ИСТОРИЯ

Бр.26/май-юни 2006

     Името му надали говори нещо на младото поколение у нас.

     А все пак става дума за един от най-големите български финансови капацитети от края на 19 и началото на 20 век.

     Затова си струва да припомним накратко неговия живот и дейност.

     Михаил Тенев -15.1.1856-6.10.1943 г. се ражда в Казанлък.Завършва класното училище в родния си град през 1869г., а след това и Пловдивската гимназия.

     Благодарение помощта на баща си Теньо Хаджиколев и ученолюбивата дружинка “Искра”учи финансово и банково дело във физико-математическия факултет на Женевския университет.

     По време на Руско-турската освободителна война прекъсва обучението си  и дава своя принос за свободата на България.

     Награден е руския орден “Свети Станислав”, трета степен с мечове и с медал с грамота.

     В нова България е назвначен в митническа служба, създавайки първия временен вносно-износен режим на стоките, преминаващи през страната.

     Тенев работи и като началник-отдел “Счетоводство и бюджет” в новосъздаденото финансово министерство.

     Огромни са заслугите му за развитието на Българската народна банка, преобразувана със закона от 18 януари 1885 г. в банка на държавата и на всички други банки в страната.

     Тенев е главен администратор на БНБ от 1 август 1885 до 4 декември 1887 г. (като такъв, заедно с Иван Евстратиев Гешов посещават Белгия, Швейцария и Гърция, за да се запознаят с устройството и функционирането на техните емисионни банки), а  от 1 януари 1894 до 18 януари1899 г. е неин управител. Като такъв той е известен и с това, че на 1 февруари 1896 г. по негово предложение парламентът приема закон, чийто единствен член гласи:”Внасят се в държавното съкровище в БНБ като дар 500 000 лева, които заедно с капитализираната лихва да се предадат в пълно разпореждане на Негово Царско Височество престолонаследника Борис Трети при встъпването му в съвършеномъжие.”Когато на 18 януари 1912 г. княз Борис навършва пълнолетие сумата е вече 1 267 423 лева, но тя не му е дадена , а капитализирана за още 5 години при 5 % лихва.

    Именно той разширява кръга от банкови операции като най-важните са правото за издаване на ипотечни облигации, печатането на банкноти и събирането на срочни влогове на гражданите.

     В онези трудни времена при липса на свежи средства за текущи плащания, когато хората си крият парите в гърнета и под дюшека, точно Михаил Тенев успява да увеличи влоговете на гражданите шест пъти при лихва по тях 7%.

     Един от най-важните въпроси, които занимават Михаил Тенев дълги години като финансов експерт, е монетният.

     Още през 1880 г.той начертава план за въвеждането на златния еталон в Княжеството.

     Първата стъпка в тази насока е изчистването на пазара в страната от чуждите сребърни монети-най-вече руски рубли от различни емисии при курс 4 лева рублата, и заместването им с български.

     През 1883 г. е взето решение да се отсекат 5-левови сребърни монети за 15 милиона лева, като се употребят част от събраните в хазната сребърни рубли.

     Със закон от 12 декември 1884 г. парламентът решава да се демонетизират румънските и сръбските сребърни монети.

     За демонетизирането на руските рубли, които са в най-голямо количество, е необходимо да се насекат необходимите количества български монети.

     Приетият от НС закон за отсичане на 15 млн.български 5-левови монети дава шанс на правителството на Петко Каравелов да се справи с проблема.

     Като етап от решаването на въпроса е намаляването на курса рубла-лев.

     Член първи от Законопроекта от 28 януари 1885 г.намалява курса на рублата до 3,30-3,40 лева според вида им.

     Сръбско-българската война стопира инициативата, но на 27 юни 1886 г. с указ се разгласява, че след два месеца държавните учреждения няма да приемат рубли. Разпоредбите обаче не се отнасят до частните лица.

     Михаил Тенев настоява за пълно изчистване на въпроса. Той приготвя доклад и указ до регентите Стамболов, Живков и Муткуров от 13 март 1887 г., според които се отменя член 17 от Закона за монетите и се забранява обращението на рублите под строга отговорност за разпространяващите ги.

     Изложението на Михаил Тенев за ликвидирването на тайното разпространение на руските рубли има голям ефект.

     Българският лев се налага като законно платежно средство, в обращение остават само родни монети, а изнесеното чуждо сребро зад граница докарва в страната злато.

     През 1890 г. Михаил Тенев излага своя план по монетния въпрос пред назначената от финансовия министър Иван Салабашев комисия.

     Михаил Тенев отново лансира идеята си за изработване на закон за въвеждане в страната на златния еталон, да се определи задължителния размер на сребърните монети до 50 лева, а на никеловите и медните до 1 лев, да не се секат повече сребърни монети, а държавните каси и банки да обменят предоставеното им сребро със злато.

     Въпреки добрите намерения именно министерството на финансите проваля проекта, тъй като започва да сече отново сребърни монети.

     При това положение Михаил Тенев е принуден да лансира компромисен вариант - да се иска разрешение от банката за пускане в обръщение на сребърни банкноти, вместо да се секат сребърни монети.

