Денис Тукмаков

МРЕЖИТЕ НА "ГРИЙНПИЙС"

в. "Завтра" (Русия), № 40 (305), 1999 г.

«Тайната на успеха на тази организация се крие в тайната на успеха на нейния създател: не е важно каква е истината, важно е само, какво хората смятат за истина. Вие сте такъв, какъвто са ви представили в пресата. Организацията се превърна в мит и същевременно в машина за създаването на този мит.»

 «Макиавелизмът и мистицизмът играеха главните роли във формирането на мирогледа на организацията. Понякога това достигаше до религиозна ревност, друг път – до жестокост, граничеща с варварство. Продажността и величието вървяха ръка за ръка и жънеха своите плодове. »

 Тези две фрази изобщо не са произнесени за северноатлантическия пакт. Нито за италианската «коза ностра» или за някоя от терористичните «бригади». Нито за тоталитарна секта, изсмукваща вяра и пари от милиони фанатици. Нито за информационна империя, обхванала като октопод цялата планета. И дори прословутите масонски ложи имат към тези изказвания доста косвено отношение. Става дума за «Грийнпийс», най-мощната и най-известната в наши дни международна екологична организация в света. Първото изказване принадлежи на нейния съучредител Пол Уотсън, създал по-късно конкурентното екологично дружество „Морски пастир“. Вторият цитат е от книгата „Воини на дъгата“ на друг съучредител и духовен баща на „Грийнпийс“ – Робърт Хънтър.  

А главният ѝ създател, за когото толкова неласкаво се отзовава Уотсън, е Дейвид Мактагарт, в „предишния живот“ – неуспешен брокер на недвижими имоти, успял да избяга от своята фирма миг преди инвеститорите и собствените му роднини да се разорят окончателно. За съжаление за това не се споменава нито дума в сълзливата официална биография на основателя на „Грийнпийс“ – непременен атрибут на всеки претендиращ за месианство „гуру“. Според „каноничната версия“ през 1971 година 39-годишният Мактагарт изведнъж се просветлил и решил да спаси планетата!

Именно тогава, преди двадесет и осем години, и била основана от "група ентусиасти“ екологичната организация с романтичното име „Зелен мир“, прераснала след време в транснационална корпорация с представителства в 27 държави и пет милиона членове по цял свят. Да се отгатне времето, когато „Грийнпийс“ се обосновава в Русия, е елементарно: 1992 година. А Мактагарт остава най-ярко запомнен с това, сред какви дрязги и потоци от мръсотия си пробива път към върха на управлението на „Грийнпийс“, когато клоновете на тази организация по целия свят се сблъскват на живот и смърт в борба за лидерския пост. В навечерието на разпада на СССР Мактаггарт се оттегля от поста на ръководител на „Грийнпийс“, като става негов почетен председател и обещава занапред да се занимава най-вече с „помощ за Съветския Съюз в пречистването на неговата околна среда“. Дошлите след него „млади вълци“ устремно се заемат с продължаване на делото на своя „гуру“ и понастоящем „Грийнпийс“ се е превърнал във флагман на „зеленото“ движение.

Гюстав Моро. Свети Георги и змеят. 1889/1890.

Днес «Грийнпийс» е декларативно космополитна организация, неподчинена формално на нито една политическа или икономическа сила в света и неконтролирана от никого финансово. В това качество с Грийнпийс могат да се сравняват единствено някои религиозни изповедания и може би съществуващите и до днес тайни общества, оплели света в мрежите си. «Грийнпийс» отдавна се е превърнал в преуспяващ икономически монстър, който харчи за собствено екологични кампании малко повече от една трета от приходите си: през 1998 година тази цифра е само 38% от общите разходи. Останалото отива най-вече за инвестиции в различни фондове (21%), „административни нужди“ (15%), за неясната „подкрепа за акциите“ (9%), информиране на публиката за собствените заслуги (9%) и разходи за положителни отзиви в пресата (8%). А чистите приходи на Грийнпийс за 1998 година възлизат на почни 101 милиона долара. При това официалната статистика на „Грийнпийс“ настоява, че от общо 125 милиона приходи 121 милиона се падат на частни пожертвувания на 2 400 000 „незабележими редови граждани“ по цял свят.

