	110 години от рождението на Александър Чижевски (1897-1964)	Бр.28/януари-април 2007

Бойко Златев

"ФИЗИЧЕСКИТЕ ФАКТОРИ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС" -

ЗАБРАВЕНАТА КНИГА НА АЛЕКСАНДЪР ЧИЖЕВСКИ

(статията представлява съкратен вариант на лекция, прочетена в рамките на ІІ пролетна лектория "Unitas Temporum" в София през април 2006 г.)

Увод

Представата за вечната, неразривна обвързаност между ставащото на небето и на земята е залегнала във всички древни митологии. “Вярно е без лъжа, вярно и най-вярно: това, което е долу, е също такова, като онова, което е горе. И това, което е горе, е също такова, като това, което е долу, за да се изпълнят чудесата на едно-единствено нещо” – гласи първият стих от “Изумрудната скрижала” на Хермес Трисмегист. В различни епохи тази безсмъртна сентенция намира различни въплъщения, в зависимост от смисъла, който е бил влаган в думите “земя” и “небе”. В древна Гърция е съществувала представата за свещения брак между небе и земя. “Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.” (Матея 18:18) – казва преди две хилядолетия Христос на апостолите. А през ХVІІ век Исак Нютон доказва, че и земните и небесните тела в своето движение се подчиняват на един и същ закон – този на гравитацията. Поредно свое забележително въплъщение сентенцията на Хермес намира в трудовете на руския учен Александър Чижевски (1897-1964), основоположник на науката хелиобиология.

Въпреки че настоящата лекция е посветена само на един от трудовете на Чижевски, за разбирането на същината и историческата съдба на книгата, а и на съдбата на нейния автор, е необходимо да бъдат очертани, макар и бегло, не само основните етапи от неговата житейска и творческа биография, но и да се даде известна представа за руския космизъм – научно-философската школа, към която принадлежи авторът на “Физически фактори на историческия процес”.

І. Руски космизъм

Руският космизъм представлява течение на мисълта в Русия през ХІХ и ХХ век, което разглежда човека като необходимо космическо същество. Макар и да са общували помежду си и в редица случаи да са констатирали голямата близост на своите възгледи, самите космисти не са се осъзнавали като представители на една школа или на едно направление, наречено руски космизъм. Терминът “руски космизъм” е въведен по-късно от Ю.Г.Шишина, за да бъде означена тази съвкупност от философи, учени и творци като уникално явление в историята на човешката мисъл.

Първият руски философ-космист е Александър Василиевич Сухово-Кобилин (1817 - 1903). Отлично запознат с достиженията на античната и западноевропейската философия, разработва собствена философска система – учение за Всемира, според което човечеството в своето развитие преминава през три етапа – телуричен (земен), соларен (слънчев) и сидеричен (звезден). Вторият етап предполага разпростирането на земното човечество в цялото околослънчево пространство, а третият – овладяването на целия звезден мир, на цялата Вселена. Тази активна еволюция според Сухово-Кобилин включва такова одухотворяване на човечеството, при което човешкият организъм става безпространствен, свръхчувствен (“до изчезване на плътта”), “етерен”. По-голямата част от ръкописите на философските съчинения на мислителя изгарят при пожар в родното му имение в село Кобилинка на 19 декември 1899 г. и до нас са достигнали само голям брой отделни фрагменти. Запазени са обаче неговите литературни произведения, които го нареждат между класиците на руската драматургия от ХІХ век.

Николай Фьодоров (1829-1903) е библиотекар на Румянцевския музей в Москва. Във философията разработва проблемите за възкресението и безсмъртието. Нарича своето учение активно християнство, разкривайки в дълбините на Христовата Блага Вест преди всичко нейния космически смисъл – призива към активното преобразяване на природния, смъртен свят в друг, не-природен, безсмъртен божествен тип битие (Царство Небесно). Мечтае за времето, когато християнската литургия от молитва ще се превърне в Дело, ще излезе от храмовете и ще възкреси и преобрази човечеството. Възгледите му оказват голямо влияние върху творчеството на Лев Толстой, Ф. Достоевски, Владимир Соловьов и др. Приживе философското учение на Фьодоров се разпространява предимно устно, в тесен кръг приятели и последователи. Основният му труд “Философия на Общото Дело” е издаден посмъртно от негови ученици ( І том през 1906 и ІІ том през 1913 г.).

