АНАЛИЗИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ
|
|
АНАЛИЗИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ |
|
|
Светла Теодорова ВАНГА – НЕ МИНАЛО, А БЪДЕЩЕ
Ванга е давала упование на много хора в трудни за тях моменти, успешно е лекувала други, притежавала е природна интелигентност, такт и деликатност, а в същото време гражданското й чувство я е подтиквало да бъде пряма и строга до грубост дори към хора, дерайлирали от моралната норма. Но винаги е била справедлива. Тези, които добре са я познавали, са бивали впечатлени от човешката й всеотдайност, от чувството за отговорност, от загрижеността й не само за близките, но и за бъдещето на народа ни, за съдбата на хората на планетата. Ванга не се е уморявала да напътства хората да се обичат, да не си завиждат, да не отмъщават – все съвети, чийто смисъл е да се събуди стремеж към духовно усъвършенстване.
Ванга Ванга е правила добро на хората, а тя самата е била жестоко ощетена. Всеки от нас би могъл да си представи колко мъчителен би бил животът му, ако зрението му бъде отнето. Да не можеш да се радваш на светлината и на щедрата палитра от цветове в природата – само това е достатъчно, за да признаем, че животът на лишените от зрение е своеобразен делничен героизъм. Но не е само това при Ванга. Изтърпяла е в детството и в младите си години тежки лишения поради бедността на семейството. А тормозът, който е трябвало да преживее във връзка с преследването на паранормалните способности от страна на политическия режим през 50-те и 60-те години? Много може да се говори за Ванга – Вангелия Пандева Гущерова (31.I.1911 – 11.VIII.1996) като личност. Но не този въпрос е предмет на статията. Тук бих искала да споделя виждането се за Ванга като ясновидец в контекста на отношението, което мисля че съвременният интелигентен човек би трябвало да има към паранормалните явления. И в контекста на знаниевия потенциал, който паранормалните явления съдържат, за бъдещото развитие на науката (ако разбира се бъдат изследвани). Книгите, в които са документирани случаи на верни познавания и предсказания от страна на Ванга, бяха наречени “томчета с градски легенди” от човек с научна титла, без този човек да е проявил минималната задължителна за един учен добросъвестност да анализира написаното и да се запознае с изследванията, които са проведени с ясновидката. Имаме всичкото основание да приемем, че ясновидството на Ванга е факт, а не халюцинация на хора психически неуравновесени, нито пък дело на комерсиализирани разказвачи на легенди. Защо? Най-напред да спрем вниманието си върху самата известност на Ванга. При нея са били не десетки и стотици, не хиляди, а стотици хиляди хора. На някои действително не е познавала. Но те са малък процент и това има своето обяснение. Преобладаващото мнозинство са били буквално стъписвани от верните неща и подробностите, които Ванга им е казвала за техния живот, за живота на близките им, за починалите им роднини, от това, че ги е изпращала при точния лекар и т.н. Добре, нека приемем, че всички, които са отивали при Ванга са били хора внушаеми, със слаба психика, лековерни. В такъв случай може да се обясни защо те са боготворили Ванга за нейните мъдри съвети. Но тези хора не биха могли да си измислят това, което тя им е познавала. Ако имаме здрава логика, не може да не съобразим, че ако Ванга в преобладаващия брой случаи не е познавала, то тя щеше да бъде наричана “шарлатанката от Петрич”. А тя дотолкова беше респектирала хората с нравствения си ореол и с ясновидската си дарба, че я наричаха “светица”. Не съм била при Ванга, но се познавах с д-р Георги Лозанов. През пролетта на 1966 г., като завършваща студентка, изразих желание да бъда включена в екипа, който работи с Ванга. Д-р Лозанов отклони ентусиазма ми, тъй като имаше нужда от специалисти с трудов стаж. Доста поговорихме. Той ми показа и сватбената снимка на Ванга, подарена му от нея в знак на доверие. Беше сдържан, критичен. Не правеше прибързани изводи, не скри обаче категорично положителните резултати от проучванията си. През октомври 1967 г. в София (с филиал в Петрич) беше основан Институт по сугестология под негово ръководство. От Централния комитет на БКП е било разрешено в института да функционира и Лаборатория по парапсихология, за да може Ванга да бъде надлежно изследвана. От 1965 г. до началото на 70-те години д-р Лозанов, подкрепян