Александър Клизовски. Истината за масонството. Продължение от бр. 43. Списание ПАЛИТРА - брой III-IV

		Бр. III-IV - 2011 (44)

Александър Клизовски

ИСТИНАТА ЗА МАСОНСТВОТО

(продължение от бр. 43)

Във връзка с казаното възниква въпросът: какво дава съвременното масонство в смисъл на висше духовно развитие, с неговите ритуали на посвещение в масонство с различни степени, чак до 33-та степен включително? За първоначалното светло масонство, в което са вземали участие Силите на Светлината, По-големите Братя на човечеството, може да се каже, че то е давало това, което е давало древното египетско посвещение, нещо, което не могла да даде религията, изгубила своята връзка с Източника на Светлина и знание. Но оттогава, както вече е казано по-горе, благодарение на изопачаването на първоначалните основи на учението, масонството, без да има единен ръководен център, се е разделило на множество самостоятелни ложи, всяка от които провежда своя собствена политика и се стреми към свои собствени цели.

Но каква именно политика провеждат те и какво дават в смисъл на висше духовно развитие ложите, които са останали повече или по-малко светли, е трудно да се каже, тъй като главната основа на тяхното съществуване е тайната. Ние не се наемаме да твърдим нещо, което не знаем. Но не може, разбира се, да се твърди, както това прави авторът на цитираната книга, че всички масони са сатанисти. С пълно основание обаче може да се каже, че ложите, които са си поставили цели извън общочовешките, които са отрекли всички висши идеали на човечеството и са ги заменили със стремеж към материални блага, към придобиване на власт за поробване на другите, такива ложи определено са тъмни и са безусловно вредни.

Ако Силите на Светлината по необходимост прибягват до тайна, за да не нанесат вреда на неподготвените човешки глави, и са установили като тайни изпитанията и мистериите за посвещение, то силите на тъмнината, подражавайки и копирайки винаги и във всичко Силите на Светлината, използват от тайната именно за да нанесат вреда на човечеството. Техните посвещения са една не даваща нищо бутафория. Вместо центрове на висшето съзнание те могат да открият на посветения тайните на своите окупационни намерения и вместо да посветят човека в тайните на мирозданието могат да го посветят в тайната на политиката на своята ложа и, като краен резултат, вместо да изведат човека по богочовешкия път, могат да му затворят този път завинаги.

Ако тайните тъмни организации биха притежавали онези тайни, които притежават Силите на Светлината, то те биха ги използвали за своите тъмни цели, но премъдростта и могъществото на Йерархията на Светлите Сили на Космоса е установила такъв ред, че до високата работа по развиването на висше съзнание и провеждането на човека през посвещение по пътя на богочовека са допускани само Сили на Светлината. Ако са настъпили макар и най-малки отклонения от светлия път, то всички висши възможности се отнемат от такива отклонили се. При тях остават ритуалите и обредите, остава формата, но без вътрешно съдържание. Остава празна черупка, от която е взето съдържащото се в нея висше духовно съдържание.

Като знаем всичко това, като знаем, че управлението на света се намира в ръцете на Великите Сили на Светлината, в ръцете на По-големите Братя на човечеството, опасенията, че намерението на някакви тъмни организации, опитващи се да завладеят в ръцете си управлението на нашата планета и да диктуват своята воля на нейните обитатели, може да се осъществи някога, нямат никакво основание. Такива намерения могат да се осъществят частично и временно, но в пълна степен и завинаги – никога. По същия начин да се твърди, че събития от толкова голям мащаб, като световната война, като руската революция са дело на интернационалното еврейство и масоните, е показател на крайно невежество на автора на тази невежествена книга В. Иванов. Признавайки съществуването на тайните врагове на човечеството, които се опитват да го поробят, е необходимо да се отхвърли или забрави за съществуването на покровителите и приятелите, По-големите Братя на човечеството, Които също действат невидимо за нас; необходимо е напълно да се игнорират законите, които съществуват в мирозданието, и според които се развиват и настъпват събитията на земята, за да се хванем за безумната идея за евреите и масоните, да крещим по целия свят, че нищо освен тях не съществува и че всичко се извършва по плана и по волята на тези тъмни организации.

В действителност не масоните и не евреите направляват хода на събитията на земята, а космическият закон за причините и следствията, който се направлява от Великите Сили на Светлината. Събитията на земята са следствие, а причината е самият човек, неговите желания, мисли и стремежи. Ако хората не се стремяха към съперничество, към завладявания и завоевания, то никога не би имало следствия като войните и революциите с техните бедствия.

Ако събитията съвпадат с желанията на известна част от човечеството, то иначе не може и да бъде, щом всичко твори колективната човешка мисъл, но твърдението, че всичко става само благодарение на коварните замисли на масоните и евреите, няма сериозно основание. И ако съществуват организации, които смятат, че те са извършили нещо подобно, то тяхното твърдение има не повече основание, отколкото твърдението на комара, който, скривайки се по време на буря под кората на дървото, твърди след това, че той е предпазил дървото от поваляне. Силата и значението на такива тъмни организации в сравнение с могъществото на действието на космическите закони не представлява нещо повече от силата на комара пред мощта на бурята.