Оснен това, че подобна схема на финансиране е крайно неустойчива и е по-подходяща за еднократни акции на „сравнително честно отнемане на пари от населението“, такава форма на работа с вложителите е превъзходен повод за лобиране и дори за елементарно купуване на програмите на Грийнпийс от държавните органи на заинтересувани страни или от частни лица. Общоизвестен е оглушителният скандал в края на 70-те години, когато френските журналисти доказват, че протестите на местното отделение на „Грийнпийс“ срещу строителството на АЕЦ във Франция са платени от американския джоб, а самите действия на протестърите са съгласувани с правителствата на САЩ, лансиращо на европейския пазар своите енергийни компании. Оттогава французите получават абсолютна алергия към всякакви „зелени“ акции и движения изобщо. 

«Грийнпийс» е строго йерархична организация, построена по образеца на военните формирования – с военизирани отряди и подразделения за поддръжка, униформи, автономни средства за комуникация. Степента на подготовка за една или друга акция на „Грийнпийс“ съответства на планирането на армейска операция. В състава на Грийнпийс влизат или с него си сътрудничат стотици научни лаборатории, компютърни центрове, аналитични отдели и маркетингови групи, чиято работа се координира от единния център на организацията, така наречения «Stichting Greenpeace Council». Пресмята се всичко: от организирания натиск върху „съчувстващите“ в правителството, парламента, деловите кръгове на избраната страна и нужното осветяване на акцията в местната и световната преса до разработването на символика на акцията и подбора на фотогенични изпълнители. Нито една, дори най-обикновена акция в Тинда или Нова Каледония не може да се осъществи без одобрението в управителния съвет на „Грийнпийс Интернешънъл“. Подобна организация позволява да бъдат решавани поставените задачи с висока степен на ефективност. При това в уставните си документи „Грийнпийс“ ратува за непременно активни, но формално „ненасилствени“ методи за провеждане на своите акции. Ясно е обаче, че в случай на блокиране на атомни реактори или елементарни разбойнически нападения срещу океански риболовни плавателни съдове да се говори за някаква пацифистка безвредност на „зелените“ е неуместно.

«Грийнпийс» е организация, създала и изповядваща свои собствени морални принципи, които безапелационно се приписват на „всеки нормален човек на планетата“. Тя си е присвоила правото да контролира всяко кътче от света и по един или друг начин да наказва „неподчинилите се“.

 Любимият похват на «Грийнпийс» при разпространяването на „зеления“ морал се състои в показването на потискащи, промиващи мозъка триминутни клипове с типичен видеоред: дим от заводски комин – убийство на моржове с палки – гниещ скелет на кит – разноцветна яхта на „Грийнпийс“ – патица в нефт – изсичане на гора. Как се правят подобни клипове, е добре известно. Един позорен случай от началото на 80-те: датският журналист Лейф Блодел доказва, че по време на заснемането на поредния клип грийнпийсовците преднамерено са платили на австралийски ловци на кенгура, за да изтезават и убият животните пред камерите. На всички е известно, че „зелените“ изпадат в екстаз при вида на изсечени гори. Срещу това те дълго – докато се стигне до невероятен скандал! – се бореха по един оригинален начин – забиваха в дърветата малки пики, които да се забиват в телата на работниците. Именно с това се е „прославил“ съучредителят на екоорганизацията „Земята – отначало“ Майкъл Розуел, приютен впоследствие от „Грийнпийс“.

Бидейки често проводник на интереси на тайните служби, „Грийнпийс“ диктува своите условия на правителствата на суверенни държави, като води необявена война с хилади фирми, предприятия и компании по цял свят. Като резултат Грийнпийс се оказва великолепно прикритие за разузнавателна и диверсионна дейност, за отстраняване на непристъпни конкуренти, за намеса във вътрешните работи на суверенни държави.

