ЕСЕ	Бр.5 /март 2004

Манол Дешев

БЪЛГАРИЯ

            България – дума, която не значи нищо. А тя е реципрочност на родното място на осем милиона заблудени и нещастни хора. Тя е дух от миналото, тя е гордост за всеки, който знае кой е Вапцаров, Вазов или Йовков. Странно когато говорим за българският дух се обръщаме към литературните ни класици, при условие, че тези, когато го правят пред трибуни едва ли са ги чели извън ученическите скамейки. И така загива една иначе доста симпатична нация. И то по грозен начин. Диагнозата е: Аз на тебе, ти на мене. Тук няма място за сантименталности, а оцеляването на всяка цена създава нови правила и те не включват почитане на ценностите. Ето как семейството, човеколюбието, принадлежността към Родината остават извън дневния разчет. Всички виждаме резултата – доказателство: купи си кой да е вестник и чети само заглавията. По този начин ще намериш по- малко правописни и стилистични грешки, а и уверявам ви, не си струва да четете статията, защото там няма нищо по-различно от нейното заглавие.

            Добре дошли в България – моята родина. Мястото, където за първи път е затуптяло моето съце, където  за първи път очите са видяли красотата да бъдеш жив. Добре дошли в България бих ви говорил много за Рила и Пирин, за Дунов и Черно море, за мелодиите на Родопа планина и за гордия дух на величествения Балкан, но какво от това, след като вие няма да ме слушате. Думите ми ще минава т покрай вас и като пирони в очите Ви ще се забиват разрушените улици, хората – зомбита бързащи и угрижени, озверели и  обезумели от гняв и страх за своя жалък живот днес.

            И нищо от Паисий и солунските братя не е достигнало до днешният малък и скимтящ в праха на нищетата човечец.

            Младите хора казват: “Аз ще уча и ще остана в България, защото това е моята Родина”. Но аз несе развам, защото чувам душата им  - а тя крещи:”Защо нямам пари, за да се махна от тази дупка?”

            Доказателство: всички, които имат пари го правят, справка - виж децата на управляващите.

            Колко ли още ще продължава тази агония? Може би докато влезем в европейския съюз – тази перфектна мелачка на нации. И след две или три поколения никой няма да знае, , че е имало България или българи. Какво от това? Нали ще живеем по-добр? Дали обаче? Може би храната ще достига, но в главите на хората едва ли ще има стойностни мечти. Каква е връзката между Родината и мечтите? Няма връзка. Но чувствто за принадлежност към нещо абстракно като Родина те прави някой, а ако си никой  ти няма да знаеш, че след уморителния изпълнен с динамика ден е хубаво да седнеш в мрака, да погледнеш звездите и да си помечтаеш за нещо. А човек е голям, колкото са големи мечтите му.