Ако масоните и евреите притежават такова безспорно могъщество, както това твърди Иванов и нему подобните, че могат да извършват всичко, което искат, то защо тогава те не свалят императора в Япония или краля в Англия? При цялото свое могъщество те не могат да направят това, защото нито английският, нито японският народ не се стремят към това. Тези народи се стремят именно към запазването на съществуващия при тях строй, и той ще съществува дотогава, докато не се промени народното мислене. Никакви масони и евреи тук не могат нищо да направят. И обратното, в южна Америка има страни, където революции стават едва ли не всеки месец. Кой прави тези революции? Нима масоните? Не, това го предизвикват самите народи. Затова всички истерични вопли на В. Иванов и нему подобните за заплашваща света от страна на масоните и евреите опасност, показвайки ограничеността на разбирането и тесногръдието на умствения кръгозор на автора, посяват тревога, разпространяват невежество и предразсъдъци, разпалват омраза и човеконенавистничество.

Такава дейност е полезна само на силите на тъмнината, безсъзнателен сътрудник на които е авторът на споменатата книга.

Затова лоша услуга оказва на православието със своята невежествена книга неговият самозван и натрапен защитник. Само с това разделяне на всичко съществуващо на православие и масонство показва своето мизерно и ограничено разбиране В. Иванов, който така примитивно дели всички на овце и кози – на православни и масони, като смята, че който не е православен, е еретик и езичник, или масон, а ако е масон, значи е сатанист. Но нали точно по същия начин всички невежи сектанти считат себе си за избрани, а всички други за отхвърлени. В. Иванов в това отношение по никакъв начин не стои по горе от някакви си хлисти1, пригуни2 и диромоляи3. Те също смятат, че единствени имат монопол върху Бога и право на спасение, а всички останали са се продали на сатаната и са обречени на погибел.

Като доказателство за истинността единствено на православието В. Иванов изкопава от дълбините на вековете следните думи от поучението на Феодосий Печерски до княз Изяслав Киевски: “Ако някой ти каже: “Вашата и нашата вяра е от Бога”, то ти, чадо, му отговори така: “Кривоверецо, или и ти и Бог смяташ за двуверен? Не чуваш ли какво говори Писанието. Един Бог, една вяра, едно кръщение!” (Ефесяни 4:5) Не чуваш ли Апостол Павел, който поучава: "Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде". (Галатяни 1:8). Друговерците отхвърлиха апостолската проповед и постановленията на светите отци и приеха неистинна и развратена вяра, изпълнена със всякаква погибел, затова са и отхвърлени от нас. Те са мъртви и мъртва жертва принасят. Ние пък на Живия Бог Жива Жертва принасяме, чиста и непорочна, за да придобием живот вечен в Христос нашия Господ Иисус. Слава Нему. Амин”.

Ако преди много столетия хуленето на чуждата вяра и превъзнасянето на своята се е считало за богоугодно дело и е било нещо простимо за мрачната епоха и ограниченото разбиране на хората по онова време, то следва да се удивяваме, че в просветения и културен ХХ век могат да се намерят мракобесници от типа на В. Иванов, който цитира такива думи като авторитетно мнение за нашето време. Трудно е да се повярва, че такъв зоологически атавизъм може да бъде проповядван в наше време. Нима още не е осъзната простата истина, че древният лозунг “divide et impera” – разделяй и владей – е любимият похват от силите на тъмнината. Само чрез разделянето на човечеството се осъществява господството на силите на тъмнината над хората. Отличителният признак на тъмните от Светлите е именно този. Докато Силите на Светлината се опитват да обединят човечеството върху принципите на любовта, равенството и братството, тъмните сили се стремят да разединят и посеят помежду хората вражда, ненавист и съперничество.

Затова ние приветстваме всички организации, били те масонски или някакви други, които са останали верни на тези велики лозунги, в осъществяването на които се съдържа спасението на човечеството, защото призивите на В. Иванов и подобните нему за съхраняването на всичко, което противоречи на тези велики лозунги и поддържа ненавистта, враждата и разединението между хората, представлява неприкрит и истински сатанизъм. Ако сравним Бога на “православния” Иванов, който утвърждава истинността само на своята вяра и проповядва разединение и вражда, с “езическия” Бог на индусите, Който казва: “човечеството се приближава към Мен по много пътища, но по който и път човек да се приближава към Мен, на този път Аз го приветствам, защото всички пътища Ми принадлежат”, то ще видим, че между тези понятия за Бога съществува непроходима пропаст. Кой от тези богове е истинен и кой е неистински, нека всеки читател да реши сам, но пишещият тези редове, бидейки православен, с ужас се отвръща от “православния” бог на Иванов и следва онези “езически” богове, които обединяват човечеството на основата на любовта, равенството и справедливостта.

