Светла Теодорова

ПАРАНОРМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ И ПСЕВДОНАУКА

Прието е паранормални (или нетрадиционни) да се наричат явления, свързани с човешката психика, които засега не се вписват в понятията и законите на нито една научна дисциплина. Някои учени ги наричат псевдонаука, което е недоразумение. На едно явление може да бъде дадено научно, извъннаучно, или псевдонаучно обяснение, но то самото не може да бъде наричано “наука” или “псевдонаука”. Паранормалните явления са внимателно изследвани от учени и реалното им съществуване е потвърдено. Опитите за обяснение обаче са все още на ниво хипотези.

Тези явления са ясновидство, телепатия, психокинеза, психоенергийна терапия, материализации, левитация, временно излизане от физическото тяло. Напълно научно обяснение до момента е дадено само на психокинезата, що се отнася до физическия механизъм. “Мостът” обаче между физика и психика остава неясен.

Възниква въпросът: представляват ли интерес, съдържат ли евристичен потенциал факти, обяснения и схващания, които не се вписват в понятийния апарат, експерименталните възможности и концептуалната база на съвременната наука? Да се отговори автоматично на този въпрос с “не”, е толкова несериозно и несъответстващо на научния манталитет, колкото и спекулирането с научното знание. В случай, че няма претенции тези факти, обяснения и схващания да бъдат обявявани за научна материя, един по-широк, задълбочен и обективен поглед ни води към друг отговор: понятията “наука“ и  “псевдонаука” не са достатъчни за адекватен оценъчен подход. Ще бъде смислено въвеждането в легитимност, наред с “научно” и “псевдонаучно”, още и на понятията “преднаучно” и “извъннаучно”.

За да се предложат определения, макар в работен порядък, би трябвало да имаме някаква дефиниция за наука. Бих предложила следното определение:

Науката е система от знания, постигани по следната верига: 1. Емпирични наблюдения; 2. Размисъл; 3. Идеи; 4. Точно дефиниране обекта на изследване; 5. Експерименти; 6. Хипотези; 7. Изграждане на теория за съответния кръг явления; 8. Контролни експерименти за проверка на теорията или за получаване на нови резултати, предполагани като следствие от теорията; 9. Конструиране на условия за получаване на желани от човека резултати.

Примери за точка 9 са генното инженерство, въвеждането в орбита на изкуствени спътници, създаването на магнитни носители с определени свойства и т.н. Всъщност т. 9 е непосредствено свързана с приложната страна на науката. Има научни дисциплини, като астрономия и астрофизика, например, при които т. 9 е неизпълнима. Невъзможно е да променяме орбити на планети или да влияем върху физичните процеси в звездите. Поради това тя не е задължително звено във веригата. Точка 8 също може да се счита като незадължителна за някои елементи в определена научна област. Досега не са регистрирани гравитационни вълни, но теорията на гравитацията е един от основните стълбове на съвременната наука, с многочислени експериментални потвърждения. Не са експериментално открити кварки, но е теоретично обосновано, че те и не могат да съществуват в свободно състояние. От друга страна двата главни фундамента на физиката – теорията на относителността и квантовата механика са възникнали точно на нивото на точка 8! (В първия случай инициираща роля е изиграл опитът на Майкълсон, който показва, че няма абсолютна отправна система, както се е приемало в класическата теория на Нютон; във втория случай “ултравиолетовата катастрофа” – разминаването между класическа теория и експеримент при изучаване спектъра на абсолютно черно тяло доведе до създаването на понятието “квант”).

Ако едно или повече от задължителните звена в споменатата верига липсват, може да се говори за не-наука, пред-наука, извън-наука, или псевдо-наука.

Като ненаучно знание можем да окачествим знанието, което дават религиите, защото такова знание се основава само на вярване. Всякакви съмнения и мисли за проверка на религиозните догмати, в рамките на религиозната общност, се считат за недопустими.

Идеите, догадките и прозренията от страна на хора на науката, които са на ниво до точка 4, е коректно да бъдат определяни като преднаучно знание. Преди години, във връзка с обмисляне на възможна фундаментална теоретична основа за описание на биологични обекти, от която физични постановки да се получават като частни случаи, ми хрумна идеята да се разшири четиримерния пространство-времеви континуум до петмерен континуум, като се добави координата, съответстваща на информацията. При това тази пета координата да не бъде нито четвърта пространствена, нито втора времева координата, а нещо различно и от двете. Така, по отношение на живите системи, би могъл да се разглежда нов (петмерен) инвариант: информация-енергия-импулс. Не разработих тази идея. Тя може да е революционна, но неподплатена с експерименти, нито с по-обстойно теоретично обосноваване, е само преднаучна материя.

