ПОЕТИЧНА  АНТОЛОГИЯ

Бр.5 /март 2004


Димитър Подвързачов

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

        Няма да е преувеличение, ако кажем, че Димитър Подвързачов (1881-1937) - поет, журналист, сатирик и преводач, е един от най-забележителните български творци през първата половина на ХХ век.

        И до днес обаче няма издание на събраните му съчинения и той е известен повече като съставител заедно с Димчо Дебелянов на първата антология на българската поезия, а също така като организатор и насърчител на поетите-символисти. В интернет творчеството на Подвързачов изобщо не е застъпено. Надяваме се, че публикуваните от нас три стихотворения ще положат началото на запълването на тази празнота.

 

ЧЕЛОВЕК

                    Че-ло-век! Как гордо звучи това!

                                                        Максим Горки

Низ улици, площади и полета,

нелепо-многоброен, той гъмжи.

И в чудния безкрай на битието

живее само с няколоко лъжи.

 

И все върви - безумно алчен, дързък

със вярата, че е богоизбран.

И век след век напредва все по-бързо

към прародителя - орангутан.

 

Създание практично, многолико

във животинския си луд набег...

И няма нищо славно и велико

в това, че тази твар е... че-ло-век.

 

 

 

СОНЕТ ЗА КИРИЛ ХРИСТОВ

 

Да, право е: рояци шушумиги

у нас и в книжнината, и навред.

Не се сърди, Кириле, а прости ги, -

че ти по божа милост си поет.

 

Те още влачат страшните вериги

на робството - душите им са лед.

И ти, за своите прекрасни книги

от тях очаквай - злъчка и оцет.

 

Но ти веднъж сам каза (бе в кръчмата):

- Човек, пред стадо шугави осли,

дори да хвръкне право от земята,

не ще зачуди никого, нали?

 

Така и ти - летиш във висините,

а те - слухтят и клепат със ушите...

 

 

МОНОЛОГ

 

В туй блатце всеки си по нещо хвана,

а ти си пазиш чистички краката;

непоправим си ти - и си остана

да смъркаш на живота зад вратата.

 

Виж, в парламента заседават днеска

редица твои вчерашни другари -

съдби решават - като в хумореска!

И хвърлят мрежи кой където свари...

 

И как са важни те със тебе вече!

Едвам те виждат как вървиш из пътя;

или пък се отбиват отдалече,

от страх умът им да не се размътя.

 

- Къде си тъй забързал бе, Иване?

Ела да си намокриме езика!

- Не мога! - каже - има заседанье

по външната държавна политика.

 

А пък от политика той разбира

тъй както ти - да кажем - от Талмуда,

или от Пенчовата нежна лира

шопкиня някоя си баба Груда...

 

Ала Иван, запретнал панталони,

във тинята все едра риба дебне;

той като теб ветрищата не гони

и няма страх от пристави съдебни.

 

И скоро ще го видиш ти Ивана

със три модерни къщи, с автомобил,

а ти ще чакаш от небето манна,

и внуците си с дългове заробил...

 

В туй блатце всеки влезна - улови си,

а ти стоиш отвън и дигаш врясък.

Ти искаш да си чист? - ех, остани си

там дето си - на сухо... и на пясък.

 

 


Публикувано в  на: 14.03.2004. Текстът се публикува по: Д.Подвързачов, Стихотворения, Дружество на столичните журналисти, София, 1938.

Бр.5 /март 2004