Като свидетелство за духовната нищета на автора на тази поразителна със своето невежество книга, като негов истински “Testimonium paupertatis”4 може да послужи следният пасаж от неговата книга на стр. 88: “Студентските религиозни кръжоци, старателно насаждани в различни точки на Европа, са принудени и трябва да работят в духа на Асоциацията на младите християни5, т.е. организация, както неведнъж се посочва, проповядваща вяра в някакъв неопределен Единен Бог, общ за всички, за християнските и нехристиянските религии, организация антинационална, която се стреми да създаде вместо съществуващите държави Царството Божие на земята, т.е. земния Едем (рай), пределът на мечтите в продължение на вековете на братята свободни зидари”. Поради стремежът си, още веднъж да хвърли къч към братята свободни зидари, православният Иванов забравя (а може би даже и не знае), че православният символ на вярата започва с думите “Вярвам в Единния Бог”... Значи Един за всички, а не само за православните. Между другото В. Иванов смята, че православният Бог съществува само за православните.

Би било интересно да се знае, къде е бил Богът, когато на земята още е нямало православни? Не може ли Иванов да отговори на този въпрос? Според логиката на Иванов излиза, че Бог в това време не е можело да има, а ако е имало, то това не е бил истински Бог, а някакъв друг, самозванец.

Затова всички човешки търсения на Бога, всичките тези различни пътища, по които човечеството се приближава към Бога, всички инакомислещи и иначе вярващи, всички теософи, антропософи, розенкройцери, софианци6, Асоциацията на младите християни, Християнското студентско движение и много други сектантски организации – всичко това е осъдено, оплюто и обявено за масонство, което под тайното предводителство на еврейството води борба с християнството, и най-вече с православието. В. Иванов не разделя нито правия, нито виновния, нито белия, нито черния, а всички слага в един кюп, и щом някой не е православен според разбиранията на Иванов, то той е масон, и трябва да бъде обсипан с кучешки лай.

Как В. Иванов подвежда всичко под един знаменател, т.е. към еврейството, е видно от неговото определение, какво представлява Теософското общество, (стр. 71): “Теософското общество е организация, която е изпълнена, като крайна цел, със стремеж към международна солидарност, атеистична, хранеща симпатии към комунизма, тясно свързана с масонството и прекланяща се пред еврейското светоусещане”.

Разбира се, в една кратка статия не е възможно да се опровергаят всички нелепи изводи и безсмислени твърдения на Иванов. За тази цел би било необходимо да се напише голяма книга, но, в частност, на нападките на враговете на теософията, които всичките удивително се свеждат и всичките се въртят около един и същи въпрос – за неистинския месия Кришнамурти, от мен е даден отговор в моята книга: “Основи на мирогледа на новата епоха”, но въпреки това, на някои голословни и безпочвени твърдения на Иванов все още е необходимо да се отговори.

Като връзка на масонството с еврейството и еврейския произход на масонството, черпещо своята премъдрост от еврейската Кабала, авторът се позовава на това, че във всяка масонска ложа на най-видно място се намира името на Йехова, написано на еврейски. В. Иванов вероятно не знае, че първоначалният източник на висшата езотерична мъдрост за човечеството от бялата раса на нашата планета е “Изумрудната скрижала на Хермес Трисмегист”, която е послужила като основа на всички учения, философии и религии на нашата раса. Но е известно, че Мойсей, бидейки посветен във висшата езотерична мъдрост на египетските жреци, ставайки водач на еврейския народ, я е изложил за евреите в Кабала и, следователно, Кабала не е първоизточник и не представлява измислица на масоните и евреите, а междинна инстанция, чрез която тази мъдрост достига до нас, защото всичките книги на Хермес Трисмегист, на брой 42, са изгубени. Друг подобен източник представлява източната философия и през последния половин век – Тайната Доктрина на Блаватска. Други източници, от които човечеството би могло да почерпи знания за тайните на мирозданието, няма.

При това е необходимо да поясним, че висшата мъдрост, прикрита с емблеми и символи, в цялата й пълнота е достъпна само ако се познават всичките седем ключа, под които тази мъдрост е скрита. Кабалистите, както твърди Блаватска, демонстрират задълбочено познаване само на три от ключовете: астрономическия, геометричния и числовия. Те никога не са притежавали висшите ключове. Пълното познаване на всичките седем подсистеми и ключът към всяка система притежават само Адептите на Бялата Ложа, По-големите Братя на човечеството.

И така, Кабала не е с еврейски произход, а с египетски, и нейното предназначение не е вкарването на човечеството в еврейско робство, а помощ на търсещите висше знание.

