24 МАЙ

Бр.26/май-юни 2006

VІ. Моравска мисия 

Когато философът се радваше в Бога, пристигна друга вест и му се откри работа не по-малка от първата.

Насочен от Бога, Ростислав, моравски княз, се посъветва със своите князе и с моравците, и изпрати пратеници до цар Михаила с думите: “За нашия народ, който отхвърли езичеството и прие християнството, нямаме такъв учител, който да ни обясни на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да ни последват. Затова, господарю, прати ни такъв епископ, защото от вас по всички страни винаги изхожда добър закон.”

Като събра съвет, царят повика Константина философа и го накара да изслуша тази молба. И рече му: “Зная, философе, че си уморен, но потребно е ти да отидеш там: никой, освен тебе, не може да свърши тази работа.”

Философът отговори: “Макар и да съм уморен и телесно болен, с радост ще ида там, ако имат букви за своя език.” Царят му отговори: “Ако дядо ми, баща ми и мнозина други, които са ги дирили, не са ги открили, то как аз мога да ги изнамеря?” А философът рече: “Кой може да напише беседа върху вода, без да придобие еретическо име?” Отговори му пак царят с Варда, своя вуйчо: “Ако ти поискаш, може и това да ти даде Бог, който дава на всички, които просят от него с твърда вяра, и отваря на ония, които хлопат.”

Като си отиде, според предишния си обичай, философът се предаде на молитва с други сътрудници. Скоро му се яви Бог, който чува молитвите на своите раби. И тутакси състави буквите и започна да пише евангелската беседа: “В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото”, и пр.

Зарадва се царят и прослави Бога заедно със съветниците си. И изпрати философа с много дарове, като написа до Ростислава такова послание:

“Бог, който иска от всекиго “да познае истината” и да достигне по-високо стъпало на съвършенство, като видя твоята вяра и подвиг, и сега, в наши години, извърши чудо, като откри букви за вашия език, каквото по-рано не е било, а само в най-старо време, та и вие да се причислите към великите народи, които славят Бога на свой език. Затова ти изпратихме тогова, комуто Бог откри буквите, мъж достоен и благоверен, много начетен и философ. И ето, приеми дар, по-голям и почтен от всякакво злато и сребро, и скъпоценен камък, и преходно богатство. Заеми се с него бързо да затвърдиш делото и от все сърце да подириш Бога. Не отритвай общото спасение, но подтикни всички да не се ленят, а да тръгнат по истинския път, па и ти, като ги доведеш с подвига си да познаят Бога, да получиш своята награда в този и в бъдещия век за всички души, които ще повярват в нашия Бог Христос, като оставиш спомен за себе си на идните поколения, отсега и докрай, подобно на великия цар Константина”.

Когато Константин пристигна в Моравия, ростислав го прие с голяма почит и като събра ученици, даде му ги да ги учи. В кратко време той преведе целия църковен ред и ги запозна с утринната, часовете и вечернята, малката вечерня и с литургията. Тогава, според думите на пророк Исайя, “ушите на глухите се отвориха да чуят словото на Писанието, а гъгнивите проговориха ясно”. Бог се зарадва за това, а дяволът се посрами.

Когато се ширеше Божието учение, злият още отначало завистник, проклетият дявол, не изтърпя това добро, но, като влезе в своите съсъди, започна да подбужда мнозина, като им говореше: “Не се прославя Бог по този начин. Ако това му би било угодно, не би ли могъл да направи, та и славяните още отначало да славят Бога, като пишат с букви своите беседи? Но той е избрал само три езика – еврейски, гръцки и латински, на които само е достойно да се въздава слава на Бога”.

Така говореха латинските съмишленици: архиереи, иереи и ученици. След като се бори с тях, както Давид с другоземците, победи ги със словата на Писанието и ги нарече триезичници и пилатяни, защото Пилат бе написал на три езика надписа върху кръста Господен. Не само това говореха, но учеха и на друго безчестие, като казваха, че под земята живеят хора с големи глави; и че всяка гад е творение на дявола; че ако някой убие змия, ще се избави заради това от девет гряха; ако пък някой убие човек, три месеца да пие от дървена чаша, а до стъклена да не се докосва. И не забраняваха да се принасят жертви според стария обичай, нито да се правят незаконни женитби.

Всички тези заблуди философът изсече като тръни и ги изгори с огъня на словото, както пророкът бе казал за това: “Принеси Богу жертва за възхвала и отдай на Всевишния твоите молитви. Не напущай жената на своята младост, защото, ако я напуснеш, след като си я възненавидял, безчестие ще покрие твоя живот, - говори Господ Вседържител. Пазете духа си, и никой от вас да не оставя жената на своята младост. И ето, извършихте това, което аз ненавиждах, защото Бог беше свидетел между тебе и жената на твоята младост, която си оставил, а пък тя е твоя другарка и законна жена”. И в Евангелието сам Господ казва: “Чували сте, че е речено на древните: “не прелюбодействувай!” Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с похот, той вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си”. И пак: “Казвам ви, че който напусне жена си не поради прелюбодеяние, прави я да прелюбодействува; и който вземе напусната, върши прелюбодеяние”. Затова в Писанието е речено: “Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва”.