Сред учениците на Фьодоров видно място заема философът Валериан Муравьов (1885-1932), автор на книгата “Овладяване на времето” (1924). Културата според Муравьов представлява пролог към овладяването на времето, което ще започне с реализацията на “общото дело” на Фьодоров, когато изкуството в синтез с науката ще се преобрази в теургично изкуство, създаващо нови форми на живот и възвръщащо в преобразен вид умрелите живи същества (“Генетиката се превръща в анастатика, а изкуството на раждането в изкуство на възкресяването”).

Константин Циолковски (1857-1935) е учен, философ и изобретател. Основоположник на космонавтиката, автор на научни трудове по ракетодинамика, аеродинамика, лингвистика, биология и др., както и на многобройни философски съчинения. На 14 годишна възраст загубва слуха си вследствие на прекарано тежко заболяване. В периода 1873-1876 г. живее в Москва, където се занимава със самообразование. В библиотеката на Румянцевския музей се запознава с Н.Фьодоров, който оказва голямо влияние върху формирането на философските му възгледи. От 1879 година е учител по физика и математика (от 1892 г. – в гр. Калуга).

Философията на Циолковски акцентира върху космическото бъдеще на човечеството, освобождаването на човека от страдания и постепенното му одухотворяване в продължение на милиарди години, което в крайна сметка ще доведе до коренно трансформиране на човечеството и начало на нов еволюционен цикъл.

Владимир Вернадски (1863-1945) е широко известен като минералог и кристалограф, създател на множество научни школи, основоположник на геохимията, биогеохимията, радиогеологията, учението за биосферата и учението за живото вещество. Според Вернадски през ХХ век човечеството навлиза в нов, т.нар. ноосферен стадий на своето развитие. Ноосферата е висш стадий на развитието на биосферата, когато разумната човешка дейност става определящ фактор за целесъобразното развитие на човечеството. Много от идеите на вернадски са залегнали в концепцията на ООН за устойчиво развитие, приета през 1992 г.

Павел Флоренски (1882-1938) е учен, свещеник и религиозен философ. Завършил физико-математическия факултет на Московския Университет и Московската духовна академия. В съчинението си "Стълп и утвърждаване на истината" от 1914 г. разглежда религиозно-философска проблематика, в центъра на която са концепцията за всеединството и учението за София. През следващите години се стреми да създаде “конкретна метафизика”, която да осъществи изучаването на първичните символи, фундаменталните духовни основи, от които са изградени различните сфери на реалността и в съответствие с които се организират областите на културата. За тази цел Флоренски провежда редица изследвания в областта на лингвистиката, математиката, експерименталната и теоретична физика и други науки.

Става жертва на сталинските репресии, арестуван е и през 1938 г. е разстрелян, като дълго време дори датата на смъртта му остава неизвестна.

Освен във философията и науката, космизмът намира забележителна реализация и в изкуството. В живописта космисти са художниците от групата “Амаравела”, основана през 20-те години на ХХ век. Съзвучно на космизма е и художественото и поетично творчество на Николай Рьорих (1874-1947) и Максимилиан Волошин (1877-1932).

Видно място в плеядата на руските космисти заема и Александър Чижевски (1897-1964) - едновременно учен, мислител, поет и художник, чието творчество ще разгледаме по-подробно.

ІІ. Александър Чижевски

Александър Чижевски е роден на 26 януари 1897 година в Цехановец, Гродненска губерния в Русия, където по онова време е разквартирувана една от батареите на 4-та артилерийска бригада, в която служи неговият баща.

Леонид Василиевич Чижевски – бащата на бъдещия учен, е кадрови военен, през първата световно война получил чин генерал-майор. Негово изобретение е командирският ъгломер за стрелба на артилерията от закрита позиция.

Майката на Александър Чижевски, Надежда Александровна, по баща Невиандт, принадлежи към стар холандски род. Нейните предци са се преселили в Русия по времето на Петър І. Тя заболява от белодоробна туберкулоза и умира една година след като се ражда единственият и син. Тогава лелята на малкия Александър, сестрата на баща му Олга Васильевна Чижевская, се преселва да живее при семейството и се заема с възпитанието на детето.

Спомняйки си детските години, Чижевски пише: “Когато сега аз правя една ретроспекция на целия си живот, виждам, че главните направления в него са били заложени още през ранното детство и са се проявили отчетливо към деветата или десетата година от живота ми...”.