Няма повече истина и в твърдението, че християнството и масонството са несъвместими. Те са напълно съвместими, нещо което се доказва от факта, че мнозина измежду най-добрите хора във всяка държава са били и са масони. Кой от руските граждани не знае, че император Павел и Александър Благословени са били малтийски рицари, тоест масони. Така и Суворов и Голенишчев-Кутузов, княз Смоленски, са били масони. Кутузов е носел името “Зеленеещ Лавър” и му е било предсказано, че ще спаси родината си. Към масоните могат да се причислят Новиков7, Лопухин8, Репнин9, Куракин10, Карамзин11, Сперански12, Грибоедов и Пушкин. Кой ще дръзне да ги назове предатели? Нима тези най-добри и талантливи хора са били метежници? Знаят ли нашите църковни дейци, че толкова обичаният от тях химн “Колко славен е нашият Господ в Сион” е масонски химн и е бил съставен от масона Херасков13 за масонските ложи? Нека невежите да се засрамят! Поради това, че масонството сега се е изродило, ние няма да хвърляме камък по неговите основатели и първи последователи. Наистина, невежеството е корен на всяко зло.

Разбира се, съвместяването на християнството с масонството е възможно само в случай, че те не са изкривени. Истинският масон никога няма да посегне на нито една религия, точно също както истинският християнин никога няма да счита само себе си за избран, а всички друговерци за езичници и еретици. И ако борбата с всички религии и призивите: “Долу Разпнатия” представляват ясно изразен сатанизъм, то утвърждаването на истинността само на своята вяра, призивите към разединение и вражда, противодействието на законите на развитие на живота и призивите към борба за съхраняването на остарелите и умъртвели форми на живот, представляват не по-малко опасно явление, представляват определен и верен път към сатанизма. Следователно и масоните, които казват: “долу Разпнатия”, и Ивановците, наричащи всички инакомислещи сатанисти, са всъщност сътрудници, работещи за благото на княза на тъмнината, само с тази разлика, че първите са съзнателни сатанисти, а вторите са несъзнателни.

Иванов скърби за времената на Аракчеев14, Муравьов15 и други твърди и предани на православието люде, за които културният човек не може да си спомни другояче, освен като за печални периоди от руската история, и порицава дейността на Петър Велики, който, видите ли, бил внесъл духа на масонството в Русия и положил началото на разложението на стария руски църковен строй. Разбира се, такива оплаквания са възможни само от страна на апологет на мракобесието, който не може да разбере, че без реформите на Петър не би бил възможен блестящия век на Екатерина II и Александър I, че духът на масонството е довел до освобождението на милиони селяни от робството на помешчиците, че без реформите на Петър Русия, застинала в неподвижността на своите умъртвели форми на живот, би могла да прекрати своето съществувание като отделен народ и самостоятелна държава.

Да се пише за масонството, ръководейки се от съществуващите източници, е извънредно трудна задача. Както казва друг изследовател на масонството, Григорий Бостунич, за масонството са написано 50 000 различни книги. Можем да си представим колко изопачавания са внесени в това море от съчинения за масонството, колко извращения, съмнения, отрицания и всякакви лъжливи твърдения, ако самите масони изобщо мълчат, а онези, които пишат, не знаят пълната истина, а само нещо предполагат. От друга страна, няма нищо тайно, което с течение на времето да не стане явно. Затова и масонските тайни малко по малко стават достояние на гласността, но да се провери доколко тези разкривани тайни съответстват на действителността, е все така затруднително, защото противоположните страни твърдят различни неща.

Но същевременно да се отхвърля напълно всичко отрицателно, което пишат за масонството такива негови врагове, като Иванов, Бостунич, Вершинин, Комаров и други, които са се потрудили върху това да разобличат масонството и са принесли с това някаква полза, не е необходимо.

Но, разбира се, всичко отрицателно, което се е писало и продължава да се пише от подобни писатели, може да бъде отнесено само към такива масонски ложи, които затова и водят борба с религиите, затова и говорят: “долу Разпнатия”, за да утвърдят своята религия и своето господство, защото един светъл масон никога няма да постъпва така. Също така ние не отричаме съществуването на тъмни еврейски тайни организации, които с тъмни средства се стремят да осъществят своите тъмни цели, но ще повторим още веднъж, че това не е страшно и за цялото човечество не е опасно. Опасно е за самите тъмни организации, които в своето невежество се стремят към собствената си гибел. Тъмнината може да тържествува само временно, защото окончателната победа на Светлината над тъмнината е осигурена от законите на мирозданието, от самото съществувание на Вселената.

Наистина, както беше казано по-горе, невежеството е корен на всяко зло. Злото, произтичащо от невежеството по този въпрос, е огромно. Невежеството чувства мощната тайна ръка, която направлява съдбата на планетата и народите, но в невежеството си приписва всичко на някакви “евреи и масони”.

