СВЕЩЕНИКЪТ ПАВЕЛ ФЛОРЕНСКИ,

ОТКАЗАЛ ДА НАПУСНЕ СОЛОВЕЦКИЯ ЛАГЕР

 На 8 декември 2012 г. се навършват 75 години от деня на мъченическата кончина на свещеника Павел Флоренски, богослов, философ, изкуствовед, математик. На 5 декември в Сергиев Посад е открит паметен знак, посветен на всички, които са пострадали за вярата в годините на болшевишките гонения. В навечерието на пеметния ден за отец Павел Флоренски на "Правмир" разказва неговият внук Андроник (Трубачов).

   Павел Флоренски  (снимка: history-ryazan.ru)

Отец Павел Флоренски и руските университети.

— Отец Андроник, в своята "Автобиография" отец Павел пише, че е бил възпитан "в пълна изолация от религиозните представители и дори от приказките". Това, че интелигенцията по онова време в преобладаващата си част е била далече от религията е известно. Но защо на дете от интелигентно семейство не са му чели приказки? 

— Аз мисля, че това е просто да се обясни. Неговият баща — инженер-специалист по поддръжката и ремонта на железопътни релси е прекарвал много време сред природата и се е старал и  децата си да научи на практически поглед върху света, естественонаучен. Но и приказки по това време - в края на XIX - не са се издавали така широко. Не съм уверен, че такива е можело да бъдат купени в Тифлис, където е живеело семейството на Флоренски. Навярно, те повече са били преразказвани.

— Розанов е казвал, че руският човек повече се формира не в университетите, а под въздействието на бабите и бавачките. 

— Това е много красива концепция за формирането на Пушкин. Отец Павел, неговите братя и сестри са имали своя възпитателка — леля Юля, родната сестра на бащата. Тя за разлика от брат си, е съхранила вярата, чела е с племенниците си Евангелието и дори е водила седемгодишния Павел да се причестява в Батуми — той пише за това в своите спомени. Тоест тя е посяла някакви зърна на религиозност  в неговата душа. 

А бащата, пак според спомените на отец Павел е заемал позиция по средата.  Като човек на действието, той е противостоял на нихилистичното време. По едно време е заемал поста заместник министър на транспорта в Задкавказието, но чиновническите задължения са го отегчавали. Той е обичал да работи като практик. И практиката  го е опазила от съблазънта на нихилистичните идеи. 

Но той е споделял характерното за онова време увлечение по позитивизма. Неговият баща, дядото на отец Павел, е завършил Костромската семинария, но след това постъпил в медицинския факултет на Московския университет. Тогава в началото на XIX век, някои випускници на семинарията са ги пращали да учат в университета, но, според семейното предание, дядото на отец Павел постъпил там въпреки направлението — него са го разпределили за Духовната академия, и дори митрополит Филарет го е викал и го е убеждавал да остане в академията. Но той не останал, заменил свещеничеството за науката — станала, както пише отец Павел, измяна на олтара.

— Той отвърнал ли се е от вярата или само от свещенството се е отказал?

— Той беше военен лекар в Кавказ в полка на донските казаци. Този бит е прекрасно описан от Толстой в неговите разкази за Кавказката война.  Своеобразен бит. Не е имало нормално съпружество, казаците са встъпвали в безразборни отношения с черкезките, след това са си заминавали. Свобода, която след това продължава. Днес е прието да се превъзнася казачеството, но вземете "Тихият Дон". Отношението на Григорий Мелехов към родината е копие на неговото отношение към жената: ту при една, ту при друга, ту при червените, ту при белите. 

Не мисля, че дядото на отец Павел принципно е късал с религията. По скоро той просто е станал равнодушен към нея. И бащата на отец Павел, както вече казах, е бил съвсем далече от религията, но се е примирил с това, че синът му след университета е постъпил в Духовната  академия. Удивил се е, навярно се е огорчил — той е искал да види сина си учен — но до никакъв разрив на отношенията, дори до скарване това не е довело.

Родителите на отец Павел Флоренски  (снимка: history-ryazan.ru)

Майката на отец Павел е била арменка, но, мисля, че те са се венчали с неговия баща в православна църква. Вероятно на битово равнище в дома са се спазвали религиозните традиции. А тези традиции в градовете тогава са се свеждали до причестяването веднъж годишно и празнуването на Великден.  Далеч не всички са ходили на великденска служба, но са празнували у дома, заговявали са, макар че са заговявали само няколко дена преди причастието — а са  се причестявали обикновено на Велики пости.