от известните психиатри проф. Емануил Шаранков и проф. Никола Шипковенски, интензивно е изследвал Ванга. Правени са стотици записи, провеждани са стриктни анкетни проучвания по напълно научен метод. Архивът на д-р Лозанов е бил огромен. След назначаването на друг директор през 1984 г. му е било отказано да получи архива си. Ако този архив не съдържаше доказателства за ясновидството на Ванга, щяха да му го подхвърлят със снизхождение и присмех, да си го вземе. Ако е било ясно, че Ванга няма феноменални способности, то “отгоре” щяха да настояват тези данни да се представят пред обществеността и въз основа на тях да се разобличи Ванга веднъж завинаги. Архивът е бил укрит, за да се избегне официално признаване, че ясновидство съществува. Паранормалните явления се отричаха от марксистката идеология. През 1968 г., в Москва, на Първата годишна конференция по парапсихология са присъствали и американските журналистки Шейла Острандер и Лин Шрьодер. Те са разговаряли с д-р Лозанов. Тогава той е съобщил за наблюдавана познаваемост около 80% (Ostrander and Schroeder 1977: 288). Това са били най-силните години за Ванга. Това, че стотици хиляди хора са се удивлявали на Вангиното ясновидство, все пак няма толкова голяма тежест, колкото свидетелствата на някои от най-видните представители на интелектуалния елит не само в България. Нормално ли е да приемем, че проф. Тончо Жечев, проф. Чавдар Драгойчев, проф. Димитър Шойлев, проф. Георги Едрев, проф. Любомир Костов, проф. Стою Стоев, д-р Евгени Тасовски, Нешка Робева, Евтим Евтимов, Димитър Шумналиев и т.н. са хора психически неуравновесени, които обявяват бръщолевенията на една врачка за ясновидство от висока класа! А внучката на известния академик Владимир Михайлович Бехтерев, основоположник на рефлексологията и патопсихологията в Русия, акад. Наталия Бехтерева, неврофизиолог, която в своя книга изказва удивлението си от Ванга, и тя ли е непоправимо заблудена? Дълъг разговор е имала Бехтерева с Ванга. Няма тук да преразказвам удивително точните отгатвания на Ванга за нейни най-близки роднини. Те са описани в книгата на Наталия Петровна. Ще цитирам само заключителните й думи: “За мене беше важно лично да се убедя, че такъв род феномени – виждане на събития от миналото, събития в настоящето, териториално отдалечено отвъд пределите на възможностите на сензорната сфера, и още повече на бъдещи събития – съществува. Аз не мога да не вярвам на това, което сама чух и видях. Ученият няма право да отхвърля факти (ако наистина е учен!) само защото те не се вписват в догмата или мирогледа” (Бехтерева 2010: 219-220). Интересно е и нещо, което в България не се коментира. Поне аз го научих от книгата на Бехтерева. В БАН са имали становище относно ясновидството на Ванга. Ето какво съобщава руската неврофизиоложка: “По данни на Българската АН, броят на вече сбъдналите се ясновидения за настоящето и пророчества за бъдещето достига при Ванга 80%” (Бехтерева 2010: 220). Значи в БАН са уважили изследователските резултати на проф. Георги Лозанов. Когато авторитетни, образовани и почтени хора, представители на научния и културен елит, са единодушни в някакво твърдение, то с пълно основание това твърдение може да бъде считано за вярно. Така че случаите на ясновидство и прорицателство от страна на Ванга могат да бъдат приети като факт и следователно като емпиричен материал, който може да бъде повод знанието да се придвижи напред. След като не можеха да отрекат, че познаванията на Ванга са факт, идеолози на марксизма и набедени учени се заеха да ги “обяснят”. Още през 60-те години, та и до ден днешен, може да се чуят нелепите приказки, че Ванга е разполагала с добре организирана мрежа от подставени лица, които са се нареждали сред чакащите, събирали са информация от разговорите и споделянията на хората, а после са “докладвали” чутото на Ванга. Наивен и жалък аргумент! Най-малкото поради това, че Ванга, ако би могла предварително да знае, че някой например е загубил овцата си, то шпиониращите не би могло да чуят къде тя трябва да бъде намерена, тъй като това не е било известно на чакащия посетител. А твърде много са били случаите, в които при Ванга са отивали именно хора, загубили различни неща, а тя е указвала точното място, където тези неща трябва да се търсят. Ето сега пет случая, които красноречиво говорят, че познаването на Ванга не е било „шанс”, нито пък дело на „шпиони”. 