ДРЕВНА МЪДРОСТ	Бр.8 /юни-август 2004

Симеон бен Йохай

Коментар на Сифра Дзениута - Идра Сута (Великото Събрание)

І

            След разрушаването на Йерусалим от римляните на евреите бе забранено, под страх от смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон бен Йохай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена "Книга на Тайните". Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван дотогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван.

Той ги покани със следните думи: "Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак? Време е да работим за Господа, понеже човеците изгубиха истинското значение на Закона.

Нашите дни отиват към своя край, Господ ни вика при себе си; жътвата е изоставена и заблудените лозари не знаят дори къде е лозето.

Съберете се там на равнината, където се намира едно, днес напуснато, гумно. Елате като на битка, въоръжени с разбиране, мъдрост, разум и внимание; вашите нозе нека бъдат тъй свободни, както и вашите ръце. За едничък Учител признайте тогова, който е господар на живота и смъртта, и ние съединени ще говорим словата на Истината, които светиите на небето обичат да слушат, а те ще се съберат около нас, за да ни чуят".

В определения ден се събраха равините всред полето, на едно сръгло място, обградено със зид.

Те дойдоха безмълвни. Раби Симеон седна посред тях и като ги видя всички събрани, заплака. "Горко ми - извика той - ако открия великите тайни! Тежко ми, ако оставя да се забравят".

Равините мълчаха.

Най-после един от тях, Раби Абба, пое реч и каза:

"Ако Учителят позволи - не е ли писано: тайните на Господа принадлежат на тези, които се боят от него? И не се ли боим ние всички, които сме тук, от Господа, и не сме ли ние посветени в тайните учения на Храма?"

А имената на тези, които присъстваха там, бяха: Раби Елеазар, син на Раби Симеон, Раби Абба, Раби Йехуда, раби Йозе, син на Якова, Раби Тискиа, син на Раф, Раби Йозе и Раби Йеса.

И за да не издадат тайната, те положиха едната си ръка в ръката на Раби Симеона, а другата издигнаха към небето за клетва.

Тогава седнаха те заедно с него на гумното, над тях падаше сянка от големи дървета.

Раби Симеон стана и каза молитвата си; и пак седна и се обърна към тях, като им рече: "Елате и всички положете своята десница на моите гърди".

Те сториха това; той взе всички тези ръце в своите и изрече с тържествен глас: "проклет да бъде този, който си прави идол и го крие! Горко томува, който прикрива лъжата с покрова на тайната".

- Амин, отвърнаха равините.

Раби Симеон продължи:

"Има само един истински Бог, и освен Него няма други богове; има само един истински народ, и той е този, който се покланя на истинския Бог".

Тогава извика сина си Елеазара и му каза да седне от едната му страна, а Раби Абба - на другата страна, и рече: ние образуваме триъгълника, който е първообраз на всичко, което Е; ние изобразяваме Портата на Храма и неговите два стълба".

Раби Симеон престана да говори, и неговите ученици мълчаха.

Тогава се чу едно глухо мърморене като далечен говор и шум на голямо събрание.

Това бяха духовете на небето, които бяха слезли, за да слушат.

Учениците се разтрепераха, но Раби Симеон им каза: "Не бойте се от нищо, а възликувайте. Писано е: Господи, аз чух шума та Твоето присъствие и се разтреперах".

"Бог е управлявал някога човеците чрез страха, а сега ни води с любов".

"Не е ли казано: Ти ще възлюбиш своя Бог? И сам Той не е ли казал: Аз ви възлюбих?"

И добави: "Тайното учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа; ония, на които душата е в постоянно възбуждение, ненамерила своето равновесие - те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък?"

"Целият свят почива върху тайната и ако е нужно мълчание, когато се касае за земни дела, колко повече това мълчание е необходимо, когато се касае за мистични поучения, които Бог дори и на своите висши ангели не открива".

"Небето се свежда към нас, за да ни чуе, но дори и пред него аз не бих желал да говоря незабулено. Земята се подвижва, за да ни слуша, но и пред нея аз ще говоря само с загадки".

"В този момент ние сме Врата и Стълпове на Вселената".

И Раби Симеон захвана да учи и да казва поучения; според едно предание, запазено в тайната на тайните, когато той отворил уста, земята под тях потреперала, и учениците усетили това.

ІІ

Той говори за Царете, които преди идването на Царя на Израил царуваха над Едом, символи на ония хаотични сили, що преди триумфа на хармонията властваха в началото над Вселената.

И после продължи: "Когато Бог поиска да твори, Той с покров забули своето неизказано сияние и върху гънките на този покров хвърли и открои своята сянка.

Из тази сянка се възправиха великани и рекоха: "Ние сме Царе", а при все това - фантоми бяха.

Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави де се спусне нощта на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата, която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли.

Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон и когато Бог се яви, боговете изчезват.

ІІІ

След  като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде и я погледна, за да и даде образ. И Той отрази лика върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог скаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие.

И той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение.

"Ти, който искаш да ме подчиниш на закона - проговори ликът - докажи ми, че този закон е Правда, като му се подчиниш Ти сам.