Обратът в мирогледа на бъдещия отец Павел започва още в детството, когато веднъж през нощта той се събудил и чул глас: "Павел, Павел!" За това той неведнъж е писал. 

Простотата срещу опростенчеството

— След това него го привлича учението на Толстой?

— Да, на о. Павел му е харесвала нравствената страна в това учение и идеята за опростенчеството. Стремежът нещата да станат по-прости е бил характерен за интелигенцията от нейните най-различни слоеве — от народничеството, славянофилите и революционерите до висшата аристокрация. И Толстой във своите философски съчинения постоянно пропагандира опростенчеството. 

С това той много е навредил — започнали са да считат за най-ценен труд физическия труд. Никой не умалява физическия труд, но нима изобретяването на самолета, ракетата, ядреното гориво не е по-голям труд, отколкото обикновеното завинтване на гайки? А у руския народ, в това число и под влияние на идеите на толстоизма, се е създало впечатлението, че колкото по-примитивно е едно нещо, толкова е по-достойно за човека. До какво доведе масовото опростенчество, всички знаят — страната започнаха да я управляват хора, които са въздух под налягане. 

Отец Павел е обичал простотата (но това не е едно и също с опростенчеството), и затова в юношеските му години известно време него го привлича толстоизмът с неговата нравствена страна, но не и с неговите религиозни идеи. А вече през двадесетте години той говори на лекциите си за наивността на религиозно-философските разсъждения на Толстой.

—  В първите години след революцията той дори е дискутирал с Луначарски?

— Това е един от митовете. Срещал се е с Луначарски, но никакви дискусии не е имало. Отец Павел се е срещал и с Троцки — когато Троцки са го свалили от всички политически постове, но е оглавил промишления отдел и е идвал във Всесъюзния енергетически институт, където отец Павел е работил. Те са общували всичко на всичко пет минути, а в някои книги тази мимолетна среща е раздута до такива размери, че той е имал някакви връзки с Троцки, едва ли не е дружал с него. Нищо подобно. Той винаги директно е писал какво мисли за болшевишката идеология. 

Правото да критикува гимназията.

— Отнасяйки се към революцията критично, отец Павел е считал за правилно прекратяването на преподаването на религия в училище. И изобщо той пише, че се е развил интелектуално не благодарение на гимназията, а въпреки нея. Защо?

—  Розанов също критично се е произнасял за гимназията. Какво не е било хубаво в дореволюционната гимназия? Навярно, системата на назубрянето, която не е създавала интерес, любов към изучаваните предмети. Но това може да се каже за всяко едно училище. Много зависи от преподавателя. Той е имал преподавател по история и по словесност,  за когото всички гимназисти, в това число и отец Павел си спомнят  много сърдечно.

Всичко се познава в сравнение. В сравнение с това, което са давали на отец Павел самостоятелните занимания, гимназията му е изглеждала като място за губене на времето. Но нали в гимназиите не учат само деца с нивото на Флоренски. По способностите си и трудолюбието си той значително е превъзхождал почти всички свои връстници, затова е имал правото така да критикува гимназията.  Днес дай Боже на нашето училище поне да се приближи до това равнище на образование. 

А за това, че уроците по Закон Божи по-скоро са отблъсквали от религията, отколкото са укрепвали във вярата, е писал не само отец Павел, но и много негови съвременници. Защото Божият Закон се е преподавал формално, сухо, преподавателите са изисквали зубрене. Ето, когато в неделните училища свещениците не поставят никакви оценки, а просто четат на децата Евангелието, поясняват, това което е неясно, дават примери от съвременния живот, които показват актуалността на Евангелието, децата могат да се устремят към Църквата. 

А формалният подход към един такъв предмет, разбира се, по скоро ще ги отврати. Но когато не само премахнаха от училищата Закон Божи, а изобщо лишиха децата от възможността да получават религиозни знания, стана много по-лошо, отколкото преди революцията — сега това е очевидно.

Бракът и монашеството  — две ръце.

— Отец Павел влиза в църквата под ръководството на монаси. А самият той никога ли не е  мислил да приеме монашеството? 