Терминът извъннаучно знание може да бъде оправдан, когато става дума за паранормални явления. Сериозни учени не отричат тези явления, защото в много случаи е установявана стабилна повторяемост, но и не говорят за тях, тъй като непосредствени измервания, например по отношение на ясновидството или на лекуваща енергия, още не са осъществени със съвременен инструментариум. Не са изпълнени задължителните точки от посоченото по-горе определение за наука. Емпирика там има наистина, но тя не е основана на конвенционалната сетивност. Хипотези и теории има, но те не са потвърдими чрез методите на науката в настоящия й статус. В рамките на извъннаучната тематика може да има и чисто научни дейности. Например анкетното проучване в продължение на пет години от проф. Георги Лозанов по отношение ясновиденията на Ванга е било провеждано по строго научна методика и представлява само по себе си научна дейност. Въз основа само на това проучване обаче, въпреки високия процент (80%) познаваемост (Ostrander & Schroeder 1977: 288), не може да се каже, че ясновидството е доказано в научен план, защото безтелесните “същества”, които Ванга е “виждала”, не са инструментално регистрирани.

Смятам, че да се приема информацията за тези явления и различните хипотези за обясняването им като извъннаучно знание е много по-коректно, отколкото да се правят опити за наукофициране на положения от езотериката, което избива в чистопробна псевдонаука. Наукофицирането е погрешно. По-скоро бихме могли да се замислим дали някои постановки в теософията не биха могли да подскажат нови подходи в науката. Погрешна е и обратната тенденция – безапелационното отричане на паранормалните явления, което всъщност втвърдява и задълбочава невежеството и суеверието у онези, за които те са характерни. Много по-разумно е да се дава обективно, компетентно обяснение.

Съвсем наскоро ни зарадва едно изследване (Здравков 2012), което бих посочила като илюстрация за преход от извъннаучна към научна територия. Става дума за обективизиране на кожно усещане към съставките на физичното поле на човек посредством регистриране на електрофизиологични параметри на кожната реакция. Тук ще вметна, че електромагнитни вълни в радиочестотния диапазон около изолирани органи на животни и около цели организми, включително човек, са били регистрирани през 1967 г. (Пресман 1968: 229).  През 80-те години в Института по радиотехника и електроника към Руската академия на науките, от проф. Едуард Годик и акад. Юрий Гуляев, са провеждани системни изследвания с най-модерна апаратура и са надеждно установени физични полета (електрично, магнитно, електромагнитно и акустично) на биологични обекти, генерирани като резултат от жизнедеятелността на организма (Гуляев и Годик 1983; Годик 2010). Извъннаучното в случая беше това, че лице с повишена сетивност може да диагностицира правилно дадено заболяване (правилността се потвърждава при медицинско изследване), но усещанията за които съобщава, ние приемахме само въз основа на твърденията му. (За усещането като психичен процес много добре се знае, че то се формира на основата на активирането на съответна сетивна зона в мозъчната кора, която получава информация от сетивния орган посредством аферентните нерви). В случая не беше ясно каква информация получава сетивният орган без да е осъществяван допир. Сега посредством многофункционалният апарат за медицински изследвания BIOPAC MP150 усещането е обективизирано, като в четири канала на апарата са регистрирани съответно четири параметъра (електрична проводимост и температура на кожата, гониометрия, и активност на сетивните нерви) характеризиращи сигналите, получавани от кожните рецептори. С други думи за пръв път е обективизирана корелацията между реакция на сетивен орган към полева форма на материята и съдържание на психичен процес (съответното усещане). Споменатото изследване представлява научен принос в областта на психологията и неврофизиологията. То е и важен принос в областта на медицината, тъй като разширява диапазона на диагностичните възможности, особено що се отнася до ранно диагностициране и проследяване пътя на развитие на дадено заболяване.

Може да се каже, че псевдонаучно знание се генерира по три възможни начина: 1) Обявяване на определени находки при научни изследвания за научни новости, без необходимия анализ и контрол; 2) Прибързано обявяване на преднаучни концепции за открития; 3) Наукофициране на постановки от теософията и езотериката (за което вече споменах).

Главно два вида причини са в основата на псевдонаучните дейности: I. Недоглеждане или самозаблуждение; II. Нечисти стремежи към лична изгода (най-често финансова).