И Бог стана Човек, за да може човекът да Го обича и да Го разбира.

Ние познаваме само този Негов Образ, който е отразен върху покрова, що скрива за нас Сиянието. Този образ е нашият и Бог иска за нас това да бъде неговият лик.

Тъй Го познаваме ние, без да Го познаваме; Той ни се разкрива под един образ и въпреки това е безличен. Ние си Го мислим като старец, Него, който няма възраст.

Бог седи върху единтрон, от който непрекъснато отхвръкват милиони искри, и Той създава от тях светове. - Косата му блещи, от нея се пръскат звезди. Вселенни обкръжанат главата Му, и слънцата идват, за да се къпят в Неговата светлина.

ІV

Образът на Бога е двоен. Той има една Глава на Светлината и една Глава на Мрака, една бяла и една черна, една горна и една долна. Едната е блянът на Човека като Бог, другата е сътвореният образ на бога-човек. Единият образ е Богът на мъдреца, другият - идолът на голямото мнозинство.

Всяка светлина предполага мрак и става светлост само чрез противополагане на този мрак.

Главата на Светлините отронва върху Главата на Нощните тъми роса-блясък.

"Отвори ми, моя възлюблена", казва Бог на душата, "че Главата ми е натежала от роса и из къдрите на моята коса капят сълзите на нощта."

Тази роса е онази мана, с която се хранят душите на раведните. Призваните гладуват за нея и я събират с пълни шепи по полетата на небето.

Капките са обли бисери, блестящи като диамант и прозрачни като кристал.

Те са бели и блестят с всички цветове, защото простата и едничка Истина е блясък на всички неща.

V

Образът на Бога излъчва тринадесет лъча:  четири от всяка страна на триъгълника, в който ние си го представяме, и един от горния връх на триъгълника.

Изобразете този образ на Бога на небето, като прокарате мислено черта от звезда към звезда: той ще обгърне триста и шестдесет мириади мирове.

Понеже горният "Древен", когото зоват Макропрозопос или "Великото Основание на Творението", се нарича още Арих-Анфин или "Великият Лик". Другият, Човешкият Бог, Образът на Сянката - Микропрозопос или "Малкото основание", се нарича Сеир-Анфин - "Малкият Лик".

Ако този малък лик е обърнат към Светлината, той нараства и стига до пълна хармония. Тогава всичко се привежда към порядък; но това не може да се продължава, понеже мислите на човека са колебливи, както и сам той.

Но винаги един светъл поток свързва мрака със светлината. Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък.

Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума.

VІ

Главата на "Най-Древния от Древните" е едно затворено вместилище, където се покои безкрайната Мъдрост като изрядното вино, което никога не кипи.

Тази мъдрост е неизповедима, тя се обладава в тишина и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето.

Той е Светлината, но Черната Глава е лампадата. Елеят нан нейната интелигентност е премерен и светосиянието и се разкрива по тридесет и два пътя.

Проявеният бог е забулен бог. Това човешко изображение на Бога е като тайнствения Едем, от който бликна един извор и се разклони в четири реки.

Нищо не произтича направо от бога. неговата същност не се разпространява. Нищо не изхожда от него и нищо не се възвръща  в Него, понеже Той е непроницаем и неизменен. Всичко, което се начева, което се появява, което се дели, което прехожда и изчезва - начева се, появява се, дели се, прехожда и изчезва в Неговата Сянка. Той е неизменен в Своята Светлина и си остава спокоен като старо вино, което вече не възкипява.

VІІ

Не се опитвайте да проникнете в мислите на тайнствената Глава. Нейните най-съкровени мисли са скрити, но мислите, които творчески избиват навън над нейното тяро, блясват като една диадема от коси, които - ослепително бели - не се преплитат едни с други.

Всеки косъм е една светла струя, която съединява милиони светове. Космите са по темето, разделени и низпадат по двете страни; но всяка страна е дясна страна. Понеже на Божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна.

Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже според символиката на преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето.

Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човека, понеже хармония се поражда от аналогията на контрастите.

Израил изпадна в униние всред пустинята и извика: "С нас ли е Бог или не е вече с нас?"

Тогава израилевите синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава.

Така разделиха те Бялата Глава от черната Глава. и Богът на Сянката се превърна тогава в един разрушителен фантом.

И бидоха наказани, защото те, от липса на вяра и любов, се усъмниха.

Човек не може да проумее Бога, но може да го обича; а от любовта ни идва вяра.

Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце.

Ако човек каже "Аз не вярвам в Бога", то е все едно да каже "Аз не Го обичам".

И гласът на Сянката ще му отговори: "Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота".

Микропрозопосът е Великата нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца и от тези блестящи коси се обронат капките светлина и осветяват тяхната нощ.

Между двете страни на косата на "Най-Древния от Древните" е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.

Тук се потъкмява и примирява всичко. Тук тържествува само доброто и злото не съществува вече.

Това е пътеката на върховното равновесие и тя се зове последен Съд Божи.

Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите.

Понеже ушите на господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения.