал, за чийто защитник г-н Кроткий се представя и не е ли измислил той освен своя собствена "Агни Йога", с която да плаши доверчивия читател, и свое собствено "православно християнство", което да оправдава лъжите му? И дали причината толкова лесно да "обръща светогледа си" не се корени в самия него, а не в книгите, които чете. Статията е публикувана сравнително отдавна, през 1998 г., оттогава не сме наблюдавали нови творби на нейния автор и ни остава единствено да се надяваме, че през изминалите години Православието не е останало за него поредното "модно увлечение" и че все пак е възприел нещо от християнските истини.    

    Малко след Н.Кроткий се появиха статиите на неговия български аналог Стефан Чурешки, публикувани в различни медии, а някои просто на личния сайт на автора, които носят примамливите заглавия "Възобновяването на езичеството и ересите в България върви по пътя на науката" , "Езичество, окултизъм, национализъм и посткомунизъм. Съществува ли в днешна България духовен преход от атеизъм и марксизъм към езичество и окултизъм?" и "Канонизацията на Левски". А от съдържанието им читателят би могъл да получи много информация, която обаче не е истинна. Така например за Чурешки Николай Рьорих е масон и окултист. Богомил Райнов е за него дъновист, а Светлин Русев е наречен "окултната фигура в изобразителното изкуство". Но освен, че написаното не е вярно, авторът се ограничава единствено с голи фрази и нито аргументира своите квалификации, нито съобщава откъде е взел сведенията си. Логичният извод в случая е, че си ги е измислил сам. Плод на развихрено въображение е и писаното от Чурешки за ЧСОУ "Рьорих", тъй като нито обучението в това училище се базира на философията на Рьорих, нито пък философско-нравственото учение "Жива Етика" съдържа окултни и магични елементи.

    В статията си Чурешки пише за Богомил Райнов и Светлин Русев като за членове на "овластения културен кръг, създаден от покойната Людмила Живкова", който и досега останал "начело на хуманитарното познание и обществени представи в България"[2]. Единственият наш автор, който съумя да напише роман, осмислящ на достатъчно високо художествено ниво съвременната българска действителност, се оказа не човек от по-младото поколение, както би следвало да очакваме, а именно Богомил Райнов, когото Чурешки най-безгрижно награждава с измислени епитети. Вече над 20 години след времето на Людмила Живкова Светлин Русев продължава да създава своите шедьоври. Картините му се откупуват от известни музеи и колекционери по цял свят, изложбите му се радват на голяма популярност. Но за г-н Чурешки това, разбира се, са дреболии, които дори не си струва да бъдат споменавани. Като трън в очите му е митичната "овластеност" на Светлин Русев и Богомил Райнов (Над кого? Над какво?). На фона на написаното за Светлин Русев и Богомил Райнов е направо учудващо как бдителното око на нашенския бузинист е пропуснало Антон Дончев - автор на цяла книга за Николай Рьорих (о ужас!) и на романа "Време разделно", който заради магическия му реализъм г-н Чурешки с присъщата му лекота да раздава епитети като нищо би могъл да причисли към "окултната литература". За сметка на това с фанатична устременост  Чурешки съзира окултизъм в творчеството на Ботев, понеже в баладата "Хаджи Димитър" се споменавали самодиви. Като се има предвид факта, че авторът на тези "идеи" е понастоящем учител в средното училище, не е трудно да се досетим какъв е източникът на част от кандидатстудентските бисери по история и българска литература, на които всяка година ставаме свидетели. 