Типичен пример за псевдонаука е теорията за торзионните полета от руските физици Генадий Шипов и Анатолий Акимов. Емпирични данни там няма. Обектът не е ясно дефиниран, защото една и съща математична конструкция се нарича ту “полета на инерцията”, ту “торзионни полета”, ту “информационно поле”. Теорията на Шипов, доколкото става дума за обобщаване вакуумните уравнения на Айнщайн в пространство с кривина и усукване (торзия), е правилна (Шипов 1997). Шипов обаче говори за нов, пети тип фундаментално физично взаимодействие. Знаем, че всяко едно от 4-те познати ни взаимодействия (силно, електромагнитно, слабо и гравитационно) се осъществява чрез полета, които имат своите кванти. Шипов не дефинира кванти на торзионното поле, което означава, че за никакво ново взаимодействие не може да става дума. Контролни експерименти има, но те са фалшифицирани. Многобройни проверки на други учени са установили, че се касае за електромагнитни ефекти. Това се отнася и за т. нар. торзионен генератор, за който се вдигна много шум с цел източване на значителни суми от държавата. И такива суми наистина са били присвоени преди мошеничеството да бъде разкрито.

Изследователите на проблема за демаркацията основателно отбелязват, че към разграничаването на наука от псевдонаука трябва да се подхожда прецизно. Определението за псевдонаучност, което философът проф. Ангел Стефанов предлага, е уместно и точно: “псевдонаучното обяснение не е само не научно, а и претендиращо да бъде научно” (Стефанов 2007: 224). По такъв начин не се отхвърлят изследвания, които боравят с обекти и терминология, които засега са извън територията на науката, стига те да нямат претенции, че представляват “нова наука”. Резултатите от такива изследвания, колкото и те да са сериозни и плод на добросъвестен труд, могат да се разглеждат само като извъннаучна материя. Извъннаучното заслужава уважение и внимание и може да бъде полезно за обществото. В даден момент то може да стане преднаучно, а по-късно и научно. Псевдонаучността обаче е опасна и вредна, защото подвежда.

Псевдонаука ли е парапсихологията, изучаваща паранормалните явления? Отговорът е “да”, ако парапсихологията (наричана още психотроника) има претенции да бъде наука. В противен случай тя е правомерна, дори задължителна област на изследвания.

Системни опити за научно изследване на паранормалните явления стартират още през 70-те години на XIX в. Продължават и до днес. През 50-те и 60-те години на XX в. системни изследвания в САЩ провежда д-р Шафика Карагюла, невропсихиатър. Тя се разделя с перспективата за професура и издирва лица със способности за екстрасензорна перцепция. През 1967 г. издава книга (впоследствие неколкократно преиздавана), в която са документирани резултатите от нейните изследвания (Karagulla 1967). За немалко от съвременниците, които се занимават с наука, доста подхожда за съжаление закачливата руска фраза: “Ученым можешь ты не быть, но кандидатом быть обязан!” (По-рано научната степен “доктор” се именуваше “кандидат на науките”). За радост не са малко и онези, за които най-важното е не научната степен, а научното дело. А такива като д-р Карагюла, които пренебрегват кариера и титли, за да се посветят на нетрадиционна изследователска дейност, са единици.

През 80-те години беше създадена Лаборатория по радиоелектронни методи за изследване на биологични обекти при Института по радиотехника и електроника към Руската академия на науките, под ръководството на физиците акад. Юрий В. Гуляев и проф. Едуард Е. Годик. Неофициалният повод за създаването на Лабораторията е бил придобилата широка известност изключително успешна нетрадиционна терапевтична дейност на Евгения Ювашевна Давиташвили (известна като Джуна). В Лабораторията са изследвани и Нина Кулагина, осъществявала психокинеза (придвижване на леки предмети чрез дистантно движение на ръцете при мисловна концентрация), и много други лица. Проф. Годик предлага обяснения за психокинезата.

