Светла Панайотова

ЗА ДЯЛ «ПРИРОДА»

С благодарност на Ольга и Андрий Будугаи за връзката,

която правим между нашите Души и Душите на хората по Земята

чрез Божественото Слово.

Редът и мирозданието

„Когато човек следва законите на Природата,

той стремително се развива като творец.”

Петър Дънов (Беинса Дуно)

Нямах възможност да направя цялостен и задълбочен прочит на книгата „Към сиянието на Истината през глъбините на Словото” от Андрий и Ольга Будугаи, но обърнах по-особено внимание в дял „Природа” на статия „Редът и мирозданието”. Размислите, които ще споделя с вас не са оценка нито на учен, нито на критик, а на духовно-пробуден читател с малка опитност и приложение в нашия необикновен космично-земен живот. Те възникваха спонтанно чрез връзката на Словото от авторите – в техния път на търсене и развитие и моя, на мои приятели път на търсене и развитие. Тези наши пътища се докосваха хармонично, в единомислие, обединени от общия ни стремеж към Божественото, Абсолютното – Необятно, Любящо и Истинно.

Ето началните слова на авторите Будугаи от раздела Природа: „Върховният творец е извайвал Вселената така, както скулпторът извайва своята статуя. Думата вая, извайвам има корен с глагола вия /рус. вит /. В основата на всички форми и процеси, присъстващи в Мирозданието, са положени навивките /рус.витки/ на спиралите. Всяка навивка се състои от части, намиращи се в определена последователност и образуващи един ред. По такъв начин спиралата и редът са тясно свързани помежду си.”

В тези думи се съдържа същността, въз основа на която авторите изграждат третата част на книгата. А в съждението, че „Абсолютът се затваря в атома и обратно” е показана „най-опростената схема на космическата йерархия, проявяваща се в материален план, в която всяко стъпало е тясно свързано с всички останали: нито едно стъпало не може да съществува без останалите.”

Кои са стъпалата, питах се, четейки този текст. Припомних си ги от Словото на Учителя Петър Дънов /с духовното име Беинса Дуно/, дадени преди повече от сто години в «Космичната Стълба на Реалността»:

Първо стъпало: Материята е кондензирана енергия.

Второ стъпало: Енергията е кондензирана Светлина.

Трето стъпало: Светлината е кондензира Мисъл.

Четвърто стъпало: Мисълта е кондензира Любов.

Пето стъпало: Любовта е плод на Духа.

Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното начало.

Новото в тази концепция е човешкият дух да схване света като живо, материално, духовно и неделимо цяло. Полярността в живота е само необходимо условие за творческите процеси на Живата Разумна Природа. Новата философия се базира на «Космичната Стълба на Реалността», която съответства на «Дървото на Живота».

Това становище поддържат, разработват, изследват и авторите на „Редът и мирозданието”. Да, Вселената е материална и духовна, ние наистина сме същества сътворени „по образ и подобие на Бога”, ние сме частички от Божественото, макар че тепърва осъзнаваме това и трябва да се усъвършенстваме, да го докажем в процеса на нашето развитие, на еволюционния план на развитие. В последните години учените заговориха за холографска Вселена, което означава, че всяка точка в нея съдържа информация за цялото поле, т. е. „частта е цялото”.

Напоследък и в учебните помагала, и в медиите доста често слушаме, че на нашата видима Вселената й остават 2 милиарда години живот, че тя непрекъснато се разширява, старее… Но има и друго – Учителят Петър Дънов е казал: „…енергията постоянно еволюира във Вечността. Ако сегашната вселена с всички свои слънца и планети, с всички живи същества по нея изчезне, животът ще се трансформира, ще мине зад нейните предели. Зад тази материална Вселена, която ние познаваме, има друга Вселена, създадена от по-ефирни същества, от по-ефирни слънца, недостъпни за нашите очи. Засега ние знаем твърде малко, ние сме още деца в нашето развитие.”

Но ние ще продължаваме да изучаваме с любов и разумност Вселената, Слънчевата система, Земята – нашата прекрасна синьо-зелена Гея – нашия пристан, нашето убежище в необятния Космос, защото сме частици безценни от всичко това. Както пишат и авторите Будугаи: „…цялото не е механичен сбор от частите… Колективното действие е винаги по-силно от единичното, ако е налице единение и еднаква настроеност от съзнанията. Най-силната верига се състои от 12 човека, принадлежащи към различни зодиакални съзвездия и хармонично съответстващи си един на друг. Психическата работа на такава верига може да промени историята на цял народ”. И на цялата земя.

Авторите ни поднасят част от значенията на числото 12 – „притежаващо магически свойства”, неговото участието в Природата и Словото, съчетани с практическо приложение в живота.

Тук, веднага в съзнанието ми дойде следната съпоставка: нима е случайно, че Беинса Дуно създава в България през 1900 г. Духовната /синархична/ верига. Тази Верига дава основата на духовната школа на Бялото Братство открита през 1922 г., в която теоретичните знания са съчетани с духовни практики, методи за самоусъвършенстване, упражнения за развиване на тялото, ума и контрол на емоциите.