1) Дъщеричката на Володя Стоянов продължително време кашляла и медицинските изследвания не установили причината. Родителите били отчаяни. Жената на В. Стоянов отишла една вечер при Ванга (те са съграждани). Още от вратата Ванга извикала: „Бегайте на доктор, детето ви ке умре!” Ванга казала, че отдясно на трахеята е заседнала слънчогледова семка. Препоръчала при кой лекар да отидат. Семката била извадена. 2) Проф. Димитър Шойлев и съпругата му пътувайки от Солун към София, си купили няколко буркана кисело мляко от едно заведение. Прибрали ги в багажника. Решили да се отбият при Ванга в Петрич, да я видят. Слезли от колата и направо отишли при нея без да чакат. Имали са дългогодишно познанство. Поприказвали. По едно време, усмихната, Ванга попитала: “Професоре, защо от това кисело мляко, дето си го купил, не ми дадеш?”. 3) Пред Иван Аржентински и Венко Марковски Ванга казала, че в Прага ще има „война”. Това е станало няколко месеца преди нахлуването на войски на Варшавския пакт в Чехословакия през август 1968 г. 4) През 1967 г. при ремонт на църквата "Света Петка Самарджийска" в София изчезнала ценна икона. Тодор Живков лично наредил на хора от Централния комитет на БКП да вземат Ванга от Петрич. Когато пристигнала в София, тя поискала да й доведат хората, в които се съмняват. Въвели трима свещеници. Ванга ги изобличила и тримата като съучастници в кражбата. А на хората на Живков казала къде трябва да търсят иконата. След половин час иконата била доставена в кабинета му. (Вероятно след този случай Живков окончателно е дал съгласието си за основаването на Института по сугестология с директор д-р Г. Лозанов). 5) По време на наводнение в Скопие родители забелязали, че единственото им дете е изчезнало. Помислили, че се е удавило. Дълго го търсили, не го намерили. Решили да отидат при Ванга. Тя им казала следното: "Няма да плачете, защото дотук му бяха дните. Детето наистина не е между живите. Но не търсите трупа му където трябва. Той е по-надолу, след големия завой на реката. Има големи дървета и тялото се е оплело в коренищата. От единия край му се подава ръчичката”. Във връзка с последния случай Тинка Митева, психолог от екипа на д-р Лозанов, съобщава, че два дни след като родителите са били при Ванга, в Петрич пристигнала телеграма: “Лельо Ванге, намерихме детето там, където каза”. Този случай напълно опровергава не само сторонниците на “шпионската” версия, но и тези, които се опитват да обяснят ясновидството на Ванга на основата на телепатично разчитане от нейна страна на информация, която посетителят има в съзнанието си. (Родителите са били в пълно неведение относно местонахождението на изчезналото им дете). Случаите, които споменах, са документирани в книгите на журналистката (философ по образование) Жени Костадинова (Костадинова 2009а, 2009б). Предричането за Прага е отразено и в книгата на Невена Тошева (Тошева 2006). Това че науката в настоящия момент не може да обясни паранормалните (нетрадиционните) явления, не е повод те да бъдат отричани, нито премълчавани. Една грамотност в обществото по отношение спецификата и принципите в сферата на паранормалното е необходима за преодоляване на суеверията и предотвратяване на измамите. Някои учени твърдят, че ясновидството не е явление, а псевдонаука. Така те показват непознаване както на определението за явление, така и на същността на псевдонауката. Когато един сензитив (човек с повишена чувствителност, ясновидец, биотерапевт) вижда неща, които другите не виждат, това е явление. Затова се нарича: “ясно виждане” или “ясновидство”. И общата, и когнитивната психология изучават психичните явления, които се делят на три групи: (1) психични процеси, (2) психични състояния и (3) психични свойства. Към психичните процеси се отнасят познавателните процеси, в това число и перцепцията, която е по-висша форма на обработка на аферентната информация (Пирьова 2000). Ако обикновената перцепция е познавателен психичен процес и следователно психично явление, то екстрасензорната перцепция (в частност ясновидството) също е познавателен процес и съответно – явление. Псевдонаука не може да бъде отделно явление (дори да има съмнения за неговото реално съществуване), нито обяснението на явление. Псевдонаучното обяснение представлява обяснение, при което се привличат научни термини и постановки, но се използват по неправомерен