След последователни чести смени на местожителството в продължение на 16 години семейството се установява в Калуга – малък град на около 150 километра югозападно от Москва. Особеното място, което Калуга заема в живота на Чижевски се дължи до голяма степен на факта, че по онова време там живее един човек, смятан от своите съграждани ако не за леко смахнат, то в най-добрия случай за чудак – това е Константин Циолковски, широко известен днес като основоположник на ракетостроенето и космическите полети – първите му трудове в тази област датират от края на ХІХ век. Но наследството на Циолковски далеч не се изчерпва само с това – той ни остави стотици ръкописи по физика, биология, лингвистика, философия и в други области, повечето от които – неиздадени и до днес, а също така научнофантастични произведения. В края на живота си Чижевски си спомня: “В моя живот Константин Едуардович заема специално място: в продължение на много време ние бяхме заедно. Освен ерудицията в най-различни области на науката и изключителното обаяние, което притежаваше, той често изказваше напълно необикновени и удивителни мисли за космоса, за бъдещето на човечеството, мисли, които никъде не можеха да бъдат прочетени или чути... А и общуването с него внесе радикални промени в моя мироглед. С помощта на нагледни примери той ми внуши мисълта за необходимост от задълбочено изучаване на математиката и физиката, толкова важни за научната работа в областта на естествознанието.” Именно под ръководството на К.Циолковски Чижевски се изгражда като учен. С подкрепата на Циолковски той започва да разработва през 1914 г. въпроса за влиянието на слънчевата активност върху биологични и социални процеси, а малко по-късно започва да изследва въздействието на йонизирания въздух върху животните и човека.

През 1917 Чижевски завършва едновременно Московския търговски институт и московския Археологически институт, като защитава две дипломни работи – “Руската лирика на ХVІІІ век” и “Еволюцията на физико-математическите науки в античността”. Още през 1915 г. той се увлича от изследване на слънчевите петна и забелязва корелация между броя на петната и интензивността на военните действия по фронтовете на I световна война, които следи с голямо внимание. През 1916 Чижевски взема участие в самата война на галицийския фронт като доброволец в артилерийската бригада, командвана от баща му, но не след дълго време заболява и е изпратен у дома за лечение.

Докторската дисертация на Чижевски е готова още през май 1918, нейната тема е “За периодичността на всемирно-историческия процес”, през 1924 г. той успява да издаде една част от нея в Калуга под заглавието “Физическите фактори на историческия процес”. Концепцията на Чижевски, според която ритъмът на световната история е детерминиран от слънчевата активност и се намира в пряка зависимост от броя на слънчевите петна, е счетена за противоречаща на марксизма и много скоро след публикацията на книгата са публикувани множество статии срещу нея. Тъй като не са в състояние аргументирано да опровергаят тезите на автора, неговите “критици” преминават към лепене на етикети и наричат Чижевски слънцепоклонник и мракобес. Значително по-малобройни са положителните отзиви, но затова пък са от известни учени, сред които са К.Циолковски и биофизикът Лазарев.

Продължавайки своите изследвания, въз основа на събраните от него статистически данни, Чижевски установява, че динамиката на множество епидемични заболявания също е свързана със слънчевата активност. През 1930 в Москва излиза неговата книга “Эпидемичните катастрофи и периодичната дейност на Слънцето”, а през 1938 в Париж е издадена монографията му “Земното ехо от слънчевите бури”, преведена на руски език и публикувана в Москва вече след смъртта на нейния автор.

През 20-те и 30-те години на ХХ век Чижевски се занимава и с ред други научни изследвания, открива положителното въздействие на отрицателно заредените въздушни йони върху живите организми, установява въздействието на космичните лъчи върху живите организми, работи плодотворно в областта на хематологията – резултат от тези негови изледвания е книгата “Структурен анализ на движещата се кръв”, изучава телепатията и факторите, които я възпрепятстват или напротив – я благоприятстват.

Освен учен, Чижевски е и талантлив поет, музикант и художник. Да свири на роял и на цигулка се научава още в ранното си детство, а през 1913 баща му купува във Варшава от известния полски цигулар Липински цигулка, изработена от италианския майстор Давид Техлер, на която е свирил самият Паганини. Свирейки, Чижевски често импровизира и създава оригинални музикални произведения, които все се кани да запише, но така и не осъществява намерението си. По-щастлива съдба имат стиховете му, оценени високо от Брюсов и Маяковски. Част от тях влизат в двете му поетични книги, издадени през 1915 и 1919 г., включени са в антологии, преведени са на други езици и тръгват да странстват по света, без авторът им да знае нищо за тяхното пътешествие и без читателите да знаят почти нищо за техния автор. Като куриоз можем да приемем факта, че в една издадена на португалски език в Бразилия поетична антология Чижевски вече е представен като португалски поет.

