| |
Александър Клизовски (1874-1942)
е мислител, писател, автор на десетки философски съчинения, ученик на Елена
Рьорих, един от най-дейните членове на Латвийското сдружение “Рьорих”,
съществувало през 30-тте години на
ХХ век . Руснак по произход,
голяма част от целия си съзнателен живот прекарва в Латвия. До творческия
светоглед на мислителя са близки теософските трудове на Елена Петровна
Блаватска, философските достижения на изтока, в това число философията на
Вивекананда и Рамакришна. За Клизовски огромен интерес и основа на неговите
философски изследвания и творчество представляват книгите на Учението Жива
Етика, създадено от семейство Рьорих през първата половина на ХХ век в
сътрудничество с Великите Учители, наричани в Индия Махатми или Велики Души.
Клизовски е участвал активно в научната секция на Латвийското Сдружение “Рьорих”,
което разкрива блестяща страница от Латвийската културна история - чрез
мащабната си обществена дейност: Сдружението издава над 50 книги, една част от
тях са книгите на Учението Жива Етика, дневниците на Николай Рьорих, два тома
писма на Елена Рьорих, способства за придвижването на идеите на Пакта Рьорих,
провеждането на правителствено равнище на Конгрес на Прибалтийските държави с
цел ратификацията на Пакта Рьорих.
Основен труд на Клизовски е тритомникът “Основи на мирогледа на Новата Епоха”.
Първият том на тази книга излиза през 1934г., вторият през 1936г., и третият
през 1938г.” Отделните глави от книгата са посветени на такива проблеми като
смисъла на живота, съвременното състояние на света, мисълта,
превъплъщението, кармата, психическата енергия и др. И трите тома на книгата
"Основите" първоначално са издадени от Латвийското сдружение “Рьорих”. В
последствие след 1989 г. тази книга става особено популярна в Русия, Украйна и
Прибалтийските държави и до сега е преиздавана в тези страни неколкократно в
огромни тиражи.
По повод на изпратения ръкопис на първата книга от тритомника Елена
Рьорих пише: “За съжаление на знам Вашето име и презиме и затова се обръщам към
Вас като към уважаван сътрудник; ще се радвам да ги науча. Преди всичко трябва
да кажа, че Вашият превъзходен труд донесе голяма радост. Именно това сега е
толкова неотложно нужно, защото следва със всички средства да се буди
съзнанието, което е потопено в стари предразсъдъци и е потиснато от ужасите на
страшното време. Та нали зората на Новата Ера вече блещука, и е необходимо да
бъде посрещната с пробуден дух. Очаквам с нетърпение продължението на Вашия
труд, който би следвало да се напечата и да се разпространи широко”.
...”Вероятно, Феликс Денисович (Лукин) вече Ви е съобщил мнението на Учителя за
Вашият труд, но може би на Вас ще Ви бъде приятно още веднъж да чуете
потвърждението, затова и Ви препращам тези думи: “Писмените размишления за
Учението са полезни. Одобрявам труда, който е изпратен за преглед. Може да се
предложи и на други сътрудници да се приучат към такива трудове. Те могат да
изберат части от Учението, които са им близки, и да ги съпоставят с други
Завети. При това може да се забележи печата на времето върху същите истини.
Задачата да се проследи тази еволюция вече сама по себе си ще бъде много нужен
труд. Ние сме против осъждането, но съпоставката ще бъде като шлифоването на
камък. Може при любов към предмета да се намират много нови съпоставки и
прекрасни докосвания. Такива размисли са като цветя на поляна” (Е. И.
Рьорих. 8.02.34).
Самият
Клизовски има трудна съдба, животът му пълен е с постоянна борба с бедността,
участва в Първата световна война, като прекарва четири години в плен при
немците, а в началото на Втората световна война е арестуван от Съветските власти
и пратен в затвор в Казахстан. През април 1942 година е разстрелян заедно с
други арестанти от Прибалтика, сред които и други известни културни дейци. И до
днес не е известно къде е гробът му.
За
последните години от живота на Александър Клизовски, латвийският писател Рихард
Рудзитис пише в своя дневник: “И последната трагедия беше, когато взеха
Клизовски, вечерта на 22 юни, в деня на началото на войната, при него дойдоха
чекистите, заповядаха спешно да си събира нещата и да дойде с тях. С тънки дрехи
и лятно палто, с малка чантичка, в която имаше чифт бельо, той си замина от
къщи. Не му дават да си вземе книгите. На прага му обискират джобовете: “Какво
има там?” – напипват медальон с портрет на Учителя. Заповядват му да го остави
вкъщи. Така, той си тръгна развълнуван. Може би, той не знаеше къде го водят –
дали в затвора или го изпращат в Русия. Да, странна е тази история с Клизовски.
Той не разбираше до края тези обстоятелства, в които сме попаднали... Той се
канеше да подари своите книги на руското посолство заедно с дълго съпроводително
писмо. След това той написа нова книга за очистването на религиите и за
Братството – в нея включи статия за материализма, където от една страна,
подчертаваше ролята на комунизма, а друга страна – осъждаше материалистическата
идеология. Той ми даде да прочета ръкописа. Аз го помолих да го пази извън къщи.
Той беше твърд – ще скрие копието, но оригиналът ще остане на масата – той
именно иска да го намерят и да се запознаят със съдържанието... Ако се криеше
като другите, може би щеше да остане жив. Ако и да е физически да е доста слаб,
ако и да е на преклонна възраст, но все пак в дълбините на душата си вярвам, че
Клизовски неслучайно заминава за своята родина, и че ние отново ще се видим
скоро. Той е толкова необходим за Новия Свят”.
Днес,
десетилетия по-късно, Александър Клизовски наистина се завръща при нас – със
своите трудове, преиздадени с много любов в Латвия – неговата втора родина, и
разпространени сред множество читатели от цял свят.
В
настоящия брой на “Палитра” представяме неговия текст “За психическата енергия”
– глава от “Основи на мирогледа на Новата Епоха”, която поради голямата си
важност е издадена и като отделна брошура.
|
|
