НАУЧНОПОПУЛЯРНО ЧЕТИВО	Бр.13 /януари 2005

Божидар Ставров

СЛОВОТО И НЯКОИ АСПЕКТИ В СМИСЪЛА НА ДУМИТЕ

Посвещавам на българските си приятели*

    Скъпи Читателю! С голямо удоволствие представям на Вашето внимание цикъла от есета “Словото и някои аспекти в смисъла на думите”, където съм направил опит да разкрия един от аспектите на някои думи - духовно-теософския им смисъл. Предложеният цикъл е резултат от почти десетгодишни размишления за значението на словото, за неговата роля в процеса на очовечаването на индивида и на превръщането на човека в космично същество, в съзнание, което стои над Вечността.

    Не съм се стремял да обгърна необятното и добре съзнавам, че само съм се докоснал до тайнството на Словото. Но и това съприкосновение би било невъзможно, ако не се бях опирал на постиженията и прозренията на хора, които са вървели и вървят по Пътя на осъзнаване замисъла на творението на Великия Творец. Поради това, че съм имал за своя цел максимално да облекча четенето на този материал, стараейки се да го изложа в научно-популярен стил, до минимум съм свел използването на цитати с посочване на източниците, което е задължително за строго научните трудове.

    Някои есета са посветени на онези българи, които са оставили осезаема следа в сърцето и съзнанието ми. Нека тези есета бъдат възприети от тях като знак за моята искрена благодарност. Същевременно ми се иска да изразя дълбока признателност на онези, които вложиха най-голям личен дял за раждането на този цикъл и положиха усилия, за да може той да стигне до българския читател : Дарина и Мариана Черневи, Донка Драмска, Невяна Константинова, Елена Попова, Дора и Атанас Стоянови.

    Искрено ще се радвам, ако тази моя работа подтикне и Вас към размисъл и нови открития. На добър път, скъпи Читателю!

СЛОВОТО И ДУМИТЕ

                                                                                                        На филолозите-езотерици от София

                                                                                                        Елка Калинова и Мария Пешева

    В древността, когато светът е бил възприеман не през призмата на интелекта и чрез материалистично-прагматично-потребителския подход, а посредством всички невидими тела на човека (т.е. с всички фибри на душата), мистично-религиозно, в онази древност, на словото и на думите е било придавано огромно значение. То е било много по-голямо от онова значение, което ние придаваме на речта, езика и отделните думи сега, когато става своеобразна девалвация на всички духовни ценности и лавина от всякакви заместители, ерзаци и сурогати залива всички сфери на живота и дейността на хората. Ще се опитаме да “реставрираме”, доколкото ни е възможно, само някои аспекти на Словото и думите.

* Авторът е роден в Кавказ и живее в Украйна. Едната му баба е българка и именно поради това той изпитва дълбоко вътрешно влечение към България и особен пиетет към българското слово и българската култура (бел. прев.)

1. СЪТВОРЕНИЕТО ЧРЕЗ СЛОВОТО И ДУМИТЕ

        Разтворим ли една от най-известните и четени книги в света - Библията, на първата й страница, в самото начало, в първата й глава, от стих 3 нататък, ще прочетем: “Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината нощ.” С думите “Рече Бог” започва описанието и на втория, и на третия, и на следващите дни от Сътворението.

        А светата “блага вест” (евангелието) от апостол Йоан, най-мъдрия и предан ученик на Иисус Христос, започва с думите: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.”

