Бр. II - 2011 (43)

Александър Клизовски

ИСТИНАТА ЗА МАСОНСТВОТО

(продължение от бр. 42)

Да видим сега с какви доводи борави В. Иванов, авторът на книгата “Православният свят и масонството” за доказване на своята нелепа идея.

На страница 2-ра е казано: “Тъмна сатанинска сила хвърли дръзка предизвикателство към Бога и Христос, започна люто гонение срещу православната Вяра и Църквата, обяви борба за душата на човека. Името на тази тъмна сила е масонството”.

Но на въпроса, какво представлява масонството, се привеждат следните доказателства.

“Орденът на свободните зидари – казва специалистката по масонство Тара Соколовская, - е световната тайна организация, която си е поставила за цел да води човечеството към достигането на земния Едем, златния век, царството на любовта и истината, царството на Астрея”.

По-подробен отговор на този въпрос дава Конституцията на “Великата Ложа на Франция”. “Масонството е световен съюз, който се основава на солидарността. Целите на масонството са нравственото усъвършенстване на човечеството. Неговият девиз – Свобода, Равенство и Братство. В очите на масоните всички последователи са равноправни, без значение на разликите били те национални, расови, религиозни, на разликите в богатството, званието и положението. Масонството утвърждава принципите на всеобщ морал, еднакво приемлив за всички народи, във всички условия. То не поставя никакви граници в търсенето на истината. Затова то е против установяването на каквито и да било догмати или изисквания за принадлежност към определено вярване. Всеки масон е свободен и се ръководи само от повелите на своята съвест. Масоните проявяват най-широка търпимост също така в философската и религиозната област, както в политическата, така и в социалната”.

“Разбира се стремежът на масонството е обединяване на основата на свободата, равенството и братството на всички хора, без разлика на раса, племе, нация, религия и култура в един световен съюз за достигане на царството на Астрея, царството на всеобща справедливост и земен Едем (рай)”. Такова е учението на масоните.

Какво може да се каже против тези велики идеи на масонското учение, които са дадени от Висок Източник на мъдростта, светлината  и знанието? Какво отрицателно може да се намери в тях? Та нали всичко това се проповядва във всички неизопачени световни религии. На това е учил Христос и всички Велики Учители на човечеството. Към това върви и трябва да достигне човечеството, защото достигането на царството Божие на земята, където ще цари мир, любов, търпимост и братство между всички хора, е крайната цел на сегашния цикъл на нашата еволюция.

От колко векове вече се разпространяват сред човечеството тези велики идеи, но все още има много малки глави сред хората, в които тези велики идеи не се вместват. В малките глави влиза някаква една лъжлива, предвзета идея, при наличието на която за големи идеи в такава глава няма място. Само в такава болна глава може да се роди чудовищната мисъл, че обединяването на човечеството върху принципите на любовта, свободата, равенството и братството представлява опасно, отрицателно и нежелателно явление и сатанинско учение, с което със всички сили е необходимо да се води борба, а съществуващото в нашето време съперничеството, човеконенавистничеството, враждата и взаимно избиване са явление положително, са дело, произлизащо от Бога, което е необходимо да се поддържа.

 Да видим сега друга серия доказателства и друга серия отговори на въпроса, какво представлява масонството.

“През 1863 година, на конгреса на студентите в Лиеж, масонът Лафарг определи целта на масонството – като тържество на човека над Бога. Война спрямо Бога, ненавист към Бога. Целият прогрес е в това. Трябва да се прободе небето, като хартиен свод”.

“Нека не забравяме, че ние сме против църквата, ще приложим в нашите ложи всички усилия, за да разрушим религиозното влияние във всички форми, в които то се проявява”. (Конгрес в Белфор, 1911 г.)

“Белгийският масон Кок заявил на международен масонски конгрес в Париж: “това, че на нас ни е необходимо да разрушим религията”, и по нататък – “по пътя на пропагандата и даже чрез административни актове ще постигнем това, че ще можем да смажем религията”.

“Енергично ще поддържаме във всеки свободата на съвестта, но без колебание ще обявяваме война на всички религии, защото те по своята същност са истинските врагове на човечеството. В продължение на всички векове те са способствали само за разногласието между отделните хора и народи. Ще работим, ще тъчем с нашите бързи и ловки палци савана, който в един прекрасен ден ще покрие всички религии; по този начин, ние ще постигнем унищожението на духовенството по целия свят и на предразсъдъците, внушавани от тях”. (Конвент на Великата Ложа на Франция, 1922 г.)

“Отричайки всички положителни религии, масонството питае особена ненавист към християнството. Ще напомним, че християнството и масонството са абсолютно непримирими, - дотолкова, че да се присъединиш към едното означава да скъсаш с другото. В такъв случай масона има един дълг – трябва смело да излезе на арената на борбата и да се сражава”.

“Триумфът на Галилееца продължи 20 века. Илюзията трая твърде дълго”.