«Грийнпийс» изобщо не се интересува например от пестицидите по руските обработваеми земи. Неговата, меко казано, избирателност най-нагледно се прояви по време на неотдавнашните бомбардировки на Сърбия със снаряди с уранов пълнеж и графитни бомби, а още по-рано – по време на истинската екологична катастрофа, до която доведоха американските бомбардировки на иракските петролни обекти. И в двата случая грийнпийсовците не си мръднаха пръста, за да повлияят върху САЩ и Европа. Но затова пък и насила не могат да бъдат отлепени от руските ядрени обекти, химически предприятия, машиностроителни заводи и рудници. Многобройните справочници, статистиката, измерванията са най-удобният начин за безнаказано събиране на данни за секретни предприятия под маската на мирни еколози. Но специално внимание активистите на Грийнпийс винаги са обръщали на хората: военни, специалисти, журналисти – всички онези, които биха могли да имат достъп до държавна тайна. Тук е мястото да споменем, че съвсем неотдавна завърши съдебният процес срещу един военен журналист – той не беше осъден за шпионаж, тъй като обвинението не можа да докаже зла умисъл при предаването на чуждестранните медии на информация за наши военни обекти във вид на екологични измервания. Разбира се, най-активно го защитаваха както тези последните, така и Грийнпийс. Без да вникваме по-нататък в това доста объркано дело, ще дадем конкретен пример за подобна защита. Журналистът беше обвинен, освен всичко друго, в предаване на схема на руска брегова база. Та ето, „еколозите“ оправдаваха журналиста така: още „през 1995 година в открит доклад на Грийнпийс е била по най-подробен начин е описана тази база“. С други думи, журналистът по никакъв начин не е осъществявал шпионска дейност, тъй като много по-рано целият „каймак“ е обран от Грийнпийс!

Какви са конкретните цели, декларирани от «Гринпис»? И как той ги постига? Самият «Гринпис» посочва четири направления на своята работа. Това е «кампанията за биоразнообразие — борбата срещу унищожението на горите, варварския риболов и лова на китове, за запазване и създаване на нови охранявани природни територии». Това е «кампанията за защита на атмосферата — за намаляване на емисиите на парникови газове и прекратяване на използването на озоноразрушаващите вещества». Това е «кампанията по токсичните вещества — за забрана на опасните технологии и замърсяването на околната среда със силно отровни вещества». И накрая, това е «антиядрената кампания — за съкращаване на ядрените арсенали, забрана на ядрените изпитания, постепенен отказ от ядрена енергетика».

 Вече самите тези официално заявени цели пораждат въпроси. По какъв начин, например, едно неправителствено и «независещо от никого на света» екологично дружество възнамерява да способства за «съкращаване на ядрените арсенали», проблемът за които отдавна е излязъл извън рамките на обсъждания «на обществено ниво» и е станало достояние на военните аналитични институти и предмет на държавническа воля?

 Впрочем,  декларираните цели може все пак да се приемат като доста благородни помисли, ратуващи за запазване на планетата в нейната първична чистота. (Тук ще оставим извън скоби следния деликатен: грижите за благото на околната среда са най-лесни за «развитите» компании с огромни капитали, по-голямата част от които е придобита преди 20-30 години именно чраз безпощадно изтребване на природата. Разбира се, точно сред тях се намират най-изявените «борци за красотата на Земята».)

 Да се върнем към собствено «основните направления». Как «Грийнпийс» се бори за биоразнообразие? Елементарно: чрез натиск върху държавните кръгове и местното обществено мненние разорява „съгрешилите“ фирми и изхвърля на улицата всички техни работници, без да предлага нищо в замяна. Това се случва с всички, били те норвежки китоловци или канадски дървосекачи. За разоряването на цели села норвежки китоловци, в които цели семейни династии от памтивека са се занимавали с това храбро дело, лова на китове, е известно на целия свят.  «Грийнпийс» малко се интересува от факта, че китоловците от година на година – до пълната забрана – следваха официално разрешената от норвежките власти квота, която не надвишава 0,04% от общия брой китове в Атлантика и Южното полукълбо!

