Андрий Будугай. Езотериката на границите на химията, словото и съзнанието. Списание ПАЛИТРА, бр. III

На плъха съответства началото на спектъра – червеният цвят, – и началото на европейския хороскоп – знакът на Овена. Овенът е свързан с желязото, а Марс – с червения цвят. Марс е инициатор на новото. Овенът е огнен знак, който измежду частите на тялото съответства на главата. Главата е свързана с психическата енергия, използвана по време на мислене и спадаща се към стихията на огъня. Мимоходом ще споменем, че на всичките три огнени знака съответстват частите на тялото, през които преминава централната нервна система: Овен > глава – главен мозък; Лъв > гръб – гръбначен мозък; Стрелец > таз, седалище и бедра – долния край на гръбначния мозък. При животните под влияние на Стрелеца се намира още и опашката, в която завършва централната нервна система и която в известна степен представлява «освободител» или разпространител на енергията у животното. Така плъхът, огънят, радиацията, психическата енергия и червеният цвят се намират в определена взаимовръзка. Близки да тях са също кръвта, крилата, кръстът и Христос.

Кръвта, както вече беше споменато, в езотерично отношение представлява вместилище на астралната енергия и нефеш (животинската душа). Кръвта е посредник между менталното и физическото ниво (тяло). Тя е взаимообусловена с вътрешната среда на организма: кръвта активно влияе върху средата, а промените в средата на свой ред се отразяват върху състоянието на кръвта. По всяка видимост на това се основава метонимията [91] – преносът на значение от материално на психично ниво в думата «съкровен». Кръвта изразява онова, което е скрито вътре в организма и е сякаш негова същност. Тя не излиза (при нормално състояние на организма) навън, също както и съкровеното представлява онова, което е скрито от чуждите, не се излага на всеобщо обозрение, а се пази «вътре» в душата.

В духовния свят процесът на сътворяване се осъществява от съзнанието въз основа на онова, което то има вътре в себе си, което то притежава в абсолютното значение на тази дума. Завършек на творчеството е раждането – извеждането на сътворената от дадено съзнание същност от себе си. Творецът обезпечава съществуването на своето творение и, обучавайки го, постепенно го извежда до нивото на самостоятелен творец, на което той самият е пребивавал допреди това. След известно време творението, «създадено по образ и подобие на Бога», започва самото то да твори, а неговият творец се издига на следващото, по-високо еволюционно стъпало. Сега вече неговата рожба ще «доведе» своите творения до нивото на самодостатъчни творци, като по този начин ги въвежда в безпределната творяща Йерархия на Светлината. Като резултат се осъществява непрекъснат процес на сътворявания-раждания.

Ако условно обозначим първия творец с числото 1, неговото творение – с числото 2, творението на неговото творение – с числото 3 и така нататък, можем да нарисуваме следната схема. Творецът-1 е творение на демиурга-0 и същевременно творец за творението-творец-2, тоест представлява посредник между него и средата, в която се развива творецът-творение-2, а също така негов покровител. Творецът-2 на свой ред също е посредник между твореца-2 и творението-творец-3 и тъй нататък. Всеки творец става покровител на своето творение: едновременно и сякаш го прикрива (покрива, защитава), и представлява среда за неговата по-нататъшна дейност. Така, покровителят е и родствен отвътре, по кръв («плът от плътта») на своето творение, и го покрива отвън.

В езика също могат да се проследят подобни връзки. «Кръвта» е скрита вътре в организма. Рус. «кров» (покрив, подслон) покрива отгоре, отвън, и е свързан с рус. «крыть» (покривам) и «крыша» (покрив). Свързан е «кров» и с думата «крила»: крилата са онова, с което покриват пространството. Може да се построи своеобразна верига от кръвта към крилата: кръв – покровител – кров – покрив – покривам – крила. Като потвърждение на подобна взаимовръзка можем да приемем и факта, че за излизането на душата във фино тяло от физическото йогите могат или да спират движението на кръвта, забавяйки пулса, или да пренасищат кръвта с кислород. В първия случай организмът не получава достатъчно прана, във втория я получава в излишък. И едното и другото довеждат до отделяне на астросома от плътта. Съществуват определени магически практики, основани на овладяването на собствената кръв и нейния пулс, които позволяват да се изпращат волеви импулси на разстояние и да се въздейства на определени събития, насочвайки ги в желаното русло. можем образно да кажем, че кръвта представлява и своеобразна стартова площадка за излитането на финото тяло и до определен етап е негов носител.

Кръв на Бога и Йерархията на Светлите Сили е самата светлина. «Христос» е представител на тази Йерархия, «Словото в плът», планетарен Логос, около когото се намират всички природни Царства (минерално, растително, животинско), в това число и човечеството. Христос е нашият творец, с когото сме свързани с кръвна връзка.

Като цяло, всичко в този свят е много тясно взаимосвързано и произтича едно от друго, имайки при това общ източник, който е прието да се нарича Господ Бог. Тъмните сили начело с Денница (същият е и Дявол, Сатана, Луцифер, Шайтан, Баща на лъжата и т.н.) са успели да удържат голяма победа, като са постигнали хората в търсене на по-леки пътища да се «специализират» и да не възприемат този свят цялостно. Човечеството е престанало да усеща, да осъзнава, че представлява съставна част от света, в който живее, като се намира в много по-тясна връзка с този свят, отколкото му се струва.

Бердянск, 23.09.1997, вт. – Переяслав-Хмельницкий, 11.08.2006, пт.

1. Андреев Д.Л. Роза Мира. – М.: Мир Урани, 2008. – 606 с.

3. Блаватская Е.П. Ключ к теософии. – М.: Сфера, 1996. – 405 с.

4. Ганич Д.И., Олейник И.С. Русско-украинский и украинско-русский словарь. – К.: Фенiкс, 1995. – 560 с.

