Олга и Андрий Будугай

ПРОУМЯВАНЕ НА СЛОВОТО

Добър ден, скъпи сънародници! С голямо удоволствие представяме на Вашето внимание сборника си от есета, където сме направили опит да обединим в едно цяло духовно-теософските си и филологически изследвания.

Отделните статии и есета са посветени на определени български приятели, а и цялата сбирка е посветена на Дарина Чернева и нейното семейство: майка й Иванка, сестра й Мариана, дъщеря й Сияна и нейния вече починал баща Стефан.

Дарина Чернева е подвижница на българската култура от Велико Търново. Именно тя ми помогна да направя първите си стъпки в българския език и култура. Също така тя ми съдейства за да дойда в края на 2001 година за петмесечна специализация в Софийския университет „Свети Климент Охридски”.

Предложеният цикъл е резултат от двадесетгодишни размишления за строежа на Вселената и за мястото на човека в нея, за космичните закони, за значението на Словото, за неговата роля в процеса на облагородяването на индивида и превръщането на човека в космично същество, в съзнание, което стои на нивото на Вечността.

Работата по такъв своеобразен синтез пръв започна Андрий. Неосъзна­тият му интерес към езотеричното осмисляне на думата се е проявил още в детството му, когато в разговор е можел да усети, че нещо в думите на събеседника му не е в ред. Тогава разпитвал събеседника си, за да може по-добре да разбере смисъла на казаното от него и да реши точно коя дума е употребил неправилно. [...].

Следващата крачка по този път при Андрий започва през 1994 година в руския град Ростов на Дон. В беседа с един мъж-филолог той чува от него една мисъл, която тогава просто разтърсва Андрий: «Думата «съвест» произхожда от думата «вест».»

По онова време авторът няколко години вече е изучавал самостоятелно теософия и знаел, че съвестта е гласът Божий в душата на човека, тя е показател за неговото духовно израстване: колкото по-фина и добра е съвестта на човека, толкова по-чиста и извисена е организацията на неговата душа. [...].

А в този случай се оказва, че в самата дума всичко това е било заложено. Нали лексемата «вест» е от същия корен, както и «ведать» («зная»). Съвестта е точно това: знанието у човека за духовния свят.

След няколко месеца това разтърсване отново се появи, но вече на друго ниво. Андрий вече беше поразен не от значението на една дума, а от целия език въобще. Беше през февруари 1995 година в град Бердянск, разположен на Азовско море.

Тогава той четеше книгата на Елизабет Хайх «Посвещение». В нея авторката разказва за духовния си опит, натрупан в няколко въплъщения, информацията за които постепенно е възкръсвала в паметта й. Основната тема на книгата е преживяното от авторката езотерично посвещение по време на една от инкарнациите й в Древен Египет. Случайно или не, но книгата «Посвещение» послужи като подтик за Андрий да получа прозрение за значението на езика.

Андрий започна да обръща внимание на някои думи, които внезапно засияваха за него като скъпоценни камъни и започваха да откриват пред взора му своите нови значения. Не казваме, че тези значения бяха нещо свръхестествено. Но Андрий започна да вижда тези думи вече не като плоски, в две измерения, а обемни, намиращи се в триизмерното пространство. В съзнанието му сякаш бе разкъсан някакъв бент и бликнаха мощни енергии.

Доколкото той можеше, започна да записва всичко, което му идваше на ум. Думите се построяваха в редици, лепваха се една за друга ту по смисъл, ту по форма, сиреч те имаха общ корен или основа. И тогава започнаха да се разрешават от само себе си голям брой измъчващи Андрий проблеми и въпроси.

Андрий беше удивен от едно явление: нерядко това нещо, към чието разбиране той се придвижва през годините на религиозно-теософските си дирения, в езика си лежеше едва ли не на самата повърхност. За тази цел бе достатъчно да се съпоставят няколко думи и скритите зад тях понятия. По-късно той прочете в една книга на руския религиозен философ Павел Флоренский, че един физик на някакъв етап от своите занимания с наука стигнал до задънена улица.

Той разбрал, че единствено недостатъчно развитата му словесност не му позволява да се придвижи по-нататък. Има се предвид не толкова речниковият фонд, колкото механизмът на владеенето на словото. И този физик след известно време станал изтъкнат филолог...

Този неочаквано възникнал и много бързо набиращ сила клокочещ поток от думи преизпълваше Андрий. Той започна да споделя за личното си откритие с хората. [...]. Тогава той се запозна с Ольга Ковтун. След няколко месеца се ожениха и тя стана спътник на Андрий в търсенето и опознаването на истината...

Не сме се стремели да обгърнем необятното и добре съзнаваме, че само сме се докоснали до тайнствата на Словото.