1 НОЕМВРИ - ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ

Бр.20/октомври-ноември 2005

НА САНЦЕТО

Санце ли, санце ти златно,

защо си пущил ко платно

около тебе смолови,

темни облаци покрови?

Жити небесна ширина

и жити твоя светлина,

темни облаци разсеи

и ясно сонце угреи!

Вервиш ли, санце, що тие

в стредя си мене завиен

и сега темен, печален

я се нахожда опален?

Санце ле, санце премило!

По сата земя си било,

си видел други несчастен

ко мене, санце, порастен?

Да живя, санце, без радост

во най-цветната ми младост,

кажи ми, има търпение?

Какво несносно мачение!

Санце ле, облак разсеи

и чисто-златно угреи,

по земя светло разкладви

и мене, санце, зарадви.

ТЪГА ЗА ЮГ

Орелски криля как да си метнех

и в наши стърни да си прелетнех!

На наши места я да си идам,

да видам Стамбол, Кукуш да видам;

да видам дали сънце и тамо

мрачно угревят, како и вамо.

Ако как овде сънце ме стретит,

ако пак мрачно сънцето светит,

на път далечни я ке се стегнам

и в други стърни ке си побегнам,

където сънцето светло угревят,

къде небото дзвезди посевят.

Овде йе мрачно и мрак м'обвива

и темна мъгла земя покрива;

мразой и снегой, и пепелници,

силни ветрища и виюлици;

околу мъгли и мразой земни,

а в гърди студой и мисли темни.

Не, я не можам овде да седам!

Не, я не можам мразой да гледам!

Дайте ми криля я да си метнам

и в наши стърни да си прелетнам.

На наши места я да си идам,

да видам Охрид, Струга да видам.

Тамо зората греит душата

и сънце светло зайдвит в гората;

тамо дарбите природна сила

со съта разкош ги разтурила;

бистро езеро гледаш белеит

и си от ветар синотемнеит;

поле погледниш или планина,

сегде божева йе хубавина.

Тамо по сърце в кавал да свирам,

сънце да зайдвит, я да умирам.

Публикувано в  на: 01.11.2005.

Бр.20/октомври-ноември 2005