5. Ганшина К.А. Французско-русский словарь. – М.: Русский язык, 1982. – 912 с.

6. Дауэр В. Эзотерика для начинающих. – М.: REFL-book, 1994. – 189 с.

7. Дворецкий И.Х. Латинско-русский словарь. – М.: Рус. яз.-Медиа, 2003. – 846 c.

8. Здорик Т.Б. Камень, рождающий металл. – М.: Просвещение, 1984. – 191 с.

9. Кочергина В.А. Санскритско-русский словарь. – М.: Филология, 1996. – 944 с.

10. Крицман В.А., Станцо В.В. и др. Энциклопедический словарь юного химика. – М.: Педагогика, 1982. – 367 с.

11. Кузьмичев И.К. Лада. – М.: Молодая гвардия, 1990. – 302 с.

12. Мазова Е. Эзотерика царства минералов. – М.: Скрин, 1996. – 223 с.

13. Макаров К.А. Химия и здоровье. – М.: Просвещение, 1985. – 144 с.

14. Максин В.И. Химия, человек, природа. – К.: Радянська школа. – 71 с.

15. Мифологический словарь / Гл. редактор Е.М. Мелетинский. – М.: Сов. энциклопедия, 1990. – 672 с.

16. Лепинг Е.И., Страхова Н.П., Лейн К., Эккерт Р. Русско-немецкий словарь. – М.: Русский язык, 1976. – 847 с.

17. Лепинг Е.И., Страхова Н.П., Филичева Н.И., Цвиллинг М.Я., Черфас Р.А. Большой немецко-русский словарь. В 2 т.– М.: Сов. энциклопедия, 1969. – Т. 1 – 760 с.; Т. 2 – 680 с.

18. Повель Л., Бержье Ж. Утро магов. – К.: София, 1994. – 479 с.

19. Повезько М.П., Балла Н.И. Англо-украинский словарь. – К.: Радянська школа, 1974. – 664 с.

20. Потебня А.А. Слово и миф. – М.: Правда, 1989. – 623 с.

21. Рудникова Н.П. Солнечный путь. Арканы Таро. – М.: Беловодье, 1995. – 400 с.

22. Седельников В.П. Эта всесильная химия. – Донецк: Донбасс, 1979. – 142 с.

23. Словарь иностранных слов. – М.: Русский язык, 1988. – 622 с.

24. Стульгинский С.В. Космические легенды Востока. – Ростов-на-Дону: Орфей, 1992. – 315 с.

25. Флоренский П.А. Столп и утверждение Истины. – М.: Правда, 1990. – 839 с.

26. Флоренский П.А. У водоразделов мысли. – М.: Правда, 1990. – 447 с.

28. Черных П.Я. Историко-этимологический словарь современного русского языка: В 2т. – М.: Русский язык, 1994. – Т.1. – 622 с.

29. Черных П.Я. Историко-этимологический словарь современного русского языка: В 2т. – М.: Русский язык, 1994. – Т.2. – 560 с.

30. Шанский Н.М., Иванов В.В., Шанская Т.В. Краткий этимологический словарь русского языка. – М.: Просвещение, 1975. – 542 с.

31. Щерба Л.В., Матусевич М.И. Русско-французский словарь. – М.: Русский язык, 1983. – 840 с.

Бележки

[1] Главен принцип на езотеризма, чието авторство се приписва на легендарния посветен на Древен Египет Хермес Трисмегист и който гласи: «Каквото горе, това и долу, каквото отвътре, това и отвън».

[2] Целомъдрие – словообразувателна калка на гръцкото «sophrosyne» – «благоразумие, здрав смисъл, разсъдък».

[3] «Окултен» от лат occultus («скрит, таен»). Окултизмът включва в себе си цялата сфера от психологически, физиологически, космически, физически и духовни феномени. С други думи, окултизмът – това е система от науки за тайните на природата. Като синоним за нему често използват думата с гръцки произход «езотеризъм», което също означава «скрит, таен» (от гр. esotericos – «вътрешен, съкровен, скрит»).

Окултните знания в отминалите времена са били достояние единствено на посветените и са били предавани на онези, които са поемали по духовния път. Тези знания били скрити от масите, от обикновените хора поради основателната причина, че знанията са могли да бъдат използвани от егоистични съзнания за зли цели и превърнати в черна магия. Народът се е задоволявал само с екзотеричните знания, изразени в традициите, обредите, ритуалите без разяснаване на съкровената им същност. Но постепенно съзнанието на масите расте, и много от засекретените в древността знания сега стават достояние на мнозинството хора.

[4] Прозрението е свързано с процеса на съзерцание, със зрението, натрупването на светлина, също както с натрупването на светлина е свързано и съзряването (вж. също бел. №9). Да прозреш – значи да натрупаш в себе се необходимото за дадения проблем знание. Тогава изчезват съмненията и се появява точното знание-разбиране-виждане (рус. видеть=ведать) на проблем, отговорът (рус. ответ) става за позналия очевиден («очи»; т.е. «виден за очите, съзнанието»). Неслучайно в думата «светлина» има «-вет-», свързано с рус. «ведать» («зная»), а последното – с «вид-виждам-водя-вест» (ср. др.рус. «вежды» – «клепки; очи»). Незнание-невежество се асоциира с тъмнината, мрака, т.е. с поглъщането на светлина в себе си, характерно за всеки представител на лагера на тъмните сили, чието съществуване след грехопадението е основано на енергиен вампиризъм, тоест отнемане на светлина-енергия. Така, гръцката дума «Аид», служеща едновременно като име на господаря на ада и название на неговото царство, в буквален превод означава «невидимо». Такова название то има поради отсъствието в онзи свят на достатъчно за нормално виждане количество светлина.