 Не се гнуси «Грийнпийс» и да воюва срещу отделни хора. Един въпиющ случай, обиколил цялата световна преса: по настояване на «еколозите» през 1986 година от университета на Флорида беше уволнен професор Ричард Ламбертсен — «за изследвания, изискващи фрагменти от тъкани на китови органи», които, според познавачите от «Грийнпийс», били «научно неоправдани». Това, че изследванията на професора имали за цел идентифицирането на болести по китовете, не можа да спре шоуто: толкова цветно изглеждаха прелитащите в небето лоцунги над футболните стадиони: «Университета на Флорида! Спрете убийствата на китове!» Подобни «методики», разбира се, се използват от «Грийнпийс» не само в Америка и не само срещу учени-биолози. Отделно внимание заслужават цели комбинации, разигравани от «Грийнпийс», за да постига целите си.

Една от тези класически схеми е описана в сп. «Форбс». Нейната същност се състои в следното. Съществува признатата от всички  Международна китова комисия, основана още през 1946 година от страните, в които се осъществява лов на китове, най-вече Япония, Исландия, СССР и Норвегия. Целта била да се сложи ред в лова, за да се избегнат непопправими последици. Страните участнички плащали всяка година по около 25 хиляди долара и редовно провеждали асамблеи. Всичко вървяло добре, докато в цялата работа не се намесили грийнпийсовците. Като се възползвали от това, че член на комисията може да стане всяка държава, те наложили членството в нея на държави-джуджета от типа на Антигуа, Панама и Сейнт Лусия. А тъй като в тези страни никой никога не е виждал китове, представители на тези държави в комисията станали «видни международни специалисти». Трябва ли да уточняваме, че такива неочаквано се оказали... грийнпийсовците. Само от 1978 до 1982 год в комиссията влезли шест нови страни членки – това позволило в края на краищата с три четвърти от гласовете да се въведе от 1982 година пълен международен мораториум върху търговския лов на китове. Освен това, според сп. «Форбс», тази схема донесла на аферистите милиони долари, включително незнайно защо нарасналите до 150000 долара ежегодни вноски.

 Впрочем, на това «основно направление» Русия изгуби много повече не в китоловната, а в дърводобивната промишленост. Един от последните скандали в тази сфера се разгоря около горите на Карелия. Тук «Грийнпийс» се развихри не на шега: при негово непосредствено участие на територията на републиката през последните години бяха създадени Калевалския и Водлозьорския национални паркове, при това точно на територията на действащи дърводобивни стопанства, добиващи дървесина за износ. Резултатът: работниците останаха без средства за съществуване, държавата изгуби своята част от печалбата от нерерализирания износ. Сред останалите обяснения на «Грийнпийс» имаше и едно направо йезуитско: видите ли, износът на дървесина не бил от полза за Карелия,защото заради него не се натоварвали местните дървопреработващи предприятия!

 Сега за това, как «Грийнпийс» се бори срещу парниковите газове и токсичните вещества. Тук философията на «Грийнпийс» е все същата: замърсяването на околната следа не е болест, не е щета, а е грях, който трябва не да се лекува или облага с данък, а да се изкоренява – дори ако това доведе до закриването на цели отрасли. Да си спомним в каква грандиозна афера се изля борбата срещу фреоновите хладилници, обявени за главните губители на озоновия слой на Земята.  Днес вече за никого не е тайна, че зялата тази кампания е била инициирана от... един западноевропейски производител на битови уреди, който, след като започнал да произвежда хладилници без фреони, открил, че продукцията му не е конкурентоспособна. Междувременно се изясни, че едно вулканично изригване изхвърля повече фреони, отколкото са произведени от цялото човечество, и че озоновата дупка над Антарктида изобщо не зависи от човешкия фактор. А как вълшебно звучаха речите на «научните експерти» и «видните еколози», обвиняващи във всички смъртни грехове «чумата на ХХ век» фреона и «престъпните фабриканти», които го използват!

