Дияна Златева

15 АПРИЛ - СВЕТОВЕН ДЕН НА КУЛТУРАТА

 По традиция на 15 април всяка година много обществени организации по света отбелязват Международния ден на Културата. Тази дата не е избрана случайно - на този ден през 1935 година 21 държави от Централна и Южна Америка, заедно със Съединените Щати подписват  Пакта Рьорих - първия в света Международен договор за защита на културните ценности, както по време на война, така и в мирно време. Пактът предвижда като отличителен знак Знамето на Мира, разработено от Николай Рьорих, което трябва да се развява над всички паметници на културата, музеи, художествени, научни, образователни и културни учреждения.

Знамето на Мира на Николай Рьорих е призвано да обедини човечеството около идеята за необходимостта от неотложна защита на културата, както и на  всички  нейни материални носители - паметници на културата с оглед тяхната значимост за космическата еволюция на човечеството. Съгласно резолюцията на международната обществено-научна конференция, посветена на 70-годишнината на Пакта Рьорих“, състояла се в Международния Център „Рьорих“ в Москва: „Издигането на Пакта Рьорих и Знамето на Мира е  повеля на времето, то е  обусловено от необходимостта да се съхрани световното културно наследство, защото проблемът за безвъзвратната загуба на ценностите на културата в случай на въоръжен конфликт, а така също и в мирно време през XX век се изостря забележимо и  започва да носи глобален характер.“ Според философското учение Жива Етика: “Не може да има международно споразумение и взаимно разбиране без култура. Не може народното разбиране да обхване всички нужди на еволюцията без културата. Затова Знамето на Мира вмества всички фини понятия, които ще доведат народите до разбиране на културата. Човечеството не умее да проявява уважение към това, което представлява безсмъртието на духа. Знамето на Мира ще даде разбиране на това велико значение. Не може човечеството да процъфтява без знанието на величието на културата. Знамето на Мира ще отвори портите към по-доброто бъдеще. Когато страните са по пътя на разрухата, то дори малодуховните трябва да разберат, в какво се състои преуспяването. Действително, спасението е в културата. Така Знамето на Мира носи най-доброто бъдеще.“ (Иерархия, 331)

Людмила Живкова е държавният деец и подвижник, който в последната четвърт на XX век обедини децата на света около идеите свързани със Знамето на Мира, предложено от Николай Рьорих. За това послужи инциираната от нея детска асамблея „Знаме на Мира“, събрала деца от над 100 страни, да се себеизразяват чрез творчеството,  свободно да пеят, да танцуват, да рисуват, да рецитират стихове, с което да постигат хармонията на многообразието, да се опознават взаимно и да изграждат връзки на доброжелателност и дружба по между си. Бъдещите строители на света се опознаваха чрез творчеството, най-главния аспект на културата и на тази основа създаваха връзки помежду си.

Чрез детската асамблея „Знаме на Мира“ Людмила Живкова, успя да издигне в съзнанието на бъдещите поколения значението на творчеството и любовта към културата и с това остави дълбока диря в съзнанието на българите и на хиляди деца по света. Да, според нейните завети осъзнаването на  значението на мира за развитието на човечеството, на ценността на изкуството и културата трябва да се изгражда от най-ранна детска възраст. Също така необходимо е да се създава стремеж към високо познание, стремеж към идеали способни да обединят цялото човечество. Людмила Живкова успя да внуши на децата ужаса на войната и разрушението, свързаната с нея деградация и разложение, и градивността и радостта от творчеството, от себеизразяването чрез красотата и изкуството. Людмила Живкова виждаше в децата творци, способни да бъдат герои, които обичат родината си и се стремят да се грижат заедно за общия на всички дом – нашата планета. Тя им посочи пътя на единението с девиза „Единство, творчество, красота“ в името на общото преуспяване на народите под Знамето на Мира и Културата.  Людмила Живкова устреми  младежта към Законите на Красотата, а това са Великите Закони на Мирозданието, описани в философията на космическата реалност Живата Етика. Цялото мироздание, цялата вселена се крепи на тези закони. А на жителите на планетата Земя тепърва предстои тяхното цялостно осъзнаване и прилагане, доколкото са познавани до сега техни отделни аспекти, чрез различните философски системи и религии. По този начин се проправя и пътя към новата одухотворена наука, която ще познава синтеза между съвременната материалистическа наука и хилядолетните духовни натрупвания на човечеството. Не случайно трите сфери обединени от окръжност на знака на Знамето на Мира, символизират единството между изкуството, науката и религията, намиращи се в единния кръг на общочовешката култура.

Цел на множеството обществени организации, които отбелязват деня 15 април, е да  превърнат този ден в Световен ден на Културата, когато повсеместно и държавни, и научни, и образователни, и културни учреждения ще издигнат Знамето на Мира  и ще ни напомнят основополагаща роля на културата в обществото и необходимостта от нейната защита и закрила. И нека се върнем отново към мислите на основоположника на изключително хуманното международно движение за защита на Културата през ХХ век: “Там, където е културата, там е и мирът. Там е и подвигът, там е и правилното решение на най-трудните социални проблеми... Там, където са изворите на Културата, там източниците са горещи и извират от самите недра. Там, където се е зародила Културата, там повече тя не може да бъде умъртвена. Може да се убие цивилизацията. Но Културата, като истинска духовна ценност е безсмъртна“. (Н.К.Рерих. Твердыня пламенная. Рига, Виеда. 1991. С.63.)

Идеите, въплътени в Знамето на Мира имат огромно значение за бъдещите поколения. Николай Рьорих споделя:“Моята идея за съхраняването художествените и научни ценности преди всичко се състоеше в създаването на международен импулс за отбраната на всичко най-скъпоценно, с което е живо човечеството. Ако знакът на Червения Кръст на всички напомня за хуманитарността, то знака със същия смисъл трябва да говори на човечеството за прекрасните съкровища. От началното училище та до всичките обществени проявления човек трябва да  може да усвоява ясната представа за значението на изкуството и знанието. По този начин, ако учениците от първите  дни  в училище усвоят значението и на Червения Кръст на Културата, то в крайна сметка ще настъпи разширяване на съзнанието.“ (Н.К.Рерих. Листы дневника. Оборона Культуры. М.: МЦР, 1996. Т.3.)

Мисли съзвучни с тези на Рьорих за необходимостта от защита на Културата и културните ценности изказват редица видни представители на световната културна общественост. Не можем да не споменем сред тях  академик  Дмитрий Лихачов, който през 1995г.  на пресконференция в Политихническия музей в Москва се обърна със следните думи: „Всяка една държава е обречена  на упадък, ако тя не се грижи за съхраняването на висшите духовни достижения на многото поколения, ако не създаде условия за културното възпитание на народите на основата на великите примери на героите и подвижниците на науката, изкуството, религията“.

Нека в навечерието на Международния ден на Културата да издигнем Знамето на Мира в сърцата си.