ФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО	Бр.4 /февруари 2004

Статията на Гео Милев "Тайната" е публикувана за първи път през 1923 година в издавания от Николай Райнов вестник "Анхира". Изразените в нея възгледи за еволюцията на човечеството са удивително съзвучни с философията на Константин Циолковски, Владимир Вернадски и други философи космисти.

Гео Милев. Автопортрет. 1921 г.

Гео Милев

ТАЙНАТА

(Окултни съждения на един непосветен в окултизма)

        Оня, който съзерцава историята на човечеството и дири да долови смисъл, цел и идеал в тая история, може да конкретизира ясно и положително пред погледа си линията на едно непрестанно развитие. Непрестанно и последователно развитие на външния, физическия човек, от което пък произлиза едно духовно развитие на човешката общност — на цялото човечество. Следователно: едно биологическо развитие - усъсвършенствуване — на външния и на вътрешния човек.

        Процеса на това усъвършенстване наричаме история на човечеството. Историята не е хроника на войни, битки и дати. Всеки вид човешка дейност — безразлично: зло или добро - е усилие по пътя към едно предопределено съвършенство.

            *

        Човешката история почва от изгонването из рая. Раят е тайната, която Адам остави зад гърба си и която — още в първия ден — застана внезапно пред него: Идеала.

        Адам - първия човек на библията - е първичната клетка на биологията. Адам в Рая — създаден от Бога по образ и подобие Божие — бе безплътен дух, бе духа Божи, Дух Святи; неговото изгонване от "рая" - това бе овеществяването на духа.

        Света не е създаден в седем дни преди Адам да бъде изгонен от рая. Изгонването от рая — това е създаването на Света: овеществяването на Адама — на Бога - на Духа.

        Бог скри себе си во форми от вещество. Адам — образ и подобие на Бога — бе вещество. Твърдо, непрозрачно. Адам бе камък. Оттук започва историята на човечеството.

            *

        Линията на човешката история до днес е едно дълго, непрестанно развитие на камъка, на веществото — до това, що днес наричаме Човек.

        Първия човек бе абсолютно вещество: вещество, което бе втвърден дух. В това вещество имаше един жизнен трепет, движение — нека кажем: инстинкт. Сили на действие и на противодействие во веществото. Плазмата в първичната клетка. Елемента Дух.

        Елемента Дух в първия веществен човек е в борба с неговата вещественост, ломи веществото и търси изход. Непрестанно, до днес и в бъдеще.

        Линията на човешката история е една борба на Духа с Веществото, ред победи на Духа над Веществото. Оня, който съзерцава историята на човечеството, вижда, че тя — от първия ден до днес — е едно бавно, но непрестанно одухотворяване на веществото.

        Биологическото изследване ни сочи постепенното усъвършенстване на видовете: преди всичко - усъвършенстване на човека. физиката на днешния човек не е тази на първобитния човек — някогашния брат на звяра. Веществото на човешкото тяло е облагородено, изфинено. Вместо абсолютната вещественост на първия човек - един звяр без интелект — днес виждаме телесна вещественост тънка, чувствителна; редом с това — и присъствието у човека на по-духовни стремежи и намаляване на чисто животинските, веществени стремежи. Виждаме, че у човека днес е развит в широки размери първичния нищожен елемент дух. Тялото се изтънчава, ослабва — засилва се, увеличава се духът. Дали би било хипотеза, ако кажем, че духът расте за сметка на тялото?

        Mens sana in corpore sano не е мъдрост, а абсурд. Здравият дух е невъзможен в здраво тяло. Дух и тяло са в противоречие. Са в борба. Досегашната история на човечеството ни показва, че постоянно е побеждавал духът. Досегашната история на човечеството е одухотворяване на веществото. Усъвършенстването, изфинването на веществото е одухотворяване на веществото. Ако предположим, че у първия човек - каменния Адам - е имало 99 процента вещество и само един процент дух, днес веществото у човека е намалено: днес вещество и дух - средно взето - са еднакви. Можем да вярваме - не, заставени сме да вярваме, че в бъдеще духът ще се увеличава все повече и един ден ще бъде 99 процента, а вещество само един процент. Това значи: ще бъдем безплътни. Това е въпрос на далечно бъдеще - но това заключение е логична консеквенция на историкобиологичното наблюдение: постепенното одухотворяване на веществото у човека. Целта на човечеството е одухотворяването на човека. Линията на човешката история свършва в това одухотворяване на човека.

            *

        Дух и вещество са едно. Веществото е овеществен дух. Светът е овеществяване в различни степени на Светия Дух на Всемира.

        Духът — Светия Дух — е първичното вещество: философския камък на средновековните алхимици. Това е ефирът на науката. Светът е сгъстяване в различни степени на това първично, безплътно, невеществено вещество.

            *

        Ergo и човека.

        Духът е живот, трептение, движение на първичното (невеществено) вещество. Веществото е спиране на това движение.

        Движението е сложна хармония. Ergo духът. Всемирната хармония, хармонията на сферите: тя е целта на нашето несъзнателно, непрестанно одухотворяване.

        Хармонията е Светия Дух. Бог. Линията на човешката история тръгва от тайната на веществото и свършва — трябва да свърши! — в хармонията на духа, който е днес тайна за нас.

        Ergo човека.

        Художниците дирят хармонията и постигат части от Мировата хармония на Духа: в звуци, в слово, в багри, во форми. Идеала на изкуството е върховния идеал на човечеството. Изкуството води човечеството към постигане на абсолютния дух — на философския камък — на Бога.

        Всяко художествено постижение е разгатване на част от Мировата Тайна, на част от Мировата Хармония.

        Изкуството е окултизъм. Окултизмът би трябвало да бъде изкуство.

                                                                                                                        В. "Анхира", брой 7, ноември 1922 г.