ФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО	Бр.6 /април 2004

МИНАЛИ ЖИВОТИ

Мисли на велики хора

съставител: Олга Старовойтова

"Анализирайки своите днешни навици и стремежи, вие можете доста точно да се досетите за характера на вашия минал живот."

Парамахамса ЙОГАНАНДА.

"В този живот той обикновено казваше, че преди е бил Еталид и е получил като дар от Меркурий (Бога на Мъдростта) паметта за трансмиграцията на душата си. А също и дара да си спомня какво е преживяла душата му и душите на другите хора между смъртта и раждането."

Диоген ЛАЕРЦИЙ, "Животът на Питагор".

"Изучавайки причините за смелостта на келтите и отсъствието у тях на страх от смъртта, той (Юлий Цезар) смятал за причина за това вярата им, че "душите не се унищожават, а преминават след смъртта от едно тяло в друго. Благодарение на тази убеденост се премахва страхът от смъртта и народите стават по-смели."

От книга за Юлий Цезар.

"Доказателство за това, че хората са знаели много неща преди своето раждане е фактът, че още като малки те схващат всякакви сведения достатъчно бързо. Изглежда те не за първи път възприемат всичко това, а си го спомнят от своето минало."

 ЦИЦЕРОН

"В мозъка ми има кабинети и палати, пълни с книги и картини от стари времена, които съм създал в продължение на безбройните векове преди моя смъртен живот"

Уилям БЛЕЙК (Писмо да скулптора Джон Флаксман)

"Вчера на обяд ме преследваше едно странно чувство, което бих нарекъл усещане за предишно съществуване - смътно усещане , чи всичко ставащо се случва не за първи път..."

Уолтър СКОТ, дневник,  17.02.1828 г.

"Аз видях малка сценка, която ... ми се струваше напълно позната... На преден план стояха група мълчаливи селски момичета, допряли се до парапета край малка рекичка... Сянката на приближаващата се нощ се спускаше върху всичко. Ако бях убит тук в някой от своите предишни животи, не бих могъл да си спомнам по-добре това място..."

Чарлз ДИКЕНС, "Италиански картини"

"Севи: "Аз мисля, че съвременните хора са преродените древни. Френ, струва ми се, че аз съм Ева. Много обичам ябълки, а от тях ми прилошава."

Конрад: "В известен смисъл ти наистина си Ева. Вечният живот продължава. Той само износва телата и умовете и получава нови като нови одежди."

Франклин: "Да, телата и умовете са все по-добре приспособени за това да изпълнят неговите вечни стремежи.""

Бърнард ШОУ, от пиесата "Обратно в Метисела".

"Какво са 10 хиляди години или десет пъти по 10 хиляди години в историята на времето? Това е нищо, което отлита като един час сън или Дихание на Великия Дух. Ние ще спим. И разбира се ще се събудим и ще живеем отново, и отново ще спим и така ще продължават тези периоди в пространството и във времето. Докато светът не загине, и светът след световете не загине, и нищо не остане да живее - освен Духа, който е и животът."

Райдър ХАГАРД

"Би ни било по-лесно да понасяме трудностите на собствения живот, ако можехме да мислим, че това е само логичен резултат от грешки в едно от нашите предишни съществования. Да се стараем да постъпваме иначе, по-добре също ще ни бъде по-лесно, ако имахме надеждата, че в следващо съществуване награда ще ни бъде щастието".

Съмърсет МОЪМ

Когато се задава въпросът къде сме се намирали преди да бъдем родени, отговорът е - в системата на бавното развитие по пътя на превъплъщенията с дълги интервали на почивка между тях. Макар че трябва да се признае, че е трудно да си представим, че бихме могли да се прераждаме вечно. На естествения въпрос а защо тогава не си спомняме тези съществования, можем да отговорим, че такива спомени биха усложнили безкрайно нашия сегашен живот. Тези съществувания вероятно образуват цикъл, който става за нас напълно ясен, когато се доближим до неговия край. Тогава ние може би ще можем да видим редица животи, нанизани върху една и съща личност. Може би онези смътни разпознавания и припомняния, които понякога са твърде подробни, за да могат да бъдат обяснени единствено с атавистични впечатления, доказват същото.