Израз на енциклопедичните интереси на Чижевски става неговият трактат “Академия на поезията”. Той съдържа проект за поетична академия, в която “поетите са обединени за общ плодотворен труд”, а всички желаещи могат да получат академично образование по грандиозна програма от 60 дисциплини, сред които физика, биология, философия, космография и много други. Това схващане, че човекът, и най вече човекът на изкуството не трябва да се затваря в рамките на своята професия, а да се интересува от най-разнообразни области на човешкото познание, сродява Чижевски с един друг велик енциклопедист на ХХ век – Николай Рьорих.

Първите си уроци по рисуване Чижевски получава също в детските си години, в Париж, при художника Гюстав Нодие, който е ученик на Дега. Въпреки, че в художественото творчество на Чижевски безспорно се усеща влиянието на импресионизма, той намира свой собствен художествен език, с помощта на който се опитва да изрази трудно доловими и бързо променящи се природни явления. След 1942 г., когато е арестуван и изпратен в лагер в степите на Караганда, Чижевски продължава да рисува по памет лъчезарни и топли пейзажи от европейската част на Русия.

Арестът не е неочакван за него. Още през 30-те години Чижевски си спечелва както недоверието и подозрението на партийната върхушка, така и завистта на мнозина свои учени колеги. Облаците се сгъстяват след началото на войната през 1941, когато един след друг заваляват доноси за неговата “неблагонадежност”. Арестуван е на 21 януари 1942. и прекарва общо 16 години по лагери и заточения първоначално в Свердловска област, по-късно в Казахстан. След като е реабилитиран, се завръща в Москва през 1958 и веднага организира лаборатория по йонификация към Госплан на СССР. През този период той работи по усъвършенстването на своите аеройонизатори за използването им в кабините на самолетите и космическите кораби. Здравето му обаче все повече се влошава, от 1962 той не работи официално, но всеки ден пише по 25 страници – норма, която си определя сам. Бърза да завърши спомените си, заедно с д-р Юлия Шишина пише последната си книга “В ритъма на Слънцето”. Завършва жизнения си път в Москва, на 20 декември 1964 г. Книгата “В ритъма на Слънцето” е издадена скоро след това, но мемомарите, които са политически неудобни, са допуснати до публикация със съкращения чак през 1975 г. и едва през 1995 са публикувани в пълен обем.

Необходимо е да отбележим, че издадените трудове на Чижевски далеч не изчерпват всичко, осъществено от него. Главният му труд “Морфология на живота” е изгубен след ареста през 42-ра заедно с голяма част от неговия архив. Все още в архивите е съчинението “Космотеорос”, написано от него на 18-годишна възраст и много други текстове, които очакват своя издател.

Като цяло трудовете на Чижевски още приживе са оценени високо от научната общност. първият международен конгрес по биофизика и биокосмология в Ню Йорк през 1939 предлага учения за нобелова награда по физика и отбелязва, че дейността му “олицетворява за нас, живеещите през ХХ век, монументалната личност на Леонардо да Винчи”. Негови книги и статии и до днес се цитират в научни списания. Редица направления, в които е работил, са развити от негови последователи.

ІІІ. "Физическите фактори на историческия процес"

В тази глава ни предстои да резюмираме съдържанието на книгата на Чижевски и да маркираме някои моменти, които са от първостепенна важност за разбирането на съдбата на тази книга, както и на съдбата на нейния автор след написването и.

В своите изследвания Чижевски изхожда от енергийната хипотеза. Според него петнообразуването представлява процес на засилена активност на определени участъци върху слънчевата повърхност, а оттам и на засилено излъчване от тези участъци. Това на свой ред би трябвало да оказва влияние върху определени процеси на Земята. А засилването или ускоряването на определени процеси в земната кора и земната атмосфера би трябвало да окаже определено въздействие и върху нашето поведение, евентуално да засили и да ускори темпото на определени процеси в човешкия организъм. Чижевски стига до мисълта, че в този случай имаме процес на превръщане на енергията от един вид в друг. Слънчевата енергия, преминавайки през различни форми, в крайна сметка се превръща в излишък от нервно-психическа, емоционална енергия.