— По време на последния курс в университета той заедно с приятеля си Андрей Бели отива при своя духовен епископ Антоний (Флоренсов). Те поискали благословията му да приемат монашество, но влидиката Антоний е разбирал, че това е по скоро чист юношески порив, и посъветвал младите хора първо да завършат Духовната академия, а след това щяло да стане ясно. Отец Павел завършва, започва да преподава, след това по Божие знамение се жени, от брака им се раждат пет деца. Но той винаги много е уважавал монашеството и, което е не по-малко важно, монасите са го уважавали.

М. Нестеров. Философи (Павел Флоренски и Сергей Булгаков). Москва, Третяковска галерия.

По онова време черното и бялото духовенство често са си противостояли едно на друго, и ректорът на Духовната академия, архиепископ Феодор (Позднеевски), дори е искал да създаде чисто монашеска академия, но към отец Павел той се е отнасял с голямо уважение.

Разбира се, това е измислено противопоставяне. Бракът и монашеството са като две ръце. А руското монашество традиционно е свързано със света. През първите векове монасите напълно са се изолирали от света. Те са се молили за света, някои от миряните дори са ръководили като духовници, но на разстояние, отдалечено. А за своя главна цел са считали да се молят за себе си и за света.

Това по принцип е правилно, но оттогава са се изменили условията на живота, днес нашето монашество е предният отряд, монасите ги пращат там, където е особено тежко: например, назначават ги в отдалечените селски енории, където семейният свещеник просто не би оцелял.

   Флоренски с бъдещата си съпруга (снимка: history-ryazan.ru)

— За жената и децата на отец Павел е написано малко. 

— Неговата съпруга Ана Михайловна е родена в селото Кутлови Борки (то и сега съществува) в Рязанска област. От селяните баща ѝ е бил управител имението, самата тя е завършила осем класа и дори две години е учителствала в родното си село. Но не това е главното. Рядко съм срещал такива мъдри и дълбоки хора като моята баба. Тя стана свързващото звено между поколението, което се оказа по лагери, и нашето, следвоенно поколение. 

За мащаба на нейната личност говори и фактът, че тя беше опята (тя почина през 1973 година) от четирима епископи! Далеч не всеки свещеник е опяван от епископ. Но, разбира се, много дължа на баба си.

— Всички ли деца и внуци на отец Павел са запазили вярата си?

— Да. И в партията никой никога не е влизал. Макар, например, един от синовете, Кирил Павлович, да е преминал през цялата война, достигнал е до капитански чин, участвал е в превземането на Берлин. Там преди всяка атака са писали заявление в партията — можело е да бъде убит всеки един момент. Но той така и не е влязъл.

Той е бил голям учен, работил е в Института за космически изследвания, но въпреки това по възможност е ходил в църква. Обикновено — когато е ходил в Сергиев Посад. В градовете тогава мнозина са се старали да не ходят — за това се е следило, хората е можело да имат неприятности.

ХХ век ще бъде пропит от окултизъм

— Мнозина критикуват отец Павел като недостатъчно православен мислител и дори го обвиняват в увлечение по окултизма. Откъде възниква този мит? 

— Ами например от книгата "Пътищата на руското богословие" на отец Георгий  Флоровски си изпаща не само отец Павел, но и много забележителни мислители и богослови. Много е субективен отец Георгий в оценките си, пристрастен е.Той е написал чудесна книга, но необективна. 

Разбира се, отец Павел никога не се е увличал от окултизъм, но е изследвал това явление и е говорил на лекциите си пред студентите на академията, че е много важно той да бъде изследван, защото целия XX век ще бъде пропит от окултизъм.

 И действително, веднага щом рухва атеизмът, започва масово увлечение по всевъзможни окултни неща. А на Запад, където не е имало държавен атеизъм, от него са се увличали, както и предвижда отец Павел, в продължение на целия  XX век.

В Русия, както знаете, още през  XIX век интелигенцията и дворянството са се увличали от подобна мистика, и колкото по-нататък, толкова повече.  Отец Павел никога не осъждал хората, но твърдо е отстоявал истината. Той е разбирал, че пътищата Господни са неизповедими, и ако един идва при истината по пряк път, то друг идва по заобиколни. 

Андрей Бели, който през юношеството заедно с отец Павел се е канел да става монах, става антропософ.В писмата си до него отец Павел се е изказвал за антропософията много рязко, но не е изобличавал Бели, не е скъсвал отношенията си с него. Той е умеел да отделя заблужденията от личността. 

— От примера на отец Павел следва, че не бива да се страхуваме да изследваме дори духовно съмнителните явления, ако това се прави заради разкриване на истината на заблуждаващите се? 