Мъдреците от типа на Иванов могат да измислят чудовищни безсмислици, могат да съчиняват кощунствени нелепости, но да разберат простата, но велика истина, че светът се управлява не от “юдеомасоните”, а от По-големите Братя на човечеството, те не могат. Тази истина в глава, която е заета от налудна идея, не може да влезе.

Но това, което в дадения случай проявява В. Иванов, представлява вече не невежество, а нещо по-лошо. Той знае за съществуването на земята на нашите Ръководители, обитаващи нашата планета, По-големите Братя на човечеството, но Ги нарича масони, тъмна сатанинска сила, която причинява някакви си тъмни машинации.

Тук вече имаме не един кръгъл невежа, който не знае, какво твори, а съзнателен сътрудник на тъмнината, който не се спира пред кощунството.

Всъщност, цялата книга на В. Иванов е написана с една определена цел: да разобличи и разкритикува дейността на “теософа, розенкройцера и масона Н. К. Рьорих”. Човек може без да чете цялата тази мерзка клевета, която пише Иванов, да си представи каква може да бъде критиката на човек, обладан от налудна идея! От обсебения не може да се изисква нито безпристрастност, нито честност. Страдащият от еднопосочно преплитане на мозъчните гънки, обсебеният счита за допустими изопачаването, инсинуациите, клеветата, залавянето и прехващането на лична кореспонденция, което авторът на тези позорни постъпки откровено си признава.

Затова цялата критика на Иванов, освен стопроцентов субективизъм, носи характера на низката завист на малкия човек към големия човек, лютата омраза на нищожеството към извисилия се човек. Вследствие на което всички усилия на Иванов са насочени към това да принизят извисилия се човек до собственото низко равнище, за да представи всичко в отрицателна светлина, за да подложи на съмнение всички намерения и планове, за да очерни и осмее всички действия. В тези действия на Иванов няма нищо ново. Във всички времена появата на всяка изтъкната личност винаги се е съпровождала от съскането на дребните завистници. От историята могат да бъдат приведени много подобни примери, но опитът на живота ни показва, че всички подобни дейци винаги са били жестоко поразявани. Няма да избегне тази участ и харбинският зложелател В. Иванов.

Сведенията за дейността на Н. К. Рьорих, с които авторът на тази книга замъглява съзнанието на читателите, имат толкова общо с истината, колкото изобщо всичко, което той пише. Той нещо знае, нещо е чувал и, като се прибави към чутото онова, което му се струва, от всичко накуп той създава онова, което изисква неговото обсебено от болна идея съзнание. Така, той с голям апломб твърди, че съпругата на Н. К. Рьорих, Елена Ивановна, представлява “Теософска мадона” и пребивава в главния център на Теософското общество, в Адиар. Същевременно Е. И. Рьорих никога не е била теософска мадона, никога не е била в Адиар и е пребивавала постоянно в противоположния край на Индия.

С не по-малък апломб и със същата степен на истинност Иванов твърди, че най-близкият политически идеал на Н. К. Рьорих представлявало създаването на Сибирска държава начело с един от видните дейци на Теософското общество. По-забавното е, че тази изключителна глупост е съпроводена от още по-изключителна глупост. На стр. 114, след гореспоменатите думи, е казано: “И може би Рьорих и сам не знае, че като ратува за осъществяването на този идеал, той работи не за себе си лично, нито дори за теософския лагер, а за интернационалния капитал, на който той е предан слуга. С ръцете на Рьорих и нему подобните интернационалният капитал възнамерява да направи от Сибир своя колония”.

Ако с ръцете на Н. К. Рьорих и подобните нему се създават нови държави, то от устата на Иванов и подобните нему се изричат поразителни нелепости. Излиза, че Н. К. Рьорих не е знаел, защо е дошъл в Харбин, но всичко е разузнал и съобщил на света проникналият във всички тайни намерения на всички тайни организации и позналият всички тайни и извършващите се на земята събития, мъдрецът Иванов.

От всичко казано по-горе виждаме, че едновременното съществуване както на светли, така и на тъмни организации представлява неизбежно следствие от хода на еволюцията на живота. По този начин се постига отбор на зрелите плодове на човешката еволюция от незрелите. И докато зрелите плодове на човешката еволюция със своето висше съзнание усещат Светлината и се устремяват към Източника на Светлината, незрелите не виждат тази Светлина. За духовно съзрелите хора нашите Невидими Ръководители, По-големите Братя на човечеството [членовете на Бялото Братство, чиято страна на изток е известна с названието Шамбала, под чието напътствие работи през ХIХ век Елена Петровна Блаватска и през ХХ век Николай Рьорих и Елена Рьорих – бел. рус. ред.], стават реалност, стават осезаеми и дори видими, но за пребиваващите в тъмнина Те са фантазия и легенда, Те са лъжа и измислица.