Целта, която той си поставя, е да изясни дали различните видове масови движения в световната история са синхронизирани във времето със слънчевата активност. За тази цел е необходимо да се събере по възможност за целия свят статистическа информация за всички войни, за всички военни, завоевателни, окупационни и наказателни експедиции, набези, въоръжени въстания, метежи, смутове, различни бунтове, революции, партизански войни, погроми, масови кланета и т.н.

С известни уговорки тези масови движения могат да бъдат разделени на стихийни и организирани. последните се осъществяват с централизирано управление и предварителна подготовка и протичат независимо от индивидуалната воля на отделния редови участник в тях. Стихийните движения, които представляват по-голям интерес, възникват неочаквано, неочаквано завладяват масите и не винаги придобиват център на управление. именно на тях, като по-освободени от допълнителни фактори на влияние, Чижевски обръща особено внимание.

В своето изследване той се отказва да дава както количествена, така и качествена оценка на отделните масови движения. Количествената се оказва невъзможна, тъй като само по изключение може да бъде определен сравнително точно броят на лицата, участвали в едно или друго историческо събитие. Територията, обхваната от дадено масово движение, също е един крайно ненадежден показател.

Още по-неубедителна би била според Чижевски евентуална качествена оценка на историческите събития. Всяко едно историческо събитие е твърде индивидуално както по своето влияние върху други събития, така и по значението си за световната история. Не съществува единна скала, по която бихме могли да подредим историческите събития, а дори и такава да съществуваше, не е възможно да се изключи субективният елемент при такива оценки.

По същество изследването на Чижевски представлява опит да се построи мост между естествена наука каквато е физиката и една хуманитарна наука, каквато е историята, като се установи статистическа корелация между явления от областта на едната и на другата наука. Оттам идват и тези първоначални затруднения. хуманитарните науки боравят с числа в доста по-малка степен от естествените, това е така дори и днес, когато наблюдаваме тенденция към математизация на всички области на знанието.

Една допирна точка все пак може да бъде намерена – това са датите – моментите от време, когато настъпват дадени събития, са от еднакво голям интерес и за физиците, и за историците, и в случая могат да бъдат установени със задоволителна точност. Именно това е подходът, избран от Чижевски. той взема под внимание единствено началните моменти на масовите движения и моментите на тяхната кулминация в случаите, когато тя може да бъде определена. вътрешното сържание, целта и смисълът на масовото движение са напълно пренебрегнати, идеологическата основа на дадено масово движение, характеристиките на участващите в него, изобщо всичко, което е обусловено от едни или други социални фактори, остава извън рамките на статистическото изследване.

Тук е уместно да се кажат няколко думи за понятието световна история както такова. за пръв път понятието за общочовешка социална еволюция се среща през ІІ век преди н.е. при Полибий в неговото съчинение “История”. По-късно, през ХVІІ в. епископ Босюе пише за необходимостта да се изработи един общ възглед върху историята, който би позволил отделните страни и епохи да бъдат разглеждани по същия начин, по който географската карта на света се съотнася към картите на отделните страни. По времето на Чижевски във философията на историята битуват две различни разбирания за понятието световна история. Според едното не може да се говори за световна история преди отделните части на човечеството да са били съединени с културни и търговски връзки. Според другото никога не имало пълна изолация на отделните човешки общности и целият въпрос е в това колко често, с каква интензивност се е извършвал културният и търговският обмен. без да се впуска във философски разсъждения по този въпрос, Чижевски отбелязва само, че за целите на неговото изследване терминът "световен исторически процес" е подходящ, тъй като ни помага да си представим цялото човечество в определен момент от време, независимо дали то е обединено или разединено. Независимо от тази философска индиферентност обаче, резултатите, получени от Чижевски, както ще видим след малко, позволяват да се направи извода, че единна световна история наистина съществува

Съвпадението на максимумите и минимумите на двете графики е поразително. Анализът на тези данни позволява на Чижевски да заключи, че:

"1.Върху различни континенти, в различни държави, при различните народи, независимо от това дали си взаимодействат или не, общото количество масови движения повсеместно и едновременно нараства и повсеместно и едновременно намалява, образувайки по този начин световен цикъл на масовите движения.

2. През повечето столетия този цикъл се повтаря по 9 пъти. само през ранното средновековие се наблюдават векове, през които циклите са от един до три по-малко на брой. това обстоятелство намира своето обяснение в отсъствието на точни данни за този период поради резкия упадък на историческото знание през първите векове от нашата ера.