И так, «невежа» – това е «оня, който е сляп по отношение на знанието». Рус. «вежды» и външно, и по смисъл много прилича на думата «звезда» – онова, което дава светлина, позволява виждането»: ср. Украинските думи «зірка» («звезда») и «зір» («зрение»), остарялото «зри» («виж»), «съзерцание». –Да прозреш в накакъв въпрос означава правилно да го изобразиш в себе си, в микрокосмоса една от съставните части на макрокосмоса, съответстваща на дадения въпрос. Тогава съзнанието-микрокосмос става своеобразно огледало (рус. «зеркало», др.рус. «зерцало») на макрокосмоса: рус. прозреть > зреть > созерцать > зерцало > зеркало.

[5] Изток < изтичам– «водя начало от».

[6] Светец – «този, който свети»: да си спомним думите на широко известната песен «Город золотой» («Златен град») от репертоара на групата «Аквариум» – «който е светъл, той е и свят!» Светецът – това е човек, посветил себе си на духовния път, ставащ, с придвижването си по този път посветен от все по-високо ниво. Светлината носи в себе си духовна сила, знания и энергия (энергоинформация) на Бога, представлявайки по същество Негова кръв. Немското widmen («посвещавам») е свързано с рус. «ведать-видеть» (ср. укр. «відати» – «ведать, знать») (вж. също бел. №4).

[7] Може да се каже, че тези значения са пряко свързани с работата на съзнанието и със светлината.

[8] Прощението е едновременно и акт на любов, и работа на съзнанието. «Простя» е свързано с «просто». Ние можем истински да простим само онова, което можем да разберем (да приемем в себе си), което сме преживяли сами (в този или в минали животи) и последиците от което занем отнапред [за сметка на нашия предидущ опит]. Прощението е снизхождение до извършващото в дадено време грях (или неотдавна извършилото, но все още не успяло да изстрада разкаяние) съзнание от съчувствие към него, знаейки каква отплата го чака за греха и без нашето въздействие.

Прощението не може да бъде изкуствено, а се осъществява само когато ние в действителност сме преминали именно през този грях. Просто-простя е свързано с правдата и прямотата (= «стоене на крака»). Да простим истински на някого можем само когато разберем (тоест за нас това стане просто) защо човекът е постъпил така, а не другояче, и какви ще бъдат следствията от постъпката му. Преминавайки през подобен грях и преживявайки страдания (събирайки реколтата, провеждайки жътва), а след това осъзнавайки и разкайвайки се за извъриения грях, душата станва духовно по-силна, а нейното съзнание се разширява.

Да простим на другия в духовен смисъл можем само когато изпитваме състрадание към грешащия в даден момент. Думата «състрадание» подразбира не отхвърляне на грешника, а съпреживяването му (но не и снизхождение към неговия грях) и уповаване в това, че Силите на Светлината ще помогнат на грешащия да преодолее този грях, посилно помагайки им в това. Състрадание – това е съчувствие, – дума, представляваща калка на гръцката дума «симпатия». Гръцките «сим» – «со», а «патос» – «чувство, болка» (ср. патология, патос). Да простиш на някого значи да прочувстваш другия, да го разбереш, да прозреш, да узнаеи истината за него. Да не простиш – значи да се обидиш. А думата «обида» произлиза от думата «вия». Да се «обидиш» – това знами да обидиш себе си, да се обвиеш в демонични енергии. Прощението (и на себе си, и на другите) носи в себе си духовно освобождение, изпълване със Светлина, с Божия благодат.

[9] Астралният план е наречен така поради свойството му да свети: лат. «astra» – «звезда, небесно светило». Астралният план е свят на желанията, страстите, чувствата. Астралът е посредник между материалния и менталния свят – между света на формите и света на мислите. Символ на астрала е Змията, която е едновременно символ и на греха, и на мъдростта. Грехът е желание да придобиеш за себе си славата Божия, егоцентризъм на отдалечилата се от Бога душа. Змията е символ на греха, когато се имат предвид егоистични желания. Подобни желания водят към извършване на постъпки, за които дадената душа, като резултат от действието на кармичния, причинно-следствен закон понася «наказание». В процеса на страдание душата прозрява: натрупва светлина, «съзрява»; укр. «зір» – «зрение», а укр. «зірка» – «звезда»; рус. «невежда» – «незнаещ, профан», а «вежды» – «клепачи, очи» (вж. също бел. №4). Прозрялата душа се разкайва и нейните желания престават да бъдат собственически. Сега вече Змията става символ на мъдростта, духовното знание и съответните му желания.

[10] Лунатици (=сомнамбули) – хора, тясно свързани с Луната и повече от другите подложени на нейното влияние за сметка на това, че, според езотеричното обяснение, в минали животи активно са практикували черна магия. Така, в испански езике думата lunatico има едновременно значенията «лунатик» и «маниак». Вероятно такава връзка може да се обясни с това, че магьосничеството е построено върху използването на «мръсния астрал», тоест страстите, непросветлените эгоистични желания на хората, съответстващи на животинското ниво на съзнание, а хората са преминали през животинския етап от своето развитие на Луната, когато на тази планета е кипял живот.

[11] Интересно е, че на украински «луна» означава «ехо», тоест онова, което подобно на огледало «повтаря»: огледало – изображение, ехо – звук. Английското loan, подобно на думата «луна», има значението «повтарям, заимствам», и сякаш съответства на украинското «луна» («ехо»).

В испанския език лексемата luna има едновременно значенията «луна, месец» и «огледало».

[12] Двете начала за Космоса са равностойни и нормалното състояние на съзнанието е андрогинното, при което мъжкото и женското начало са уравновесени, намират се в хармония. В процеса на жизнена дейност на преден план трябва да излиза ту едното, ту другото начало, в зависимост от решаваните от съзнанието на дадения етап задачи. Когато съзнанието получава нещо, по отношение на даващия тя се проявява като пасивно, женско начало. След като усвои полученото, съзнанието започва да го реализира в творчески акт и, като отделя сътвореното от себе си, става активно, мъжко начало. Всеки протичащ в Космоса процес има различна окраска на различни етапи. Самият процес на богопознание не е изключение.

