“Той иде от далечни земи и носи със себе си звездня лъх на вечното…”

“Там той е намерил забравени книги, що никой не е чел – книги може би никога ненаписани – и е замислил своите “Видения из древна България”…”

“Там той е прозрял тайни, разгадани от малцина преди него – и е замислил своята поема “Градът”.”

“Там той е познал Ариеля и Каина – и е дошъл на нашата скръбна земя, да сложи пред жертвеника на
българската поезия бисерите на своята “звездна душа”, в която се оглежда измамната усмивка на
Сатана.”

“И той минава край нас – безстрастен и далечен – унесен в в спомена на ония незнайни земи, които е оставил и които носи в себе си.”

“Чужденец за всички – за него почти никой не говори.”

“Самин, заключен в своята tour d’ivoire – до него не стига вълната на безплодни гуми, що се разлива затворена врата.”

“Той върши своето огромно дело на пръв стилист в тая малка страна – и, сред “ливадите на своетосъзерцание”, изпитва звуците на забравени думи, възвръща тяхното някогашно значение.”

“Неговият звук е остър. Той пронизва като писък безлюдните степи на нощта. – Но не е ли Райнов оня, който написа “Очите на Арабия”, – невем най - човешката повест, изплакана някога на нашия роден език?”

“Неговите жени са разголени, порочни, безрасъдни. Тяхната настръхнала плът не знае насита. – Но не е ли той оня, който написа “Сонора” – невем най-чистата жена, която е създал някога нашият роден език?”

“Неговите мисли са светкавици, неговите думи са откровение, неговите отмерени речи блестят като сияние.”

“Напразно той загъва своите блянове в рухото на древен цар. Напразно той се тули зад маската на странни образи от миналото, което му служи само за украса. Сърцето на един поет разискря в тия нови книги – и бележи опасните пътища, по които е минала смелата мечта на безпокоен дух.”

“Защото Николай Райнов е преди всичко поет.”

“И в часа, когато отзвучат тръбите на много тъмни слави – сред мрака на нашето скръбно небе ще засияе новородена звезда.”

“Защото Николай Райнов носи на челото си звезда.”

Из материал от Николай Лилиев
публикуван в “Райнов Лист”, С., 12.III.1939