Днес главен враг на «напредничавите еколози от целия свят» са изделията от ПВХ (поливинилхлорид). Европейската истерия около ПВХ достигна такова ниво, че в средата на тази година в Дания и Холандия правителствата препоръчаха на гражданите да се въздържат от покупката на играчки от пластифициран ПВХ, тъй като те отделят «смъртно опасни» фталати. Под натиска на «Грийнпийс», стигащ до открит шантаж, много производители на играчки бяха принудени да изтеглят продукцията си от пазара.  Цялата тази кампания се основаваше на изпитания на тези играчки, извършени от «Грийнпийс» и на техните изводи, че фталатите уж предизвиквали рак на черния дроб и увреждане на половите органи.

Всимко това е явно изопачаване на фактите. Фталатите наистина са опасни — в продължителни и големи дози. Но реалното потребление на фталати е почти 1400 пъти под нивото, при което при опитните плъхове вече не се наблюдавал отрицателен ефект. Последният настъпвал в случай, че на плъховете се давали дози, еквивалентни на 500 грама дневно за възрастен човек! Половин килограм фталати на закуска – това е просто невъзможно. Подобно ниво на безопасност позволява именно от фталати да се правят опаковки за донорска кръв и плазма. Не са много материалите на земята, пригодни за тази цел.

Независимо от това през септември, преди самия връх на коледните продажби, «Грийнпийс» поведе нова атака срещу европейските производители на ПВХ-играчки. Любопитно е, че през същите месеци от магазините в Белгия бяха отстранени играчки, съдържащи в огромна концентрация истинския канцероген  нитрозоамин, но за това «Грийнпийс» не обели и дума: той се интересува само от ПВХ.

 Защо? Целта е ясна: «Грийнпийс» ратува за забрана за използване на хлор в западноевропейската промишленост, една трета от който отива за производството на ПВХ. Заради какво? Очевидно, заради останалите две трети, имащи стратегическо значение за икономиката и военната сфера на всяка сериозна държава, която не се скъпи за заплащането на поръчкови «екологичени кампании» срещу конкурентите.

Главното  в руски условия направление в дейността на чуждестранните «эколози» начело с «Грийнпийс» обаче е така наречената «антиядрена кампания». За «безумието», «престъпността» и «абсолютната неефективност» на продажбата на нашите технологии в областта на мирния атома на Иран е писано и говорено толкова, че само сляпоглухонемият не би могъл да съзре зад всички тези сентенции диханието на Америка, която се опитва да придърпа към себе си целия пазар на ядрени технологии и която, между другото, продаде на порядък по-опасни технологии за строеж на АЕЦ не на друг, а на Северна Корея. Нито на американските, нито на европейските енергетични корпорации не им трябва силен конкурент в лицето на руския производител на АЕЦ, който, заемайки третот място в световния рейтинг на безопасност, за сметка на евтините цени може да бие всички рекорди по продажби. Затова е необходимо постоянно да бъде  убеждаван целия свят, че руският атом уж бил опасен, с което «Грийнпийс» много активно се и занимава.

 Поради същата причина още по-голямо внимание на «зелените» е приковано към вече построените или строящи се руски АЕЦ (Но не и към Чернобил, да отбележим! Тук, следвайки собствената си философия,  «Грийнпийс» нищо не печели и предпочита да не харчи нищо за ликвидирането на последиците). Особено активно действат «еколозите» около строежите на Костромската и Ростовската АЕЦ. Главната цел е да се предизвика неприемането им от страна на гражданите. За това най-добре подхождат протестни акции от страна на «руската общественост». Именно за това се харчи цялото невъобразимо количество грантове, премии и кредити, за което в една «прилична» екологична организация отива до една четвърт от бюджета.