Такива духовни слепци са готови да повярват във всяка една глупост на който е да е шарлатанин, готови са сами да измислят всякакви нелепости, но да повярват в съществуванието на нашите Ръководители, По-големите Братя на човечеството, те не могат. Тази проста, но велика мисъл не се побира в техните малки глави. Такъв мракобесник като Иванов, като знае дори за съществуванието на Бялото Братство, Ги нарича масони, теософи и розенкройцери и стига до богохулство, наричайки Ги тъмна сатанинска сила.

От приведените по-горе думи на Христос, който е казал, че не може Сатана да въстане против Сатана, защото тогава неговото царство ще се раздели, можем да си направим извода, че в Харбин са се срещнали представителите на двете изконно враждебни една на друга сили: представител на Светлината и представител на тъмнината. Ако те и двамата биха били светли или двамата тъмни, то те биха се познали, но единият въстана срещу другия, защото те са антиподи. Единият призовава към светлина, към знание, към красота, към обединение, към сътрудничество и представлява носител на най-висшите идеали на човечеството, признат от целия свят културен водач на човечеството, който винаги и навсякъде проявява висша мяра на търпимост към всичко, който никога не осъжда, но навсякъде се старае да намери нещо положително, който, както твърди самият Иванов, е Легат на Бялото Братство. Другият приканва към тъмнина, към разединение, към вражда и проявява висша степен на нетърпимост към всичко, обсипва с мърсотия, оплюва и осъжда всички инакомислещи и иначе вярващи, отрича всякакъв прогрес и всякаква култура, призовава към борба, към човеконенавистничество, към запазване на съвременното, нетърпимо за здравомислещия човек положение .

Колко е голяма злобната завист и люта омраза на В. Иванов към Н. К. Рьорих, е видно от това, че той подложи на хула и поругаване цялото многообразие и многостранната полезна дейност на Н. К. Рьорих. Той не успя да намери в нея нищо заслужаващо внимание и достойно за уважение. Всичко онова положително, което пише за дейността на Рьорих печатът по целия свят, той нарича шум и реклама, създадена от масонството и интернационалния еврейски капитал, предан слуга на който, видите ли, бил Н. К. Рьорих. И макар целият свят да признава и отбелязва заслугите, оказани от Рьорих на човечеството; Иванов говори, че “е нелепо да се твърди сякаш светът, потресен от всичките преживени бедствия, може да признае, че Рьорих му е оказал макар и една услуга“.

Затова в своята злоба Иванов очерни и разкритикува Н. К. Рьорих и като художник, и като писател, и като изследовател, и като обществен и културен деец, като борец за по-добро бъдеще на човечеството, като проповедник на мира и носител на висшите идеали на човечеството. Навсякъде и във всичко, което идва от Н. К. Рьорих, Иванов вижда само отрицателното. Кръгъл невежа във всичко, което пише, и в символизма особено, Иванов, намирайки в картините на Рьорих някакви символи, ги тълкува с присъщия му невежествен апломб. Всичко, което не разбира, той нарича масонска пошлост и масонска лъжа. Пропагандата на мир и международна солидарност, проповядването на братство между народите и единство на религиите, стремежа към осъществяването на царството Божие на земята той нарича най-пошла масонска и теософска доктрина. Подписаният от много държави “пакт Рьорих” [Пакт за защита на културните ценности както в мирно така и във военно време, останал в историята ката Пакта Рьорих, подписан 1935г. от всички американски държави в кабинета на президента Рузвелт - бел. рус. ред.] – изключителен по своята непотребност, несериозност и неискреност. Създаването в Америка на Института на обединените изкуства, Хималайският институт за изследвания, участието в няколко научни експедиции, организирането на цяла мрежа културни средища по целия свят – всичко това е нищо. Всичко това са масонски кроежи, навсякъде участва еврейският капитал, всичко е насочено към борба с положителните религии и специално с православието.

Никъде не се разкрива така ярко цялото недомислие и неумение на Иванов да се ориентира в разглежданите от него въпроси, както в неговите изводи. Да вземем извода му за масонството.

“Масонството: а) Издига човешкия разум, като мярка за всичко съществуващо; води борба с “догматизма” и “предразсъдъците” – с положителните религии, създава религия на хуманитаризма и извънрелигиозния морал. Проповядва всеобща, обединяваща всички хора “религия” и установява принципите на “всеобщ морал, еднакво приемлив за всички народи”. Завършва с атеизъм и сатанизъм, б) Зове към обединение на цялото човечество, без разлика на раса, националности, религии, племена и култури, в) Крайният идеал на всички стремежи е земният Едем, царството на любовта и истината – царството на Астрея”.