        Когато св. св. Кирил и Методий са предприели своя истински духовен подвиг - да направят превод на Библията от древногръцки на църковнославянски (по същество на старобългарски език), не са могли веднага да намерят точното съответствие в славянските езици на понятието “Logos”. В онова време славянството е преминавало, казано образно, все още през стадия на детството (представител на младата 6-а подраса на 5-та коренна раса - арийската) и неговата умствена дейност току-що се е била формирала като самостоятелно мислене. Докато в зрялата вече култура на Елада понятието “logos” е включвало изключително много значения: дума; понятие, учение; реч, говор; отношение; мисъл, разум. С термина “logos” Хераклит е определил и вселенските закони, а философите-идеалисти - духовното първоначало; световния разум; абсолютната идея; откровението; основната същност на целия свят; образа на Бога; външното проявление на вечно скритата причина. В езотеризма логосът е освен това и проявеното божество на нацията или народа, а също и демиургът, творецът, излъчващ се сам от себе си. За понятието “логос” при превода е била предпочетена лексическата единица “слово”, която поради тази своеобразна трансплантация на смисловото съдържание е разширила значително обсега на значенията си.

        Както твърди украинският изследовател на митовете за езика Юрий Комар, в древността “словото било считано за толкова силно средство за въздействие върху околната среда, че самото му изричане не могло, както си представяли, да остане безследно. Точно така древноегипетският бог Птах създал целия свят и първите хора “чрез говора и сърцето си” - замисляйки творението и изразявайки (буквално “высловив”, укр. “висловити” значи изразява, т.е. “изливайки в думи”/ замисленото. Такива вярвания и представи били разпространени и в Древна Месопотамия - Междуречието, Тигър и Ефрат. Словото на един от главните шумерски богове - Енлил - е “опора на небесата” и “основа на земята”. Изходното начало на Вселената, когато “нищо още не е назовано”, а това означава, че нищо не е съществувало.

        С други думи казано, процесът на творчеството-творението в първоначалния си вид е не нещо друго, а акт на материализиране, уплътняване на мисъл-формите чрез словото, нещо като “втвърдяване”. Ще отбележим, че древноруската лексема “творити” е означавала “смятам, мисля”, а “творец” - “който извършва, изпълнител”. Явно не е случайно, че в славянските езици думите “твърд, твърда, твърдо”, “утвърждавам”, “твърд, твърдта”, “твар”, “творение” и дори “притворство” са етимологически родствени.

        В езика е възможно да се открият и други примери за взаимосвързаност на думата и творението, за уплътняване-утвърдяване на думата-идея. Ето някои от тях:

1. “Слово” и “условие”, тоест преминаване на енергията на мисълта-образ, на мисъл-формата, посредством думата в измерението на триизмерния материален свят, където съществуват веществено-физическите тела. Думата става фактор за реалното съществуване, средата, в която живее всичко имащо материално тяло, а в глобално разбиране - Вселената, чието наименование (“вселена” - населена, калка от гр. “ойкумен”, където “ойкео” е обитавам, населявам, живея) означава, че тя цялата е жива.

2. Украинските думи “мова” /език/ и “умови” /условия/ са аналогичен пример.

3. Гръцката дума “logos” и еднокоренната й санскритска дума “loca” /свят, пространство/ и латинската “lex” /закон, откъдето идва и “lexica” - набор на думи-закони/ - принципа на мирозданието.

4. Руската дума “речь” и съкоренната й украинска дума “рiч” /вещ/ са пример за уплътняване на думата. С тях са свързани латинските думи “res” /вещ, предмет, дело/ и “realis” /действителен, реален/, тоест “реализирана реч, овеществена дума.

5. Латинските думи “vox” /звук, глас; слово, език/ и “verbum” /едновременно “слово” и “действие”, глагол-процес/, древноруската дума “врать” /говоря/, немската “Wort” /дума/, руските “вещь, овеществление” /уплътнение на думата/, старославянското “вещь” /от една страна, “глас, звук, дума”, а от друга, “предмет, вещ”/, старославянските “вещать”, “увещевание”, руските “весть”, “провозвестие”, “повесть-повествование”, “совесть” /словото, гласът на Бога в човека/.

6. В латинския език глаголите “for, fari” от корена fa- (= санскр. bha- > Bhagavan - “Бог, Творец”) със значение “говоря” и “facio, facere” /правя, изготвям, строя/ и съществителните “facies” /външен вид; образ; фигура, форма - уплътняване на мисъл-формата/ и “fact” /резултат от въплъщението-уплътняването на “fari”/.