3. Въз основа на разглеждането на повечето столетия следва да се заключи, че продължителността на един всемирно-исторически цикъл е средно 11,1 години."

От тези резултати Чижевски прави следните основни изводи:

"1. Едновременността на увеличаванията и намаляванията на броя на масовите движения върху цялата земна повърхност показва, че причината, която предизвиква дадената закономерност, оказва своето въздействие върху поведението на масите при различните народи по едно и също време.

2. Периодичността на броя на масовите движения и фактът, че периодите са равни във всички исторически епохи, показват, че причината за тази строга периодичност е фактор, който въздейства повече или по-малко равномерно на цялото населяващо Земята човечество.

3. Понеже продължителността на циклите е средно 11,1 години, има основания да се допусне, че физическият фактор, който предизвиква тази периодичност, е цикличната петнообразувателна дейност на Слънцето, един цикъл на която също е равен средно на 11,1 години."

При по-нататъшния анализ Чижевски разделя отделните 11-годишни периоди на 4 части в пропорция 3:2:3:3 – епохи съответно на минимум, на нарастване, на максимум и на спад. Разпределението по епохи на масовите движения се оказва както следва по проценти 5%:20%:60%:15% , а за отделните години от съответната епоха пропорцията е 1,7:10:2:5.

За да опровергае евентуалните възражения, че е осъществил субективен подбор на данните, Чижевски разглежда датите на битките в древна Гърция в периода V-І вв. пр.н.е. – период, за който липсват сигурни данни за слънчевата активност. 11-годишната периодичност и там се оказва достатъчно ясно проявена.

Ролята на личността в историята според Чижевски е аналогична на ролята на кондензационните ядра - прашинки, около които кондензират парите във въздуха при понижение на температурата. Ако въздухът е изключително чист и такива ядра няма, кондензация не настъпва дори и при температури, много по ниски от температурата на кипене на съответната течност. Аналогично, едно масово движение не се развива, ако не намери своите водачи, дори да са налице други фактори за неговия подем, например високата слънчева активност. Появата на велики личности (държавници, пълководци и др.) на историческата сцена и върховите моменти от тяхната дейност съвпадат със слънчевите максимуми, което също е потвърдено от статистически изследвания на Чижевски.

Самият Чижевски формулира крайния извод от своите изследвания по следния начин: "Със статистически методи е установен морфологичен закон, на който се подчинява световната история. нейният ход се намира в пряка зависимост от циклите на слънчева активност. Историческото време е квантувано на периоди от по 11 години. 11 години или продължителността на един слънчев цикъл е естествената мерна единица за историческото време."

През 20-те и 30-те години на ХХ век книгата на Чижевски е приета възторжено от много учени в САЩ, Западна Европа и СССР. Нейният автор е избран за член на множество европейски и американски академии и научни дружества. През 1939 г. Чижевски е избран за почетен президент на Американсткото дружество по биологична физика и почетен президент на организационния комитет на Международния конгрес по биологична физика, свикан в Ню-Йорк през октомври 1939, като освен това е номиниран е от конгреса за Нобелова награда по физика.

Неприемането, критиката нападките и премълчаването, с които книгата на Чижевски се сблъсква от момента на публикуването й и през последващите десетилетия, представлява сложно, многопластово явление, плод е на съчетанието на различни, често дори противоположни мирогледни компоненти, които обаче именно в този случай успяват да намерят допирна точка.

Може би най-очевидната причина, поради която книгата “Физически фактори на историческия процес” е подложена на остри нападки веднага след излизането си от печат, а нейният автор е наречен “мракобес” е фактът, че в СССР вече съществува една господстваща теория на историческото развитие – тази на Маркс, и всякакви опити да се обясняват дни или други особености на историческия процес с немарксистки теории, се посреща със силна неприязън от официалните идеолози.

Когато биологът Поляков се обръща към О.Ю.Шмидт с предложение трудът на Чижевски да бъде издаден, отговорът е категоричен отказ. До нас е достигнал състоялият се между тях разговор, който може би е най-добрата илюстрация на сблъсъка на откритието на Чижевски с марксистката догма. Като заучен рефрен О.Ю.Шмидт повтаря въпроса “Вие познавате ли трудовете на Маркс?”, за да получи в отговор запитването “А вие знаете ли какво представлява Слънцето?”, с което Поляков напразно се опитва да достигне до учения, а не до “правоверния” марксист Шмидт.