Една такава практика – Паневритмия се играе в България от 1930-те години, а сега – и на петте континента. Нейното колело от участници е отражение, или резонанс на обилния живот бликащ в макрокосмоса. Вторият цикъл на Паневритмията – Слънчеви лъчи – се състои от участващи наредени по двойки в 12 лъча, насочени към общ център. Във всеки радиус има 6 двойки. Това прави числото 144, а за 144.000 се говори в Писанието /гл.14 Откровението на Йоан/.

Не мога да подмина и езиковия произход на думата Паневритмия. Тя е съставена от три корена: представката „пан” значи „все”, „всичко”, „всеобщ”, „космичен”. Втората представка „ев” значи „истински”, „висш”. „Ев” е това, от което излиза всичко; то означава същината, реалното, същественото в света. А ритъм значи правилност в движението или във всеки друг външен израз на нещата. Представката „пан” означава, че се говори за един ритъм, ред, който царува в целокупната Природа, в основите на цялото Битие. Тоест думата „Паневритмия” можем да я наречем „космичен висш ритъм”, а Беинса Дуно я изяснил като: „разумна обмяна със силите на живата Природа”. В основите на Паневритмията седят седемте херметически принципа. Паневритмията е съчетания между идея, дума, музика и движение.

Интересна връзка правят авторите Будугаи между числата 12 и 7. Ще се спра на една – криеща особено очарование в нашия живот за всички нас. „Древноруската дума „дуга” /болг. дъга/ съществува и в съвременния език. В украинския език природното явление „дъга” има две названия: „райдуга” /райска дъга/ и „веселка”.

Да си припомним седемте основни ноти: разстоянието от нотата „до” на дадена октава до нотата „до” на следващата /нейното начало/ съответства на 7 ноти или на 12 интервала – полутонове. Седемте цвята на слънчевия спектър съответстват на 7-те цвята на дъгата и на 7-те ноти в октавата.

На 7-те цвята на дъгата съответстват също така: Седемте Велики Космични лъчи, по които протича еволюцията в Слънчевата система…”

И отново – съпоставка със Словото на Беинса Дуно: „Числото 7 – казва той – е творческо, закон на съвършенство, знак на пълнота, свещено, символизира учението. Числото 7 е навсякъде преобладаващо и «винаги е Божествено». Учител ни остави една малка, но много ценна книжка: „Завета на цветните лъчи на светлината” (1912 г.). Той пише, че „стихове от Книгата Господня така систематически извадени и подредени, че при внимателно и благоговейно прочитане, възпроизвеждат всички „краски” /цветове/, нужни за духовно повдигане и усъвършенстване в Пътя Господен.”

Учителя ни дава метода за работа със „Завета на цветните лъчи на Светлината”, която вече цяло столетие връща на свещените християнски текстове изгубената сила за тайнство и посвещение, съблича ритуалната им иносказателност и методологично пречистени ги подарява на свободната човешка индивидуалност.

Както пишат и авторите Будугаи: „Нарушаването на пропорциите в цветовете води до трагедии на планетата и здравето – физическо и духовно на човека.” Те обръщат особено внимание на общуването не само между хората, но и общуването на човека с Божествените йерархии /ангели, арахангели…/, с представителите на минералното, растителното и животинското царство. Защото човекът не може да съществува сам в Природата, всички сме едно прекрасно, необикновено семейство от тези царства, а също и от четирите основни елемента: земя, вода, въздух, огън – символа на Божествената Любов.

И тук си спомних думите на „неукия” индиански вожд Сиатъл до Президента Франклин Пиърс: „Всяка педя земя е свещена за моя народ. Всяко борово клонче, всяко зрънце пясък край брега, мъглата и гъстата гора, всяка полянка, всяка буболечка е нещо свято в мислите и опита на моя народ. Сокът, който дървото изсмуква, носи спомена за народа ни.

Ние сме част от Земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри, сърните, конят, големият орел са наши братя. Канарите, сочните ливади, топлината на мустангите и на човеците – всичко това е част от едно семейство.

Ние знаем, че белият човек не ни разбира. Той краде земята от децата си и не иска да знае. Той гледа на майка си – Земята и на брат си – Небето, като на нещо за купуване и плячкосване. Ненаситният му глад ще погълне земята и ще остави само пустиня!

… Ние знаем – всички сме едно. Дори белият човек не може да убегне от общата съдба. Може би все пак сме братя… ще видим.”

Има още много какво да се каже за написаното от авторите Будугаи, но оставям на читателите да открият полезността, богатството на Словото в този чуден „сборник от есета изложени в научно-популярен стил” – както го наричат Ольга и Андрий.

Нека си пожелаем – в тези квантови преходи на Земята, Слънцето, Галактиката и на цялата Вселена – да израстваме духовно, да обсипваме енергийното поле на Земята с Любов, защото Земята, земният живот е едно велико училище, в което идваме много пъти да се учим и придобиваме нови опитности.

Един стих от Евангелието казва: „Ние сме съработници на Бога.” Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Земята е едно временно училище за човека, в което той няма да остане завинаги. Най-важното е: „Душата да участва във вашата мисъл. Защото всичко може да изчезне в света, но Душата – никога. Не може да изчезне отломка от Космичното съзнание” (Беинса Дуно).