120 години от рождението на

 Димчо Дебелянов (1887-1916)

Бр.28/януари-март 2007

- Далеч от мен, край буйно-мътна Струма,

там отзвуча и твоят скръбен ден

с отровната целувка на куршума.

Каква ли бе последната ти дума?

Дали си спомни в оня миг за мен?

- То бе сред глухий реквием на Струма,

в един молитствено-тържествен ден.

Аз срещнах горд и отрешен куршума

и паднах възнак без похулна дума.

Бял ангел вееше криле над мен.

- Тежи ми непрежалната раздяла.

Душата ми като дете ридай

за твойта младост, странен сън живяла,

за родината, свидни жертви дала,

за твойта ранна смърт в далечен край.

- Аз не тъжа за никоя раздяла.

Душата ми - смирена - не ридай,

че в дните бранни светло заживяла,

тя възсия - простила - и отдала

съкровищата си на родний край.

- Самичък бродя мъртвите пустини

и слушам жадно твоя спомен тих

и чакам твоя дух над мен да мине -

лъх от поломените ти градини

и ехо от печалния ти стих.

- Минах тревожен земните пустини, -

витая светло-примирен и тих,

и моят дух в безкрая ще премине -

невинен цвят от вечните градини,

от вечната поема нежен стих...

Публикувано в  на: 04.04.2007.

Бр.28/януари-март 2007