    На трето място следва да споменем основния клеветник срещу Рьорих в Русия - дякон Андрей Кураев - съмнителен автор, чиято недобросъвестност при работа с текстове е отдавна известна в родината му [вж. 3,4,5,6,10] и на когото християнската периодика в България упорито се опитва да изгради имидж на авторитетен богослов. При това старателно бива премълчаван фактът, че книгите на Кураев са забранени за разпространение в Троице-Сергиевата лавра и Оптина Пустиня в Русия. Не се продават негови книги и в книжарницата на Новодевичия манастир в Москва. Преди демократичните промени - аспирант в Института по философия на АН на СССР, активно изучаващ марксизма-ленинизма и подготвящ се за кариера по стъпките на баща си (сътрудник в идеологическите структури на КПСС), с идването на демокрацията Кураев рязко "обръща мирогледа си на 180 градуса" и се преориентира към Православната църква, където почти веднага започва да се занимава с това, за което е учил - да бди за "идеологическата чистота" и да се бори с всичко ново, непонятно и неразбираемо за него, на първо място - с философско-нравственото учение "Жива Етика". Освен с клеветите си срещу семейство Рьорих на руските читатели Кураев е познат и като яростен антисемит, според когото денят на жената 8 март е законспириран еврейски празник, а описаните в библейската книга "Естир" събития не са се случили по промисъл Божия, а са плод на еврейски политически интриги.[вж. 6,7,9 ] Разбира се, може би трябва да сме щастливи и благодарни, че точно тези текстове на "авторитетния богослов" не са преведени и издадени на български език от нашенските му почитатели. Но и в онова, което е преведено, скандалните моменти никак не са малко. Така например в книгата "За нашето поражение" [8] Кураев пише:

    "Нека си спомним с какво изкушава антихристът християните на "осмия Вселенски събор" в "Три разговора" на Владимир Соловьов…

    По догадката на Владимир Соловьов мечтата на антихриста е да затвори православието в ритуално-етнографски резерват. В "Повест за антихриста", която увенчава посмъртното произведение на Соловьов "Три разговора", антихристът, провъзгласил се за президент на земното кълбо, надявайки се да купи благоразположението на православните, се обръща към тях със следните думи: "Любезни братя! Знам, че сред вас има такива, за които най-ценното в християнството е неговото свещено предание, старите символи, старите песни и молитви, иконите и чинът на богослужението. И наистина, какво може да бъде по-ценно за религиозната душа? Знайте, възлюбени, че днес подписах устав и отпуснах огромни средства от Световния музей на християнската археология с цел откриването и съхранението на паметниците на църковната древност… Братя православни! На който му е по сърце тази моя воля, който според чувството на сърцето си може да ме назове свой истински вожд и господар, нека дойде тук!"…"

и по-нататък, след цитата от Соловьов, в бележките към този пасаж:

"Този “Събор” е описан и от Е.Рьорих: "Нова църква трябва да замени старата в пълното сияние на Красотата на Исусовия Подвиг, тя ще трябва да събере Велик Вселенски Събор, който да преразгледа в светлината на новото съзнание всички постановления на предишните Събори. И чак тогава ще бъде основана Новата религия, религията на Св.Дух."(Письма Елены Рерих. 1932-1955. Новосибирск, 1992, с. 67)."

Интересното в случая е не само това, че Кураев не се аргументира защо според него става въпрос за същия "този" събор и за да постигне целта си, е готов да отъждестви Св.Дух с антихриста. Същият пасаж от книгата на Вл.Соловьов е цитиран с опит да бъде приложен към Николай Рьорих (за целта цитатът е даден с пропуски) и от профашисткия печат в Харбин (Китай) през 30-те години на миналия век.

    В писанията си срещу семейство Рьорих Кураев се позовава доста често и на своите предшественици и сподвижници в клеветата О.Шишкин и А.Сенкевич. И двамата намериха у нас добър прием. Сп. "Факел" дори се самоунизи до степен да помести глава от книга на Шишкин в два последователни броя (бр.2/3 и 4 за 2002 г.). Пълната несъстоятелност на твърденията му е убедително разкрита от А.Стеценко в [11], същата е констатирана още през 1996 година и от компетентните съдебни власти в Русия - с решение на Тверския градски съд информацията, съдържаща се в статиите на О.Шишкин е призната за несъответстваща на действителността. След щателно проучване на архивите А.Стеценко доказва, че цитираните от Шишкин архивни документи или изобщо нямат отношение към Рьорих, или съдържащата се в тях информация се различава от цитираното от Шишкин. Що се отнася до скандалното посещение в България на А.Сенкевич, информация за него също може да бъде намерена в [11].

