ПАМЕТ

Бр. III - 2012 (47)

проф. дпн Александра Куманова 

ТОДОР ПЕТРОВ

Qualis avis, talis cantus * 

(Опит за биографични щрихи)

                                                                                   „Ронеха розите

                                                                                     рубинови сълзи

                                                                                     или благоуханна кръв сълзú.

                                                                                     Венците  с  нега,

                                                                                     цветовете  с  печал,

                                                                                     не  ще  слепят  сега

                                                                                     чашата им, цяла в паметта .”

                                                                                                  Атаала(х) Аррани

                                                                                                  (Божидар от Аррани) **

Посвещава се на всички българи,

които с честния си труд и с дарбата си разнасят

славата на България далече извън пределите й

Тодор Петров е уникален български цирков артист, режисьор и сценарист, хуманист и меценат. Учредител е на ежегодни стипендии на деца, които имат високи постижения в областта на художествената гимнастика – от ранната им възраст до пълнолетието им (1985-  ). Дарител е на фонд „13 века България” – кауза, свързана с развитието на изкуството и науката в България като хуманитарен комплекс (от 80-те години на ХХ в.).

Направил е няколко дарения: 1. Учредител е на две тристепенни награди (1. 1. За даровити деца с най-добри постижения в областта на художествената гимнастика; 1. 2. За даровити деца с най-добри постижения в областта на цирковото изкуство); 2. Дарил е на Българския държавен цирк тежкотоварно транспортно оборудване (камион и работата му) за превозването на специализирания цирков реквизит; 3. Спонсорирал е редица благотворителни каузи като научните конкурси за хуманитарни изследвания като знаниев комплекс (които отсъстват за цели десетилетия от класификациите в страните от Ценрална и Югоизточна Европа през ХХ в.), сред които са специализациите в Европа и САЩ (1989-2000) на племенницата му – днес:  философа, когнитолог и библиографовед, професор по теория на научната информация, доктор на педагогическите науки Александра Куманова (род. 13.02.1956 г.).

Чрез артистичните си изпълнения Т. П. развива жанровата структура на цирковото изкуство, достигайки до синтеза на живи сцени, характерни с многослойни символни дълбоко хуманни послания, насочени към душата и интелекта на хората. Запомнящата се вертикалност и емблематична архитектоничност, изобразяващи действието на доброто и красотата като естетически същности и принципи на живота, допринасят славата му да се увековечи в „Червената книга” за безпрецедентен хуманизъм и на манежа, и зад кулисите. Създател е на школа на българското цирково изкуство с международно признание. Сам замисля, планира и сътворява реквизитите за своите номера, които по-късно навлизат широко в цирковата практика.

Т. П. е педагог и полиглот. Той е носител на ордена „[Св. Св.] Кирил и Методий” (ІІ-ра степен) на Народна република България и е многократно номиниран със званието „отличник в професията” (заедно със съпругата си Л. П. – вж: по-долу).

Транслации на артистичните му изпълнения са правени многократно в ефир по множество телевизии. Телевизионни филми за него, трупата и семейството му има заснети в Милано (Италия) и три пъти за програмата „Шареното котле” (Германия).  Множество рецензии за изпълненията му има в чуждестранния периодичен печат и в специализираните информационни бюлетини, свързани с местата, по които е гастролирал. С него са направени множество интервюта, очерци (срв., например: Сърнев, Цаньо. Купол за самотници. // Отечество, 24 юли 1984, N 14, с. 22-25 : с цв. ил.).  

Т. П. е роден на 15.10.1936 г. във Варшава в семейството на потомката на старинния знатен дворянски полски род Потоцки Александра Хенрик (естет, художник; 5.03.1913-23.09.2003) и българския борец със световна слава Петър Ферещанов (2.05.1902-11.09.1944), който от средата на 20-те години на ХХ в. е многократен световен шампион по борба във всички стилове, сред които и гръко-римският (автор на детски приказки /„Дядо Палилула” и др./, както и на педагогическия труд „Как станах силен”, в който излага концепция за изграждането на хармонично общество чрез повсеместно разпространение на литературата и физическата култура).