“Той изчезва на свой ред, Богът лъжец. Той се присъединява в праха на вековете към другите божества на Индия, Египет, Гърция и Рим, които също са виждали много измамени от тях същества, лежащи ничком пред техните олтари. Братя – масони, ние трябва да приемем, че ние не сме чужди на това падение на лъжливите богове!” (Конвент на Великия Изток, 1903 г.)

“Долу Разпнатия; ти, който вече 18 века държиш прегърбен под твоя хомот, Твоето царство свърши... Не ни е нужен Бог”, - говори масонът Фльори. “Ние масоните, - казва алмайстор Броклин от ложата “Лесинг”, - принадлежим към рода на Луцифер”.

В списанието на Великия Изток на Италия е поместен химн на Сатаната, който разкрива истинската същност на ордена на масоните (братята свободни зидари).

“Аз призовавам Тебе, Сатана, царю на световете. Долу свещеника, долу твоята светена вода и твоите молитви. А ти, Сатана, не отстъпвай назад. В никога не почиващата си материя Ти, живо слънце, цар на явленията на природата... Стана, ти победи Бога на свещениците!” Според В. Иванов това също е учението на масоните.

Ако се съпоставят първата серия от определения какво представлява масонството, с втората, то на всеки бе следвало да бъде ясно, че тези доказателства са от различен ред. Проповядването на царството Божие на земята, признаването на висшата Творяща Сила с проповядването на царството на Сатаната и кощунството над Силите на Светлината не могат да се съвместят в главата на здравомислещия човек. Та нали царството Божие и царството на Сатаната са антиподи, които не могат да съществуват заедно, защото взаимно едно друго се унищожават, същевременно, авторът на цитираната книга твърди, че и едното, и другото представлява учение на масоните.

Та нали още Христос в отговор на обвинението на фарисеите, които Го обвиняват в това, че Той изгонва бесовете със силата на Велзевула, княза на бесовете, казва: “Как може сатана да изгонва сатана? Ако едно царство се раздели вътре в себе си, това царство не може да устои. И ако една къща се раздели вътре в себе си, то тази къща не може да устои. И ако сатана е въстанал срещу самия себе си и се е разделил, не може да устои, но е дошъл краят му!” (Марко 3-22-26.)

 От тези авторитетни думи на самия Христос е видно, че не могат сатанистите да проповядват царството Божие и Силите на Светлината да утвърждават царството на сатаната. Едното изключва другото и едното е несъвместимо с другото. Само една обладаност от предубедената идея и неумението да се отличи черното от бялото се опитва да натрапи на другите абсурдната и чудовищната мисъл, че проповядването на Царството Божие и проповядването на царството на сатаната произлизат от един и същи източник и че проповядването на царството Божие е сатанинско учение.

Ако се застане на такава сатанинска гледна точка, то излиза, че човечеството никога не е имало Велики Учители, нито пророци, нито въобще светли личности, които са поддържали в него надеждата за светло бъдеще, за бъдещ земен рай, където ще царят любов, справедливост и съдружие, но всичко това е било сатанинското учение на масоните, които с обещанието за царство Божие отвличат само доверчиви хора от “положителните религии”, които виждат царството Божие в съхраняването на съществуващите взаимоотношения, където хората не са братя едни на други, а човек за човека е вълк. Но как са възникнали “положителните религии”, ако всичко върви от масоните и чрез масоните, авторът не обяснява.

Необходимо е напълно да не се познава живота, да не се познава историята и да не се знае за свойствената на човека способност да изкривява всичко според себе си, за да предполага, че даденото веднъж от Източника на Светлина Учение ще си остане същото до края на света. Именно то никога не остава същото. С течение на вековете всяко учение от такива хора се изкривява, до степен че то не само че няма нищо общо с първоначалното учение, но последователите на едно такова изкривено вече учение представляват най-зли врагове на първоначалното – неизкривеното. Действително, какво общо има между учението на масонството от първите векове на своето основаване, когато то е почитало Бога и е проповядвало единството и равенството на всички религии, с днешното учение на някои масонски ложи, които обявяват война на Бога и на всички религии? Общото между тях е само названието, но е необходимо да имаш поне капчица здрав разум, за да съдиш не по названието, а по вътрешното съдържание.

Но точно същата метаморфоза настъпва със всички учения. Какво общо по същия начин има между истинното учение на Христос, което цялото е пронизано от любов към ближния и от състрадание и търпимост към всички, със злобното осъждане на всички инакомислещи, с крайната нетърпимост към всички друго вярващи,  нещо което проповядва Иванов            и нему подобните християни? Следва да се разбере, че силите на тъмнината дават свои собствени учения само на съзнателни сатанисти, които са скъсали всякаква връзка с Йерархията на Светлите Сили на Космоса, но своите безсъзнателни сътрудници те карат да работят в полза на княза на тъмнината, изкривявайки дадените им от Силите на Светлината учения, подготвяйки ги постепенно по пътя, водещ ги към сатанизма.