    За разлика от Кураев, Шишкин и Сенкевич, написали цели книги и поредици от статии, друг един публикуван у нас автор - архимандрит Лазар Абашидзе - се е задоволил просто да състави "списък на опасните еретици", в който семейство Рьорих са наречени "световноизвестни окултисти, създали извънредно популярното днес лъжеучение „Агни йога", което в мека форма, етически безупречно и изискано интелектуално предлага смъртоносен демонизъм."[12]. По какъв начин смъртоносният демонизъм може да бъде етически безупречен - това е въпрос, над който трябва да размисли читателят, тъй като авторът очевидно е пропуснал да си го зададе... Отново присъства единствено голата фраза, клеветата в чист вид. За други имена от списъка арх. Лазар се е опитал и да се аргументира защо ги счита за еретици, но тези аргументи не са нищо повече освен открито признание в собственото му невежество. Така например за свещеник Павел Флоренски (също включен в списъка на еретиците, наред с Николай Бердяев, Владимир Соловьов, Елена Блаватска и много други) арх.Лазар пише:

 "Някои от трудовете на отец Павел Флоренски се пренаситени с усложнена терминология и са трудни за разбиране."

Такива "аргументи" биха дали основание да се обявят за еретици и повечето съвременни учени. Те бледнеят дори пред аргументацията на средновековната инквизиция. А от списъка на опасните еретици до "индекса на забранените книги" има само една крачка...

  Единственият начин да се противодейства на тази нагла и безочлива клевета е да се каже това, от което клеветниците се страхуват най-много, защото клеветата  им става безсилна. Да се каже, че философското, научното и художественото наследство на семейство Рьорих от десетилетия е обект на изследване от страна на специалисти в различни области на знанието. Интересуващите се биха могли да се запознаят както със станалите класически трудове на рьориховеда П.Беликов, така и с произведенията на съвременните изследователи на жизнения път, научното, художествено и философско наследство на семейство Рьорих като академик Л.В.Шапошникова (индолог, философ и писател), професорите В.В.Фролов и А.И.Иванов (философи), академик Ш.Амонашвили (педагог) и много други. Статии по философско-нравственото учение "Жива Етика" се публикуват в най-авторитетното руско философско списание "Вопросы философии". Вече повече от десетилетие в Москва съществува Международният център-музей "Рьорих" (създаден по инициятива на Светослав Рьорих), със статут на неправителствена организация към ООН, който всяка година провежда международни научно-обществени конференции на теми, свързани с Рьориховото философско наследство. Съорганизатори на тези конференции са уважавани научни институции като Руската академия на науките, Руската академия за естествени науки, Руската академия на космонавтиката и др., авторитетни международни организации - ЮНЕСКО, Световната федерация на фондовете на мира, Международната лига за защита на културата и др.

    На фона на съществуващия информационен вакуум по тези въпроси у нас обаче свободните съчинения и нехудожествените измислици на господата Кроткий, Кураев, Чурешки, Абашидзе и подобните им получават широко поле за разпространение. И продължават да оплитат читателите в мрежите на безпросветното невежество...

Литература:

1. Н.Кроткий. "В мрежите на Агни йога". Сборник "Пътища, водещи към ада.", Тавор, София.  http://tavor.hit.bg/chitalnia/chit.htm (също и във в. "Духовен дом", бр. 8, август 1998 г.)

2. Ст.Чурешки. "Езичество, окултизъм, национализъм и посткомунизъм. Съществува ли в днешна България духовен преход от атеизъм и марксизъм към езичество и окултизъм?"

3. А.Владимиров. В поисках Православия. Москва, "Беловодье", 2000 г.

4. Л.В.Шапошникова.  Подвижничество диакона Кураева.  Сборник "Защитим имя и наследие Рерихов", Москва, МЦР, 2001. 

5. К.Мяло. Звезда волхвов или Христос в Гималаях 

6. А.Нежный.  С приветом от Клары

7. Д.Таланцев   Дьякон Кураев - коричневый "богослов"

8. А.Кураев. За нашето поражение. Фондация "Покров Богородичен", 2001 г.

9. Г.Ю.Ясько. Недоделанный антисемит.

10. Лутай С., Зайцев К., Борисенко М. Мракобесие для простаков.

11. А.В.Стеценко. Клевещите, клевещите, что-нибудь да останется.  Сборник "Защитим имя и наследие Рерихов", Москва, МЦР, 2001. 

12. Архимандрит Лазар Абашидзе. Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин. София, "Тавор".