.

.       .

.       .       .

.       .       .       .

Бойко Златев

10 ГОДИНИ Палитра

На 1 ноември 2013 година списание "Палитра" навърши 10 години. Тази първа наша кръгла годишнина е повод както за равносметка, така и за осмисляне на изминатия път.

Но какъв е смисълът, който носи в себе си числото 10? Вероятно следва да го търсим преди всичко в свещения Тетрактис на Питагор, за който Елена Блаватска в своя "Теософски тълковник" пише следното:

"ТЕТРАКТИС (Гр.) или Тетрада. Свещената "Четворка", в която са се заклевали питагорейците, и това е била тяхната най-задължаваща клетва. Тя притежава разлимни значения, бидейки същото, което е Тетраграматон. Преди всичко това е Единство или "Едно" под четири различни аспекта; след това това е основното число Четири. Тетрадата, съдържаща Декада или Десет, е числото на съвършенството; най-накрая, то означава първичната Триада (или Триъгълник), потопена в божествената Монада."

А публикуваният в знаменателната 1875 година труд на Дж. Оливър "Питагорейският триъгълник"  съдържа следното пояснение:

"Питагор разглеждал точката като пропорционално съответна на единицата, линията - на 2, повърхността - на 3, тялото - на 4, и той определял точката като монада, имаща положение, и като начало на всички неща. Предполагало се, че линията съответства на двоичността, тъй като тя била произведена от първото движение от неделимата природа и образувала съединение между две точки. Повърхността била сравнявана с числото 3, тъй като тя била първата измежду всички причини, намирани във фигурите, тъй като кръгът, представляващ основата на всички кръгли фигури, съдържа триадата, състояща се от център - пространство - окръжност. Но триъгълникът, първи измежду всички праволинейни фигури, се включва в четириъгълник и получава формата си според това число; той е бил разглеждан от питагорейците като създател на всички подлунни неща. Четирите точки в основата на Триъгълника на Питагор съответстват на тялото или куба, който съдържа в себе си принципите на дължината, ширината и дебелината, тъй като нито нито едно тяло не може да има по-малко от четири гранични, ограничаващи го точки."

Когато обаче говорим за разчленяване на отрязък от време, на една 10-годишна цялост, какъвто е нашият случай, следва да имаме предвид, че в хронологична последователност съставляващите Тетрактис числа следва да бъдат разположени обратно - като 4+3+2+1=10. Пропорцията 4:3:2:1 е характерна за продължителността на последователните епохи (юги) от индийската митология, образуващи една маха-юга, и същата пропорция следва да присъства и в най-кратките цикли, тъй като закономерностите остават едни и същи независимо от времевия мащаб. "Всъщност, денят и нощта на Брама започват с всеки удар на пулса. Отначало промеждутъците между ударите на пулса, след това промеждутъците на телесния сън, а след това телесното и финото състояние, и така до пулса на Манвантара". (Агни Йога, §450). В своето приложение към времето Тетрактис е не просто триъгълник, а острие на стрела, насочена в посоката не неговия необратим ход.

Именно от тази гледна точка следва да бъде осмислена всяка една 10-годишнина, и в частност годишнината на нашето списание.

През първият период от своето развитие, продължил от 2003 до 2007 година "Палитра" представляваше едно до голяма степен неоформено тяло, в което количеството на издадените броеве често вземаше надмощие над качеството. В известен смисъл обаче това беше нашият златен век, в който списанието се издаваше в България, завладяваше нови пространства, за които би било малко пресилено да се употребят думите на Учителя Петър Дънов, че в тях "само Господ е орал и сял", но от друга страна следва да признаем, че поне в българските предели никой не беше "орал и сял" в тях много отдавна. И споменът за това време продължава да ни вдъхновява в нашия път.

През втория период от нашето развитие, обхващащ времето от края на 2007 г. до края на 2010 г., списанието постепенно намери своето място в българското културно пространство, ако и редакцията му да се премести отвъд океана. Постепенно се оформиха основните рубрики, очертаха се главните тематични направления. В авторитетни академични публикации започнаха да се появяват цитати на статии от "Палитра", ако и да не сме си поставяли за цел да правим строго научно издание. Така беше положена основата на списанието в рамките на първите 7 = 3+4 години от неговото съществуване - етапът, в рамките на който се проверява жизнеността на всяко ново начинание. Изпитанието беше преодоляно успешно. Допълнително свидетелство за повишаващата се културна стойност на нашето начинание беше и демагогският пасквил срещу "Палитра", съчинен от руския гражданин Сергей Скородумов и публикуван в Русия в края на 2010 година.

Следващите две години от края на 2010 до ноември 2012 г. не бяха белязани с никакви съществени иновации в нашата дейност. Тя се оказа линейно продължение във вече избраното русло. Веднъж набраната инерция постепенно се изчерпваше и ни беше все по-трудно да преодоляваме препятствията, които ни поднася материалният свят.

Последният, най-кратък и най-труден етап обхващаше края на 2012 и почти цялата 2013 година - годината на Змията според китайския календар. По ред обективни причини, които няма да изброяваме тук, за да не навлизаме в детайли, списанието излизаше с голямо закъснение и публикуването на всеки брой беше съпроводено с непредвидени трудности. И същевременно никога по-рано представата ни за това какво трябва да представлява "Палитра", не е била по-ясна и изчистена - от безформената мъглявина на абстрактните представи тя се сви до точката на конкретиката. Оттук нататък остава да въплътим тази конкретика в дела, да отворим пътя към нашето второ десетилетие.

През изминалите 10 години работата по списанието ни донесе много радост, но не липсваха и скръбни събития - жалони, които не се изчерпват с линията на едномерното време. През този период ни напуснаха трима наши незаменими сътрудници  - художникът и изследовател на Леонардовата геометрия Цветан Цеков - Карандаш (1924-2010), видният руски изкуствовед Евгений Маточкин (1942-2013) и оперната прима Кристина Горанчева (1946-2013). Светлият спомен за тях ще остане завинаги в сърцата ни.

В заключение, бих искал отново да благодаря на всички наши сътрудници и читатели, които направиха и продължават да правят "Палитра" възможна, и в името на които ще се постараем да осъществим всички още нереализирани възможности за развитие и усъвършенстване на списанието.

Благодаря Ви, знайни и незнайни приятели!