РЕЦЕНЗИЯ
|
|
РЕЦЕНЗИЯ |
|
|
Мюмюн Тахир ФИЛОСОФСКА СВИРЕПОСТ
Новата книга на Васил Пенчев “Свирепа философия”1 емоционално и асоциативно продължава тематиката от предишната му творба “Радичков другарува с думите”. Заглавието е по аналогия с разказа на Радичков ”Свирепо настроение” и самата книга представлява паралелни повествования – една философия анализира друга философия. Прилагайки метода на сравнителния анализ, Васил Пенчев не се придържа към максимата на Леополд Ранке: “Нека оставим фактите сами да говорят”. Възползвайки се от големите възможности на херменевтиката и текстовете от новелата “Козелът”, пиесата “Опит за летене”, романът “Ноев ковчег”, разказът “Ние, духовата музика”, есето “Акустично гърне” и др., той философски и в типичен Радичков стил тълкува наглед обикновени проблеми, характерни за съвременното общество, както и философията на големия наш писател. Когато размишлява за битието, Радичков често обича да казва: “Бог може да има, а може и да го няма, но ти живей тъй, все едно че го има”. В предговора към книгата си “Радичков другарува с думите”, Васил Пенчев пише: “Истинската тема на тази книга не е нито Радичков, нито пък екзистенциализмът, а обратният отблясък на събитието върху битието”, т.е. всичко е движение и всеки край се свързва със своето начало. Търсят се отговори на въпроси дали животът в своята безкрайност (крайност) е щастливо, невероятно чудо, случило се на земята. И какво е Бог…, Абсолютното…, Краят..., Вечното… Но книгата не е само философско осмисляне на Радичковото творчество, а размишление и за бъдещето на философията. Всъщност текстовете на Радичков са само повод за собствени размисли на самия Пенчев върху актуални проблеми на нашето съвремие. Книгата му представлява цялостен и високохудожествен текст. Тонът е личен, перото е възбудено и волно, читателят е понесен от смелите стремления на мисълта. Това е книга, написана от майстор на словото. Основна тема както на литературата, така и на философията е човекът, смисълът на негово място и цел във Вселената; каква е съдбата му; какво представляват раждането и смъртта; какво означават съвет и морал, вярата, вината, изкуплението; устройството на живота, неговите вечни стойности… Човекът на новото време е по човек и по-малко механизъм. Всичко, което стои между него и духа е следствие на хуманистичните опити за хармонично съжителство – от колелото, през религиите, та до интернет – то не предпоставя противоречие и насилие. Но с огромно закъснение от няколко хиляди години човекът осъзнава парадоксалната истина, че след толкова продължителна еволюция и при наличието на повече от 2000 обособени области на познанието, днес техният творец – човекът, продължава да знае най-малко за себе си. Както подчертава Мартин Хайдегер: “Нито една епоха не е знаела толкова малко за това, какво представлява човекът, както сегашната. Но в нито една епоха човекът не е бил такъв проблем, както в нашата епоха”. В момента сме свидетели на заличаването на държавните граници, те една по една ще изчезнат. Но същевременно ставаме свидетели на възникването на вътрешни граници във всеки един от нас. Значи – границата е условно делене, въведено от човека. Сиреч, то е етично понятие, наложено върху географска площ и затова е несъстоятелно. Оттам – неговата вредност, защото е причина за всички стълкновения, връх на които е ХХ век, най-кървавият от всички. “Век на нещастието” – човекът е постигнал своя “минимум”, ентропирал е и няма друг изход, освен да премахне границите. Първо – между държавите, после между хората и накрая – в съзнанието. “Думата “философия”, а това ще рече любов към мъдростта, е многолика. Тя далеч не е само знание, но преди всичко е и извървян дълъг, труден и превратен житейски път…”, смята Васил Пенчев, който сякаш допълва Ясперс: “Философията означава да бъдеш винаги на път. Нейните въпроси са по-съществени от отговорите и всеки отговор води до нови проблеми постановки”. И така до безкрайност…Ние продължаваме да задаваме въпроси. Къде отиваме? Напред ли? Назад ли? Кое е напред? Кое е назад? Централните образи в “Свирепа философия” са човекът и философията, мъдростта, и истината. Само човекът измежду живите същества има философия, както изобщо има литература и култура, защото той притежава мислещ дух. Неговата духовност се състои в активността, свободата, съзнателността като насоченост на човешките постъпки, благодарение на което той подчинява, опознава и използва външната природа и собствения си интелектуален потенциал. Тази книга не може да бъде обяснена, а и няма нужда от това. Тя ни кара да размишляваме върху всичко съществуващо, което не само се познава, но подлежи и на оценка, да възпитаваме в себе си умението да посрещаме неизбежното в живота, да даваме простор на мъчителните размисли за Края… Но към всички факти и явления трябва да подхождаме творчески. Самият Радичков казва: “Една история, като искам да я разкажа, аз мога да я започна откъдето си искам. И мога да я свърша, когато искам”. Тук не става дума, че не трябва да се съобразяваме с определени изисквания, а за това да не ставаме роби на каноните. Солидарен съм с автора на “Свирепа философия”, че “ако някой претендира да е философ, трябва да защити претенцията си не с имитация на характерните белези на досега съществували философски постройки, а с главното: какво основава”. Защото мисленето, за да основе, трябва да снове – да отива и да се връща неуморно, е внушението на книгата. Звярът Свирепа философия трополи все по-наблизо, пише В. Пенчев. Както Фукуяма, който говори за края на историята, той задава въпроса за бъдещето на философията. Но за разлика от американския учен, категорично утвърждава: “Философия има, откакто свет светува, и нея никой не може да я закрие”. И в крайна сметка, когато говорим за творчество, трябва ли да се опитваме да обясняваме света с тежките и недотам ясни конструкции на онези, които са имали предимството, щастието (нещастието), че преди тях никой не се е занимавал с вечните екзистенциални въпроси…Защото само чрез творчеството човек определя своето място в света и осмисля собственото си битие. Той постоянно изобретява нещо ново и човешкото общество се променя под влияние на многобройните нововъведения. Творчеството е израз на неудовлетвореността на човека от наличното битие, на стремежа му да внесе по голямо разнообразие в света. Тъкмо тази същност като израз на определена позиция към и спрямо смисъла на битието, е главната и постоянна причина, поради която човешкият разум се вълнува от тези проблеми. Творчеството е израз на желанието на човека битието да бъде преобразувано по законите на красотата, доброто и хуманизма. Затова “мисленето, за да основе, трябва да снове” – да отива и да се връща неуморно. Разумът е силен в отиването към неведомото и неговото водене, преданието пък с помощта на тези “други сетива” се връща от неведомото, открадвайки от боговете, и помага на разума да основе.” Така завършва книгата “Свирепа философия”, която трябва да бъде прочетена. А аз гарантирам едно чудесно пътуване, което ви очаква още на първата страница.
|
||
|
[1] Пенчев, Васил. СВИРЕПА ФИЛОСОФИЯ. Творчеството на Радичков като философска тема. С., 2007 г. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”. <към текста> |
|
|
|
©
Мюмюн Тахир. Публикувано в
|
|