Невяна Константинова Керемедчиева

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА АНДРИЙ БУДУГАЙ И КНИГАТА

"КЪМ СИЯНИЕТО НА ИСТИНАТА ПРЕЗ ГЛЪБИНИТЕ НА СЛОВОТО"

Ще започна с една мисъл на Даниил Андреев, автора на „Розата на света”, за когото научих от самия Андрий Будугай: «Няма по-голямо щастие на земята от пълното отваряне на вътрешното зрение, вътрешния слух и дълбинната памет.»

В живота приятелствата ни се раждат внезапно и спонтанно, за да Ра-Бо-Тим съвместно духовно и всеки индивидуално в материално-физическия план за реализиране на Божия промисъл за нашата планета. Повече от десет години продължава едно прекрасно творческо приятелство на Андрий с негови лични приятели и съмишленици в България. Държа да му изразя моята най-сърдечна благодарност за неговото (и на съпругата му Ольга) постоянство в задълбочаването и разширяването на знанията за смисъла, скрит в езика, за Словото в думите, за досега до сакралността на родния ни български език, а всъщност може би и на всеки друг човешки език...

Пак чрез приятелство с французи до нас дойде едно потвърждение за това. Нашите приятелки Кристина и Симон (от хора на Всемирното Бяло Братство, който изнесе концерт през есента на 1995 година в София, а също и в Пловдив) ни казаха, че желаят да учат български език, защото той е „единственият жив свещен език, произлязъл пряко от санскрит”...

А как днес работим ние всички за утвърждаването и развитието на този безценен Божи дар? Какви са мислите, чувствата и делата ни?

Андрий ни дава своя личен пример. Най-напред с удивителните лингво-езотерични есета, написани в сътрудничество с Ольга (високоерудиран университетски преподавател, ползващ като съпруга си няколко езика). Надявам се все повече наши сънародници да усетят с ума и сърцето си Истината и да се развълнуват от откровенията и прозренията, изложени в есетата на представяната сега пред вас книга. Защото всяка добра и сърдечна дума има своя енергиен заряд и трепти с вълната на Светлината и Любовта, за да дарява жадуваната Свобода на всеки човек, към когото е отправена.

А сега, вече повече от година, той е учител по български език в град Бяла Църква (Украйна), заел се е да работи с деца и юноши, за да посява в душите и сърцата им семенцата на обичта към истинското знание за живота и към нашия роден език. Какъв чуден знак е и името „Бяла Църква” – ролята на Светлината и на Божествената духовност на чистото Слово! Защото Обичта и Светлината са онази вътрешна ОС в човека, по която вървим, всеки един от нас, водени от интуицията си или Висшия си Аз.

Най-искрено желая здраве и успех на Андрий и на всички негови приятели!

 София, 19.10.2013 г.