начин. (Например неправомерни разсъждения в теорията на относителността, за да се направи извод, че минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно и така да се обосноват ретро- и прекогницията). Особено характерно за псевдонаучността е претенцията за научност. Както подчертава философът проф. Ангел Стефанов, едно обяснение е псевдонаучно не когато не е научно (тогава то би било извън-научно, а като такова то може да бъде и в рамките на религията), а когато претендира да бъде научно (Стефанов 2007: 81). Изтъкнатият астроном Карл Сейгън, който остро критикува спекулациите, глупостта и невежеството (Сейгън, 2009), говори за псевдонаука именно когато са налице претенции явления, необяснени от науката, да бъдат обличани в “научни” одежди. Впрочем, ако Сейгън знаеше за Ванга, той непременно би се заинтересувал и би предложил сериозна програма за нейното изследване. Той призовава към скептицизъм, но в същото време подчертава, че определени явления трябва да се изследват. За научното знание от нас беше предложено следното определение (Теодорова 2009: 166): Науката е система от знания, постигани по следната верига: (1) емпирични факти; експериментални наблюдения → (2) ясно дефиниране на обекта на изследване → (3) логичен анализ → (4) логичен синтез → (5) изграждане на теория за определен кръг явления; добрата теория има потенциал за предвиждане на нови открития → (6) проверка на теорията чрез експерименти → (7) създаване на условия за протичане на определени явления (когато това е възможно) по определен, желан от човека, начин. Ако науката е стройно изградена система от понятия и закони, то и псевдонауката би трябвало да има подобна структура, при която обаче едно или повече звена от горепосочената верига са некоректни, фалшиви или липсват. Псевдонаука не може да бъде отделно явление, твърдение или обяснение. Като класически пример за псевдонаука може да се посочи теорията на торзионното поле от руските физици Г. Шипов и А. Акимов. Това е стройно изградена теория върху правилна основа. Шипов обобщава вакуумните уравнения на Айнщайн в пространство с кривина и усукване (торзия) и допълва принципа на относителността в ОТО с принцип за относителност и при въртеливи движения. Получената от него математична конструкция той определя като “торзионно поле” и същевременно като “поле на инерцията” и “информационно поле” (Шипов 1997). Къде са некоректностите? Пункт (1) липсва. Шипов говори за нов, пети тип фундаментално взаимодействие, но де факто няма никакви емпирични данни или експериментални наблюдения. Обектът на изследване (2) не е ясно дефиниран. Една математична реалия се нарича с три имена. Има сериозни нарушения в пунктове (3) и (4). Когато във физиката се дефинира поле, преди всичко се казва кои са квантите на това поле и какви са характеристиките им. Наистина Шипов и Акимов споменават за кванти – тордиони, но ги определят като "нискоенергийни реликтови неутрино". Както вече изтъкнахме (Теодорова 2009: 163), това е един абсурд, тъй като тордионът е бозон с целочислен спин, а неутриното е фермион със спин 1/2. Следователно Шипов не дефинира никакво торзионно поле! Относно пункт (6), експерименти са правени, но тяхната нееднократна проверка от авторитетни учени показа, че става дума за електромагнитни ефекти, а не за поле от нов тип. За пункт (7) в случая не може да се говори. Допълнителен утежняващ присъдата “псевдонаука” за торзионната теория е фактът, че Шипов премълчава разработките на английски и немски учени (Kibble 1961, Sciama 1962, Hehl et al. 1976), които обобщават Айнщайновата гравитационна теория. Термин “тордион” е коректно въведен от немския физик Фридрих Хел, който е изчислил и спина му: 3. (Гравитонът има спин 2). Ако някои искат да обвързват термина “псевдонаука” с паранормалните явления, то този термин може да бъде отнесен към парапсихологията (психотрониката), а не към отделните явления. Но парапсихологията може да бъде наречена така, само ако тя претендира да бъде наука. Ако няма такива претенции, тя е правомерна, дори задължителна област на изследване. Това, че паранормалното не е изяснено в рамките на науката, не означава, че то не ни дава знание. В аналитичната философия знанието се дефинира като “оправдано истинно вярване”. Понятието “знание” е по-широко от понятието “научно знание”. Потърсих обяснение за ясновидството в сферата на