Установено е било, че при настройката й за психокинеза (телекинеза) потните жлези на ръцете на Кулагина рязко се отварят и през тях се изпръскват микрокапчици, които попадат върху предмета и покривката. Капчиците, които прелитат през роговия слой на епидермиса (който се явява диелектрик), съдържат електричен заряд, противоположен по знак на заряда върху кожата. Движението се реализира поради електростатични сили на привличане (между ръката и предмета) и на отблъскване (между предмета и покривката) (Годик 2010: 34). (Не всичко в този трибоелектричен модел изглежда напълно издържано, но тук няма да разисквам тази тема). Детайлните пресмятанията на В. А. Морозов, сътрудник на Годик (и близък сътрудник на акад. Котелников) са показали, че електричният заряд в изпръскваните капчици пот е достатъчен за придвижване на леки предмети, като например капачка на писалка, сондата на електрометъра и т.н. Изпръскването (вместо обичайното изтичане) Годик нарича физиологична аномалия. Но такава аномалия се е явявала само когато Кулагина е влизала в “режим на телекинеза”! Това също не е чудодейно, тъй като е известно, че има техники, чрез които може да се постига контрол и върху невровегетативните процеси. Ако моделът на проф. Годик е напълно верен, то може да се каже, че “чудото” на телекинезата се обяснява в рамките на научното знание. (А през 70-те години колеги на акад. Юрий Б. Кобзарев, един от първите, които са изследвали Нина Кулагина, са го обвинявали, че той не забелязвал как тя го “мами”, използвайки много тънки нишки, за да придвижва предметите!)

Измами действително е имало и има и те не са малко. Тук обаче нашият интерес е фокусиран върху паранормалното, а не върху псевдо-паранормалното.

По какъв механизъм един лечител, упражняващ психоенергийна терапия, може да влияе на пациент на ментално ниво, засега не е известно. Но осъществяването на лечебен ефект от разстояние показва, че невербалното мисловно въздействие е факт. Случаи на дистанционна терапия не са рядкост в страните от Изтока. Проф. Едуард Е. Годик съобщава за специалист (мастер) по цигун – лечебен метод в Китайската традиционна медицина. Той е пристигнал от Пекин и е бил приет в Лабораторията на проф. Годик по официална молба от китайското посолство. Проф. Е. Годик се е убедил в ефикасността на терапевтичното му въздействие: “Получи се явен клиничен ефект” (Годик 2010: 101). Мастерът, седнал на стол на 2–3 метра от пациента, по време на сеанса не е проявявал видима активност. Той е “включвал” и “изключвал” своето въздействие по безмълвна команда от проф. Годик, състояща се в жест на ръката. Проф. Годик е седял така, че пациентът не го е виждал. Термовизорът е регистрирал точно кръвоснабдяването на стъпалото (заболяването е било облитериращ ендартерит), но нито мастерът, нито Годик са виждали дисплея по време на сеанса. После, при прегледа на записа, те са установили, че всеки път когато мастерът е започвал да въздейства, температурата особено в засегнатите участъци се е повишавала, т.е. кръвотокът се е усилвал, до подаването на команда за прекратяване на въздействието. До следващото въздействие температурата е оставала постоянна, като след това се е покачвала до по-висока стойност. За половин час кръвообращението в стъпалото е било почти напълно възстановено. Сеанси са били проведени  в още два дни. Пациентът, постъпил за операция, е бил изписан със значително подобрение. Проф. Едуард Годик признава, че не може да обясни това явление, но постъпва като истински учен, като не го премълчава.

Нека отделим малко внимание и на ясновидството. Както и телепатията, то представлява условно казано екстрасензорна перцепция, доколкото възприятията са извън конвенционалния диапазон на петте сетива. В психологията психичните явления се делят на три групи: психични процеси, психични състояния и психични свойства. Към психичните процеси се отнасят познавателните процеси, в това число и перцепцията. Екстрасензорната перцепция е по същество познавателен процес, макар с неизяснен механизъм.

Врачки има много разбира се, но тук думата ни не е за врачките. Споменах вече за изследванията на д-р Георги Лозанов с най-известната българска ясновидка. Способностите на Ванга скандализираха марксистката идеология и за да се излезе някак от положението, беше съчинена версията, че Ванга разполага с “шпиони”, които се нареждат сред чакащите да бъдат приети от нея и слухтят, а после я осведомяват. Не е за вярване, че и днес някои, в това число и учени, намират обяснение в тази версия. Само че хората, които обичат да мислят, веднага ще се сетят, че ако “осведомителите” чуват споделяния на посетители за изгубени вещи, животни и т.н., то те не биха могли да чуят къде тези неща могат да бъдат намерени! А това Ванга безпогрешно е познавала. Тук ще спомена само един случай, потвърден от Тинка Митева, психолог от екипа на д-р Лозанов. По време на наводнение в Скопие родители забелязали, че детето им е изчезнало. Отишли при Ванга. Тя им казала: "Няма да плачете, защото дотук му бяха дните. Детето наистина не е между живите. Но не търсите трупа му където трябва. Той е по-надолу, след големия завой на реката. Има големи дървета и тялото се е оплело в коренищата. От единия край му се подава ръчичката”. Митева съобщава, че след два дена в Петрич пристигнала телеграма: “Лельо Ванге, намерихме детето там, където каза”. Е, наистина, какви са били тия “шпиони”, по-големи ясновидци от Ванга!