[13] «Алотропия –способност на някои химични елементи да съществуват във вид на две или няколко прости вещества, различни по строежа и свойствата си... Шведският химик Й. Берцелиус предложил за това явление названието «алотропия»: гр. allos – «друг» + гр. trope (tropos) – «свойство; завой». Например, въглеродът съществува във вид на въглен, графит и диамант» [10, С. 17].

[14] «Луцифер» от латински буквално означава «светоносец»: лат. lux (lucis) – «светлина» + лат. ferre – «нося» [24, С. 293]. «Фосфор» (или ещё Эосфор) от гръцки буквално «светоносещ»: греч. phos – «светлина» + греч. phoros – «носещ» [25, С. 550].

[15] Думата «човек» (рус. «человек») предава идеята за превъплъщението на безсмъртната по своята природа същност (в окултен смисъл), микрокосмоса-съзнания, в който се отразява макрокосмосът (тялото на Духовната Йерархия начело с Върховния Творец). Човекът е частица от духа (монада), в която е отразен целият Абсолют. Другояче казано, човекът, «създаден по образ и подобие Божие», е все още неразвил се Бог-творец, въплъщаващ се, за да разкрие своята потенция (лат. potentia – «мощ, сила; могъщество, власт...») [23, С. 484], призван да бъде сътворец на Господ Бог и Неговата Духовна Йерархия (Силите на Светлината).

[16] Без памет е невъзможно каквото и да било мислене, но понякога може да му пречи и «излишъкът» от памет.

[17] За окултизма това е аксиома.

[18] Фосфолипиди – сложни органични съединения на фосфора и липидите (мазнините) [гр. «липос» – «мазнина»], в голямо количество намиращи се в нервните тъкани.

[19] Всяка информация носи в себе си енергия, а всяка енергия – информация. И едното, и другото са сгъстъци дух, живи същества (същности), тъй като всичко във Вселената е живо! Дори самото название «Вселена» не е нищо друго, освен променената дума «вселен», тоест «населен с живи същества, одушевен». Косвено за това свидетелства и латинското название на Вселената «Универсум», където «уни-» означава «единен, цял», а «версум» е свързано с латинските «веритас» («истина»), «версия», «вербум» («глагол; действие»), «вита» («живот»), българските «време», «вяра» и така нататък: нима може единният организъм-вселена да бъде жив, ако не са живи неговите части-органи?! [Вж. също бел. №61].

[20] Човекът има сложен строеж и се състои от няколко тела с различна плътност: физическо, астрално (тяло на желанията), ментално (тяло на мислите), будхично (тяло на духовната любов) и други тела, чиято природа е невъзможно да бъде проумяна, намирайки се на човешкото ниво на съзнание. По време на сън астралното по-фините тела излизат от физическото, като продължават да са свързани с последното посредством тънка астрална нишка. По време на смъртта се осъществява процес на излизане, аналогичен на този в състояние на сън, само че нишката се скъсва и физическото тяло престава да бъде одушевено, превръща се в труп. Другояче казано, човек по време на смъртта се освобождава от «дрехата» на своята душа.

[21] Само че качествата на тези енергии се различават.

[22] Митохондрии (гр. mitos – «нишка» + гр. chondros – «зрънце, прашинка») – органели на клетката, нейни своеобразни энергийни станции, в които енергията на запасните вещества се превръща в други видове химическа энергия. Последната се използва от клетката за осъществяване на жизнените процеси.

[23] Подчертаванията са на автора на статията.

[24] Лемурийски < лат. lemures – «души на умрелите».

[25] Може би е случайно, а может и да не е това, че при такива лексеми, като «идея», лат. Deo («Бог», тоест изначалната идея, първичната мисъл, залегнала в основата на целия проявен свят) и «деяние» (по същество, проявление на идеята-мисъл) има обща група букви, към които в определена степен може да се закрепи и общ смисъл.

[26] Светлината по своята природа е антигравитационна. Думата «гравитация» буквално значи «тежест». Светлината позволява да се преодолява силата на тежестта, да се левитира. Неслучайно в английския език light означава едновременно и «светлина», и «лек»; нем. Licht – «светлина», а свързаната с нея leicht – «лек». Както твърдят някои изследователи, чрез очите(=зрението) организмът получава и предава около 90% от енергоинформацията.

«Очите приемат светлина не само за себе си, но и за цялото тяло, също както това правят белите дробове с кислорода. Светлината е сила!» [27, С. 255]. Неслучайно по време на война е имало много проблеми с хората, чиито очи са били увредени. Известно време те не са могли да се придвижват самостоятелно, докато тялото не преминавали към друг начин на енергообмен. «Ако бъде изведнъж лишен от светлина, човек толкова бързо губи сили, че скоро след това не е в състояние да се изправи... Един от най-големите проблеми на войната е била помощта за ослепелите войници поради пълната им безпомощност: при постигналата ги внезапна слепота те дълго време не могли да стоят на краката си. Но благодарение на Бога нашето тяло е толкова гъвкаво, че кожата на слепия постепенно поемала върху селе си цялата работа по снабдяване на тялото със светлина» [27, С. 255].