теософията, естествено без претенции за предлагане на “научно” обяснение. А в тази връзка, позволявам си да споделя убеждението си, че едно по-дълбоко вмисляне в концепциите на теософията би могло да ни подскаже нови подходи в науката. Ако бихме искали да формулираме обяснение за ясновидството, и в частност за спецификата на ясновидските прояви при Ванга, макар и в понятийния апарат на теософията, разумно е най-напред да се запитаме, дали самата Ванга не ни е предлагала чрез свои споделяния някаква пътеводна нишка. А такава нишка, и дори пътека има. В разговор с проф. Шипковенски, Ванга е казала: “Ами телото на мъртвия е много прозрачно и е безцветно. Телото му е прозрачно, от тука като погледнеш, през него се гледа, като през стъкло.” (Тошева 2006: 78). По друго време, на въпрос на философа проф. Стоев "Образите на умрелите прозрачни ли са?", тя е отговорила: "Оти да са прозрачни? Виждам ги каквито са си били – ръст, облекло, цвят на очи и коса, как вървят, рани, белези…" (Костадинова 2009б: 69). За това, че Ванга по различен начин е възприемала душите на покойните, сме предложили обяснение (Теодорова 2011: 235). На въпрос на проф. Чавдар Драгойчев – какви са тези души на умрелите, дали ги вижда, Ванга отвърнала, че ги вижда и че те са различни: добри и лоши. “Добрите са бели, почти прозрачни и тихичко се реят над земята, може би на една-две стъпки. А лошите – те са съвсем други, те са хлъзгави” (Костадинова 1999а: 335). Основен фактор за ясновидството при Ванга е била фигура от отвъдния свят, която в очите на Ванга (която е била религиозна жена) е имала статут на Божи пратеник. Тази фигура за първи път й се явила като конник в златисто сияние към 18-годишната й възраст, както тя е споделила пред проф. Шипковенски, но й заговорила силно през март 1941 г., когато една вечер Ванга чула глас: “Слушай какво ще ти кажам – утре войната почва, ти ще държиш запалена свещ и ще казваш кой жив, кой умрел." (Тошева 2006: 75). Оттогава започват нейните поразително верни предсказания във връзка с Втората световна война. “Срещите” на Ванга с невидимия за нас конник, когото тя впоследствие нарича “Гласа”, продължават през целия й живот. Той е бил главният източник на информацията, която тя е получавала. Гласът й е казвал кой ще се върне и кой няма да се върне от фронта, диктувал е заболяването на посетителя и билките, които тя да му препоръча, лекаря, при който да го изпрати, съобщавал е биографични детайли и различни данни за хората, отишли при нея, но и за техни живи и починали близки. Пред проф. Шипковенски Ванга е уточнила, че един и същи Глас й говори години наред, не се мени, а също, че “той е като жив, но е дух” (Тошева 2006: 80). Науката не оперира с понятие “душа”. В християнската религия се говори за душа, която се отделя от тялото след смъртта, но нищо не се казва за нейната структура. В това отношение бихме могли да почерпим знание от древноиндийската философия, в която подробно е разгледан строежът на вселената и човека. Това знание всъщност е формирано на основата на медитативни възприятия на високо развити адепти. Важно е да знаем, че преди хилядолетия дясната хемисфера на мозъка е била много по-добре развита отколкото е днес и по-добре развита от лявата. А тъкмо тя е отговорна за интуитивното (можем да го наречем – транслогичното познание). Древноиндийската философия ни дава някаква смислена идея за духовния компонент на мирозданието и за структурата на душата. Според философията на късните Упанишади (философският раздел на Ведите) целият свят, всички предмети и явления, в това число и човекът, са произлезли от атман-Брахман – една всеобща субстанция (Бродов, 1972). Разглеждат се седем нива на материална субстанция, произлезли от тази всеобща, първоначална, пракосмическа субстанция (Блаватска 2005). Всяко от тези нива е изградено от съответни “атоми”. В низходящ ред те са: Божествено, Монадично, Интуитивно, Каузално, Ментално, Астрално и Физическо. Строежът на човека е в съответствие със строежа на вселената. На всяко ниво отговаря “тяло” със същото име. Тези тела са интегрирани в едно цяло и функционират координирано. Материята на различните нива без физическото, условно би могла да бъде наречена нефизическа материя. Би могло да се даде следното определение за понятието душа: пространствено локализирана, високо организирана форма на нефизическа материя, носител на съзнание. Душата