7. Старославянските глаголи “деяти” /говоря/ и “деяти ся” /произхождам, правя се/ > рус. “деть, дену” /полагам, помествам, скривам/, “надежда-надежно” /това, което е положено в основата/, гр. “thesis” /положение/, рус. “дело-делать”, “действие” и вероятно “дети” (деца, т.е. кого е “определено” да имаш и в кого трябва да влагаш силите си).

8. Готската дума “razda” /език/ и заимстваните от готски думи “горазд” /способен, годен, кадърен/, “гораздить” /правя, строя, измислям/ и “угораздить” /вероятно попадам под въздействието на нечия недобра дума/.

9. Старосл. “казати” /говоря/, лат. “casus” /случай, участ/ и “causa” /причина/, рус. “показать” /привеждам факти, нещо материализирано/, “сказать”, “сказка” /приказка, литературно обработени разкази за изначалното, положеното в сътворяването на света/, “искажение” (изопачаване на първоначалната дума-идея; срвн. древноруското “казити” /развалям/, портить < старосл. “ректи, рот” /говоря/ и др. Не случайно Александър Пушкин е казал: “Определяйте значенията на думите... и вие ще избавите света от половината му заблуди.”

10. Английските съществителни “Word” /дума/ и вероятно “World” /свят/ са думи, които в древността биха могли да са свързани етимологично, както и немските “Wort” /дума/ и “Welt” /свят/.

    Може би е уместно гореизброените примери да се допълнят с цитат от книгата “Сравнительный словарь мифологической символики в индоевропейских языках” на Марк Маковский, труд, съдържащ огромно изобилие от лексически материал, но явно не всичко заслужава еднозначно приемане. Авторът твърди: “Предметът... бил отъждествяван с думата. Ср.: др.англ. “ceatta” е “вещ, предмет”, но англ. “chat” е “приятелски разговор, непринудена беседа”; тох. A “A wram” е “вещ” < индоевр. *uer- “говоря”; хет. “memiia(n)” e “слово, говор, език, реч”, но също и “вещ”; арм. “ban” е “дума”, но също и “вещ”; полск. “rzecz” e “вещ, предмет”, но също и “говор, език”; нем. “dingen” е “възлагам, пазаря се”, но “Ding” е “вещ, предмет”. Сравн. също: акад. “awatu” - “слово, реч”, но и “предмет” (това, за което става дума); шумер. “inim” е и “дума”, и “предмет, дело”; кит. “hua” е “език, думи”, но също и “предмет”; др.евр. “dabhar” е “дума; вещ”; на езика еве “nya” е “дума”, а също и “дело, събитие, вещ”; на езика фула “hala” е “дума”, но също и “дело; вещество; вещ”.

        Световноизвестната теософка Ани Безант в книгата си, озаглавена “Древната мъдрост”, е написала: “За извор (начало) на вселената ние сме признали проявената божествена Същност, наричана Логос или Слово. Това взето от гръцката философия наименование по съвършен начин изразява древната идея: Словото, носещо се от Безмълвието, Гласът, Звукът, посредством който световете се извикват в битието.”

        А в труда си, популяризиращ основите на теософията, “Загадките на живота и как теософията им отговаря” Ани Безант посочва: “Целият всемир е не нещо друго, а произнесено слово... И в космоса, и в човека еднакво е вложено това свойство на звука, без който не може да има форма, звука - сътворител на формата, този, който я поражда. Всеки звук има отделна форма и включва в себе си трояко свойство: едно поражда формата, друго я запазва, а трето я разрушава.”

        Подобни размисли могат да намерят потвърждение в езика. Така например лексемите “слово /дума/”, “славяни” (една от духовните задачи на които е постигането на тайните на словото, на думите), “слава”, “слыть” /минавам за някакъв/, “слышать-слушать-слух” са от едно гнездо. Възможно е да се допусне, че имат общ произход с лексемата “слово” и групата думи “посол” /посланик/, “слать” (изпращам - значително по-лесно е да се изпраща психоенергия чрез думи, отколкото чрез мисъл, например при магиите), “сулить” /обещавам/.