Артър КОНАН-ДОЙЛ

"Да се родиш два пъти не е по-удивително, отколкото да се родиш един път - всичко в природата е подчинено на закона на възраждането."

ВОЛТЕР, "Философски речник"

"Аз съм душа. Аз знам добре, че онова, което давам на гроба, не съм аз. Онова, което е моето "Аз", няма да отиде там... Всичко е създадено за постоянен подем: от животното към човека, от човека - към Бога. Постепенно да снемаш от себе си слоевете материя, все повече да се обличаш вм дух - такъв е Законът. Всеки път, когато умираме, ние придобиваме повече живот. Душите преминават от една сфера в друга, без да губят своята индивидуалност и стават все по-светли!"

Виктор ЮГО, "Интелектуална биография"

"Аз чувствам в себе си бъдещия живот. Аз приличам на някога отсечена гора: новите дръвчета са по-здрави и по-живи от предишните... Вие казвате, че душата е само резултат от въздействието на телесните сили? Но защо тогава душата ми сияе по-силно, когато силите на тялото ми започват да отслабват? Колкото по-близо съм до края, толкова по-ясно чувам аз безсмъртните симфонии на световете, които ме зоват. Това е удивително и в същото време е просто. Това е приказка и - това е история. Половин век аз записвам своите мисли в проза и в стихове: история, философия, драми, романи, предания, сатири, оди и песни - аз опитвах всичко. Но чувствам, че не съм казал и една хилядна часто от онова, което е в мен. Когато вляза в гроба, ще мога да кажа, както и мнозина други: "Аз завърших своя труд". На следващото утро моят труд ще започне отново. Гробът не е задънена улица, той е преход. Тай се затваря на мръкване. И отново се отваря на разсъмване..."

Виктор ЮГО, "Философия на живота"

"Струва ми ...., че винаги съм съществувал! Ясно виждам себе си в различни времена от историята, занимаващ се с различни занаяти, човек с различна съдба... Много неща биха били обяснени, ако само познавахме истинския си произход. Наследствеността е верен признак, но е бил зле прилаган."

Гюстав ФЛОБЕР, писмо до Жорж Санд

"Външните фактори ми носеха само реализация на моето собствено съзнание, което аз забелязвах, на към което не притежавах ключа. Нито Шекспир, нито Бетовен, нито Толстой не ми откриха нищо ново освен "Сезам, отвори се!" на моя собствен подземен град, на моя спящ под лавата Херкуланум. И съм сигурен, че той спи в дълбините на мнозина от нас. Но те не знаят за неговото съществуване - също както и аз не знаех. Неведнъж съм цитирал по памет, макар и не изцяло, уроци на мисълта, получени някога... (Но от кого? Това е било в едно от моите ной-отдавнашни съществувания...)"л

Ромен РОЛАН, "Праговете на нова Индия"

    "Ние бродим сред съдбините на нашето земно съществуване, съпровождат ни смътни спомени за по-широка съдба, - те са винаги с нас. За много далечна, безкрайна, величествена... Съдба от минали времена.

    Нашата младост е особено много изпълнена с такива сънища, но ние никога не грешим, ние знаем, че това не са сънища. Ние знаем, че това са спомени. В годините на нашата младост тяхната отчетливост е твърде ясна, за да можем да бъдем измамени дори и за миг."

Едгар ПО, "Еврика"

Кой знае в тялото на кой шивач се намира сега душата на Платон; в тялото на кой училищен учител - душата на Цезар? Кой знае! Може би душата на Питагор сега се намира в тялото на някой нещастен ученик, който е скъсан на изпит, защото не е могъл да докаже Питагоровага теорема".

Хайнрих ХАЙНЕ, "Северно море"

"Както в миналото бъдното зрее, тъй и в бъдното минало тлее".

Анна АХМАТОВА, "Поема без герой"

"Всички страдания, които съм претърпял в едно тяло, са се превърнали в сили, които притежавам в друго".

Едуард КАРПЕНТЪР

"Единствената форма на посмъртно съществуване, която съм способен да си представя, е да започна нов земен (жезнен) цикъл".

Томас ЕДИСЪН