Един по-дълбок пласт от неприемане на изводите на Чижевски от страна на управляващите не е обвързан конкретно с марксистката идеология, а е свързан с онези следствия от теорията на Чижевски, които имат пряко отношение към властта и към нейната легитимност. Както сполучливо изтъква руският учен проф. Водолагин, философско-историческото изтълкувание на получените от Чижевски резултати “нанася силен удар върху антропосоциоцентризма, т.е. върху метафизичния фундамент на политическата власт във всяка нейна историческа модификация".

Друга причина за неприемане на книгата на Чижевски както в научните, така и в марксистките среди, е съмнението, че авторът се стреми да реабилитира астрологията, като за целта й придаде една по-наукообразна форма. Самият Чижевски дава достатъчно поводи за такива подозрения, той дори озаглавява една от статиите си “Астрология на нашето време”. Отнася се с уважение към древните астролози – според него идеята, че космосът оказва въздействие върху живота на Земята, е принципно вярна, но древните са притежавали твърде малко възможности за изучаване на небесните тела и оттам – твърде ограничени познания за тях, поради което невинаги са достигали до верни изводи. Това обаче не означава, че можем с лека ръка да отхвърлим всички техните разъждения, а още по-малко – техните наблюдения. Книгата на Чижевски “Космическият пулс на живота” започва с един внушителен по обем исторически увод, началото на който е посветено на ролята, която Слънцето и Луната играят в митовете на различни народи. За непредубедения читател това е още едно свидетелство за добросъвестността и изключително задълбочения подход на учения към предмета на неговото изследване. Но този, който не е могъл или не е пожелал да отиде по-далеч от увода и е закърмен с представата, че световната история и процесите, протичащи в космоса се развиват без никаква връзка помежду им, без съмнение би видял в самата идея за някакви “физически фактори на историческия процес” единствено опит за възстановяване на средновековни суеверия.

Причините, поради които резултатите на Чижевски са премълчавани продължително време на Запад, са по-комплицирани и вероятно основата им трябва да бъде търсена в широко наложилата се след Втората световна война философска теза на Карл Попър, че ходът на човешката история не може да бъде предсказан по научен или по какъвто и да било друг рационален начин. Различни опити да бъдат осъществени подобни предсказания са разкритикувани от К. Попър в неговото съчинение “Нищетата на историцизма”. Попър не само констатира, че за разлика от физиката “социалните науки комай все още не са открили своя Галилей”, но и се опитва да докаже, че този нов Галилей никога няма да бъде роден. Решаващата стъпка в неговото доказателство за принципна невъзможност за научнообосновани исторически предсказания е твърдението, че ние не можем да предскажем чрез рационални или научни методи бъдещото нарастване на нашите научни знания и поради това не сме в състояние да предвидим бъдещия ход на човешката история.

От книгата на Попър става ясно, че той е бил до известна степен запознат с опитите за прогнозиране на слънчевата активност по негово време, но по нищо не личи да му е бил известен изведеният от Чижевски морфологичен закон за концентрацията на исторически събития в близост до слънчевите максимуми. Аргументация на Попър е насочена срещу правомерността на опитите да бъдат приложени в социалните науки методи, заимствани от естествените (най-вече от физиката), както и срещу антинатуралистките историцистки доктрини, които отхвърлят заимстването на физичните методи. Никъде обаче Попър не оспорва възгледа, че е възможно историческият процес да бъде в значителна степен повлиян именно от физични процеси, за които приложимостта на методите на физиката е безспорна. Дали причината за това се крие във факта, че на Попър не са му били известни подобни теории, или другаде, в случая не е толкова важно. Същественото е, че със самата си поява и популярност книгата на Попър поражда недоверие в каквито и да било опити за теория на историята, независимо от тяхната обосновка.

Авторският предговор и посвещението към “Нищетата на историцизма” не оставят никакво съмнение, че основният прицел на Попър са онези историцистки доктрини – най-вече комунизмът и фашизмът, които стават причина за милиони човешки жертви през ХХ век. Не може обаче да не направи впечатление фактът, че съдържащото се в трудовете на Попър ново знание по никакъв начин не затормозява развитието на тоталитарните режими с техните псевдонаучни и наукообразни исторически теории, но в замяна на това значително понижава интереса към изграждането на теоретичната история като научна дисциплина.

