110 години от рождението на Александър Чижевски (1897-1964)
|
|
110 години от рождението на Александър Чижевски (1897-1964) |
|
Александър Чижевски
ЕТЮД ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО
|
Възникнала от Слънцето и свързана с него с милионолетно древно съседство и връзки на телесно родство, О Майко-Земя...
Кълбо, потопено в мрак и хаос, захвърлено на произвола на природните закони...
Изглеждаше, че няма да победиш, да превъзмогнеш...
Това бе началото.
Втвърдена в континенти, равнини, планини, реки, морета, ти извърши много обиколки, крепейки се за оста си, и обиколи милиони пъти Светилото-Родител.
Безцелно, ненужно движение... Но не...
И ако на теб, Земя, ти се присмиваха звездите, съзряли те от черно-сини бездни, о, как сгрешиха те!
Ето, той дойде – космат, дързък и груб, спря, огледа се, и се замисли...
Помисли още, от камъка направи брадва, а с брадвата – жилище си построи и заживя...
Изминаха хилядолетия. Никой не би могъл да предвиди крайния резултат от живота – даденото от Земятаначало.
Още преди да са изминали първоначалните етапи от неговото съществуване, дивяха му се всички – растения и зверове. Той дръзко сложи своята юзда и на едните, и на другите.
Свободната си мисъл въплъти в творенията свои. А те го водеха към безпределността.
Звездите приковаха взора му със своя блясък, и той ги изброи. растежът на тревата го учуди – и той позна движението на соковете... Смъртта го плашеше – той победи страха. С живота-Ден... От духовете-привидения създаде приказки; От митовете и легендите, от звуци и сонати – час на отдих. И мълнията го прониза – той я разложи на съставните и части и я вгради във формула. Природата той на закони подчини и чрез законите позна природата.
И най-накрая за него светна слънцето на знанието. То на него - слепеца по рождение – отвори му очите. Той видя и рая на Земята, и ада на Земята и над самия себе си замисли се дълбоко.
Всички системи философски, провъзгласени от слепеца, са неверни: всичко измислено – нищожно е, и всички умозрения – напразни. Само Слънцето, което осветява разума, дарява с правото на съществуване единствената вярна философия – тази на Природата...
Тя е в движение... не съществува нищо неподвижно. Светът е на движението лаборатория – от скритите въртения на атомите до електрическия ритъм на Властелина-Слънце...
На място уродливите се вкаменяват, но на човечеството са му дадени движения най-остри. И мисълта му, по-бърза от сърна планинска, през теснините на предразсъдъците и върховете на закостенялостта се устремява надалеч...
И той върви... В двигателите на презокеански кораби той впрегна парата да движи бутала и скоростта на вятъра свободен във вятърните мелници затвори, и с хиляди стремителни витла просторите на въздуха прободе.
Бог Електрон му е покорен, той градовете нощем осветява и лостове и колела задвижва неуморно, без нито за секунда да престава.
Глас дързък етерът разнася, той обикаля цялата Земя и зов, подобен на тръба, оглася света и в светлина, и в тъмнина.
Омраза жива и могъща към злото ражда зовът светъл, и злото той във дим превръща, а вършещите зло – във пепел.
О, вижте как треперят само, но чаканият час настава, надигат се вълните гневни, човечеството се възправя, и срещу сушата-тъмница и тънещото в кръв море, вървят метежници победни, творящи бъдни векове.
Тъй, революцията е закон. В търсенето на форми са заложени основите на всичко бъдно.
От бездната от песъчинки – песъчинките се сляха в планина... Вече растат несметни, неимоверни числа от хора – мъничета, които искат да се приобщят към делото на мира, към обединението на човечеството.
О, нека зададем въпрос на пръснатото по света човечество: "Живяло ли си дори само миг след толкова хилядолетия живот?"
Мъчителен ще бъде отговорът. Той ще се състои от страшни звуци, от които самото Слънце би почувствало световъртеж... От вопли, сълзи и проклятия, настроени на жлъчка и на кръв, на смъртоносни изстрели и на звънтене на вериги и секири. Стига! Който поне веднъж отговора на човечеството чуе – ще побелее - толкова е страшен...
И ние трябва да вървим... Не ни е позволено да се бавим... Вървим в труд, в пот, в мазоли, в бръчки, изцапани със сажди и стоманен прах. И в долините сини на реките, в горите гъсти, в езерата бели съзираме началото на пътищата на освобождението...
Милиони въстанаха за теб, човечество - те вече са на път към бъдещото си единство, към труд единен, завладял света.
Прислушай се как строго и уверено през трудностите идат родоначалниците твои... И знай - в деня, когато ние изчерпим чашата на изпитанията и през морета и през планини протегнем ръце към братята – в този ден ти ще се родиш, човечество... А засега ти спиш. Това е сън пред изгрев. Но и в съня извършва се движение: умовете се бунтуват като вода под лед. Земята в своето въртене лети към пролет. Ледът ще се пропука... на късове сковаващата броня ще се пръсне, и в ореол от слънчеви лъчи за първи път ще вдъхнеш свободен мирен въздух, наситен с омайващия аромат на Труд и Щастие.
|
||
|
|
|
© Бойко Златев, превод. Публикувано в
|
|