Ранното детство на Т. П. е изпъстрено с многото пътувания на семейството по Европа, САЩ и Южна Америка, свързани с участието на баща му в редица борби, донесли славата му на „най-силния човек на планетата”. Подобно на баща си, синът отрано наследява полиглотна дарба и с лекота изучава езици. Чете Библията едновременно от издания на български, полски, испански и други езици.

През целия си живот полага системни грижи за самообразованието си, с което става един от най-ерудираниите познавачи на изкуството и литературата (в разбирането на универсалния им модел). Тези възгледи са белязани с характерната за кредото му действена мъдрост, правеща дълбоко запомнящи се не само сценичните му въплъщения, но и мислите, словата, оценките му, в които неотменен е нравственият вертикал, насочен към Бога. Водещо е разбирането в естетиката му, че формата на нещата е съединение на структурите на идеалните и физическите им свойства.

Седемгодишен Т. П. остава без баща (безследно изчезнал без съд по време на събитията около 9.09.1944 г.) и е принуден като единствен „мъж” в семейството (състоящо се от майка му и по-голямата му сестра Лилиянна /завършва Вечерната театрална студия на народния артист професор Николай Масалитинов (1880-1961), но и е препятстван достъп до сцена; род. 11.01.1933 г./) да се заеме с прехраната. Поканен е – заради доброто владеене на чужди езици и интелигентността си – да е министрант в Римокатолическата църква „Св. Йосиф” в София от о. Роберт Прустов (1908-1980). Свещеникът е изключително доволен от Т. П. и го препоръчва паралелно да участва и в намиращия се наблизо Софийски цирк (В наст. момент – заличен от архитектурния план на София – Бел. на ред.), където по това време търсят малко момче с артистична дарба за асистент. Очарован от умението на изпълнителите там, Т. П. започва да мечтае да създаде свой номер. Тази чиста детска мечта става идея на неговия живот, семейството и обкръжението му, защото в цирковото изкуство рискът и животът са истински и въплъщаваната красота е тази на риска, на живота („когато се състои цирково представление, подготвено и отрепетирано, хората истински рискуват и, следователно, живеят истински” – Федерико Фелини). 

И по време на началното си образование, и в годините на учение в Софийската търговска гимназия в София Т. П. продължава самостоятелната си подготовка в областта на различни артистични жанрове: баланс, еквилибристика, акробатика, като осъществява оригинални и запомнящи се техни символистични преплитания с дълбоко хуманни послания.

Принуден е да използва бащиното си име за фамилно, за да предприеме артистична кариера.

По време на особено сложен еквилибристичен трик – балансира перш-колелото – разкъсва менискуса на лявото си коляно. Операцията е направена в Москва – инициативата е на руските хирурзи, запомнили виртуозното му изпълнение в цирк „Добрич” по време на гастрол.

Още в болницата Т. П. започва да репетира станалия в бъдеще негов коронен номер с ходене по наклонена тел (фиксирана над земята – на 2 и 3 м височина в двата края) с перш върху челото.

Избран е да асистира на знаменития артист, педагог и режисьор, „сеньора” в областта на цирковото изкуство Лазар Добрич (1881-1970) в цяла гама от номера: троен трапец, отвесни важета, акробатична повърхност. Участва в структурирането на изпълнението на ръководената от маестрото въздушна акробатика на запомнящия се с детайлно изваяна визия на участничките в номера на въжета – трупа „Девойки Добрич (Отвесни въжета)”. В състава на формацията той открива бъдещата си съпруга, артистична партньорка, спътница и съмишленица Лиляна Пенева (род. 15.11.1942 г.), която е не само с обаятелна душевност, притежава рядка женственост, но е и с изградена от ранна детска възраст артистична дарба и притежава вродена сценична кондиция и природен аристократизъм. На 21.08.1963 г. по време на гастролите на цирк „Добрич” в Унгария в Българското посолство в Будапеща се състои бракосъчетанието им.