Макар и сравнително слаб, интересът към морфологията на историята никога не изчезва напълно в научните среди на запад. През 1971 авторитетното американско научно списание “Cycles” публикува английски превод на “Физически фактори на историческия процес”. Това обаче става 7 години след смъртта на автора. За пореден път се сбъдват думите на Кеплер в неговото писмо до Галилей: “И нов Архимед да се роди в нашата епоха, никой няма да му обърне внимание”. Новият Галилей е роден, но главното му откритие е осъдено или премълчано от неговата епоха и е оценено по достойнство само от малцина негови съвременници.

ІV. Развитие на изследванията, започнати от А.Л.Чижевски.

През втората половина на ХХ век възниква една нова теория, осмисляща историческия процес от гледна точка на космизма – теорията на Лев Гумильов за етногенеза, според която етносите се генерират от поредица т.нар. пасионарни импулси, една от хипотезите за които е, че имат космофизичен произход.

Понастоящем изследванията на въздействието на физически фактори върху историческия процес се осъществяват от Центъра за ноосферна защита (ЦНЗ) в Москва, чийто научен секретар е д-р Ю. Шишина - ученик и съавтор на А.Л.Чижевски. През 2003 г. ЦНЗ организира научна конференция на тема “Разумът и безумието в световната история”, голяма част от докладите на която бяха посветени на теорията на Чижевски и нейното съвременно развитие.

Провежданите веднъж но две години в Украйна международни конференции "Космос и биосфера" включват специална секция, посветена на въздействието на космофизични фактори върху социалните процеси.

Доколкото сме съгласни с възгледа на К.Попър, че развитието на научното познание оказва влияние върху историческия процес, не можем да не споменем изключително интересните резултати, получени от руския астроном и историк на науката Г.М.Идлис и неговата школа за синхронноста на откритията в теоретичната физика и ключови етапи от развитието на немската философска мисъл с максимумите на 11-годишния слънчев цикъл.

Вдъхновен от резултатите на Чижевски, неговият руски последовател Логинов се заема да изследва наличието на цикличност в творческата продуктивност на известни личности и евентуалната корелация на тази продуктивност с 11-годишния слънчев цикъл. Получените резултати са интересни, но не са безспорни, тъй като средната продължителност на човешкия живот се състои от твърде малък брой 11-годишни цикли, за да могат да бъдат направени категорични изводи.

Един друг изследовател, английският лекар и поет Дж.Х.Д.Уебстър в средата на ХХ век открива у редица поети и музиканти (Кристина Росети, ) цикъл на количеството и качеството на тяхното творчество с продължителност 7.6 месеца. Този период Уебстър свързва с цикъл на слънчевата активност със същата продължителност, сведения за който се съдържат в научната литература през ХІХ и началото на ХХ век. По-късно обаче съществуването на такъв цикъл на слънчева активност не е статистически потвърдено, споменаването му в научната литература се прекратява, а въпросът за причината, поради която съществува цикъл на творческата активност с продължителност 7.6 месеца, и до днес остава дискусионен.

През последното десетилетие, въз основа на прецизни статистически изследвания словашките учени Палеш и Микулецки стигнаха до извода, че великите поети, лечители, историци и философи се появяват синхронно в различни, отдалечени географски една от друга цивилизации, като появата им следва цикъл с продължителност около 500 години. Синхронността на този цикъл при различни цивилизации поражда мисълта, че причината за него трябва да бъде търсена във фактор, имащ отношение към планетата като цяло, т.е. космофизически.

По същото време на базата на богат статистически материал немският психолог С.Ертел доказа, че подемите на науката и изкуството в Европа и Китай съвпадат по време с глобалните минимуми на слънчева активност.

Научни мероприятия, посветени на Чижевски се организират редовно и в неговия дом-музей в гр. Калуга (Русия). Изучаването на научното наследство на Чижевски е и една от целите на създадения през 2004 г. Научен център за изучаване на космическото мислене към музея “Н.К.Рьорих” в Москва.

Почти век, след като бе написан, научният труд на Чижевски започва да се радва на заслужено признание и на все по-голям интерес от страна на специалисти в различни научни дисциплини. Можем с увереност да кажем, че това са първите кълнове на един продължителен процес и че по-задълбоченото осмисляне на трудовете на Чижевски и мащабното продължаване на започнатите от него изследвания тепърва предстои.


© Бойко Златев. Публикувано в на: 04.04.2007.	Бр.28/януари-април 2007