        Ако се има предвид редуването на звуковете с/з, л/в, к/х, не ще бъде трудно нито сложно да се види, че думите “слух” и “звук” са двата полюса на едно и също понятие. С лексемата “звук” имат общ корен и думите “звучать” /звуча/, “звон” /звън/, “звенеть” /звъня, звънтя/, “звать” /викам, зова/ “называть” /наричам, наименувам/, лат. “vox” - имащо едновременно следните значения: звук; глас; дума, реч, слово, език.

        Като синоним на думата “называть” може да се приеме лексемата “именовать”, еднокоренна с руския глагол “иметь” и старославянския “имать” /вземам/, свързани с името /иметь > имя > именовать/ и до известна степен с обема, който на свой ред е свързан с формата, в която обитава същността-дух, носител на името. Да си припомним от физиката, че звуковете, когато се сменят един след друг, променят и конфигурациите на дребните песъчинки, поставени върху пластинка до източника на звука: всеки звук образува своя форма.

        Лексемите “объем” /обем/, “съемка” /снемане, фотографиране/, “прием” /метод, приемане/, “заем”, “емкость” /вместимост, обем, капацитет/ имат основа “ем”, образувана от старосл. глагол “имать” със значение “това, което е събрано”. Към тази група се присъединяват и думите с основа на “ять” (древноруското “яти” - “брать” /поемам, получавам/, “взять” /да отнеса, да отведа/, която основа е еднокоренна със старосл. “имать”: “обьять” /да обхвана, да обгърна/, “обойма” /пълнител/, “разнять” /да разделя, да разглобя/, “отнять” /да отнема, да извадя/, “снять” /да сваля, да премахна.../, “изъять” /да иззема, да извадя/, “память” /памет, спомен, съзнание/, “внять” /да отнеса с внимание/. Еднокоренни на тях са и думите “внимание” (своеобразният “рецептор на съзнанието”) и “понимать” /разбирам/. Така е и с българския глагол “разбирам”, имащ общ корен с руския глагол “брать” /вземам, поемам/. Без насочване на вниманието към обекта на изучаване (предметите-думи в езотеричния смисъл) не може да има и разбиране, а съзнателната ни памет възприема само онова, към което ние специално сме обърнали вниманието си: цялата останала информация отива към областта на подсъзнанието. С думата “име” имат общ корен и думите “имущество” и “имение” (това, което притежаваме, което е станало наше и носи името ни).

        По този начин звукът, думата, формата и името (с всичко онова, което то съдържа, т.е. неговата същност) са тясно свързани помежду си. Същото нещо четем в забележителната книга “Основи на науката за духа” на Владимир Шмаков: “По своята онтологическа природа всяко име е предметно... Да познаваш реалното име на предмета означава да познаваш каква е неговата същност, да го сътворяваш в прекия и пълен смисъл на думата... “Ведението” (знанието, познаването) на името не е филологически подход и не е механично произнасяне на отделни звуци, а е сливане с ритъма на индивидуалното естество, срастване с Логоса... Името е формата на духа.”

    Известната теософка Нина Павловна Рудникова (последователка на прочутия в предреволюционна Русия окултист Георг Мьобс) в труда си “Слънчевият път. Арканите на Таро” е посочила: “Думата е формула, групираща по определен начин вибрациите на творческата сила.” Думата също така е средство на мисълта, но и средство на сътворяването - от миналото към бъдещето. Можем, по думите на един от титаните на руската философско-религиозна мисъл Павел Александрович Флоренски, да кажем, че текстът е разгърната дума, а думата - свит текст. Образуват се своеобразни йерархични смислови нива, образуващи единна система: звук - сричка - дума - изречение - пасаж - текст.