Самата Ванга чрез свои споделяния пред авторитетни представители на научния и културен елит не само в нашата страна е давала в ръцете ни ключ за обяснение на ясновидската й дарба. Тя е казвала, че не чете мисли, но че “един глас” й говори; или че “вижда” невидимите починали близки на посетителя, които се нареждат около него, когато той застане пред нея и “чува” техните въпроси и отговори. Такива реалности засега по никакъв начин не се вместват в териториите на науката. Но чрез тях съвсем естествено се обясняват всички шокиращи способности на ясновидката. Би било разумно като извъннаучен казус да се приеме съществуване на нематериална субстанция. (Нематериална – условно казано. Може би става дума за материя със съвсем различни свойства).

Рене Декарт, философ, математик, основоположник на обективния рационализъм, разглежда две фундаментални същности: протяжна субстанция (материята) и мислеща субстанция (душата). Според Декарт местоположението на душата би могло да бъде в епифизната жлеза, разположена в центъра на мозъка (Хелимский 1969: 4). От позициите на съвременното мислене да се говори за “местоположение” на душата изглежда малко наивно. Душата (ако такава съществува) вероятно е динамично образувание от високоорганизирана “нематериална” субстанция. Но на мисълта на Декарт може да се гледа като на едно насочване към специфичната роля, която епифизната жлеза би могла да играе при осъществяване на свързването и взаимодействието на душата с мозъка. В древноиндийската философия епифизата е била смятана за орган на ясновидството. Струва си да погледнем на тези представи като на извъннаучно знание, което има потенциал да разширява нашия кръгозор и да ни подсказва насоки за нови научни дирения. В частност – едно по-задълбочено изследване функцията на епифизата, изучаването на чиято структура в последното десетилетие доведе до интересни находки (Baconnier et al. 2002).

Отричането по принцип на паранормалното “втвърдява” невежеството, а не го преодолява. За паранормалните явления е нормално да се говори обективно и грамотно.

В заключение бих споменала думи на акад. Наталия Бехтерева, внучка на акад. В. М. Бехтерев, написани в нейната книга (Бехтерева 2010) по повод на впечатленията от срещата й с известната българска ясновидка: “В края на разговора Ванга ме покани пак да я посетя. Но целта вече беше постигната. Човек с особено виждане, ясновиждане – при физическа слепота – съществува, има име, адрес, той може да бъде описан, пипнат, той живее сред нас – Ванга. За мене беше важно лично да се убедя, че такъв феномен – виждане на събития в миналото, настоящето, териториално отдалечено извън възможностите на сензорната сфера, и още повече събития в бъдещето – може да съществува. Аз не мога да не вярвам на това, което сама чух и видях. Ученият няма право да отхвърля фактите (ако е учен!) само защото те не се вписват в догмата, в мирогледа”.

ЛИТЕРАТУРА

Бехтерева Н. П. (2010) Магия мозга и лабиринты жизни. Доп. изд. АСТ • Сова, Москва • Санкт Петербург.

Годик Э. Э. (2010) Загадка экстрасенсов: что увидели физики. Аст-Пресс, Москва.

Гуляев Ю. В., Годик Э. Э. (1983) Физические поля биологических объектов. – Вестник Академии наук СССР, № 8: 118-125.

Здравков Г. Д. (2012) Методика за психоенергийна диагностика. Азбука на разширената кожна сетивност. Изток-Запад, София.

Пресман, А. С. (1968) Электромагнитные поля и живая природа. Наука, Москва.

Стефанов А. (2007) Знание, наука, псевдонаука. Парадигма, София.

Хелимский А. М. (1969) Эпифиз (Шишковидная железа). Медицина, Москва.

Шипов Г. И.  (1997) Теория физического вакуума. Теория, эксперименты и технологии. Изд. второе, изпр. и доп. Наука, Москва.

Baconnier S., Lang S. B., Polomska M., Hilczer B., Berkovic G., Meshulam G. (2002) Calcite microcrystals in the pineal gland of the human brain: first physical and chemical studies. – Bioelectromagnetics 23 (7): 488-495.

Karagulla S. (1967) Breakthrough to Creativity. DeVorss, Santa Monica, CA.

Ostrander Sh., Schroeder L. (1977) Psychic Discoveries behind the Iron Curtain. Abacus, London.