«В много йогически практики съществува упражнение, което се състои в опита на човек да използва слънчевата светлина като източник на храна за физическото тяло. Това упражнение се осъществява при наличието на жива светлина и представлява ритмично завъртане на главата от една страна на друга. Но така правят йогите. Всички останали, незапознати с йогийската техника, могат да се хранят със слънчева енергия непроизволно. За това им е достатъчно да се научат да мислят свободно, като избавят своя ментален план от консерватизма и шлаките на всекидневните дребнави мисли. Всеки човек, разблокирал своето съзнание, получава възможността да се храни с най-чист слънчев етер. Мнозина са забелязвали, че в процеса на увлеченост от работата са губели сметка за времето, забравяли са за праната и за всичко на света. В тези чудни моменти настъпвало разкрепостяване на чувствата и мислите, отварял се канал към източника на вечно вдъхновение, към слънчевия извор на живота» [12, С. 34].

[27] Нем. Rad («колело») може да се свърже с числото «0», символизиращо началото на броенето, и с лат. radix в значението «начало, произход». Числото «0» – това е начало, съединено с края; Змия, захапала опашката си, Абсолют; «-¥« и «+¥«; онова, от което е произлязло всичко. Числото «0», на свой ред, можем да свържем с буквата «О». Ако «о» стои в началото на думата, то изразява или обхват на нещо в пространството, или обхват във времето: обхват, рус. омывание, околност, одухотворяване, ознаменуване и т. д.

[28] Образно казано, излъчващ светлина, енергия, лъчи, душевна топлина.

[29] Изглежда, че тези значения сочат действия, водещи към плодове, които дават радост.

[30] Състояние на наситеност със светлина, духовна енергиея.

[31] Ср. украинските названия на дъгата – «веселка» и «райдуга» – «дъга на рая».

[32] Лат. lux («светлина, блясък, зрение») е свързано с англ. look [luk] («поглед; гледам»). Английското looks – «красота, миловидност» [19]. «Красота» е свързана също със светлината, а «миловидность» е онова, което «изглежда добре, има красив вид», красиво е за възприятието.

[33] Интересно е, че в украинския език «светлина» е «світло», а «разсъмване» на украински е «світанок» (може да се тълкува като «свит»). В основата на тези понятия вероятно лежи украинското «витись» («вия се»). Нека си припомним, че продължително време физиците са водили спор за природата на светлината: вълнова или корпускулярна (във вид на частици) структура притежана тя, докато не проумели, че и едната, и другата гледна точка са истинни. Спиралата отстрани в двумерно пространство изглежда като синусоида, «вълниста» линия.

[34] Лъкът се изработва чрез огъване на пръти и има извита форма.

[35] «Правда» и в семантично, и в этимологично отношение е свързана с думите-понятия «прям», «прав», «управлявам» (водя по «десния», т.е. правия (рус «правый»), а не по «левия» път), «право» (първоначально принадлежащо на оня, който следва правия път), «правило», «поправяне» и т.н.

Интересно е, че подобна взаимовръзка се проследява в известна степен и в някои други езици. Например лат. rectus («прав») и лат. rector («управник»); франц. droit – едновременно и «право, прав» и «прям»; англ. right – «право, прав»; нем. Recht – «право» и нем. recht – «прав; лек, летя», тоест «правият» е изпълнен с правда, а следователно и със светлина [вж. бел. №32], антигравитационен...

[36] Към подобна семантика сочи и перифраза като «Баща на погибелта», както са наричали Сатаната светите Отци на християнската църква. Лексемата «погибель» («погибел») е от един корен с думите «сгибать» («сгъвам») и «губить» («погубвам»). Сатана у някои народи (например у караимите) има още едно име, което буквално означава «Баща на Лъжата».

Интересно е, че лексемата «ложь» («лъжа»), която по всяка видимост е съкоренна на думата «лукавый» («лукав»), в украински език има съответствието «брехня-брехати», което вероятно е етимологично свързано с такива немски лексеми като brеchen («чупя, разчупвам; разбивам; нарушавам (договор, мълчание и т.н.); пречупвам (светлинни лъчи)…»), Brеchen («чупене, повреда; нарушение»), Bruch («повреда; разрушаване; пукнатина, разлом, място на счупване; тех. разрушаване; мед. счупване, пукнатина (на черепа); лом, отломки, трошене (напр. на стъкло)»), Bruchteil («частица, дял»), Brоcken («парче; отломък; откъслеци (напр. от разговор)») и Brei («каша» – по същество, резултат от дробене).

Да си припомним по този повод отдавна известния принцип на тъмните «Разделяй и владей», а също лексемата «шизофрения», която буквално означава «разделяне на съзнанието», тоест изгубване на неговата цялостност, целомъдрие [вж. бел. №2].

[37] «Получать» («Получавам») е родствено на лит. laukti («чакам»). Древно-пруското laukit («търся») очевидно може да се свърже и със зрението и светлината. Гр. leusso – «оглеждам». Първичното значение на думата «получать» е «очаквам; изчаквам, изгледам» [16].

[38] Др.рус. «лучаи» – «съдба, случай». За да получиш нещо хубаво от съдбата, трябва подобно на ловец да дочакаш подходящата ситуация, сякаш да «подобриш (рус. улучшить) момента» и да се възползваш от него.

[39] Неосъзната – значи непозната от даденото съзнание, възприемащо всичко ставащо не като резултат от предходни действия, а като нещо хаотично, произволно, «случайно». Такова съзнание не изгражда своята съдба и себе си заедно с нея, а приема щастието (рус. счастье) именно като «лотария» и се опитва да «хване бика за рогата», вместо да върви планомерно към набелязаната цел, като влага за нейното достигане необходимото количество труд и време. Всички наши действия ни правят съпричастни към техните резултати. Чрез тях ние се причастяваме [получаваме в част, дял; укр. «доля» е едновременно и «част», и «съдба»], ставаме самоосъзнаваща част от Абсолюта, съединяваме се с друга Негова част (с «не нас»), ставаме щастливи (рус. счастливыми – притежатели на всички части и в това число на себе си).