 Сред тях е едно американско екологично дружество с неповторимо «зеленото» име «Служба за ядрена информация и ресурси на САЩ» (NIRS), което още през 1997 г. учреди грантове от 500 до 2000 долара — за всички «подложени на репресии» екологични организации. За да бъде получен грантът, трябва да се изпрати в NIRS писъмце със справка за организацията и описание на замисления проект. 75% от парите се превеждат веднага. Може и анонимно, без да се посочва адресата. Останалите 25% се дават тогава, когато реализирането на проекта бъде потвърдено в местната преса. Затруднението обаче е в това, че тези грантове се предлагат само за антиядрени програми, проведени само под форма на «активни» действия като патрулиране и преграждане на пътища, и само на територията на Източна Европа и ОНД. Това може да означава само едно нещо: протестните акции на «природозащитниците» около руските АЕЦ са не просто изгодни на Запада – те директно и открито се финансират от американските ядрени организации.

Желаещи за аванта се намериха веднага. Среди по-известните имена е руската екоорганизация «Пазители на дъгата», трима от членовете на която през есента на 1997 г. Живяха един месец пред сградата на ростовската областна администрация в палатка, облепена с плакати «Не на АЕЦ!», а след това затвориха пътя към централата, като се приковаха с белезници.

Модата за подобни «шеги» от арсенала на садомазохистите особено добре се прихвана сред руските «зелени». Наистина, панякога тя вади до просто отвратителни инциденти. Не толкова отдавна петнайсет души от екогрупата «Атши» преградиха улица в Сочи, разбира се, с използване на белезници. Спряха всички коли, с изключение на един камион, чиято спирачка отказа. В резултат беше откъсната китката на ръката на една млада активистка. Докато отмествали камиона и режели веригата, минало твърде много време. И мак тогава от тълпата със зяпачи излязъл човек, който признал, че ключът от белезниците през цялото време е бил в джоба му. Оказва се ,че за «правило на добрия тон» сред екологичните организации се смята никога да не се прекратява акцията; пазителят на ключовете не трябва да се разкрива дори в случай на инцидент: «готовността на «зелените» към саможертва трябва да могат да видят всички».

Хиляди примери на мерзост, интриги, измами, шантаж и шпионаж доведоха до това, че противниците на «зелените»  по целия свят в никакъв случай не са по-малко на брой от техните късогледи привърженици. Едновременно смешно и тъжно е да си спомним как в миналото западните политици, бизнесмени и репортери съзираха в ненавистните им начинания «коварството на Кремъл». Така, в същото сп. «Форбс» от 1991 година с тревога се отбелязва, че идеите на «Грийнпийс» са «проядени  едновременно от марксизъм, романтизъм и анархизъм», а самата организация представлява едва ли не филиал на КГБ. Само по този начин се обясняваха напълно неприемливите за западните политици и икономисти изводи на грийнпийсовците за това, че «от чисто екологични позиции, командната икономика на страните от Източна Европа поразително се различава, при това в положителна посока, от западния «див капитализъм».

 Впрочем, понякога параноичните западни съветолози се оказваха прави. Така например, нашумялата навремето идея за заплахата от «Ядрена зима» след световната война, с която плашеха дечицата по училищата и за която в мъртва хватка се вкопчи «Грийнпийс», беше от начало до край измислена от съветските чекисти и подхвърлена на западните «еколози», с цел те да оповестят за този ужас целия свят.

 А днес, наблюдавайки непрекъснато нарастващото внимание на западните «зелени», и преди всичко на «Грийнпийс», към руските военно-космически сили, към нашето ядрено оръжие, към последните конкурентоспособни отрасли на нашата промишленост, разбираме, че мястото на КГБ отдавна е заето от техните по-успешни западни «колеги». И срещу Русия вече седем години действа още един враг.