Още през същата година (1963 г.) двамата правят изключителен артистичен номер без аналог сред предшествениците, който и до днес, и за вечни времена остава с ненадмината слава – перш върху наклонена тел (Т. П. се движи по тела, издигнат над земята, на челото си балансира 6-метров перш, върху който се извисява Л. П.). През 1964-1965 г. номерът е показан в цирк без шапито във Видин  (естествената му вертикалност е в такъв размер, че не е възможно изпълнението му да стане без съответна височина на архитектурата). Т. П. и Л. П. веднага са поканени в италианския цирк „Медрано”, който по това време гастролира в Румъния. Следват турнетата на номера с българска програма в Унгария. Гастролите и в Румъния, и Унгария са с невиждан успех. Композиторът Нино Рота дава съгласието си по време на уникалното изпълнение да звучи негова мелодия (станала по-късно особено популярна чрез култовия филм на Франсис Форд Копола „Кръстникът”). В номера се включват постепенно и други изпълнители, като се прибавят и нови жанрови елементи – въжета и въздушна акробатика. Водещ е естетическият принцип, че второстепенни роли няма. Л. П. репетира също в балансирането на перш и следват редки комбинации, в които се спестява традиционното и скучно катерене по перша с изящно и плавно прехвърляне на партньорите директно от перш на перш.

С тази интересна програма двойката и включените в номера други артисти през 1966 г. гастролират в Русия (Москва, Ростов на Дон, Симферопол) и Турция (Истанбул, Анкара /земетресението в Измир не им позволява да играят там/). Изпълнението на номера е договорено от България да се показва в най-големия цирк в САЩ и света „Ринглинг” („Ringling” – пълно назв.:  Ringling Bros and Barnum & Bailey circus; квалификационна характеристика: „най-голямото шоу на планетата”).

На 22.12.1966 г. Т. П. и Л. П. се отправят от София през Франкфурт за Ню Йорк. Пристигат във Веница (Флорида). С тях пътуват по същото време на гастроли в САЩ и други български артисти: трупа Бойчанови, братя Мечкарови, група Силаги, Ангел Божилов, Здравко Добрич. Т. П. първоначално превежда на българите и американските си колеги през полски, но за много кратко време научава английски език. За никого не е тайна, че договорът на българските артисти е сключен с едно единствено условие от страна на САЩ: перш „Петрови” да е сред участниците (!).

По стечение на обстоятелствата отправеният от България последен по време артистичен реквизит на Петрови (поради системни пречки) пристига в САЩ пръв. Домакините следят внимателно началната репетиция и правят признанието, че за първи път са свидетели на подобен артистичен номер и толкова виртуозно изпълнение. С първото представяне пред публика в огромното триманежно пространство (колкото стадион!) на „Ринглинг” и по време на всяко следващо изпълнение на Петрови американската специализирана преса публикува отзиви, рецензии и снимки на номера, придружени с характеристиките: „златният перш”, „диамантното изпълнение”, „чудо под купола”…

През 1967-1968 г. следват изпълнения в 30-те най-големи градове на САЩ. Петрови не само показват изключителния си талант. Те се запознават с културата на САЩ (нещо, което правят по време на турнетата си във всяка страна), която дълбоко обикват като граждани на света.

През 1968 г. се провежда Първият цирков фестивал в България. На него Петрови показват двоен баланс върху различни движещи се еквилибристични съоръжения: Т. П. балансира с перш върху челото, върху който е извисена Л. П. и тя самата е с друг перш, върху който балансира друга партньорка (за който са отличени с Втора награда). Но самият живот ги прави първи: този номер ще стане върховата сензация в артистичната им кариера: двойният баланс ще достигне до такова съвършенство в непрекъснатото си естествено развитие, че той ще се изпълнява върху наклонена тел (!).  

През 1969 г. Петрови заминават с българска програма за Румъния и от декември с.г. се отправят по договор на ново турне в САЩ. За предстоящите две години на тези гастроли в САЩ (1970-1971 г.) Т. П. е избран да бъде директор на българските артисти там. Междувременно се очаква Л. П. да стане майка. До петия месец на бременността си тя играе на манежа с традиционното си участие в особено сложни изпълнения, които осъществява с лекота и грация. Л. П. се завръща в България, за да роди своя син – Александър Петров (род. 12.04.1972 г.). А. П. израства в артистичното семейство с високи човешки добродетели – той не само наследява таланта на своите родители, но става и техен партньор и в бъдеще – продължител на делото на родителите си, който, подобно на родителите си, оставя особено ярка артистична диря на манежа и е сред най-уважаваните световно известни циркови артисти с международна слава. Честността, благодетелността, отдадеността на каузата – и на манежа, и в живота – са кредото на това уникално артистично семейство.