Тук най-забележителното от всичко е това, че масонството, стремейки се към царството на любовта и истината, завършва с атеизъм и сатанизъм. Именно в такова съвместяване на несъвместими цели и понятия свършва здравият разум и логиката, свършва истината и започва отнасянето на мозъка на една страна и хроническото недомислие. Нима е по-трудно да се разбере простата истина, че всяко учение вследствие нетърпимостта и фанатизма на своите последователи се изопачава и се отклонява в сатанизъм, отколкото да се твърди толкова колосалната нелепост, като съвместяването на антиподи – царството на любовта и истината с царството на ненавистта и лъжата? Та нали е нелепо да се твърди, че ако съществуват сатанисти сред масоните, то такива няма и сред християните, явно доказателство за което служи авторът на упоменатата книга В. Иванов. Та нали само поради това, че сред последователите на всяко едно учение се появяват невежи и фанатици от типа на Иванов, то губи от своята първоначална чистота, и Великите Сили на Светлината трябва да дават следващото неизкривено учение.

Пропагандирането на мир и основаването от Рьорих на културни средища, които провеждат мирна културна работа, се разглежда от Иванов, като насаждане на “развращаващи огнища на пацифизма”, които трябвало да отслабят волята на приготвилите се и приготвящите се към война народи, трябвало да внесат пълна обърканост и смет в душите на подрастващите поколения. Това ли е делото на Иванов? Той твърдо знае своето дело. Той не е за мир, а за война. Той проповядва не обединение, а разединение, той проповядва не братство, а вражда между народите, не любов, а ненавист, защото, според неговото разбиране, именно това е нужно на човечеството, а не онова, което проповядва Н. К. Рьорих.

Иванов се закача за всяка казана от Рьорих дума и във всичко се старае да намери признаци на ненавистния му друг начин на мислене и вярване, друг, в сравнение с това, което е прието в “положителните религии” като представи за Бога. Така, в схващането на Рьорих за Бог като Красота Иванов вижда езичество, еретичество, масонство. Защо това да е масонство, а наричането на Бога любов, справедливост, истина, добро и т.н. не е масонство? Иванов не разбира, че именно в красотата се съдържа завършекът на всичко. Без красота не може да има и любов. Ако си представим Бога не чрез Красотата, а чрез уродството, то тогава би изчезнала всякаква любов към Него. Такъв Бог хората не биха обичали, но биха се страхували от него.

Докъде достига нелепостта на провъзгласяваните от Иванов “Истини” се вижда от това, как той тълкува картината на Н. К. Рьорих "Знамето на Преподобния Сергий Радонежки" – “Когато погледнеш Св. Сергий, не е трудно да видиш самия Рьорих, в който се е въплътил Сергий Радонежки”. Разбира се, за такъв “безпристрастен” критик като Иванов, няма нищо трудно, и той може да види всичко, което му е нужно, но в утвърждаване на това като своя истина, като догадка, неоснована на нищо, се вижда целият Иванов. Той отрича прераждането, защото това изисква неговата принадлежност към православието, но когато господарите, за които работи Иванов, изискват той да разгроми по всички точки Рьорих, то Иванов се позовава на прераждането, като на доказателство. (За какви господари работи Иванов е небезизвестно. И не е тайна, че той излезе с клевета срещу човек, с когото може да се гордее всяка страна, по поръчение на враговете на Русия, като неин предател).

Желаейки да докаже атеизма на Теософията и Рьорих като теософ, Иванов привежда думите за атеизма на А. Безант, която уж възхвалявала атеизма. Тези думи са приведени без посочване на източника, в който се съдържат. Знаейки, че Иванов не се гнуси от никакви доказателства, е позволено да се усъмним в това доказателство, защото то, както и другите доказателства, може да бъде изфабрикувано в същата фабрика, която обилно е снабдила с подобни доказателства цялата книга на Иванов. Ако тези думи са били действително казани от Ани Безант, то е необходимо да се знае, по какъв случай те са били произнесени, защото ако Безант е отричала такъв Бог, какъвто проповядва Иванов, това е доста разбираемо, защото това не е Бог, а Неговият антипод.

В заключение е необходимо да се каже, че Иванов далеч не е сам в разпространяването на тези невежествени, позорящи културния човек нелепости сред потресеното от съвременните събитие човечество. Както вече се каза, обсебването представлява извънредно заразна болест, която поразява мозъците на неуравновесените хора без оглед на време и пространство. На книжния пазар се появяват ту тук, ту там книги със страшни заглавия: “Във властта на кармата” на Конрад Принц16, “Светът в лапите на Сатаната” на Вершинин и т.н. Самите те упоени от налудна идея, такива мъдреци продължават да замъгляват съзнанието на останалото човечество. Всички те съгласувано, сякаш са се наговорили, твърдят едно и също, а именно, че светът загива благодарение на масоните и евреите. Вершинин към тези два жупела прибавя трети – комунизма.

Всички тези писатели и самозвани спасители на човечеството, опитващи се да спасят света от лапите на Сатаната, не разбират, че именно те самите са попаднали в лапите на Сатаната, самите те продължават да обгръщат света в мрежата на сатанинските хитри кроежи. Тези “прогледнали” простодушни хора не разбират, че не са прозрели, а са се заразили с налудна идея, но, бидейки психично болни, не могат да разберат това. Те ще продължават да твърдят обратното.

