ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ
|
|
ПОЕТИЧНА АНТОЛОГИЯ |
|
|
Тадеуш Ружевич
СТИХОТВОРЕНИЯ
Кой е поет
Поет е този, който пише стихове И този, който стихове не пише
Поет е този, който чупи окови И който сам на себе си окови слага
Поет е този, който вярва И този, който не може да повярва
Поет е този, който е подвеждал И този, който е бил подвеждан
Поет е този, който има уста И който може да преглътне истината
Този, който е падал И този, който са изправя
Поет е този, който си тръгва И този, който не може да си тръгне
Оцелял
На двадесет и четири години съм Оцелях Изпратен на заколение.
Празни и равнозначни са думите: Човек и животно Любов и омраза Тъмнина и светлина.
Човека се убива както животно Видях: Фургони със съсечени хора Които няма да бъдат спасени
Понятията са само думи: Добродетел и престъпление Истина и лъжа Красота и грозота Мъжество и страхливост
Еднакво тежи доброто и престъплението Видях: Човек който е едновременно Престъпен и добродетелен
Търся учител и наставник Да ми върне зрението слуха и говора Отново да ми назове нещата и понятията Да отдели светлината от тъмнината
На двадесет и четири години съм Оцелях Изпратен на заколение.
Спомен за сън от 1963 година
Сънувах Лев Толстой
Лежеше в легло Огромен като слънце В грива От разпилени къдри
Лъв
Виждах главата му лице от златен вълнообразен метал по който преминаваше непрекъсната светлина
изведнъж угасна почерня а кожата на ръцете и лицето му беше груба напукана като кора на дъб
попитах го „какво да правим”
„Нищо” Отговори
От всички цепнатини Пукнатини Потече към мен светлина Огромна лъчезарна усмивка Се разгаряше.
|
||
|
|
|
|
|
©
Тадеуш Ружевич. ©
Ирена Петрова, превод. Публикувано в
|
|