Л. И. Глушченко

ПАКТЪТ РЬОРИХ

Както всеки един здрав градеж се опира на фундамент, така и всяка една човешка дейност трябва да се основава на фундамента на Културата.

Ако съществува Културата, т.е. фундаментът – има го и градежа, тогава има и бъдеще.

Без фундамента на Културата не е възможно да се построи нищо здраво и вечно.

Огромна е ролята на Културата в живота на всеки човек, на всяка държава, на човечеството като цяло. Само спасяването и опазването на Културата ще спаси човешката цивилизация.

Изразител на тази идея през XX е  съдено да стане изтъкнатия руски художник, учен, мислител Николай Константинович Рьорих,  който стои при изворите на множество културни начинания.

 Именно на Културата Рьорих придава основополагащо значение за развитието на човечеството. Той пише:

“Културата представлява почитание на светлината. Културата представлява любов към човека. Културата представлява синтез на възвишените и изтънчени достижения. Културата представлява оръжие на светлината.

Културата представлява спасение. Културата представлява двигател. Културата представлява сърце“.

“Световната криза съвсем не е материална, а именно, духовна. Тя може да бъде изцерена само по пътя на духовното обновление“.

“Там където е културата, там е и мирът, там е и подвига, там е и правилното решаване на социалните проблеми“.

“Културата представлява натрупване на височайша Благодат, на височайша Красота, на най-височайше Знание“.

“Когато човек стане културен, той с отвращение ще се отвърне от зверството, каквото представлява войната“.

“Не с правителствени укази и заповеди расте истинската Култура, тя зрее в съзнанието на хората“.

 За първи път в цялата история на човечеството, през първата половина на  ХХ век,  Николай Рьорих с група сътрудници успява да разработи международен договор, който урежда по отношение на обектите на Културата, историческите паметници правото на защита на най-високо държавно равнище.   

Мисълта за необходимостта от защита на просветителните учреждения и паметниците на културата за първи път възниква в Рьорих още в началото на XX век. Той пише с болка в сърцето за „тихите погроми“, на които му се е наложило да стане свидетел по време на неговите многобройни археологически експедиции по древните градове на Русия.  

От археологическите музеи са изчезвали експонати. От неумели и невежи хора са се извършвали реставрационни дейности, и по този начин окончателно се е унищожавала старинната живопис в храмовете. Древните постройки, при нехайството на властта, са се разграбвали от жителите за стопански нужди. Ценните в археологическо отношение територии са се прекопавали като зеленчукови градини. Историческите паметници са се продавали на търговете, като обикновени постройки и тяхната по-нататъшна съдба е зависела от търговските планове на невежествените стопани.  

През тези години Рьорих пише:

“По цяла Русия върви тих мъчителен погром  по отношение на всичко, което е било красиво, благородно, културно. Пълзи безкръвен, сеещ разруха погром, който помита всичко, което е било свещено, истинско“.

 В началото на първата световна война (1914г.), когато унищожаването на обектите на културата в резултат на военни действия придобива широки мащаби, Рьорих поставя на обсъждане пред широката общественост въпроса за постигането на  специално съглашение между воюващите страни за опазване на простветителните учреждения и паметниците на културата. Той се обръща към Върховното командване на руската армия, правителствата на Франция и Америка с предложението да се осигури във военно време непокътнатостта на културното богатство на народите по пътя на  постигането на подобаващо споразумение между страните.  

 Тогава на тези идеи и начинания не им е било съдено да се осъществят.

Войната свършва, но нейните горчиви уроци на нищо не научават човечеството. Светът живее в предчувствието на нови военни събития. Конференциите за мирнот урегулиране на спорните въпроси и съкращаване на армиите търпят провал след провал, макар че в тях участват най-видните политици и дипломати на западните страни. 

През 1929 година, след приключването на Централно-Азиатската експедиция Рьорих вторично повдига въпроса за опазване на културните ценности. Тогава се публикува пълния текста на проекта на Пакта със съпроводително обръщение на Рьорих до правителствата и народите на всички страни.  

 Идеята на Рьорих намира широка подкрепа в прогресивните кръгове на световната общественост. Ромен Ролан, Бърнард Шоу, Томас Ман, Алберт Айнщайн, Хърбърт Уелс и много други горещо приветстват смелото начинание на руския художник.

Придвижването на Пакта тясно се преплита с културно-просветната дейност на Николай Рьорих. В края на 30-тте години в повече от над 30 страни се наброяват над 80 сдружения, музеи или кръжоци, носещи името Рьорих. Сред тях са били и нюйоркския музей, Парижкото сдружение, Центъра в Брюж, Сдружението и музея в Рига, съществували са и съвсем немногобройни групи.

 Всички те са осъществявали културно-просветна работа по разясняване задачите и целите на Пакта за опазване на културните ценности, а така също привличане на местните държавни и обществени организации, независимо от тяхното отношение към Пакта, към опазване на историческите паметници . Почти във всички сдружения са съществували секции по изучаване на културата на Изтока. 

Заедно с Пакта за опазване на културните ценности от Н. К. Рьорих е бил предложен и отличителен знак, наречен от него Знаме на Мира – на бял фон три червени кръга, затворени в окръжност.

Според художника, отличителния знак е трябвало да се издига над обектите, подлежащи на защита, нещо като своего рода Червен Кръст на Културата.