[40] «Водят» Липиките (друго тахно название е Пазители на карма) – йерарси с демоничен характер, безпристрастно отговарящи за осъществяването на «законите на равновесието», причинно-следствените закони. По думите на Даниил Андреев, «това са същества с висок интелект, но със студена като лед сфера на чувствата. Еднакво са им чужди ненавистта и любовта, злобата и състраданието. Те са поели грижата за механизма на кармата, като попълват загубата на своите жизнени сили с еманациите от душевните мъки на хората, които след живота в Енроф са принудени да се спуснат в Скривнус, Ладреф и Мород – горните слоеве на чистилищата. Размерите на тези същества са огромни; те са полупрозрачни и сиви, като мътно стъкло, телата им са правоъгълни, а муцуните, колкото и да е странно, показват известно сходство с муцуните на кучетата-пазачи: щръкнали уши и бдително наблюдаващи очи. Със силите на Светлината те влизат в борба само когато тези сили предприемат труд по смекчаването на законите на кармата и преобразуване на чистилищата» [1, С. 167].

[41] Думата «чин» е свързана с понятията «начало» (ср. рус. начинать – започвам, причина, почин) и «ред». Ст.сл. «чинъ» – «ред; време (за нещо)». Ст.сл. «восчинати» – «преразглеждам решение, премислям по друг начин, пререшавам», тоест на фино ниво да се завърнеш към началото и да тръгнеш по друг път. Рус. «чинить» – первоначално «следя за реда», по-късно – «правя нещо, поправям». Укр. «вчинок» – «постъпка». «Чин» в значението «звание, ранг, сан, длъжност». Рус. «начинка» («плънка») – това, от което нещо се състои. «Подчинение» – въвеждане на някого в своя «чин», ред. «Съчинение» – взаимно подреждане на «чиновете»-съставящи.

[42] Извършвам – това е като «издигам се на върха на правеното». Да вършиш нещо значи да «правиш, произвеждаш». Съвършен – това е «равен на върха» или, иначе казано, «намиращ се на нивото на върха», «стоящ на него». Може още да се каже, че в определена степен «съвършеният» е «съзрял», натрупал светлина, позволяваща му, благодарение на своята антигравитационност, да се издигне до «върха» и да види даденото от «върха».

[43] Образно казано, увеличаване на светлината, лъчистостта.

[44] Сякаш по-лъчисто, по-светло, по-блестящо.

[45] Ср. с «радост», рус. «радуга» («дъга») и т. н., за които беше казано по-горе: да си спомним казаното за англ. looks в бел. №32].

[46] Онова, с което мажат, за да разкрасят.

[47] Приготвянето на крема, както изглежда, по-рано е ставало с използване на огън.

[48] Буквосъчетанието «кр» присъства и в думите «красный» и «крепкий», изгрежда, в някаква степен «създавайки крепост». «Кр» присъства и в някои други думи, изразяващи здравина (рус. крепость): «кремък» (символ на здравината - крепост), «крепя», рус «хранить» (пазя; к-х се редуват; за запазване на формата е нужна сила), «съкрушавам», «крах», рус. «крошить» (троша), нем. kraft («сила»), рус. крик (вик; като средство за нападение и защита: ср. немските лексеми Krieg – «война» и kríegen – «получавам; хващам, улавям (някого)»), «криза» (сякаш «загуба на сила, отслабеност»).

[49] Лексемата «крес» изглежда е свързана с думите «хръс» и «красный» (червен) – цвета, спадащ към топлите цветове.

[50] Думата «знамение» и етимологично, и семантично е тясно свързана с думата «значение»: знамение – значение – знание – съзнание. За всяко ниво на съзнание са значими различни неща. По това, на какво обръща внимание съзнанието, може да се съди за неговото ниво на развитие и насоченост. Знамението не е нищо друго, освен «знак на Небето», подсказка за нещо съществено, «предзнаменование за предназначеното».

[51] Свастиката е кръст с краища, огънати в противоположно на посоката на въртене направление. Свастиките са две: едната – с въртене по часовниковата стрелка, другата – с въртене срещу часовниковата стрелка. Двете въртящи се в противоположни страни свастики предават идеята за Абсолюта, эволюцията и инволюцията. Семантично те могат да бъдат до известна степен приравнени към знака ин-ян и към звездата на Давид.

[52] Украинското «сварити» – «ругая, карам се» (6, С. 489), а «Сварог» е езическият бог на гръма при славяните – онзи, който според техните представи се «гневи» на хората.

[53] Интересни са взаимовръзките между кръста, Христос и «словото в плът» (което е Христос) при нас и между свастиката и свещеното слово при индусите.

[54] Да си спомним за взаимовръзката кръст-щастие.

[55] Авторът е срещал версията, че душата се движи кръстообразно по лента на Мьобиус. По всяка вероятност именно поради това понятията «кръст» и «движение» във френския език са толкова близки. Сходна с тях е и думата «реставрация», която означава процес на съживяване, вдъхване на нов живот: «ре-» – действие на повторение + гръцкото «ставрос» – «кръст». С други думи реставрация буквално значи «възкресяване» или «възстановяване на кръста».

[56] Психическата енергия, използвана в процеса на мислене, спада към стихията на огъня. Възниква още една взаимовръзка на понятието кръста със ст.сл. «крьсъ» («огън»), лат. «cremo, cremare» («изгарям») и, вероятно, с рус. «костёр» (огън).

[57] В известна степен взаимовръзката между «считать», «думать», «полагать» и «верить» може да се установи и в славянските езици. Има цяла група думи с основа «чёт»: «нечётный / чётный», «чёткий», «учёт», «считать-читать» (номерологично буквите и цифрите са тясно взаимосвързани), «почёт», «считам» в значението «смятам», «чест-честен». Думата «число» е тясно свързана със «считам» и «чета». Да прочетеш нещо – това в обределен смисъл означава да преброиш, да сметнеш... Така нашият език свързва процеса на мислене със смятането. Подобни взаимовръзки може да се видят и в други езици. Например в немския език Zаhl е «число», zählen – «смятам», а erzählen – «разказвам» (буквально «пресмятам», украинското «перераховувати»).