Като престоя в Моравия 40 месеца, философът отиде да посвети учениците си. По пътя го прие Коцел, панонският княз, и като пожела много да изучи славянските книги, даде му до 50 ученика да ги изучи. И като му отдаде голяма почит, изпрати го нататък.

Философът не взе нито от Ростислава, нито от Коцеля ни злато, ни сребро, ни друго нещо. Проповядваше евангелското слово даром, но само изпроси от двамата 900 пленници и ги освободи.

Когато философът беше във Венеция, събраха се против него епископи, попове и черноризци, като врани на сокол, и повдигнаха триезичната ерес, говорейки:

Човече, кажи ни, защо си създал сега книги за славяните и ги учиш по тях, щом като никой друг по-рано не ги е изнамерил – нито апостолите, нито римският папа, ни Григорий Богослов, ни Йероним, нито Августин? Ние знаем само три езика, на които е достойно да се слави Бог в книгите: еврейски, елински илатински”.

А философът им отговори:

“Не праща ли бог дъжд еднакво за всички? Също така и слънцето не грее ли над всички? И не дишаме ли въздух всички еднакво? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и обричате всимки други народи и племена да останат слепи и глухи? Кажете ми, Господа ли смятате за безсилен, че не може и другите да просвети, или пък завистлив, та не иска да стори това? Ние знаем много народи, които имат книги и славят Бога, всеки на своя език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери (грузинци), сугди, готи, обри (авари), турси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други.

Ако ли не искате от тия примери да разберете, поне от Писанието познайте Божията воля. Давид се провиква и казва: “Пейте господу, цяла земьо, пейте Господу песен нова”. И пак: “Възкликнете Господу, цяла земьо, пейте и радвайте се, и възпейте”. А другаде: “Цялата земя да Ти се поклони и да Ти пее, и да възпее Твоето име, Вишний”. И пак: “Хвалете Бога, всички народи, прославяйте го, всички люде, и всяко дихание да хвали Господа”.

А в Евангелието се казва: “Колкото от тях го приеха, даде им възможност да станат чада Божии”. И пак там: “И не само за тях се моля, но и за ония, които ще повярват в Мене чрез тяхното слово, та всички да бъдат едно, както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе”. Според Матея, Бог рече: “Даде ми се зсяка власт на небето и на земята. И тъй, идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Учете ги за пазят всичко, що съм ви заповядал. И ето, Аз Съм с вас през всичките дни до края на света, амин”. И според Марка Бог рече: “Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, щебъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. Онези, които повярват, ще бъдат придружени оттези знамения: с името си ще изгонват бесове и ще заговорят нови езици”. И къв вас, законоучителите, той казва: “Горко вам, книжници и фарисеи, задето затваряте цярството небесно пред човеците; защото вие не вризате, нито оставяте да влязат ония, които желаят”. А в Евангелието от Лука: “Горко вам, книжници, защото взехте ключа на познанието и сами не влязохте, и попречихте на ония, които искаха да влязат”.

А Павел рече на коринтяните:  Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата. Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука? Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?  Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой? 

Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.  Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.  Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.  Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.  Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.  Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод. 

Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си. Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?  Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.  Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;  обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.  Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.  В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ. 

Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.  И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?  Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;  тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас. 

Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.  Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.  От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават. Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква. Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.  

Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква. Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало? Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. Но ако някой не иска да признае, нека не признае. Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици. Обаче, всичко нека става с приличие и ред”. Същият апостол казва: “И всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога отца”. Амин.

С тези думи и с други по-силни философът ги посрами, остави ги и си замина.

VІІ. В Рим

И като узна за философа, римският папа изпрати за него. И когато той дойде в Рим, сам папа Адриан излезе да го посрещне с всички граждани, носещи свещи, защото той носеше и мощите на св. Климента, мъченик и папа римски. И тутакси Бог извърши тук преславни чудеса: разслабен човек оздравя и много други се излекуваха от различни недъзи: също така и много пленници, които признаха Христа и св. Климента, се избавиха от плен.

Като прие славянските книги, папата ги освети и положи в църквата Света Мария, която се нарича Фатан (“Яслите”), и отслужиха над тях света литургия. След това папата заповяда на двама епископи, Формоза и Гондрих, да посветят славянските ученици. И щом ги посветиха, тутакси пяха на славянски език литургия в църквата на св. апостол Петра.