     Отново се пристъпва към действие. Представеният законопроект е утвърден с указ от 15 декември 1891 г.Предоставя се право на банката да пусне в обращение и банкноти, платими в сребро. Решено е да се пуснат от 5 до 10 лева от 15 февруари 1892 г.

     За жалост почти веднага финансовият министър Григор Начович налага правото си да спре сеченото на сребърни банкноти и пускането им в обръщение, като отново стимулира сеченето на сребърни монети.

     За 1891 и 1892 г.са пуснати в обръщение монети за 13 млн.лева, а през декември 1893 г.се решава да бъдат отсечени още 12 млн.лева .

    Неизбежно ажиото се покачва и достига 8%.

     Тенев не се отказва от борбата на живота си.

     В началото на 1895 г.той подновява искането си за въвеждането на златния еталон към новия финансов министър Иван Евстратиев Гешов, който е благосклонно настроен към предложените от него промени.

     На 27 февруари 1897 г. законопроектът за златния еталон става закон за монетите в княжество България.

     Златният лев става основна монетна единица,за сребърните монети е определена платежна сила до 50 лева, а за медните и никеловите-до 3 лева.

     Финансовият министър се задължава да изтегли от обръщение 5-левовите монети на стойност 20 млн.лева, които следва да превърне в злато, а за покриване на загубите от тези операции той трябва да сключи нужния заем.

     С постановление на МС от 23 май 1897 г.се вземат мерки за приложението на закона.

     БНБ разпорежда да се събират в клоновете и касите й 5-левови монети, а финансовото министерсто обявява търг за продажбата на 15 млн.лева сребърни 5-левови монети.

     За съжаление се явява само един купувач и търгът се проваля.

     През 1898 г.страната влиза в остра икономическа криза и изпълнението на закона се отлага за неопределено време.

     Същевременно по решение на правителството се разрешава на БНБ да пусне в обръщение сребърни банкноти.

     Тези банкноти са много сигурни заради своята обменяемост със сребърните монети, каквито банката има достатъчно.Те са леки и удобни за пренасяне в големи количества. Банкнотите от 100 и 20 лева остават,  а тези от 10 и 5 лева са заместени със сребърни от 50, 10 и 5 лева.

     От 18 януари 1899 до 27 ноември1900г. Михаил Тенев е финансов министър в кабинетите на Димитър Греков и Тодор Иванчов.

     Той полага големи усилия за подобряване финансовото състояние на страната

     Личните му контакти и познанства способстват за сключването на 21 март 1899 г. с Българския синдикат в Париж на 260 млн.заем с 5% лихва и 89,5% емисия, наречен Слят български златен 5% железопътен ипотекарен заем, одобрен скандално в парламента на 16 юни 1899 г., санкциониращ от 24 юни с.г. спиране строителството на жп линията Саранбей-Чирпан, която заедно с линията Чирпан-Стара Загора-Нова Загора се дава под наем на Компанията на източните железници, за да получи българското държавно съкровище припадащите се 32,5 млн.лева, вкл.5 млн.франка аванс, както и обременяващият заемен договор за 30 млн.лева в съкровищни бонове с 6% годишна лихва, погасим за 5 години, сключен на 20 декември 1899 г.между Тенев, Българския синдикат в Париж и групата на Дойче банк, при който Българският синдикат има ръководещо участие в сделката, поемайки 62,55% от сумата на заема.

     Условията по този договор не се харесват дори на княз Фердинанд. След скандал между него и търговския министър Григор Начович, заплашил с оставка, ако не се приемат условията на заемодавците -поради безизходното положение на страната, те все пак са одобрени.

     Михаил Тенев издава наредба, с която в продължение на 16 месеца се удържат от заплатите на всички държавни служители между 30 и 40 %, като сумите се възстановяват след този период с 8% лихва.

     Започва реформата на данъчната администрация и финансовия инспекторат.

     За съжаление тежката финансова криза, тресяща страната, принуждава и Михаил Тенев да прибегне до непопулярни мерки като  връщането на натуралния десятък на 29 октомври 1899 г. и гласуването в НС на скандалния закон на данъка за земни произведения за 1900 и 1901 г. на 15 януари 1900 г., довели до селските бунтове в Шабла и Дуранкулак на 19 април и 1 юни 1900г.

     След близо двегодишна напрегната работа и след падането на либералния кабинет на Тодор Иванчов от власт по стара българска традиция противниците - демократите на Петко Каравелов  решават да дадат министрите-либерали на съд с решение на парламента от 24 август 1901 г.

     Тенев е осъден от Първия държавен съд ,но оправдан с решение на парламента на 21 декември 1903г.

     Невинността и големите му заслуги към България допринасят за реабилитацията му.

     Той обаче си е направил необходимите изводи и до края на живота си не се занимава с политика, а с частен бизнес-индустрия и търговия.Успява да издаде и мемоарите си “Живот и дейност” през 1940 г.

     Все пак доживява въвеждането на златния еталон в страната.

     Това става през 1928 г. , а заслугата е на финансовия министър в кабинета на Андрей Ляпчев Владимир Моллов.

     Със закона от 3 декември в България е въведен златния еталон на базата един грам чисто злато равен на 92 лева, като БНБ се задължава да обменя пуснатите в обръщение банкноти със злато или златни девизи.

© Борислав Гърдев. Публикувано в  на: 24.05.2006.

Бр.26/май-юни 2006