Вярата (убежденията на даден човек) е резултат от неговата мисловна дейност, неговия жизнен опит (получен като резултат от беди - убеждение). Всичко ново, с което се сблъсква човек, но още не е пресял през своето съзнание и не е проверил на практика, не може да се смята за вяра на дадения човек. Новата информация може да бъде приета на доверие [доверието предшества вярата също както доказателството – разказа]. Човек трябва сам да определя истинността на казаното, като изхожда от фактите на живота. Показва дали казаното е правилно или не самият Живот-Истина. Неслучайно и Животът, и Истината са толкова тясно свързани с глагола «быть» («съм») в различните му форми. Рус. «вера» («вяра») е от един корен с лат. veritas («истина, правда, действительност») [7, С. 686], нем. Wahrheit («истина») [25, С. 15-22], а също с нем. Wort («слово») (неслучайно в Библията е казано, что «в началото беше Словото...»!).

[58] За да бъде сътворено нещо, трябва да има от какво да бъде създадено, тоест «Слово» в значението «дух-материя». Словото е и идея за онова, което творецът иска да създаде, мисълформа на творението: идея-деяние (ср. лат. Deo – «Бог»; осъществяваване; суть (същност) – «това, което есть», форма на глагола «быть» («съм») 3 л. мн.ч.) – действие-действительност. Неслучайно са толкова много на брой думите, обозначаващи словото и като мисъл, и като вещ – резултат от действието (проявление на мисълта). Това е и лат. vox («глас, слово»), с което е свързана ст.сл. дума «вещ» (от една страна «глас, звук, слово», а от друга – «предмет, вещ»). «Вещать» («вещая») първоначално е означавало «изговорям онова, което ще стане, ще се осъществи» («ще се овеществи», ще стане веществено). Заимстването от готского «горазд», «угораздить» – от «гораздить» («правя, строя, измислям, съумявам» – слово, преминало в действие).

Фр. motif – «1) мотив, подбуждаща причина, повод; 2) муз. тема, мотив; основна мелодия; 3) тема, сюжет (на произведение на изкуството)» [с други думи, мотивът – това е «словото» в окултен смисъл, лежащо в основата на своето проявление, първопричината]; фр. moteur – «1. двигателен, движещ; 2. m. 1) движеща сила, източник на енергии; 2) двигател, мотор; силова установка; 3) движеща сила, подбуждаща причина» [4; 30].

Укр. «річ» – «вещ» и рус. «речь» (език): тоест, «річ» – това е уплътняване на езика. С «речь» са свързани и думите, отнасящи се не само към пространството, но и към времето, а също към съдбата – резултат от «словото-първопричина» и породеното от него действие: речь ¬ ректи («говоря») ¬ рок; урок (първоначално «нанесение порчи» – «урочасване»); порок; срок. Подобна взаимовръзка се проследява и в някои други езици. Ето например какво пише Павел Александрович Флоренски за подобен пример в латинския: лат. «Fatum – Съдба, Рок, – произлиза от fa-to-r или в по-обичайна форма, for, fatus sum, fari, т.е. от корена fa (санскр. bha), означаващ «говоря». Fatum – ... нещо изречено» [26, С. 532].

[59] Ср.: четири – рус. чёт (чифт), почит / почитание; вж. бел. №57 за «чёт».

[60] Стихиали – духове на стихиите. Стихиите представляват 4-те първични елемента на материалния свят: земя – твърдо състояние на материята (гноми), вода – течно (ундини), въздух – газообразно (силфи), огън, светлина, прана, електричество – плазмено състояние на материята (саламандри) съответно. Стихиалите (ср. гр. stichos – «ред, порядък), по такъв начин, са строго подредени според техните вибрации. Ср. с гр. дума «Космос», едно от значенията на която е «ред».

[61] Всичко, което сме свикнали да подразбираме под думата «що», е живо и притежава душа, също както всичко в Космоса съдържа в себе си дух – частица от Вселенския Дух. «Що» и «кой» са относителни понятия и в някаква степен между тях може да се постави знак на равенство, ако говорим за наличието на живот в «неодушевени» предмети. Друг въпрос е, че под думата «що» присъства живот, който много по-слабо и по-бавно проявява себе си, отколкото животът, обозначаван с думата. Да си спомним също и отбелязаното в бележка №20.

[62] Нека си припомним връзката между кръста и числото «4», а също накои значения в приведената група френски думи, свързани с кръста. Интересно е, че във френското название на числото «4» quatre [katr] присъстват същите звуци, както в санскр. krta, само че в друг ред. Ако отчетем, че к-ч се редуват, то същите съгласни присъстват и в славянското название на числото «4».

[63] Интересна е връзката на значението с удвояването krt. Изглежда, с тази лексема са свързани и санскритските думи kirtana («споменаване; повторение; изброяване») и «киртан» («ритуално колективно пеене в индуизма, помагащо да се влезе в групов транс»), което още веднъж потвърждава, че при различни народи се наблюдава семантична връзка между понятията «пея» и «очаровам».

[64] Достигнал пълнота, цялостност на знанието.

[65] Да си спомним едно от значенията на свързаната с «кръста-свастика» санскр. дума svar – «свещено слово».

[66] На понятието «посредник» по-нататък ще се спрем специално.

[67] Гръцките «хем» («кръв») + «глобус» («кълбо»).

[68] Кръвта е сгъстен огън. Астралът е планът на желанията, страстите, емоциите и чувствата. Между тях съществува не само езотерична, но и езикова връзка. Александър Потебня твърди, че «желание» е сродна със «жиля», «жалея» и «горя», а укр. «бажання» («желание») е свързано с укр. «багаття» («огън») [20, С. 291] и т. д.