е изградена от три основни компонента: дух (Божествено, Монадично, Интуитивно и Каузално ниво), интелект (Ментално ниво) и емоции (Астрално ниво). При различните души представителството на отделните нива варира в широки граници. Могат да бъдат разглеждани два аспекта на понятието душа: 1) душа = психика и 2) душа = разумна безтелесна форма (РБФ). В първия случай душата е интегрирана с тялото. Във втория случай става дума за нефизическия компонент на човека, отделен от тялото след смъртта, а също за нефизическия компонент при излизане от физическото тяло на жив човек за кратко време. В този контекст изглежда напълно смислена хипотезата, че ясновиждането при Ванга е осъществявано чрез посредничество на разумни безтелесни форми. От една страна това са били “мъртвите”, както тя ги е наричала – починалите близки на посетителя; от друга страна е бил Гласът – една РБФ от висш ранг (ВРБФ) в отвъдната духовна йерархия. (Впрочем Ванга е споделяла, че е възприемала съществуването на такава йерархия). Анализът на случаите, който направихме, ни доведе до извода, че при Ванга не е играела роля телепатична връзка в смисъл на директно разчитане на информация от съзнанието на посетителя. Също така може да се заключи, че гледането на захар е било второстепенен механизъм в нейната практика (Теодорова 2011). Това, което се е осъществявало при Ванга би могло да бъде наречено астрална телепатия (получаване на информация с помощта на РБФ). Ванга наистина е била изключително силен астрален детектор! Въз основа на разнообразната информация, която Ванга е получавала от Гласа, може да се направи изводът, че ВРБФ разполагат с един широк обхват от информация не само за живота и живите, но и за напусналите земния свят. Като се имат предвид многообразните случаи в практиката на Ванга, може да се каже, че са застъпени следните видове екстрасензорна перцепция: 1. Възприемане аурата на биологични обекти 2. Зрително и слухово възприемане на РБФ 3. Ясновидство в пространството – на малки и на големи разстояния 4. Ясновидство във времето 4.1. Ясновидство в настоящето 4.2. Ясновидство в миналото (ретрокогниция) 4.3. Прорицателство (прекогниция, футуроскопия) Ванга е показвала отлична екстрасензорна възприемчивост по отношение на следните обекти: 1. Аура на човек, животни, растения; Чувства и характерологични черти на посетителя (нравственият статус се отразява в аурата на човека) 2. Факти, здравословно състояние и биографични подробности за посетителя и за негови близки – живи или починали; Разкриване случаи на кражба; Факти и биографични подробности за лица, отдалечени в пространството 3. Природни дадености; Научни истини (главно в медицината); Лечебни субстанции; Лекари; Послания от разумни безтелесни форми 4. Човек сред чакащите, без да й е било съобщено за него 5. Минали обстоятелства и събития в локален и световен мащаб 6. Бъдещи обстоятелства и събития в локален и световен мащаб 7. Факти от настоящето, неизвестни в момента за посетителя и възприети от него като предсказания Отгатването на професията на посетителя, семейното му положение, броя на членовете на семейството, имената им, имената на други роднини, са били при Ванга обичайни неща. Особено впечатляващо е било и поставянето на вярна диагноза на заболяването на посетителя и на заболявания на други негови близки, а също така назначаването на адекватно билколечение и изпращане при точния лекар, без тя да го познава. Следните механизми на ясновидството при Ванга могат да бъдат посочени: 1. Директна екстрасензорна перцепция 2. Астрална телепатия 2. 1. Посредничество на ВРБФ (РБФ от висок ранг, предимно Гласът) 2. 2. Посредничество на РБФ–свидетели 2. 3. Посредничество на “мъртвите” (РБФ-починали близки на посетителя) 3. Психометрия/гледане на кристали (използване на захар и предмети) Чрез първия механизъм е осъществявана повишената сетивност на Ванга към специфичната палитра от вибрациите в аурата на посетителя. Вторият механизъм означава приемане на информация на астрално, ментално, може би и на каузално ниво от разумни безтелесни форми. Възможно е освен Гласа, да е имало и други ВРБФ, тъй като Ванга нерядко е споменавала за “Силите”, под чието влияние от време навреме попада. РБФ–свидетели наричам обикновени РБФ, които са съобщавали на Ванга информация от различен характер – кражби, случки, мисли, които даден посетител има в съзнанието си, когато застава пред Ванга и т.