Този процес на фалшификация и замяна на истината с лъжа става в продължение на вековете, докато съществува даденото учение или религия. Изопачаването на дадените от Силите на Светлината учения е един от прийомите на борба на тъмнината със Светлината. Пътят към сатанизма започва с изопачаването на учението на светлината и, когато то е изкривено вече толкова, че не удовлетворява търсенията на духа на търсещите хора, вследствие на което Ръководителите на човечеството са принудени да дадат на света ново учение, тогава въстава тъмнината и всичките нейни помощници, които прилагат всичките си сили за това, да опорочат новото учение, наричайки го лъжливо, сатанинско и т.н., и за да задържат старото, изопаченото, върху което те са се потрудили достатъчно.

Подобен процес на замяна на истината с лъжа и на Светлината с тъмнина най-силно се е разкрил такива учения, които от самото си основаване с се считали за тайни, което е напълно естествено. Отсъствието на гласност и контрол от страна на общественото мнение във връзка с постоянната и задължителна конспиративност на всичко, което става в такива организации, открива широк простор за всевъзможни отклонения, изопачавания и извращения. Ако съхраняването на първоначалната чистота на учението в откритите религии е условие неизпълнимо, то в тайните учения още повече, но въпреки това, не може да се твърди, че всички тайни учения са тъмни учения и че всички масони са сатанисти, както това прави в своята книга В. Иванов.

Дали сега съществува необходимостта от съществуването на масонството, щом то е изпълнило своето предназначение, ние не се наемаме да съдим, но тайни учения винаги е имало и винаги ще има. Без тайна е невъзможно да се мине. Светът съществува и се крепи на тайната. Ако бяха съобщени на хората онези велики тайни, които притежават Силите на Светлината, По-Големите Братя на човечеството, светът би загинал. Великите истини не бива да се съобщават на неподготвените умове, защото те се обръщат в оръдие за разрушение. Та нали още Христос е учил: “Не хвърляйте бисери на свинете, да не ги стъпчат с нозете си и нахвърляйки се да не ви разтерзаят”. Но същевременно законите на еволюцията изискват тайното постепенно да стане явно, някои истини да станат достояние на хората. От тук произтича необходимостта за подготовката на някои хора, които се стремят към знание, към възприемането на тези тайни, към посвещаването във висшата езотерична мъдрост. Но тъй като висшето знание открива висшите възможности и висшите сили то, за да не станат те достояние на човек, който е недостоен, всички които се стремят към постигането на висшите тайни и придобиването на висши сили винаги са се подлагали на продължителни и тежки изпитания.

Затова, когато човечеството на нашата планета достигнало такова развитие, че от него е можело да бъдат сформирани висши ръководители, то първата страна, в която е ставала подготовка на водещите представители на човечеството за посвещение във висшата мъдрост, е бил Египет. На всички е известно, че в Египет, по указание на По-Големите Братя на човечеството, са били основани школи и построени пирамиди, които са служили именно за тази цел. Пребиваването в школите и подготовката за посвещение са траяли десетилетия и далеч не винаги са водели до постигането на целта. Самото посвещение се е съпровождало от толкова тежки изпитания, че мнозина не са ги издържали. Но какво е давало успешното достигане на целта и древното египетско посвещение ни обрисува Библията, повествувайки за делата на Мойсей, който е бил египетски посветен. По този начин, ако ритуалът на посвещението е правел от човека свръхчовек, то цял куп предварителни тежки изпитания е бил онзи филтър, който не допускал към висшите възможности и отмахвал на страна всички слаби и недостойни. От Египет, люлката на висшето знание и висшите възможности, висшата мъдрост и ритуалите на посвещението са се разпространили в други страни от древността. Преминаването през школата на мъдростта и всевъзможните тежки изпитания са представлявали необходимото условие за висшето развитие както в древни времена, така и в днешно време. В днешно време се е променила само системата от изпитания. Както повествува новото Велико Откровение [учението Жива Етика или Агни Йога, което е дадено чрез Елена Ивановна Рьорих в плод на сътрудничеството с Велики Учители от Изтока през 20-тте и 30-тте години на миналия век - бел. прев], предишният ритуал на посвещение и система от изпитания сега се считат за остаряло понятие. В днешно време човек, който се стреми към висшето знание и висши възможности, се изпитва изключително откъм психологическата страна на неговата природа. Човек се поставя във всевъзможни тежки положения и в зависимост от това, как той излиза от тези положения, се определя неговата пригодност или непригодност към това, към което той се стреми, защото от Силите на Светлината, нашите невидими Управници, нищо не е скрито, и Те винаги  ни виждат,като на длан.

следва продължение

© Александър Клизовски. © Дияна Златева, превод. Публикувано в  на: 30.09.2011.

Бр. II - 2011 (43)