Страница, посветена на живота и творчеството на Светослав Рьорих (1904-1993)

Светослав Рьорих (1904-1993)

Галерии, в които се намират големи колекции от картини на Светослав Рьорих:

Международен център-музей "Рьорих" в Москва

Художествена академия "Читракала Паришатх", Бангалор, Индия

Национална галерия за чуждестранно изкуство, София

Интернет галерия на картините на Н.К. Рьорих и С.Н.Рьорих, завещани на Международния център-музей "Рьорих" и задържани от Музея на Изтока в Москва

Списание  "Палитра" - интернет издание за изкуство, наука, философия и публицистика

За коментари по съдържанието на страницата пишете на адрес palitra2003@abv.bg

"Нашият вътрешен стремеж към нещо по-съвършено, по-прекрасно, представлява онази велика вътрешна сила, която ни променя и променя също и нашия живот. Без този вътрешен пламък човекът не може да пробуди скритите в него енергии и не може да се издигне до по-високо стъпало на знание и опит."

Светослав Рьорих

"Мога само определено да кажа, че любовта ми към природата, към изкуството, изучаването на философия и вътрешният устрем към духовния свят ми даваха най-голямо вдъхновение, бяха мои пътеводни звезди и създадоха най-безценните съкровища на моя живот."

Светослав Рьорих

Светослав  Рьорих

       Светослав Николаевич Рьорих е роден на 23 октомври 1904 година в Петербург, в семейството на Николай Рьорих - изтъкнат художник и обществен деец и Елена Рьорих - автор на множество философски трудове, заедно с анонимна група Учители от изток създател на философско-нравственото учение "Жива Етика".

       От 1913 до 1916 година Светослав Рьорих учи в гимназията на К.И.Май, където получава първите си уроци по рисуване. Често съпровожда баща си в неговиите археологически експедиции. На 13 годишна възраст рисува първия портрет на баща си.

       През 1920 година пристига с родителите си и по-големия си брат Юрий Рьорих в САЩ, където постъпва в Колумбийския университет, където учи архитектура. Илюстрира книги и рисува картини. От 1923 година е директор на Международния център по изкуствата "Corona Mundi" в Ню Йорк. Продължава да се занимава с живопис и критиците отбелязват бързия разцвет на художествения му талант. През 1923 година в галерията Арден в Ню Йорк се провежда първата му персонална изложба. През 1926 година на изложба във Филаделфия получава Голямата награда.

       Основаните от Н.К.Рьорих организации развиват бурна дейност. "Corona Mundi" поддържа контакти с множество държави в различни части на света, организира многобройни лекции и изложби. С.Н.Рьорих остава в САЩ до 1928 година, след което отново се събира с родителите си и брат си в Дарджилинг (Индия), които се завръщат от продължилата пет години велика Централноазиатска експедиция.

       През 30-те години Светослав Рьорих все повече се интересува от Индия и отделя все повече време на живописта. Заедно с Николай Рьорих организира изложби. Творчески възприел много художествени идеи и убеждения на своя баща, Светослав Рьорих въпреки това остава самобитен и оригинален художник. В учредения от родителите му Институт за хималайски изследвания "Урусвати" ръководи отдела по фармакология, флора и фауна. Събира древни ръкописи, колекционира произведения на централноазиатското и индийското изкуство.

       Изучавайки културата, изкуството и философията на Индия, Светослав Рьорих създава множество забележителни платна. Наред с пейзажите рисува много портрети. Най известни са портретите на баща му Н.К.Рьорих, на майка му Е.И.Рьорих, на съпругата му, известната актриса Девика Рани, на министър-председателя на Индия Джевахарлал Неру, на президента на Индия, известния философ доктор С.Радхакришнан.

       Изкуството и обществената дейност на Светослав Рьорих получават широко признание в Индия. Той става лауреат на Международната награда "Джевахарлал Неру" и е награден с ордена "Падма-Бхушан" - едно от най-високите индийски държавни отличия. В Индия Светослав Рьорих основава художествената академия "Читракала Паришад", подпомага училището "Ауробиндо Гхош" в Бангалор.

       През 1960 и през 1974 година в Москва са организирани две големи изложби на картини на Светослав Рьорих, с които творчеството му става достъпно и за руските му почитатели. През 1984 е удостоен с ордена "Дружба на народите".

       Един от най-важните етапи от обществената дейност на Светослав Рьорих през 70-те години е свързан с България, където той осъществява сътрудничество с тогавашния председател на комитета за култура Людмила Живкова. Плод на това сътрудничество са световните детски асамблеи "Знаме на Мира", които събират в българия деца-творци от целия свят под девиза "Единство, Творчество, Красота." През 1978 година Светослав Рьорих е удостоен с титлата "почетен доктор" на Великотърновския университет.

       През 1990 година Светослав Рьорих предава наследството на своите родители, състоящо се от ръкописи, писма, картини, ценни колекции и други материали, на учредения по негова инициатива Съветски Фонд "Рьорих" в Москва, който след разпадането на СССР е преименуван в Международен Център "Рьорих".

       Светослав Рьорих завършва земния си път на 30 януари 1993 година.

       Днес създаденият от него Международен център "Рьорих" (МЦР) в Москва е водеща културна институция не само в Русия, но и в международен мащаб. В повече от 200 града на Русия и страните на ОНД МЦР организира изложби на картини на Николай Рьорих и Светослав Рьорих. МЦР е организатор и на редица научни конференции през последните 15 години, в които взимат участие видни учени от много държави. В сградата на МЦР се помещават музеят "Н.К.Рьорих", Оптичен театър, Център по хуманна педагогика, библиотека. Осъществена е идеята на Светослав Рьорих - създаден е жив, деен Музей, дом на музите, в който Рьориховото наследство бива съхранявано и изучавано и Рьориховото дело е продължено.