н. За “мъртвите” Ванга е споделяла следното: "Щом застане пред мен човек, неговите починали близки се нареждат около него, задават ми въпроси и отговарят на въпроси, а аз съобщавам чутото от тях на живите.” (Стоянова 1996: 90). Нашият анализ показва, че при видовете ясновидство 2 – 4 и обектите 2 – 7 (частично и 1) е действал механизъм 2 – приемане на информация от РБФ. При някои случаи на ясновидство в настоящето и миналото и относно обекти от категория 2 възможно е да е помагал и механизъм 3 (най-вече вероятно при липса на ясен сигнал от РБФ). Предсказването на бъдещи събития на пръв поглед влиза в противоречие с детерминистичния закон. Защото излиза, че може да се знае следствието, преди да е настъпила причината. Причина обаче може да няма от гледна точка на информацията, с която ние разполагаме. Нямаме никакво основание да твърдим, че не съществуват кармични закони, макар те да не са ни известни засега, които поставят в съответствие причина и следствие. Причината може да бъде действие в настоящия живот на индивида, може да бъде и действие в предишен негов живот. Всяка една ситуация инициира причинно-следствена последователност. Например наличието на здравословни проблеми, когато организмът е засегнат, може да предопредели един по-кратък житейски път от средностатистическата норма. Според нас съществуват три типа механизми на футуроскопия (Теодорова 2011: 153-157; 289-299): 1) Футуроскопия на основата на прогнози в съзнанието на посетителя. Много хора имат определени представи и намерения за бъдещето – своето и на близките си. Други са уведомени какво им предстои, например служебно повишение или уволнение. Когато такива хора застанат пред ясновидеца, той може чрез обикновена или астрална телепатия да долови тази информация и да я изкаже като едно по-общо прорицателство – за успехи/неуспехи в професията, предприемане на определени действия и т.н. 2) Футуроскопия по кармични траектории Кармичната траектория е причинно-следствена верига. Ще поясним това с пример от физиката. Нека от точка А0 е изстреляна ракета в момент t0. Тя се движи по траектория L. По втория закон на Нютон, като се знаят масата на ракетата, началната скорост, ъгъла под който е изстреляна и съпротивлението на въздуха (земното ускорение е известно), може да се изчисли точно нейното местоположение в пространството във всеки един следващ момент, в частност в момента t1. Да кажем, че това е точката A1. Причинно-следствена зависимост съществува и по отношение на процесите, свързани с човешката психика, за които диференциални уравнения на движението не са написани и едва ли ще бъдат написани. Ако действително има кармичен закон в духовния свят, също тъй универсален, както и законът на Нютон във физическия свят, то ако дадено събитие се случва в момент t0, в друг момент t1 съответната житейска конфигурация ще бъде еднозначно определена от този закон, т.е. ще се знае точно “траекторията на движението” по силата на кармичния закон. Ние изчисляваме траекторията на ракетата по правилата на математиката. В духовните светове вероятно също има някаква "математика" и разумните безтелесни форми, особено тези от по-висш ранг, могат безпроблемно да "изчислят" определена житейска ситуация, която ще настъпи в даден момент. Те могат да съобщят резултата от “изчислението” на силни ясновидци. Не може да се каже, че кармичният закон предопределя човешката съдба. Така както всяка една точка t1(L) от траекторията L може да стане точка t0(M) в друга траектория M, при изменение на началните условия и параметрите на обекта, така и човешкият живот в определен момент може да се промени в друга насока и съответно да попадне на друга кармична траектория (при съответно решение и промяна в поведението на индивида). Човекът не е просто изстреляна ракета. Човекът е “самоуправляваща се ракета”, която може да променя траекторията си с оглед на желана или променяща се цел! 3) Футуроскопия чрез РБФ, наблюдаващи замислени или осъществени действия Тази форма на ясновидство се реализира в случаите, когато на определени места се вземат съответни решения за бъдещи действия. Колкото и да са секретни тези места и тези решения, те не остават тайна за менталното виждане на разумните безтелесни форми от висш ранг. Тези ВРБФ съобщават видяното и чутото в кабинетите или прочетеното в секретните документи, на ясновидци