[69] Вероятно кръвта и хлорофилът чогат по някакъв начин едновременно да бъдат свързани със символа на живота – кръста. Съществуват 4 основни кръвни групи при хората и 4 вида хлорофил в растителния свят.

[70] Лат. pigmentum – «багрило, боя».

[71] Поради грехопадението хората и приелите върху себе си кармичния удар от грехопадението животни практически напълно са изгубили способността си да усвояват самостоятелно лъчистатата енергия.

[72] Затова в млякото има много захар – лактоза.

[73] Неслучайно лексемата «черта» е свързана с понятието «чёрт» (от рус. - «дявол»); аналогична връзка има и между лексемите «терра («земя») – термин – терминатор», «грань-ограничение», «межа-между» – укр. «обмеження» («ограничение»): знанието на правилната мяра позволява преминаването през измерения от различен характер.

[74] Което е и същината на страстта.

[75] В големия кръг на кръвообръшението желязото е свързано с кислорода в артериите, а с въглеродния диоксид – във вените. В малкия кръг е обратното.

[76] Ср. фр. fer – «желязо»

[77] Според индуистските времеви цикли – «Черната епоха».

[78] Черният цвят, освен това, има определена връзка с желязото не само в санскрита, а и в нашия език. Черни метали е техническото наименование на желязото и неговите сплави (стомана, чугун, феросплави). Към черните метали спадат също манганът и хромът, които се прилагат най-вече в сплави с желязото.

[79] Именно по-силната връзка на жената с финия план е позволила върху нея, женското начало (Ева), да повлияе Змията, а вече чрез нея да разпростре своето въздействие и върху мъжкото начало, изразено в Библиат под името Адам. Но именно онзи, който е влязъл в греха, притежава силите и получава чрез страдания (когато събере жътвата-страда) знанията как да излезе от него.

Сега човечеството се намира на преломен етап на прехода към активно сътворчество на Силите на Светлината. Настъпва епохата на Водолея, на Майката на Света = Св. Дух, когато женското начало престава да бъде потиснато. Неслучайно мястото на жената в обществото е нагледен показател за неговото духовно развитие. Народите, в които жената е заемала (или заема) положението на робиня, са спирали своето културно и духовно развитие и са започвали да деградират. Не е нормално и такова «равноправие» на жената и мъжа, при което жената се уподобява на мъжа, като става «мъжкарана» и изгубва женската си същност. Това е вторият полюс на дисхармонията на отношенията между двете космически начала, който затваря за човечеството канала за връзка с Творческите Йерархии.

[80] Идея – деяние – действителност.

[81] Думата «въображение» е свързана с думата «образ». «Образ» води началото си от «разя» (оттам и «сражение», «подражание» и др.). В древността «образът» – изображение на животно или враг – е бил използван при магични актове. Например, преди лов шаманът, рисувайки изображение на животното, го приемал като еквивалент (лат. aequus – «равный» + лат. valens (valentis) – «имащ сила, значение, цена» [23, С. 584]) на самото животно. Племето събирало своята психическа энергия и чрез шамана, посредством «образа», нанасяло енергиен удар на животното, което след известно време срещали ловците, излизайки на лов. Животното, чиято воля била парализирана по време на магичния акт, ставало чесна плячка за ловците.

Върху работа с образи е изградена не само магията (ср. фр. imagination – «въображение», фр. image – «изображение, рисунка» и фр. mage – «магия»), но и всички видове изкуство. А именно изкуството ни помага да разкрием своята потенция (да си спомним, че човекът е създаден «по образ и подобие»), да влезем в космическото «семейство»-братство, да попълним редиците на сътворците на Силите на Светлината, като станем пълноценни представители на Духовната Йерархия. Образите ни позволяват да се учим да съобразяваме, да развиваме съзнанието си, без което е невъзможно никакво духовно израстване.

[82] Благодарение на електромагнитната индукция (лат. inductio – «възбуждане»).

[83] Желязото в кръвта и без това притежава магнитни свойства.

[84] Отново връзка на желязото с червения и рижия цвят.

[85] Материята и материалният свят са свързани с думата и понятието «матерь» («майка»). Звукът «р» присъства в следните думи: рус. матерь, матрица, материализация, раждане, род, реч (която е езотерично свързана с раждането на новото).

[86] Рева, режа, рязък, ругая, рус. рубить (сека), рус. крушить [вж. бележка 48], твърд, требовать, трощить, теребить, упорит, рвать, реветь, ридая... «Ридая е усилена форма на същия корен, от който е и ст.сл. «ръдети», червенея (и тъгувам?), а поради това се сближава с огъня и светлината» [20, С. 297].

[87] Първоначално, както изглежда – не «оня, който стои на своето», а «оня, който не е прав»: префиксът «у-» в староруския е имал значението на днешния префикс «не-».

[88] Чете се «руж» и прилича на на «риж».

[89] Вероятно, поради това в немския език си приличат лексемите Rat («съвет») и Ratte («плъх»).

[90] Егоцентричността води до догматизъм, стремейки се да подчини на себе си частиците дух, временно пребиваващи в определени форми за придобиване на определен опит. Догматизмът се стреми да ликвидира пластичността на формите, да превърне тези форми в затворнически килии за пребиваващите в тях частици дух, а, следователно, да поробят духа.

[91] Метонимия (греч. metonymia – «переименование» [22, С. 315]) – вид тропа, в която явлението или предметът се обозначава с помощта на други думи и понятия. При това се запазват сближаващите тези явления и предмети признаци или връзки. Така, когато Владимир Маяковски говори за «стоманен оратор, дремещ в кобура», читателят лесно отгатва в този метонимичен образ изображението на револвера.


© Андрий Будугай. Публикувано в на: 08.10.2012.	Бр. III - 2012 (47)