На другия ден служиха в църквата Света Петронила, на третия ден – в църквата Свети Андрей, а оттам пък – в църквата на великия вселенски учител апостол Павла. И цяла нощ пяха, като славословеха на славянски, а сутринта пък отслужиха литургия над светия му гроб, подпомогнати от епископ Арсения, един от седемте епископи, и от библиотекаря Анастасия.

Философът не преставаше с учениците си да въздава достойна хвала Богу за всичко това. А римляните постоянно идваха при него, разпитваха го за всичко и два и три пъти получаваха разяснение от него. Идваше също така някой си юдеин, който се препираше с него и веднъж му каза: “Според броя на годините още не е дощъл Христос, за когото говрят пророците, че ще се роди от девица”. След като пресметна всички години от Адама, по родове, философът му обясни подробно, че Христос е дошъл, и колко години има оттогава досега. И като го поучи, изпрати го.

И сполетяха философа много трудове, и падна болен. Като търпеше болката много дни, веднъж видя Божие явление и започна да пее така: “За тези, които ми рекоха: “Да влезем в дома Господен!” духът ми се развесели, и сърцето ми се възрадва”. И, като се облече в почетни дрехи, прекара така целия този ден, радвайки се и говорейки: “От сега нататък аз не съм служител нито на царя, нито комуто и да било на земята, а само на Бога Вседържителя: не бях, бидох и съм вовеки, амин”.

На утрешния ден се облече в свят монашески образ и като прие светлина при светлината, нарече си име Кирил. И в този образ прекара 50 дни. А когато наближи часът да почине и да премине във вечните жилища, като въздигна ръцете си към Бога, помоли се със сълзи, говорейки така:

“Господи Баже мой, който си създал всички ангелски чинове и безплътни сили, разпрострял си небето и си утвърдил земята, и всичко, което съществува, си привел от небитие в битие; който винаги слушаш тези, които изпълняват волята ти и се боят от тебе, и спазват заповедите ти, чуй молитвата ми и запази вярното си стадо, при което беше поставил на служба мене, твоя неспособен и недостоен служител! Избави го от безбожната и поганска злоба на онези, които те хулят! Изтреби триезичната ерес и направи да порасне църквата ти по брой! И събели всички в единодушие, и създай съвършени люде, които мислят еднакво за твоята истинна вяра и право изповедание, и вдъхни в сърцата им словото на усиновението си. Ако нас, недостойните, които гледаме да вършим добри дела и да ти угодим, си приел да проповядваме Евангелието на твоя Христос – твой дар е. Които ми беше дал, предавам ти ги, като твои. Устрой ги чрез силната си десница и ги запази с покрова на крилото си, та всички да хвалят и прославят твоето име – на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.”

След това целуна всички със свята целувка и рече: “Благословен да бъде Бог, който не ни даде за лов в зъбите на невидимите наши врагове, а съкруши тяхната мрежа и ни избави от погибел!”

И така почина в Господа, бидейки на 42 години, месец февруарий, 14 ден, втори индикт, а от сътворението на света 6377 год. (= 869 год. от Рождество Христово.)

И заповяда папата на всички гърци, които бяха в Рим, а така също и на римляните, дошли със свещи, да пеят над него и да го съпроводят, както биха съпроводили самия папа. Това и сториха.

А Методий, брат му, помоли папата, говорейки: “Майка ни е заклела: който от нас почине по-напред, другият да го пренесе в своя братски манастир и там да го погребе...” Тогава папата заповяда да го поставят в ковчег и да заковат ковчега с железни гвоздеи. И така го държаха седем дни, като го приготвяха за път.

А римските епископи рекоха на папата: “Понеже, след като е ходил по много земи, Бог сам го е довел и тук е приел душата му, тук се пада и да бъде погребан, като почетен мъж”. И рече папата: “Заради неговата святост и любов, като наруша римския обичай, ще го погреба в моята грабница Св. апостол Петър”. А брат му каза: “Понеже не ме послушахте и не ми го дадохте, нека почива, ако обичате, в църквата на свети Климента, с когото е дошъл тук”. И заповяда папата така да направят.

И когато пак се събраха и щяха да го изпроводят тържествено с целия народ, епископите казаха: “Да отковем ковчега, за да видим, дали не е взето нещо от него!” И като се мъчиха много, не вожаха, по Божия воля, да отковат ковчега.   И така, с ковчега го положиха в гроба, от дясната страна на олтара в църквата на св. Климента, където почнаха да стават много чудеса.

Като видяха тия чудеса, римляните още повече се привързаха към неговата святост и почит. И като изписаха иконата му над гроба, започнаха да палят над него денем и нощем, хвалейки Бога, който прославя така онеди, които го славят. Нему слава и чест и поклонение во веки веков. Амин.

Публикувано в  на: 24.05.2006.

Бр.26/май-юни 2006