        Всяка дума - като звука - носи в себе си енергия, дори ако не е изречена, а е написана. Гръцката дума “енергия” произхожда от гр. корен “ergos, ergon” /работа, дело/, който присъства и в думите “хирург”, “литургия”, “демиург”. Енергията, вложена в думата, започва да извършва своята работа при контакта (съприкосновението) с онова съзнание, което реагира на нея и предизвиква верижна реакция, причинно-следствена (кармична) връзка.

        Думата може да бъде сравнена с гена в биологията. По своята природа генът е своеобразна кристализация на вибрациите на душата, програма за разгръщане на нейната същност, за реализиране във физическия свят на вложените в нея възможности. Генът е посредник между духовните и материално-веществените нива, той е като мъничкия отвор в пясъчния часовник - през него небесното се влива в земното. Словото, или езикът на народа, е неговият генетичен код, на базата на който се съграждат манталитетът, културата и историята му...

        Функциите на ген на различни нива - племе, народ, човечество - се изпълняват и от митовете в тяхното метаисторическо разбиране. Първоначалното значение на лексемата “мит” (гр. mythos) е “слово, предание”. Това, което сега (поради продължителното и последователно въздействие на “недоброжелателите на човешкия род”) се възприема от повечето хора като илюзорно (от лат. illusio - насмешка), “митичното” е реално ключът към разгадаването на много тайни на битието, мостът към духовните светове, съхранените откъслеци от дълбочинни езотерични знания, които в нашата епоха са пренебрегвани и профанирани. Преобърналите всичко надолу с главата материалисти (по-точно атеисти) твърдят, че митовете са измислени от невежи люде. Но всъщност митовете, както и езиците, са били давани на човеците отгоре, от Йерархиите, които ръководят еволюцията на планетата. Те са били предавани посредством посветени, в устна форма. Поети-посветени са обличали тези митове в стихотворна форма, която запазва по-надеждно цялостното съдържание на мита и значително облекчава процеса на запаметяване на информацията. Същевременно, благодарение на формалната структура на стиховете, по този начин се свеждали до минимум възможностите за изопачаване на смисъла от новаци, които още недостатъчно задълбочено са схващали същността на предаваните им в стихове езотерични знания.

        Уместно е да се цитират думите за значението на митовете на известния ясновидец от средата на 20 век Даниил Леонидович Андреев (1906-1959), син на известния руски писател Леонид Андреев. В своя епохален духовен труд “Розата на Света”, в трета глава на книга втора, поетът-посветен отделя голямо внимание на сложната езотерична природа на мита. Според него митът е “втората реалност”, стояща над нивото на човечеството, в която неговото съзнание “навлиза с част от своето същество и в която се намират ръководството на формирането и развитието му и корените на съдбата му”. С други думи казано, митът е Словото, което подпомага човечеството да еволюира както цялостно, така и по раси, народи, нации и т.н. Това е огромната мисъл-форма, егрегорът на Създателя за човечеството с всичките му части. Всеки народ, имащ - освен общочовешките - и свои специфични национални задачи, има и свои национални митове, подкрепяни от Небето, информацията за които по всяка вероятност е заложена и в националния език, сформиращ манталитета на народа и направляващ го в определена посока на развитие.

        Може да се твърди, че Словото, първопричината - в сакралното значение - е триипостасно понятие (като Светата Троица), където едната ипостас е Първословото, върховният Творец, втората ипостас е словото-звук, посредникът между духовния свят и материално-физическия свят, атрибут на човешката реч, а третата ипостас е въплътеното слово, светът на материалните форми. Като своеобразно потвърждение на тази мисъл може да послужи и авестийската религия, в която срещу Върховното божество Ахурамазда (Ормузд), предвождащо силите на Доброто, е противостояла троицата на силите на Злото: Ангро-Майню, Друджа и Айшма. Името на първата сила означава буквално “Злата мисъл”, на втората - “Злата дума”, а на третата - “Злото дело”. Тук виждаме същата триипостасност, но вече от страната на Силите на Мрака, които впрочем изграждат своите светове по аналогия на световете на Силите на Светлината.

следва продължение