През ноември 1972 г. Петрови са поканени отново на гастроли в САЩ с два номера: першовете и „Люлката (София)” (!). Номерата се разрастват до такава степен с участието на други артисти, обучени и възпитани в трупата, че те се играят едновременно и в трите манежа на „Ринглинг” и по някога – в продължение на дни наред с по трикратни участия ежедневно. По време на спектаклите и дългите аплодисменти на публиката, бисираща продължително всеки трик, звучи от всички високоговорители на манежа и медиите: „България”.

По инициатива на генералния директор на Българския държавен цирк (БДЦ) Шиньо Чернев (базирана на постъпленията в държавата на значителни средства от българските циркови артисти, гастролиращи в чужбина) Т. П. съдейства на 120 човека от България да се присъединят към турнетата на „Ринглинг”. Забележително е, че през този период (когато Т. П. е техен директор в САЩ) нито един от тях не емигрира от България.

През 1975 г. Т. П. прави ново постижение в артистичния си живот: върху тела ходи на кокили и едновременно с това балансира перш като осъществява сложни трикове… По воля на случая това регистрирано новаторство не бива развивано лично от него, а от Л. П. и А. П. и от останалите членове на трупата… По време на представление в Алабама Т. П. претърпява тежък инцидент – поради техническа неизправност в монтажа на реквизита съоръженията се срутват под нозете му при изпълнение на особено сложен трик. В резултат на злополуката пръстите на десния му крак биват разкъсани, има множество счупвания на костите. Напускайки манежа на носилка, въпреки невероятната болка, той успява да се усмихне и да помаха на публиката, която през сълзи го аплодира и му желае бързо възстановяване. Операцията е изключително сложна, защото е свързана с отстраняването на счупените кости и замяната им с инплантанти. По медицински параметри подобна операция може да бъде ефективна само тогава, когато се осъществи до 8 часа след злополуката. На 7-ия час успява да пристигне хирург от друг щат, който може да я извърши – 10-часовата операционна интервенция спасява по чудо пръстите.

Едва възстановил се, Т. П. директно влиза с лекия си автомобил на манежа в Астродома в Ню Орлеан, откъдето пряко ръководи репетицията на трупата – неговите партньори, неговото семейство. През този тежък период Л. П. също претърпява крайно тежка травма на гръбначния стълб и десния крак. Но и двамата се въздигат в името на своите уникални артистични действия и в името на красотата. Успяват да съдействат не само на трупата, но и на всички български артисти за успешното им представяне до края на 1976 г., когато изтича текущият им договор.

Следват турнета в Югославия и България с български програми (1977 г.). През 1978 г. трупата получава договор за Монте Карло (Монако). Ръководството на БДЦ поставя условие – да се пътува без Т. П., но трупата отказва и работи през зимата в Софийския цирк (Вече нов, който през 1983 г. изгаря. – Бел. на ред.). През 1979 г. артистите заминават с българска програма в Унгария, а през 1980 г. са отново с цирк „Дружба” в България. Следват турнета по Средна Азия (1981 г.) и Чехия (1982 г.) с българска програма и Унгария (1983 г.) и Русия (1984 г.) с международни програми.

През 1985 г. Т. П. прави дарение за нашите спортисти от художествената гимнастика и цирковото изкуство, като учредява стипендии за деца с изявени спортни дарби (от ранната им възраст до пълнолетието им). През същата година той подготвя трупата за турне в Монте Карло (Монако). Артистите имат огромен успех. Междуособици от характер, който е извън артистичните критерии, пречат турнето да се осъществи. Трупата се отправя на гастроли в Италия, където бляскаво работи за отбелязването на рождественските и новогодишните празници. През 1986 г. (с нов директор на БДЦ – Орфи /Псевдоним. – Име: Васил Николаев/) договорът на артистите се пренасочва към Полша. В Краков се състои запомнящото се участие на трупата в международна програма.

