| |
КРЪСТОПЪТ
НА БЪДЕЩЕТО
Сред вековни, неспирни борби,
на уречен, свещен кръстопът
ще се срещнат две вражи съдби.
Неспокойни на стан ще се спрат
там два свята. - Далечни тръби
в притаения мрак ще зоват.
И ще кажат едните тогаз:
"Ний вещаем безбрежен простор -
волността, светлината са с нас!"
Ще откликнат: "Прогнилий затвор
нам е драг, с своя ужас и мраз -
на отчаян ний идем отпор!"
И ще бъде тържествен часът,
дългочакан след глухи борби,
час на светла победа и смърт.
Под напевът на бойни тръби
в царствен блясък ще пламне светът.
О, бой сетен на вражи съдби,
O, далечен, свещен кръстопът!
КРЪСТОПЪТ
Аз помня кръстопът в поля безбрежни,
там с гордо пълновластие Нощта
от всички зли покраища в света
на пир извика вихрите метежни.
От юг потръгна неброима рат,
от север друга с тътен се зададе
и пламнаха сред облачни грамади
усмивките на ужаса злорад.
Аз помня вик, ту сдавен, ту издигнат
безсилно сред тържествения рев,
там пътник на смъртта пред черний зев
ридаеше, от бурята настигнат.
И може би (през рани спомням аз!)
то беше бурята на мойта мъка,
нависнала стоглава и сторъка
над моя свят в един безумен час.
Аз помня как утихна нейний пламък,
като заря на угасен пожар,
и помня, че от моя скъп олтар
не бе остало камък върху камък.
---------------------------
Сега понел надежи-мъртвеци,
спасен, аз бродя из пустини снежни
и свойта мощ и пролетни венци
сънувам в полунощи безнадеждни.
|
ДА СЕ
ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА...
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
-----------------------------
О, скрити
вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
ЧЕРНА ПЕСЕН
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
МОЛИТВА
Сложи ръка на
мойте устни,
когато, морна да блуждае,
крила душата ми отпусне
и безутешна възроптае;
сложи ръка и запази ме!
Да не надвие скръб безмерна,
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерна!
|