 Произходът на предложения символ се губи в далечната древност. Той може да бъде срещнат на Тамгата на Тамерлан, на тибетските, кавказките и скандинавски фибули, върху предметите на древна Византия и Рим. Очевидно, от там той прониква в Испания и получава разпространение в Европа. С него е украсено изображението на Страсбургската Мадона. В Русия той може да бъде видян в иконописта на одеждите на светците и подвижниците. Красив и прост по рисунък, този знак се отличава добре на бял фон. Въпреки древността на своя произход, той никога не е използван като отличителен знак на някоя народност или религия.

 Самият Рьорих е разбирал съкровения смисъл на този символ, но никога не е възразявал против интерпретациите, ако те са изхождали от понятието за синтеза, тъй като именно синтеза е близък на вътрешния смисъл на знака.

 В своите художествени творби и литературни произведения той нееднократно се връща към този символ, подчертавайки неговата многоаспектност, дълбоко еволюционно значение и непосредствена връзка с Културата. 

 На 15 април 1935 година във Вашингтон Пактът на Рьорих е подписан от САЩ и страните от Латинска Америка: Аржентина, Бразилия, Чили, Перу и други.

Веднага след подписването на Пакта Рьорих в Белия Дом във Вашингтон президента на САЩ Рузвелт в своето обръщение, предавано по основните радиостанции на света, казва следното: „Откривайки този договор за присъединяването към него на всички нации по света, ние предоставяме този насъщен принцип за съхраняване на съвременната цивилизация за световно признание. В основата на този Договор стои много по-голямо духовно значение, отколкото личи от самия текст на Договора. Това е само единия от многото изрази на основната доктрина за континенталната отговорност и солидарност, толкова важна за настоящето и бъдещето...“

Придвижването на Пакта, защитаващ Културата, не е било леко. И само изключителните организаторски способности на Н. К. Рьорих му позволяват за толкова удивително кратък срок ( само за 6 години, от 1929 до 1935 година) да реализират идеята в конкретен международен документ.

 За прокарването в живота на идеята за Червения Кръст на Швейцарците Дюнан и Муание са им били необходими 17 години.

Трагичните събития на втората световна война задържат реализацията на Пакта.

Но огненото зърно на Великата Идея е наситило пространството. И въпреки всички трудности, работата продължавала и след войната.

През 1948 година Пактът е одобрен от правителството на свободна Индия.

През 1950 година Нюйоркският Комитет предава основните документи на Пакта на Генералния директор на ЮНЕСКО Торез Боде.

Специална комисия на ЮНЕСКО подготвя въз основа на документите по Пакта Рьорих проекта „Международна конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт“.

На 14 май 1954 година се провежда Конференция на ООН в Хага, на която представителите на 54 държави подписват този документ.

 По този начин, Хагската конвенция представлява правоприемница на Пакта Рьорих.

  Символът на Пакта Рьорих – Знамето на Мира – днес се превръща в обединяващо начало на планетарното движение в защита на Културата.

Знамето на Мира се издига при провеждането на международни конференции и симпозиуми, посветени на културните въпроси. Международни и обществени организации днес се изказват за използването на символиката на Знамето на Мира за идентификация на паметниците на историята и културата.

През 1980 година Знамето на Мира, стартирайки в Ленинград, е било издигнато за пръв път от Ф. Конюхов на Северния полюс на Земята, а през 1990година от космонавтите А. Баландин и А. Соловьов е било издигнато над планетата на орбиталната станция „Мир“.

През 70-90-те години на  ХХ век от съветските алпинисти Знамето на Мира е било издигнато на повече от над 20 най-високи върхове на света в Кордилиерите, Андите, Алпите,  Алтай, Кавказ, Тян Шан, и , разбира се, в Хималаите.

 От 1990 година се осъществява космическа програма с използването на Знамето на Мира. В хода на програмата е осъществявано изнасяне на Знамето на Мира в открития Космос, а след връщането на космонавтите на Земята – връчване на такива „особени“, наситени с енергиите на Космоса, Знамена на обществени и държавни дейци.

В хода на този проект през 1999 година Знамето на Мира, пребивавало в Космоса, е било връчена на Президента на Казахстан Н. А. Назарбаев, на кмета на Москва Ю. Лужков, а през 2000 година – на генералния секретар на ООН Кофи Анан.

 Така идеите на Рьорих, формулирани и оформени като Пакта Рьорих през 20-тте-30-тте години израстват към края на  ХХ век в очевидни понятия.

Мисълта за необходимостта от опазване на културните обекти вече здраво е навлязла в съзнанието на човечеството. С нея никой не спори. Но и днес от невежеството, равнодушието и нехайството Културата все още понася непоправими загуби.  

Затова е толкова важно да се провежда разяснителна и възпитателна работа сред младежта, да се утвърждават идеите за опазване на културните ценности.

 Тези идеи ще растат и обезателно ще настъпят сроковете, когато плодовете ще съзреят. Ще се утвръди изкуството. То ще навлезе в живота не като разкош, а като радост. И то вече навлиза.

Вече се разширяват музеи, реставрират се исторически паметници.

Дейците на изкуството получават награди.

Значението и ценността на изкуството навлизат в съзнанието на хората. И всичко това израства за няколко десетилетия на ХХ век.

Така идеите управляват света.