Андрий Будугай

ОТКЪС ОТ ЕСЕТО "ХОРО"

Есето «Хоро» беше посветено на българския певец Илия Луков след като семейство Будугаи посети неговия концерт в град Бердянск, Украйна. Ще ви представя неголям откъс от него.

Думата „хоро” по всяка вероятност е свързана с древно-гръцката дума «хорея». С нея в Древна Елада първоначално се е наричала съвкупността на поезия, музика и танц – както твърди изтъкнатият изследовател на древногръцката култура Фаддей Зелинский – «триединната зараждаща се клетка-ядро» на по-късно обособилите се изкуства.

С времето това название като че ли се е разклонило в своето значение и се е утвърдило и за играта (хореография, хоро, хоровод), и за една разновидност в съчетанието на поезия и музика – колективното (хоровото) пеене.

Иска ни се да поставим ударение на първоначалното значение на думата «хорея»: вероятно като отглас на древното триединство в нейното значение българите и сега говорят за хорото, че те него не го танцуват, а го играят. Именно първоначалното значение на думата «хорея» носи идеята за единство, което бихме желали да отделим и подчертаем.

Хорото е съборност, братско единение (=събиране < брат > братя), сливане в едно цяло на хора, които дотогава са били различни и доста разединени, хармонизиране на техните взаимоотношения и превръщането им за определен период от време в единен жив организъм, излъчващ във всички посоки вълни на радост и щастие, подобно на начина, по който Слънцето излъчва своите живототворни лъчи.

Вероятно не е случайност, че старославянският езически бог на слънцето е бил наричан с името «Хорс», толкова подобно на думата «хоро». Името «Хорс» е съкоренно на руската дума «хорошо», коята е родствена по смисъл на понятие «щастие».

Щастието (на руски «счастье») е по същността си хармонично съединяване в едно цяло на отделните части, тяхното съвместно участие в един (=единен) процес, а хармонията, по съдържателното и точно определение на древните гърци, е съгласуването на разногласните части.

Самата дума «хармония» (на руски «гармония») напълно би могла да бъде у древните гърци съставна и да се състои от две части: гар-/хар- + монос (един, единен), т.е. множественост (нека кажем «хоро»), съединение в едно цяло.

На «гар-» много прилича и укр. «гарно» (добре, гореспоменатото рус. «хорошо»), което също може да се асоциира с понятието за щастие, радост: ср. укр. «веселка» (дъга; дума, съкоренна с «весел»), която на украински има още едно име «райдуга» (дъга на рая) – дъгата е хармонично съчетание на цветовете от спектъра, което създава усет за радост и щастие.

От това семантично гнездо може да бъде и думата с гръцки произход «харизма» (обаяние), която на свой ред може да бъде съкоренна с думите «очарование» и фр. «charme» (очарование, пленителност, обаяние) – състоянието на щастие на човека, на неговата енергийна хармонична цялост, излъчваща наоколо вълни на радост.

От само себе си се разбира, че такова състояние предизвиква и хорото, при което хората, които го играят, са в състояние на взаимно допълване, за да се получи цялостност (сравн. цел- цял- изцеление). Дори онези, които сами не играят, а само гледат хорото отстрана, чувстват мощната енергия, която се излъчва от играещите.

Прокарвайки червената нишка на идеята за единството, братството, ще изтъкнем, че тя е характерна за много славянски народи. Така например можем да си припомним стария селски обичай, наричан от българите «тлака» или «меджия», а от украинците – «толока». Хората се събират, за да подпомогнат заедно и безвъзмездно свой съселянин при извършването на някаква трудоемка работа (обикновено строеж на дом), която той не е в състояние да извърши сам за много кратко време.

Благодаря ви за вниманието.