от класата на Ванга. ВРБФ могат да наблюдават и действия, които вече са факт, но за които още не е съобщено. Например загива воин на бойното поле. Това се вижда от ВРБФ и веднага се съобщава на ясновидеца. Близките обаче ще получат известие след дни или седмици. Така това, което е казал ясновидецът, се възприема като предсказание. А то всъщност е ясновидство в настоящето. Типичен пример в това отношение са верните познавания на Ванга за съдбата на мъжете, заминали на фронта по времето на Втората световна война. Едни от първите случаи на успешните й предсказания са свързани с военнопленници. За един съсед предсказала, че е избягал от плен и ще се върне същата вечер, за друг казала, че е жив, но няма да се върне скоро. И тези, и много други подобни “предсказания” са се сбъдвали точно. Понякога Ванга не е познавала. Това се е случвало главно по три причини: 1. Пред Ванга е заставал силно скептичен човек. За астралното поле на такъв човек са характерни информационно модулирани (на ментално ниво) вибрации с голяма амплитуда, които по всяка вероятност са екранирали вибрациите на астралните осведомители на Ванга. 2. Самите РБФ не са имали ясна информация, което е означавало неясен сигнал или липса на сигнал от РБФ към Ванга. Особено характерни в това отношение са били случаи на заболявания, когато самите лекари не са имали ясна визия относно диагнозата и прогнозата и РБФ не би могло да “прочетат” данните. 3. Ванга по различни психофизиологични причини не е била в добра форма за контакт с РБФ. Доколкото може и има смисъл да се правят опити за обяснение на феномени, които в настоящия момент не са обект на научно разглеждане, то това е, защото мисълта на истинския учен въпреки потребността от точни обосновки, има и силен евристичен порив. Действително на този етап логични и непротиворечиви обяснения могат да бъдат формулирани на основата на ведическото учение и теософията. Но в процеса на развитие на човечеството териториите на науката непрекъснато са се разширявали и са трансформирали редица “чудеса” (светкавицата не е ли по-голямо чудо от ясновидството!) в научни факти. Ванга е повод да се разшири съвременното знание и се потърсят нови хоризонти пред науката. За една сериозна, добросъвестна работа по анализ и съпоставително изследване на документираните за Ванга случаи, от една страна, и на някои психофизиологични параметри при други ясновидци, от друга страна, никога не е късно. Затова на този въпрос може да се гледа като на бъдеща смислена задача.
Литература Бехтерева Н. (2010) Магия мозга и лабиринты жизни. Доп. изд. Сова, Москва • Санкт-Петербург, 2010, 384 стр. Блаватска Е. (2005) Тайната доктрина. В 3 тома. Астрала, С. Бродов В. (1972). У истоков индийской философии. – В: Древнеиндийская философия. Начальный период. II изд. Москва, Издательство социально-экономической литературы “Мысль”, 5-25. Костадинова Ж. (2009а) Пророчествата на Ванга. КК “Труд”, С., 696 стр. Костадинова Ж. (2009б) Тайната на Ванга. Учени разгадават тайната на пророчицата. КК “Труд”, С., 240 стр. Пирьова Б. (2000) Биологична психология. Веда словена – ЖГ, С., 318 стр. Сейгън К. (2009). Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака. Бард, С, 510 стр. (Превод по Carl Sagan. The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark. Ballantine Books, NY, 1996). Стефанов А. (2007) Знание, наука, псевдонаука. Парадигма, С., 224 стр. Стоянова К. (1996) Истината за Ванга. Български писател, С., 288 стр. Теодорова С. (2009) Трансцендентално знание и нетрадиционни явления. Обективен поглед. Изток-Запад, С., 464 стр. Теодорова С. (2011) Ванга: отвъд предела. Изток-Запад, С., 332 стр. Тошева Н. (2006) Ванга. Автентично. ИК “Колибри”, С., 216 стр. Шипов Г. И. (1997) Теория физического вакуума. Теория, эксперименты и технологии. Изд. второе, изпр. и доп. Наука, Москва, 450 стр. Hehl F. W., von der Heyde P., Kerlick G. D., Nester J. M. (1976) General relativity with spin and torsion: Foundations and prospects. – Review of Modern Physics 48: 393-416. Kibble T. W. B. (1961) Lorentz invariance and the gravitational field. – Journal of Mathematical Physics 2: 212-217. Ostrander Sh., Schroeder L. (1977) Psychic Discoveries behind the Iron Curtain. Abacus, London, 448 pp. Sciama D. W. (1962) Recent developments in General Relativity. Pergamon, Oxford, 415 pp.
|
||
|
|
|
© Светла Теодорова. Публикувано в
|
|