Следват турнета в Италия с цирк „Трибертис” (1986-1987 г.). През този период с лични средства Т. П. купува на всички артисти от трупата леки коли и каравани. Състоят се гастролите им в Испания (1988-1989 г.) и Италия (1989-1990 г.), където артистите играят в цирка на Чезаре Тони с българска програма. През 1990-1991 г. те правят турнета в Малта, Дания, Италия, Великобритания, през 1992 г. – в Дания и Испания, през 1993 г. – в Португалия, през 1994 г. – в Германия, през 1995 г. – на Канарските острови (Испания). През същата година (1995 г.) следва тригодишен договор (1996-1998 г.) за гастроли в САЩ в междувременно създадения там друг цирк-гигант „Клайди” („Clyde” – пълно назв.:  Clyde Beatty-Cole Bros. Circus; квалификационна характеристика: „най-голeмият цирк на света”), а след него – отново с „Ринглинг” (1999-  ).

През 1996 г. на Т. П. е диагностициран с рак на белия дроб (и 6-месечна перспектива за живот).

До последния миг на живота си той активно работи като артист, режисьор, педагог и преводач. Помага на млади артисти да установят творческата си кариера и да я развиват активно.

Т. П. умира на 11.12.2000 г. във Флорида (САЩ), където е погребан. До мига на смъртта си той е заобиколен неотлъчно от членовете на семейството си и от артистите от трупата си.

На погребението му при рядка тържественост се събира цяло съзвездие от артисти от всички континенти, културни дейци и български представители в САЩ.

Генералният директор и собственик на „Ринглинг” Кенет Фелд държи специална реч в памет на артиста и човека, преобърнал представите за връзките между живота и изкуството като въплъщение на свръхреален идеален свят – аналог и коректив на живота – цирковото изкуство, когато то е етическа мисия в името на красотата и доброто – субстанциите на живота, защото центърът му е в нравствения живот на личността.

Между надгробните слова прозвучават и изтръгналите се от глъбините на сърцето емблематични думи – квинтесенция за живота и делото на Тодор Петров, произнесени от сина му, въплъщението на продължението и безсмъртието на това дело – Александър Петров (метафориката пресъздава ценността на личността, конституираща чрез духовното начало красотата като висше качествено състояние на битието, висше метафизично достижение на съществуването):

„Ако Там,

Където си сега,

има цирк,

то ти

си в Него.

Аз знам

Къде да те намеря.”.

_____________________   

               * Каквато птицата, такава и песента (древнолат. мъдрост, възприета от Изтока). 

** Атаала Аррани Шируани e писал на фарси (стихове) и на арабски (научни трактати), но със сигурност е персиец.

Учените персийци са писали и на двата езика (фарси и арабски), но са се гордеели, че пишат добре именно на арабски, като свещен език на Корана.

Живял е през ХV в.

Шемаха (Шамаха) – сега е град в Северен Азербайджан. Има съдба, която е близка до тази на град Нишапур, но много по-славна: сравняват го по слава и величие с Бухара. Основен град по Великия Път на коприната. Имал е преки връзки с Венеция. Бил е столица на страната по време на ширваншаховете (1700-  ). Разрушен първо от монголите през 1222 г., а после и от Надир-шах и други, но се е възстановявал. От 1820 г. се присъединява към Русия. За 1000 години преживява 10 страшни земетресения като след това от 1859 г. столицата се премества в Баку.

Именно тук се е родил и живял Аррани и тук намира негов ръкопис знаменитият изтоковед Т. А. Шумовски през 1936 г. в стара изоставена джамия (след гоненията на религиозните култове при Сталин).

Шемаха се намира в областта Арран. Това е историческата област Кавказка Албания. По-късно тази област става Северен Азербайджан, но исторически винаги е била част от Иран. През ХVІІІ в. става част от Ширванското (Шемахинско) ханство. Оттук е названието на поета Шируани – шируански, ширвански, шемахински (срв.:  А. С. Пушкин: шемаханска царица – „Приказка за златното петле”).

Стиховете на Атаала Аррани Шируани превежда на арабски лоцманът на Васко да Гама Ахмед Ибн Маджид (ок. 1421 – ок. 1500).

Теодор Адамович Шумовски (1913-2012) намира по времето на своето заточение в Шемаха този ръкопис на арабски език и го превежда на руски.

Прев. на бълг.: А. К.  

© Александра Куманова. Публикувано в  на: 08.10.2012.

Бр. III - 2012 (47)