| |
Върви,
народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
/от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови! /2
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
/духовно покори страните,
които завладя със меч! /2
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
/в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет... /2
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
/за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир. /2
Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
/о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас! /2
О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.
Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
/апостоли високославни,
звезди върху славянский мир, /2
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
/речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков! /2
|
|
