Букет: Стихотворения в превод на Петко Недялков. С.: Multiprint Ltd, 2013.

Петко Недялков е роден през 1963 г. в град Плевен. Възпитаник на Математическа гимназия „Гео Милев” - Плевен, Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Специалната астрофизическа лаборатория на Руската академия на науките. Преподавател по астрономия. Доцент, от 2011 г. - ръководител на Катедра Астрономия при Физическия факултет на Софийски университет. Член е на Международния Астрономически съюз. Автор на поетичната книга „Другото небе” (2008 г., изд. „Леге Артис”). Превежда поезия от руски и английски език. Член е на Дружеството на писателите в Плевен и на Контролния съвет на сдружението.

В новата книга на Петко Недялков "Букет" са представени негови преводи на стихове на поети от Норвегия, Румъния, Русия и Сърбия.

"В тази книга Петко Недялков е събрал за почитателите на словесни вдъхновения стръкове от поети, живеещи далеч един от друг, дишащи в различни климати и атмосфери, пишещи с различни букви по бялата бездна на листа. Наредените думи прехвърлят мостове, по които преминаваме внимателно и откриваме словесни пейзажи, до които без словесните строители не бихме намерили път."

Иван Колев

"Стиховете са подбирани с помощта на литератори от съответните страни – хора, които добре познават местния литературен ландшафт. Подборката издава вкуса на Петко към интелигентни и самовглъбени автори. От една страна човекът на изкуството би трябвало да е екстроверт, който се стреми към показност и търси признание – иначе всеки щеше да пише само за себе си; от друга – творчеството е вътрешен процес, преработка на действителността през опита и разбиранията на автора. Струва ми се, че тук теглилката е в полза на второто и има смисъл, ако човек си спомни, че Петко Недялков освен поет е и учен, зает с разкриване на загадките на природата."

Валентин Иванов, астроном

Улав Хауге

1908-1994

ПРИ МЕН НЕ ИДВАЙ С ИСТИНАТА ЦЯЛА

При мен не идвай с истината цяла.

Ако съм жаден - океан не ми носи,

ни небеса, ако поискам светлина;

ела с проблясък, с мъничко роса, с една частица,

тъй както птица грабва от водата само капка,

а вятърът - едно кристалче сол.

Иван Козлов

1779-1840

СЕЛСКИ ЖИВОТ

Блажен е, който обитава

заветно село на предци,

и само от голтак минаващ

е чул за столични дворци.

Не надалеч мечта го носи,

не мисъл към море лети,

а радва го рекичка проста:

и тя е светла, и шепти.

В съдбата тиха без промяна

и към небето с благослов

поглежда към пола разстлани,

към ниви и гори с любов.

С душа и праведна, и чиста,

без сложни думи, суета,

съдбата си ще доизписва

с обикновена доброта.

Тревоги, страсти са му чужди,

не стряскат го в съня блажен,

живее без излишни нужди,

не знае черни дни съвсем.

Уютен дом, хей там - зад хълма -

виж сред брезите Божий храм

и гробището, дето мълком

ще легне между близки сам.

Тоз, който тук го е кръщавал,

свещеникът е още жив,

с любимата го е венчавал,

живот благословил щастлив.

И радостта е с тях всечасно

и все по-мила му е, знай:

живот живее ненапразно

в семейния си земен рай.

О, наслаждения спокойни,

засмени грижи на деня,

и страх от приказки упойни

край неизтлялата главня.

Все вие, обичаи святи!

Любов в домашния уют,

лелеяни утехи златни,

милувка нежна, майчин скут.

Спасен от миналото пламък,

от родното - в душата зов,

сърцето друга грижа няма,

живее за едно - любов.

Николай Рубцов

1936-1971

НАД ВЕЧНИЯ ПОКОЙ

Припомням си, как в детските игри

затичан най-безгрижно по баира,

аз гробището изведнъж открих,

сред кръстове внезапно как замирам.

Там сякаш фантастични небеса

мълчат тъй страховити и вълшебни,

че даже маргаритките не са

от този свят, а - същества неземни.

Удавено в мъглата - млечен вир,

тъй глухо гробището спеше.

Такава смърт и белота безспир

извираха и в мене безутешно.

Тъгата прежна, светостта добра

на родния си край в мъглите дирех.

Как исках аз да падна, да умра,

прегърнал маргаритките, умиращ.

Съгласен съм - зад хиляди земи

животът да ме носи. Нека мене

виелица-надежда да плени

и по земята смело да поеме.

При маргаритките ще ида аз

усетя ли, че краят е наблизо,

там всеки смъртен в своя сетен час

погребан е в такава бяла риза.