С настоящия труд имаме предвид да въздействаме не на писателите на такива книги, а на читателя. Ако читателят се проникне от мисълта, че не само масоните и евреите са виновни в преживяваните от нас бедствия, а цялото човечество, всички ние, то той ще бъде по-близо до истината, и ако вместо разпалване на ненавист и взаимна вражда, бъдат проявени любов и сътрудничество в полза на общото благо, тогава ще се прекратят и бедствията.

Резюмирайки казаното, можем да твърдим, че всички нападки на Иванов срещу Н. К. Рьорих и срещу всички и всичко, което не се съгласува с неговия уж православен мироглед, са резултат от грубо невежество и злонамерено изопачаване на фактите, резултат от завист на едно нищожество към признат авторитет. Неговите призиви към разединение и вражда, към запазването на тъпоумната схоластика и средновековния умъртвен догматизъм и лютата му ненавист към всички, които желаят да се приближат към Източника на Светлина и да излязат от омагьосания кръг на тъмнината, показват истинския облик на този апологет на мракобесието.

В мирозданието неподвижност и безжизненост не съществува в нищо. Всичко върви напред и всичко се усъвършенства. Нека недоволният и търсещият, без да обръща внимание на призивите на мракобесниците, върви напред, защото това е пътят към Светлината, посочен от Христос и другите Сили на Светлината. Нека се стреми към прокарване в живота и осъществяването на великите идеали на човечеството: - общото за всички благо, братството и единението във всичко и навсякъде, любовта, сътрудничеството и кооперацията с всички и винаги. Иванов нарича тези велики идеали на човечеството най-подла теософска доктрина, но отдавна е известно, че хората съдят по себе си и приписват на другите тези свойства, които те самите притежават. С Иванов вървим по различни пътища.

Бележки:

1. Хлисти или христововерци — едно от най-старите руски извътцърковни религиозни течения, възникнало в средата на XVIII в. Наименованието (рус. хлысты) произлиза от практикувания от тях обред на самобичуване или от видоизмененото "христы" ("христосовци"), тъй като официалните духовни лица смятали за неприлична употребата на името на Исус Христос в наименованието на сектата.

2. Пригуни — букв. "скачащи" - секта, разпространена в Задкавказието в Русия през втората половина на XIX век.

3. Диромоляи — букв. "дупкомолци" — руска старообрядческа секта, чиито последователи отричат иконите и храмовете и се молят под открито небе, а през зимата - през специални отвори в източните стени на домовете си.

4. Testimonium paupertatis — букв. "свидетелство за бедност"; употребява се в смисъл на свидетелство за скудоумие.

5. Асоциация на младите християни (англ. Young Men’s Christian Association — YMCA) — международна младежка благотворителна християнска организация.

6. Софианци — последователи на софиологията — религиозно философско учение, включващо философската теория за "положителното всеединство", разбирането за изкуството като мистична "свободна теургия", преобразяваща света по пътя към духовно съвършенство, концепцията за художественото изразяване на "вечните идеи" и мистичното съзерцание на София — Премъдрост Божия като космически творчески принцип. Софиологията е създадена и развита от руски философи от XIX-XX в. — Владимир Соловьов, Сергий Булгаков, Павел Флоренски, Лев Карсавин и др.

7. Николай Иванович Новиков (1744-1818) — руски журналист, издател и обществен деец.

8. Иван Владимирович Лопухин (1756-1816) — руски държавник, публицист и мемоарист, виден представител на руското масонство.

9. Княз Николай Василиевич Репнин (1734-1801) — руски пълководец и дипломат.

10. Княз Алексей Борисович Куракин (1759-1829) — руски държавник, заемал висши държавни постове по време на царуването на Павел Първи и Александър Първи.

11. Николай Михайлович Карамзин (1766-1826) — руски историк, писател и поет. Автор на "История на Руската държава" в 12 тома.

12. Граф Михаил Михайлович Сперански (1772-1839) — руски държавник и обществен деец, реформатор и законотворец, основател на юридическата наука в Русия.

13. Михаил Матвеевич Херасков (1733-1807) — руски поет, писател и държавник.

14. Алексей Андреевич Аракчеев (1769-1834) — руски държавник и военен деец, с когото се свързва режимът на полицейски деспотизъм и груба военщина през 20-те години на XIX век (т. н. аракчеевщина).

15. Николай Назарович Муравьов (1775-1845) — руски държавник, наследил А. А. Аракчеев на поста управляващ царската канцелария.

16. Конрад Принц (Рибаков) — руски писател, автор на посредствени окултни романи.


© Александър Клизовски. © Дияна Златева, превод. Публикувано в на: 06.02.2012.	Бр. III-IV - 2011 (44)