— Разбирате ли, не всички трябва да изследват това. Необходими са способности и твърдост, за да не се съблазниш.  И любов към изследвания предмет.  Познанието дори го сравняват с брака.  За да може правилно да се изследва явлението, то трябва да се обикне, да се види в него нещо хубаво. Вземете гръцките мистерии и митове за възкръсващия бог Дионис. Това може просто да се отхвърли като езичество, да се каже, че езичниците са останали в тъмнината, а може да се види в езическата мисъл проблясък на идеята за възкресението.  Едно нещо е религиозният култ, който противостои на християнския, и съвсем друго — философското осмисляне.

Окултизмът паразитира върху доброто човешко желание. Човекът има душевна потребност да общува с умрелите си близки. В това е смисълът на молитвата за умрелите, заупокойните служби, на проскомидия също се изваждат частички за умрелите. Това е законният път, а окултизмът предлага незаконен, който води към погибел — да се влезе в контакт с тях извън Църквата. 

Но потребността от общуването с умрелите близки  е естествена. Следователно, трябва да се покаже на човека, който е дошъл със своята потребност към окултизъм, защо избрания от него път е погрешен, опасен. А това може да се покаже само като се изследва окултизма.

Трудовете на отец Павел според мен са ценни още и затова, че в епохата на култа на рациото показват, че съществуват други, висши пътища на познание на истината, а ако разсъдъкът се отказва от вярата, то не познава истината.

Лагерът като път към Христа

— Защо отец Павел досега не е прославен като новомъченик?

— Позицията на Синода и Комисията по канонизацията сега е такава: въпросът за канонизацията на човек, който е бил обвинен в създаването на някаква несъществуваща контрареволюционна организация и се е признал за виновен, не се повдига, дори ако след това са го разстреляли. Това е точно случаят на отец Павел. Него са го обвинили в създаването на контрареволюционна монархическа организация, и той не просто се е признал за виновен, но и поема върху себе си цялата вина, казвайки че е бил неин идеолог. 

По този начин той се е опитвал да спаси останалите, но в съответствие с днешната позиция на хората, на които е поверена работата по осъществяване на канонизация, въпросът за неговото прославяне не може да се разглежда. Не може към настоящия момент - това е официалната позиция, но такива позиции с времето се променят. И днес много уважавани хора на църквата се придържат към друго мнение - те считат, че запазените документи за действията на хората по време на следствието трябва да се отчитат, но не като решаващи.

Аз считам, че отец Павел Флоренски влиза в сонма на мъчениците. Той не се е отказал от вярата си, от сана си, според спомените на хората, които са били с него в лагера, той се е държал там търпеливо, безропотно, благодушно, проповядвал е словото Божие на онези, които са били готови да чуят това слово. Нещо повече, в лагера са му предложили да замине за Чехия и да се събере там със семейството си, но той отказва.

Флоренски в лагерната лаборатория (снимка: history-ryazan.ru)

След революцията в Чехия емигрират две негови духовни дъщери, и една от тях става милосърдна сестра, грижила се е за престарелия президент на Чехия Масарик. Масарик добре е познавал и обичал руската култура, явно, тя му е разказала за отец Павел, а той е предложил да се обърне към съветското правителство с молба да бъде пуснат отец Павел и да се разреши на неговото семейство да замине при него.

На семейството, което е живеело в Сергиев Посад, са предали, че има такава възможност, и Ана Михайловна е ходила при него в лагера, при срещата им му е разказала всичко и по-късно е писала в писмата си за това. Но през 1934 година той  отказва. Аз не зная други случаи, когато затворникът е отказвал да излезе от лагера. Тази постъпка говори за това, че той се е отнасял към своето пребиваване там не като резултат от политически репресии, а го е разглеждал като път към Христа. 

Беседва: Леонид Виноградов, сайт "Православие и мир" (Русия)

Игумен Андроник (Трубачов)

Игумен Андроник (Трубачов) завършва Московския държавен историко-архивен институт, Московската духовна семинария. Работил е в Издателския отдел на Московската Патриаршия.  От 1990г. — доцент на Московските духовни училища. От 1993г. до 1997г. директор на Центъра за изучаване, опазване и реставрация на наследството на свещеника Павел Флоренски. През 1997 година основава музея на свещеника Павел Флоренски в Москва. От момента на основаването — директор на музея. От 2011 година — председател  на Фондацията за наука и православна култура на свещеника Павел Флоренски в Сергиев Посад.